Миньорските райони у нас в капана на климатичните промени | WWF

Миньорските райони у нас в капана на климатичните промени



Posted on 03 July 2019
Откритият рудник "Бела вода" в района на Перник
© WWF
– Бог високо, цар далеко! Няма на кого да се оплачеш! Няма кой да ти помогне! – казва Вяра, гледайки надолу към скъсаните си обувки. Тя е една от многото жени-миньори, които наравно с мъжете години наред с риска за здравето си полагат къртовски труд при ужасяващи условия в рудниците. – Намираме се в едно забравено от Бога място!

Това място е един от двата въгледобивни района у нас и по-точно Югозападна България. А още по-точно става въпрос за Бобов дол. За съжаление, малко се знае за проблемите на населението в традиционно миньорския град и околните села. Десетилетия наред местните жители, както мъже, така и жени, се прехранват от мините и въглищната индустрия. В пика на въгледобива през 80-те години на XX в. в Бобов дол са работили повече от 10 000 души, много от които наследствени миньори. А днес градът се обезлюдява с ужасяващи темпове. Поредната вълна от над 400 съкратени миньори, която „удря“ Бобов дол в края на миналата година, засяга Вяра и нейното семейство. Сега тя търси каквато и да е работа за да може да изхранва децата си.

Сходна е и съдбата на Кирил, който също е останал на улицата след последната „чистка“. Той е един от множеството бивши миньори, които внезапната безизходица принуждава да напуснат родния дом и да търсят препитание в чужбина. След 24 години труд под земята, днес той работи като шофьор в Холандия. Носталгията към България дори и не се опитва да прикрие.

– Естествено, че ми липсва България. Липсват ми приятелите, колегите. Повече от половината ми живот премина в мините. Но най-важното за мен е да мога да издържам семейството си. Ако остана тук, това няма как да стане. – споделя с нескрита доза разочарование Кирил.

– Рязкото затваряне на рудници, води до рязка промяна при хората и при техните настроения. Виждайки, че нещата отиват към безнадеждност, те намират спасение в други населени места или други държави. Ликвидацията трябваше да се случи поетапно и постепенно, като се направи план-график за спиране на въгледобивните мощности и се отрият заместващи работни места. – коментира  инженер Валентин Георгиев, който лично е преживял и възхода, и упадъка на града. - Усещането за липса на бъдеще прогонва младите и трудоспособни хора от региона. Това още повече орязва възможностите за създаване на икономически алтернативи, защото дори утре да се появи инвеститор с планове за бизнес, той трудно ще ги реализира, при положение, че няма кой да работи.

– След затварянето на последните два закрити рудника в Бобов дол аз вече не стоя на стол, а на клада! – тъжно заявява кметицата на Бобов дол Елза Величкова. – От един развит район, в който безработицата беше сведена до минимум, изведнъж стотици хора са изхвърлени на улицата. Няма достатъчно деца за сформиране на паралелка в първи клас, а транспортните фирми отказват да работят, защото няма кого да возят. В Бобов дол има достатъчно свободна работна ръка, която обаче не е такава по свое желание.

Ситуацията е тежка не само в Бобов дол, но също и в Перник – град, който дължи разцвета си в началото на XX в. именно на въглищата. Днес голяма част от местните хора работят в София и пътуват до столицата всеки ден, поради което Перник получава печалното прозвище „хотел на София“. Освен перничани и бобовдолци, съкращенията във въгледобива засягат и много други хора от Кюстендилския район, привлечени през годините от доходоносната и на пръв поглед дългосрочна заетост в мините.

Въглищата са скъпи

Въпреки че са източник на прехрана за мнозина, за съжаление, въглищата са скъпи както от финансова, така и от екологична гледна точка. На тях се падат 70 % от емисиите парникови газове в света. Затова те са една от най-големите заплахи пред нашата глобална климатична система. По данни на програмата на ООН за околната среда използването на изкопаеми горива е струвало над 3.6 трилиона долара през 2010 г. В същото време използването на въглища заплашва доставките на сладка вода, освобождава въглеродни и серни диоксиди и тежки метали, които причиняват киселинни дъждове, здравословни проблеми и глобално затопляне.

Нещо повече замърсяването на атмосферата в резултат от минното дело и тежката индустрия е включено в доклада на природозащитната организация WWF „Жива планета“ като една от най-големите заплахи за природата и човечеството. Документът показва, че за последния половин век средните температури на Земята са се повишили с 1,2°C над нивата от прединустриалната епоха. Експертите алармират, че промените в климата играят все по-силно негативно въздействие върху екосистемите, като водят до загуба на местообитания, изчезване на видове и постепенното унищожаване на комфортната среда, в която човекът е свикнал да живее и да се развива.

WWF предупреждава, че за да запазим света такъв, какъвто го познаваме, ние сме длъжни да ограничим отделянето на въглеродни емисии и да задържим покачването на глобалните температури на равнище до 2°C от прединдустриалните нива. Според учените неглежирането на този все по-сериозен проблем ще повлияе трайно върху нашето здраве, поминък, сигурност и икономически растеж.

Време е за спешни мерки

Една от най-важните мерки за овладяване затоплянето на земната атмосфера, с която се ангажира Европейсикя съюз, е постепенното прекратяване производството на електроенергия, основаващо се на изкопаеми горива, до 2050 г. Това обаче налага затварянето на въглищните централи, които са най-големият източник на въглероден диоксид на планетата. Така се стига до необходимостта от изготвянето на план за справедлив преход във всичките 41 въглищни региони на Европа, два от които в България.

