Справедлив преход в Източна и Южна Европа | WWF

Справедлив преход в Източна и Южна Европа



Проектът “Справедлив преход в Източна и Южна Европа” се изпълнява от международната природозащитна организация WWF, като в него участват WWF Германия (водещ партньор), WWF Полша, WWF Гърция и WWF България. Дейностите са подкрепени и от Офиса за европейски политики на WWF в Брюксел (WWF EPO).

Финансираща институция е Федералното министерство на околната среда, опазването на природата и ядрената безопасност на ФР Германия.

Проектът стартира през ноември 2017 г. и продължава до февруари 2020 г.

Благодарение на проекта “Справедлив преход в Източна и Южна Европа” бяха разработени специализирани планове за енергиен преход, насочени към икономическа трансформация на отделни региони в България, Гърция и Полша. Част от изработването на плана е и изготвянето на задълбочен анализ на устойчивите икономически дейности, които могат да бъдат алтернатива на въглищата в целевите региони. Опитът на Германия е моделен за работата по проекта.
 
	© BMUB
BMUB
© BMUB
 
	© EUKI
EUKI
© EUKI

Повече за проекта

Основното предизвикателство за човечеството днес е справянето с климатичните промени заедно с постигането на устойчиво икономическо развитие. Сред необходимите мерки са спешни действия за намаляване на емисиите парникови газове. Преходът към нисковъглеродна икономика в Европа вече не е просто абстрактна концепция. Той се превърна в официална политика, както с приемането на Парижкото споразумение през 2015 г., така и с поставянето на конкретни цели на ЕС в областта на климата и енергетиката. Сред тях са намаляване с поне 40% на емисиите на парникови газове до 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 г. Целта за 2050 г. е още по-амбициозна: намаляване с 80-95 %.

Поставените цели влияят по различен начин върху различните икономически сектори. Добивът на въглища и производството на електроенергия от тях обаче са най-пряко засегнати, тъй като те като цяло не са съвместими с концепцията за нисковъглеродна икономика. Тези сектори първи ще усетят последиците от неизбежния енергиен преход, който ще изисква сериозно преструктуриране на местната икономика, включително от гледна точка на работна заетост, образование и квалификация.

Проект „Справедлив преход в Източна и Южна Европа“

В тази връзка WWF започна работа по проект, с който да подкрепи прехода в отделни региони, зависими от въгледобивната и въглищна промишленост. Основната цел на дейността е да създаде диалог и да постави първите стъпки за дългосрочно планиране и - впоследствие -  осигуряване на плавно и социално отговорно преминаване към алтернативни икономически дейности.
 
Проектът „Справедлив преход в Източна и Южна Европа“ се изпълнява от WWF в периода октомври 2017 г. - февруари 2020 г. в четири държави: Германия, Полша, Гърция и България. Дейностите се финансират от програмата Европейска климатична инициатива (European Climate Initiative - EUKI) на Федералното министерство на околната среда, опазването на природата и ядрената безопасност на Федерална република Германия.

В България фокусът пада върху Югозападна България, където традиционно въгледобивът и въглищната промишленост представляват голяма част от икономиката на някои райони (например Бобов дол).

За да е успешен проекта, се търси активното участие и съвместна работа с различни групи предварително индетифицирани заинтересовани страни: синдикати, местни институции, власти и бизнес, национални институции, представители на гражданското общество и неправителствени организации, журналисти и институции на ЕС (Европейската комисия и и Европейския парламент).

Основен принос на проекта е изработването на т.нар. план за справедлив преход (just transition plan), обхващащ изготвянето на социо-икономически анализ на средата и създаването на прогнозни модели за алтернативни икономически дейности в региона. Разработването на такъв документ цели да даде визия за изграждане на нов тип регионална икономика и наред с това да идентифицира нужните промени в образованието и други сфери на обществения живот, които да подпомогнат региона. Не на последно място, планът за справедлив преход на Югозападна България трябва да остойности разходите за извършването на прехода.

Сред дейностите на проекта в България са още:

1. създаването на междуинституционален диалог чрез организирането на общи събития и кръгли маси по темата „справедлив преход“

В тази връзка на 15 февруари 2018 г. в София се проведе първата междуинституционална кръгла маса за справедлив преход в региони, които са зависими от въгледобива и от въглищната промишленост. Участниците обсъдиха спецификите на Югозападна България, както и възможностите и предизвикателствата за справедлив преход в този регион.

