The WWF is run at a local level by the following offices...
- WWF Global
- Adria
- Argentina
- Armenia
- AsiaPacific
- Australia
- Austria
- Azerbaijan
- Belgium
- Bhutan
- Bolivia
- Borneo
- Brazil
- Bulgaria
- Cambodia
- Cameroon
- Canada
- Caucasus
- Central African Republic
- Central America
- Chile
- China
- Colombia
- Croatia
- Democratic Republic of the Congo
- Denmark
- Ecuador
- European Policy Office
- Finland

Обичате ли да ходите на планина? А знаете ли, че в гората край вас живеят птици, които никога не срещате? Просто защото са малки и ловуват предимно през нощта. Това са совите. Нека да ви запознаем с две от тях:
Врабчовата кукумявка е най-малката сова в България. Обитава Централна Стара планина, Рила, Западни Родопи, Пирин и Славянка. Живее в стари иглолистни и елово-букови гори между 1400 и 2000 м надморска височина. Храни се с дребни пойни птици и гризачи, като се запасява и за зимата.
Пернатоногата кукумявка се среща в иглолистните и смесени гори на Рило-Родопския масив, Централна и Западна Стара планина. Гнезди главно в стари смърчови и борови гори между 1000 и 2000 м надморска височина. Храни се с дребни бозайници, по-рядко птици и насекоми.
Как WWF проучва совите?
Природозащитната организация WWF проведе научни изследвания на разпространението на двата вида сови в Национален парк „Пирин“ през 2019 г., като доклад за това ще бъде представен скоро. Работата беше извършена от опитен експертен екип, воден от доц. д-р Петър Шурулинков. Това беше изключително ценна възможност, тъй като позволи сравнение с данни от предишни изследвания от 2001 и 2013 г. Проучванията са трудни, тъй като се провеждат или много рано сутринта, или през нощта. В някои случаи изследователите трябва да работят в условията на снеговалеж и силен вятър, а често палатката им се оказва затрупана със сняг.Това са най-мащабните проучвания на горските сови в Пирин до момента. Предишните години не бе приложена усъвършенстваната методика за търсене на врабчовата кукумявка, която включва и дневни трансекти. Проучванията се правят с mp3 плейъри или смартфони и преносими колонки. Чрез тях се имитират брачен зов или позиви на съответния вид в рамките на поне пет минути в подходящите местообитания. Птиците биват привличани от този зов и „отговарят“ обратно. С други думи, за да се проучат совите, те трябва да бъдат малко излъгани!
Установените находки на врабчова кукумявка са първите сигурни данни за присъствието на вида в НП „Пирин“ и въобще в целия северен дял на планината.
Малките сови са част от голямата екосистема
НП „Пирин“ е включен в Списъка на световните природни обекти на ЮНЕСКО и защото е отличен пример за представителна функционираща естествена екосистема на планините на Балканския полуостров. Совите са важна част от тази екосистема и съществуването им зависи изцяло от старите гори, в които има дървета с хралупи. Тези хралупи се дълбаят от кълвачите, основните жилищни строители за хралупогнездящите видове птици и за някои бозайници. В Червената книга има данни, че горската зидарка и сънливците понякога конкурират врабчовата кукумявка за хралупи.Совите контролират числеността на гризачите, като така се грижат за равновесието на различните компоненти в системата на гората.
Совите са знак, че защитените територии наистина работят
Според последното издание на Червената книга на България, пернатоногата кукумявка е уязвим, а врабчовата кукумявка – застрашен вид. Това, че присъствието им се потвърждава в Национален парк „Пирин“, показва, че паркът изпълнява своята основна задача - да пази дивата природа на България. Паркът води началото си още през 1934 г, когато е създаден един от най-старите резервати в Европа – „Баюви Дупки“ в северната част на Пирин, в землищата на Разлог и Банско. Близо 30 години по-късно (през 1962 г) той става част от Народен парк „Вихрен" (преименуван на Национален парк „Пирин"), чиято площ също в годините е неколкократно увеличавана до сегашните 40 000 хектара.НП „Пирин“ е сред най-южните местообитания на тези видове, което ги прави особено уязвими и намалява шансовете им за дългосрочно оцеляване. Особено при съвременните предизвикателства като климатични промени, рязкото подмладяване на горите, в резултат от интензивния дърводобив, пожари и други. Само здравите и незасегнати от човека горски екосистеми, които са и по-устойчиви към климатичните промени, могат да гарантират опазването на тези видове.
WWF има нужда от вашата помощ за да продължи да пази българската природа! Подкрепете дейността ни на DARI.WWF.BG/GORA
Благодарим ви от сърце!
Снимки: Андрей Ралев

© Андрей Ралев
Врабчова кукумявка