Какво би искал/а да потърсиш?

WWF: Трансформацията в енергетиката трябва да бъде с мисъл за хората

Въглищните централи си отиват не само по екологични, а и по икономически причини

Природозащитната организация WWF признава ключовата роля на енергетиците и миньорите като част от един основополагащ за България бранш. За съжаление, обаче те стават жертва на недобросъвестна политическа манипулация. Разработените многобройни анализи и енергийни модели ясно показват, че въглищните мощности у нас няма как да продължат да функционират в дългосрочен план – не само по причини, свързани с въздушното замърсяване и въздействието им върху климата, но и по чисто икономически такива.

Доскоро техният дял възлизаше на поне 40% от електроенергийния микс на страната. От началото на 2023 г. въглищното производство бележи стремителен спад с над 25%. Днес то почти достига нивата, които Европейската комисия очаква по договорените цели от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).
 

Защо въглищата излизат скъпо?


В ценообразуването, което оскъпява тока от въглища, влизат както сложния и замърсяващ процес за тяхното добиване, така и нуждата да се заплащат огромните емисии от въглероден диоксид, присъщи на българските лигнитни въглища. Уви, цената на тези емисии от близо 100 евро на тон не е прекомерна спрямо щетите, които парниковите газове нанасят на планетата. Тя ще продължи да бъде изисквана в съответствие с принципа „замърсителят плаща“. В същото време Европейският съюз, останалите икономически блокове и българската държава постепенно оттеглят всички механизми за „безплатни“ въглеродни квоти, както и налагат мита за вносна енергия и стоки, които не заплащат емисиите си.

Отделно от всичко това, нашите лигнитни ТЕЦ-ове са сред най-големите замърсители със серен диоксид в целия Европейски съюз, поради което на България се налагат наказателни процедури и санкции. Но още по-тревожното е, че всяка година хиляди българи умират преждевременно и заболяват, поради замърсяването на въздуха с фини прахови частици, азотен диоксид, живачни и други съединения.  
 

Как да излезем от тази ситуация?


Днешната съпротива да приемем здравната, екологична и икономическа логика на този процес може да причини много повече щети утре. Искаме или не, епохата на въглищата постепенно си отива, а с това се откриват и нови възможности. До 2038 г. въгледобивните райони в България трябва да се трансформират. В Перник, Бобов дол и Кюстендил енергийният преход вече е започнал. Отговорност на цялото общество е той да продължи така, че да донесе най-много ползи за хората – под формата на работни места, възможности за развитие на малък и среден бизнес и отваряне на иновативни предприятия, които да възстановят унищожаваната с десетилетия природа.

Преди всичко обаче трябва да се подобри демографската картина в тези райони, в които хората не биха останали само заради въглищата. Тежките условия на работа в мините и недостатъчното заплащане няма как да привлекат и задържат младите хора. В резултат районите ще продължат да се обезлюдяват, следвайки задълбочаващата се тендеция, описана в Териториалните планове за справедлив преход.

За щастие, справедливият преход вече дава и първите положителни примери. Професионалната гимназия в Бобов дол, наследила техникума по минна промишленост, днес привлича ученици с модерни специалности, базирани на новите технологии в енергетиката. В Стара Загора се развиват идеи за нови екологични производства и енергийни общности, а Перник обмисля топлофикация, захранвана от възобновяема енергия.
 

Възможно ли е ВЕИ да заменят пълноценно въглищните мощности?


От днешна гледна точка няма сериозни технологични причини това да не се случи.  Необходимите сезонни и резервни мощности  могат да бъдат заменени поетапно. Съседни на България държави като Гърция и Румъния вече произвеждат достатъчно електричество от слънце и вятър, така че бихме могли да разчитаме на допълнителен внос, дори ако има забавяне на заложения в Пътната карта за климатична неутралност сериозен нов капацитет за производство и съхранение на енергия от местни ВЕИ.

Но политическата цел е България да запази статута си на самодостатъчност и ролята на износител в енергетиката, т.е. да е способна да произвежда поне толкова ток, колкото потребява дори в най-тежките зимни условия и при проблеми в други базови мощности като АЕЦ и ВЕЦ. Тази много висока амбиция е похвална от гледна точка на „енергийната сигурност“, въпреки все по-голямата свързаност на европейския електроенергиен пазар, но когато нейната основа е тежката и замърсяваща въглищна енергетика, тя оскъпява електричеството, както за домакинствата така и за бизнеса.