На 21 октомври 2018 г. в представителството на Европейската комисия в България се проведе първата по рода си кръгла маса и публичен дебат на тема „Справедлив енергиен преход“. Събитието беше осъществено съвместно от природозащитната организация WWF и екологично сдружение „За Земята“. Публичният дебат отвори възможност да положим началото на конструктивен диалог между представители на всички ключови сектори. А въпросите за справедливия преход бяха поставени за първи път в публичното пространство у нас, събирайки всички заинтересовани страни на едно място.

На 09 април 2019 г. в Бобов дол се проведе публична дискусия, на която за първи път беше представен специално подготвения от WWF доклад за справедливия преход в Югозападна България.

Предизвикателствата на проекта далеч надхвърлят границите на България. Още през лятото на 2018 г. в Европейския парламент в Брюксел се проведе открит дебат за това как да се намали безболезнено зависимостта от въглищата.

2. организиране на поредица от пътувания за обмяна на опит

Между 19 и 22 март 2018 г. екипът на WWF България пътува до Рур, където се запозна с начина, по който Германия се справя с енергийните предизвикателства. Между 17 и 22 септември 2018 г. се състоя пътуване до Козани в гръцкия въгледобивен район Западна Македония. Югозападна България ще покаже на партньорите си своя опит между 3 и 6 юни 2019 г. А последното от поредицата пътувания ще се състои в полския въгледобивен район Силезия в края на ноември 2019 г.

3. създаването на кратък документален филм по темата за справедливия преход

Филмът е пред завършване и първата му официална прожекция е насрочена за 19:00 ч. на 13 юни 2019 г. във Френския културен институт в гр. София.

"В интерес на всички ни е да има проспериращи региони, незамърсена природа, разнообразни и устойчиви икономически дейности, добри перспективи за развитие. Позитивната промяната няма да настъпи изведнъж, защото за нея се изисква разумно и дългосрочно планиране. Тя трябва да започне сега, за да се извърши плавно, но навременно", отбелязва Георги Стефанов, ръководител на практика "Климат и енергетика" във WWF България.

По-подробна информация по темата „справедлив преход“ за останалите държави можете да намерите на официалния сайт на проекта:
http://regionsbeyondcoal.eu/

Първа междуинституционална кръгла маса на тема „Справедлив преход в Източна и Южна Европа“

На 15 февруари 2018 г. в София се проведе първата междуинституционална кръгла маса за справедлив преход в региони, които са зависими от въгледобива и от въглищната промишленост. Срещата се проведе в рамките на проекта на WWF „Справедлив преход в Източна и Южна Европа“, който ще създаде по-голяма ангажираност и диалог за регионите, вече засегнати от прехода към нисковъглеродна икономика. Участниците обсъдиха спецификите на Югозападна България и възможностите и предизвикателствата за справедлив преход в този регион.

Присъстваха представители на различни групи заинтересовани страни: профсъюзи (КНСБ и КТ Подкрепа), местна администрация (кметът на община Бобов дол и представител на община Перник), национални инстутиции (представители на
Министерство на околната среда и водите и на Министерство на регионалното развитие), регионални власти (областната администрация на Софийска област), неправителствени организации (За Земята, Грийнпийс-България и WWF България) и експерти от сферата на икономиката и регионалното развитие.

Срещата имаше много важна цел, а именно започването на диалог по щекотлива и важна тема – социално отговорното планиране на енергийния преход от страна на институциите. В рамките на събитието за първи път се срещнаха за официална дискусия екологични неправителствени организации и профсъюзи, които, заедно с местните и национални власти, обсъдиха общие за всички тях предизвикателствата и нужди. Въпреки различната гледна точка, от която всяка заинтересована страна разглежда темата, всички участници признаха необходимостта от открит диалог и прозрачност на процеса.

На кръглата маса представителите на WWF представиха детайлен план за работата си по проекта, както и подробен обзор на политиките на ЕС в сферата на климата и енергетиката. България не е единствената държава, която ще бъде изправена пред
подобни предизвикателства – около 40 региона в цяла Европа се сблъскват с проблемите на енергийния преход.

Особен акцент беше поставен върху разработването на „план за справедлив преход за Югозападна България“, който WWF България ще осъществи през 2018 година. Въпреки тази стъпка в правилната посока, все още предстои да се развива процесът по изграждане на диалог и обществена дискусия по въпросите за необходимите мерки за провеждането на справедлив преход към устойчива икономика в българските въглищни региони. WWF България ще продължи да работи по темата и да търси сътрудничеството на всички заинтересовани страни, включително на местното население.

