Какво се случи с правото на гражданите да обжалват на две инстанции решения по екологичното законодателство?

В края на май Народното събрание отхвърли възможността решения по екологичното законодателство за проекти с национално значение да бъдат обжалвани на две инстанции в съда. Такъв Законопроект за изменение на закона за опазване на околната среда бе внесен от Министерство на околната среда и водите и бе подкрепен от WWF България, както и от голяма група граждански организации.

Какъв е проблемът с липсата на две инстанции?

През 2017 г. мнозинството от ГЕРБ въведе поправка в Закона за околната среда, с която лиши гражданите от правото да обжалват решения по ОВОС, ЕО и оценка за съвместимост за проекти от национално значение. Във всички мотиви за това бяха ползвани примери за мащабни инфраструктурни проекти като магистрали и язовири. Съществен детайл е, че за проекти с по-малък мащаб, второто ниво на обжалване остана.

На първо място, логиката на двуинстанционното производство при решения по екологичното законодателство е, че колкото по-мащабен е проектът, толкова по-големи са възможните въздействия. Съответно, толкова по-голяма нужда има и от гаранции за неговата безопасност.

На второ място, при евентуално финансиране с европейски средства, липсата на максимални гаранции за защита на здравето на хората и природата с цел бързина на строителството, може да провали проектите и да компрометира страната. Доказателство за това са проекти като магистрала „Струма“ в Кресненското дефиле и яз. „Яденица“ в Източна Рила. Решения, свързани с тях, са обжалвани неуспешно от обществени организации на една инстанция в България, впоследствие  спрени след отнасяне на споровете на европейско ниво.

Липсата на критерии за „обекти с национално значение“ води до непрозрачност. Това позволява  приемане на „национални обекти“ в противоречие с националния интерес, при риск от злоупотреби включително нарушаването на конкуренцията, ощетяване на държавния бюджет и увреждане на природата. Трайната практика на Съда на ЕС в Люксембург е в смисъл, който неотклонно тълкува всички разпоредби на екологичното право разширително, т.е. в посока на по-широк обхват и по-висока степен на защита на околната среда. Ограничаването на достъпа до правосъдие в тези случаи е нарушение на духа на Орхуската конвенция^[1]. 
 
Какъв е проблемът със сегашното гласуване?

С това действие парламентът показа липса на  ангажираност към  гражданите за подобряване на правосъдието. Добавянето на възможност за втора инстанция след 1 юли 2024 г. е някакъв компромис, но той не помага предвид огромният брой мащабни проекти заложени в новия финансов период, които ще бъдат одобрени дотогава.

Какво следва за защитата на обществения интерес?

Да се възстанови двуинстанционното производство по дела във връзка с ОВОС и ЕО за обекти с национално значение е наложително. Гражданите ще продължат да настояват за смислен достъп до правосъдие в областта на околната среда. Докато това стане, остава използването на всички останали налични инструменти за гарантиране защитата на здравето на хората и опазването на природата, включително жалби до Европейските институции.