В редица експертни анализи и модели се посочва, че България може да постигне достъпност, надеждност и екологична устойчивост на своята електроенергийна система, като развие производството на възобновяема енергия, възможности за нейното съхранение, както и капацитета на енергопреносната мрежа. Специалистите смятат, че дори само спешната поправка и повторното въвеждане в експлоатация на ПАВЕЦ „Чаира“ може да позволи изключването на голяма част от въглищните мощности, без да има нужда от допълнителни базови мощности като нови ядрени реактори.

С приоритет е развитието на слънчевата и особено на вятърната енергия в морето и на сушата – където няма конфликт с прелетните птици и други компоненти на биологичното разнообразие – както и допълнителното съхранение на енергия. WWF счита, че ускореното развитие на вятърна енергия е особено важно за Централна и Източна Европа, но винаги при стриктно спазване на екологичното законодателство и при отчитане на въздействието на екосистемите. С инсталиране на батерии от ВЕИ паркове, промишлени инсталации и домакинства може да бъде изцяло преодоляна нуждата от разчитащи на въглища базови мощности. Впрочем, ВЕИ енергията също като лигнитните въглища е местен ресурс – при това възобновяем.

Разбира се, не е необходимо затварянето на въглщните мощностите да стане сега и наведнъж. Те могат останат да гарантират необходимата енергийна сигурност, при ниско производство на ВЕИ, през зимата и през породени от външни фактори енергийни кризи, докато са нужни. Но този период едва ли ще продължи отвъд настоящото десетилетие.
 

Ще се справят ли другите европейски страни до 2038 г.?


Много държави в Европа ще затворят своите мощности още в настоящото десетилетие. Германия – пример широко дискутиран в медиите – най-вероятно ще ускори затварянето на централите си до 2030 г., а малките мощности, стартирани отново заради кризата от миналата година, ще бъдат затворени отново до 2025 г. Гърция и Румъния също имат амбиция да кажат „сбогом“ на въглищната електроенергетика през настоящото десетилетие.

Най-драматична е ситуацията в Полша, където процесът ще продължи почти до средата на века. Причината е, че там 70% от електроенергията е базирана на въглищата, добивът на които от векове е традиционен отрасъл в страната. При все това полското правителство е предало на ЕК своите планове за действие и на база на капацитета на въглищните мощности и възможностите на страната те са приети като амбициозни. Полша вече активно развива всички видове възобновяема енергия и диверсифицира икономиката на въглищните си региони – процес, който у нас е блокиран поради нерешителност да поемем по този път.
 

Кои са истинските страни в дебата за въглищата?


На първо място, това са потребителите на енергия, чиито сметки ще се оскъпят, а няма да намалеят, ако въглищната енергия остане в енергийния микс – независимо дали на регулирания или на свободния пазар. След тях идват хората, които живеят във въглищните райони, но не са свързани с въгледобивната индустрия. Именно те са най-засегнати от локалното и преносно замърсяване на въздуха и свързаните с него здравни ефекти. В същото време имат правото да живеят в здравословна среда и да осигуряват поминъка си по родните си места. На трето място, това сме всички ние, които все по-често се превръщаме в жертва на бедствията, предизвикани от задълбочаващата се климатична криза.

ЗА въглищата са онези работници, които имат пълното право на граждански протест, но в чийто интерес е по-скоро да запазят доходите си дългосрочно и да потърсят алтернатива, отколкото да разчитат на все по-уязвимата, сезонна и нерентабилна работа във въглищния сектор. Уви, ЗА въглищата са и онези, които използват съдбата на работниците за политически цели – за набиране на подкрепа на база на обществено разделение и обрисуване на външни врагове, в чийто образ често влизат и природозащитните организации.

Ние от WWF България категорично заявяваме, че не търсим подобно разделение – винаги сме работили и ще продължим да работим в полза на заинтересованите страни от въглищните райони. Обществото ни няма да спечели, ако те за пореден път бъдат използвани и излъгани, а регионите, зависещи от въглищата, бъдат обречени на икономически колапс без шанс за алтернативно развитие.
Открита мина "Бела вода"