Визия за един по-чист и уютен Перник

WWF работи по проект за справедлив преход в района
Представители на граждански организации и на бизнеса обсъдиха стъпките за превръщането на Перник в чист и здравословен град с опазена природа на първата среща „Нова енергия за Перник“. Участниците в събитието си пожелаха един по-зелен град, с повече възможности за развитие и по-добра инфраструктура. Срещата беше организирана по инициатива на група местни жители с подкрепата на „Грийнпийс“.

На форума стана ясно, че мнозина перничани са готови да работят заедно за едно алтернативно бъдеще на района. Участниците предложиха своята помощ за изграждането на по-благоприятна среда за живот. В името на общата кауза всеки се ангажира с това, което умее най-добре – от организиране на културни мероприятия и полагане на доброволен труд, до безвъзмездно консултиране за бизнес идеи и предоставяне на личен пример. А от конкретните обещания „поникна“ и „дървото на намеренията“ – израз на сплотеността на участниците и готовността им да си сътрудничат за постигането на общата цел.

На събитието беше поканен и екип на WWF, който в приятната обстановка на социални игри, рисунки и обмяна на идеи подкрепи общия стремеж към трансформация и сподели своята визия за бъдещето на районите в Югозападна България, зависими от въглищното производство.

Желанието на перничани за диверсификация на икономиката и повече опции за развитие WWF подкрепя чрез проекта „Справедлив преход в Източна и Южна Европа“. В дългосрочен план той цели дълбока икономическа трансформация, която да бъде постигната по един социално справедлив начин. Проектът изследва възможностите да намали зависимостта на региона от въглищната индустрия, като предложи план за алтернативни икономически дейности за работниците и представителите на местните общности.

Очакванията са, че амбициозната дейност ще има положително въздействие върху широк кръг аспекти на местното развитие. От една страна проектът ще очертае повече и по-разнообразни икономически перспективи, а от друга – преходът към нисковъглеродна икономика ще доведе до прочистване на въздуха в един от градовете с най-високи нива на замърсяване в Европейския съюз.

За да бъде успешен обаче, проектът трябва да провокира сериозен и задълбочен диалог между всички заинтересовани страни – от синдикати и представители на гражданския сектор и бизнеса, до местните, националните и европейските институции. Макар че е пионерски за България, той ще се базира на доказано успешния опит на други региони, взимайки предвид местната специфика.

Как да намалим безболезнено въглищната енергия?

WWF и Globe EU организираха публичен дебат по темата в Европейския парламент в Брюксел
На 21 юни 2018 г. в сградата на Европейския парламент в Брюксел се проведе публичен дебат по темата за справедлив преход в ЕС. Събитието беше организирано съвместно от WWF и Globe EU, като част от проекта “Справедлив преход в Източна и Южна Европа”, изпълняван от WWF в Германия, Полша, Гърция и България.

Защо ни е необходим такъв дебат?

Изпълнението на амбициозните цели на Европейския съюз за редуциране на въглищната енергия са придружени от реални нововъведения в европейското законоделство, както и от прогрес в използването на енергия от възобновяеми източници. Ангажиментите на ЕС по Парижкото споразумение показват, че сме свидетели на необратима тенденция, която води до постепенното извеждане на въглищата от енергийния микс.

Това налага създаването на една всеобхватна стратегия за справедлив преход във въглищните региони на Европа. Тя трябва да намали негативните последици за местните общности и работещите във въгледобивния сектор, като в същото време подпомогне структурна промяна към устойчива местна икономика.

Целта на дебата беше да подчертае важността на темата, както и необходимостта от залагане на целенасочени средства в следващата многогодишна финансова рамка. Инвестициите трябва да подкрепят дългосрочните процеси за справедлив преход в съответствие с политиките на ЕС в сферите на климата, енергетиката, регионалното развитие и прехода към нисковъглеродна икономика.

Кой взе участие в дебата за справедлив преход?

На събитието, проведено под надслов „Справедлив преход, не просто преход“, присъстваха представители на различни заинтересовани страни. Депутати от Европейския парламент, представители на Европейската комисия, на местната власт от въглищни региони в Европа, профсъюзни организации, национални институции и неправителствени организации обмениха опит и обсъдиха нуждата от осъществяване на справедлив преход.