– Изменението на климата е факт. И това е риск за хората, икономиките, биоразнообразието и екосистемите. Потърпевши сме всички, включително и държавите от „клуба на богатите“. – заяви заместник-министърът на околната среда и водите Атанаска Николова на кръгла маса по темата, организирана от WWF. – Справедливият енергиен преход не е утопия, а необходимост, ако искаме да избегнем структурни сривове и социални проблеми. Той е възможност както за Европейския съюз, така и за България. Това е предизвикателство, което трябва да обединява, а не да разделя.

Освен ценните природни места, в сърцето на дейността на WWF са също така и хората, които живеят в тях. По тази причина природозащитната организация вече година и половина работи за полагане основите на справедлив преход у нас. За да бъде успешен обаче, този проект трябва да инициира сериозен и задълбочен интерес у всички заинтересовани страни – от синдикати и представители на гражданския сектор и бизнеса, до местните, националните и европейските институции.

– Трябва да се вземат спешни мерки и да се предложат адекватни икономически алтернативи за хилядите миньори и енергетици, които ще останат без работа след затварянето на мините и ТЕЦ-овете. – препоръчва Георги Стефанов, главен експерт „Климат и енергия“ във WWF. – Трябва да се осигури плавен преход, който да гарантира както бъдещето на миньорите и техните семейства, така и бъдещето на околната среда, а чрез нея – на всички нас.

Какво можем да направим?

Природозащитната организация WWF призовава всички отговорни институции да вземат отношение по темата, за да се поучим от грешките в Югозападна България и да не ги допуснем отново в Старозагорския въгледобивен район. Известен като „енергийното сърце“ на България, комплексът „Марица – Изток“  осигурява около 30 % от работните места в региона. Ако тази част на страната остане без предварителен план за преструктуриране, това ще остави на улицата десетки хиляди хора и рискува да обрече на разруха цели общини и градове.

В тази връзка WWF апелира за предприемането на конкретни мерки: осигуряване на обучния и курсове за преквалификация на миньори, инженери и специалисти, които да им позволят да се включват в енергийната революция, обхващаща постепенно целия свят. Нужни са също национална и регионална подкрепа за стартирането на заместващи икономически дейности, базирани на конкурентните предимства на засегнатите райони, както и дългосрочна информационна кампания за критичната необходимост от преструктуриране на енергетиката и въгледобива.

WWF работи за справедлив преход в няколко държави

Целите на справедливия преход далеч надхвърлят границите на страната ни и по тази причина WWF България работи тясно с колеги от Германия, Полша и Гърция. В тази връзка в началото на юни експерти от природозащитната организация посрещнаха заинтересовани представители от тези държави и ги запознаха със ситуацията в Югозападна България. В района на Перник международната делегация посети ТЕЦ „Република“ и рудник „Бела вода“, а с партньорството на общината проведе и публична среща със заинтересованите страни.

В Бобов дол, където последните подземни мини бяха закрити преди броени месеци без достатъчни икономически алтернативи за техните служители, участниците посетиха новоизградената слънчева лаборатория в сградата на бившия минен техникум, както и успешно работещо шивашко предприятие, основано в сърцето на бивша мина. Освен това гостите  се запознаха и с най-масовата земеделска култура в областта – черешовите дървета, отглеждането на които загатва за огромен потенциал за вторични икономически дейности с по-висока добавена стойност.

Визитата беше част от поредицата от пътувания за обмяна на опит и споделяне на добри практики, в които всяка от държавите е ротационен домакин. Представители на WWF България вече пътуваха до Рур, Германия и до Козани, Гърция. Последното посещение е насрочено за края на ноември и ще се състои в полския въгледобивен район Силезия.

Климатичните промени безспорно са една от водещите теми на XXI в.

Само през 2019 г. станахме свидетели на нетипични аномалии – разрушителни торнада и наводнения в Северна Америка, циклони и тропически бури в Субсахарска Африка и Южна Азия, както и на летни горещини и свързани с тях бури и градушки в Европа. Нито една точка на света не е застрахована от катастрофическите проявления на измеменията в климата. Затова масови демонстрации с призиви за неотложни действия не спират да заливат различни градове по света. Учените могат само да гадаят как ще реагира природата в дългосрочен план ако веднага не предприемем спешни мерки за ограничаване на човешкото въздействие върху климата. Ще има ли бъдеще за децата и внуците ни, зависи от нашите действия днес.
Откритият рудник "Бела вода" в района на Перник
© WWF Enlarge
Рудник "Миньор" до Бобов дол е един от няколкото закрити обекта в последно време
© WWF Enlarge
Поколения наред миньорите работят при изключително тежки условия
© WWF Enlarge
Кметицата на Бобов дол Елза Величкова заедно с двама от съкратените миньори, един от които Кирил (вдясно)
© WWF Enlarge
ТЕЦ "Република" край Перник - един от най-големите замърсители на въздуха в района
© WWF Enlarge
Фадрома превозва нискокалорични лигнитни въглища в открития рудник "Бела вода"
© WWF Enlarge
70 % от емисиите парникови газове в света се падат на въглищата
© WWF Enlarge
В част от работещите рудници често се ползват остарели технологии
© WWF Enlarge
Експертът на WWF Георги Стефанов и кметицата на Бобов дол Елза Величкова позират с доклада за Справедливия преход
© WWF Enlarge
Шивашко предприятие, основано в сърцето на бивша мина
© WWF Enlarge
Представители на няколко държави пристигнаха у нас, за да се запознаят със ситуацията във въгледобивните райони на Югозападна България
© WWF Enlarge
Отглеждането на череши е един от вариантите за алтернативна икономическа дейност в района
© WWF Enlarge
Поглед към ТЕЦ "Бобов дол" на фона на Рила
© WWF Enlarge