В първата част от дебата бяха презентирани проучвания по темата от Гърция и Германия. Никос Манцарис от WWF Гърция представи задълбочен анализ, озаглавен „Пътна карта за преход на региона на Западна Македония отвъд въглищата“. Планът включва различни сценарии за икономическото преструктуриране на този най-голям въглищен регион в страната и дава конкретни предложения за алтернативно развитие. Въпреки възможностите за създаване на повече работни места и генериране по-голям регионален БВП от алтернативни икономически дейности, гръцкото правителство заделя едва 20 милиона евро за преструктуриране на местната икономика във въглищните райони.

Д-р Щефан Гертнер от германския Институт за Работа и Технологии представи опита на федералната република. Фокусът беше регионът на Рур, който традиционно се свързва с масова въглищна индустрия. През 2018 г. обаче в областта затваря и последната въглищна мина, което е и краят на един период на преструктуриране, продължил повече от половин век. Основен извод от проучването на Института, възложено от WWF Германия, е нуждата от превантивно планиране. А именно, колкото по-рано се планира, толкова по-добре ще се развие преходът към устойчива икономика на въглищните региони и няма да се създаде социално напрежение и бедност.

Активно участие в публичния дебат взе и българският евродепутат Светослав Малинов, който представи политическата страна на проблема с енергийния преход. Той изтъкна, че конкретно България има сериозен опит с преструктурирането заради прехода от централизирана към пазарна икономика – преход, който се характеризира със затварянето на цели сектори без обща стратегия и който е изключително болезнен за цялото общество. В тази връзка Малинов наблегна, че за да не се повторят тези грешки е необходимо хората да имат пред себе си една ясна визия, в която да вярват: „По-трудно е да промотираш Парижкото споразумение, отколкото членството в Европейския съюз“, посочи още той.

Дебатът не пропусна да засегне и гледната точка на синдикатите в лицето на Бенжамин Дени, представител на Европейската конфедерация на профсъюзите. Той подчерта, че концепцията за „справедлив преход“ е създадена от профсъюзите в защита трудовите права на работниците. „Участието на работниците и на синдикатите е задължително, когато се говори за справедлив преход. Ние искаме да сме около масата, а не да сме част от менюто.“, обясни Дени.

В края на дебата Жулиет де Гранпре от WWF Германия представи и мотивацията на екологичната организация за работа по темата. Тя изтъкна, че интегрирането на социалните и икономически проблеми с въпросите на околната среда и климата поставя една добра основа, около която могат да се обединят различни заинтересовани страни.

Въглищата спират. Какво ще правим след това?

WWF постави на масата въпроса за справедливия преход от въглища към нисковъглеродна енергетика
В Представителството на Европейската комисия в България се проведе първата по рода си кръгла маса и публичен дебат на тема „Справедлив енергиен преход“. Събитието беше осъществено съвместно от природозащитната организация WWF и екологично сдружение „За Земята“ като част от проект „Справедлив преход в Източна и Южна Европа”, изпълняван от WWF в Германия, Полша, Гърция и България.

Въглищата – енергия на висока цена

„Въглищата са скъпи както от финансова, така и от екологична гледна точка. На тях се падат 70% от емисиите парникови газове в света. Затова те са една от най-големите заплахи пред нашата глобална климатична система. Програмата на ООН за околната среда наскоро съобщи, че използването на изкопаеми горива е струвало над 3.6 трилиона долара през 2010 г. В същото време използването на въглища заплашва доставките на сладка вода, освобождава въглеродни и серни диоксиди и тежки метали, които причиняват киселинни дъждове, здравословни проблеми и глобално затопляне“, кометира консервационният директор на WWF България Иън Джаксън.

Притеснителното е, че потреблението на въглища е нараснало с 45% в световен мащаб от 2003 г. насам – много повече от петрола или газа. Предвижда се, че въглеродните емисии ще продължават слабо да се увеличават до 2035-2040 г., като най-големите усилия през следващото десетилетие ще бъде изваждането на въглищата, като основен енергиен източник и почти пълното им излизане от употреба във всички страни до средата на века. На този фон WWF осъзнава спешната необходимост от справедлив преход към устойчиви алтернативи за производството на енергия, за да може покачването на глобалните температури да останат на нива до 2 ° C от преиндустриалните нива.

Нуждата от справедлив енергиен преход

Ангажиментите на Европейския съюз по Парижкото споразумение показват много по-високи амбиции като усилията на страните трябва да бъдат насочени в друга посока, а именно сериозно намаляване  употребата  на въглищата в енергийния микс на страните преди 2050 г. Това от своя страна налага създаването на всеобхватен подход за справедлив преход във всичките 41 въглищни региони на Европа. Този подход трябва да предложи адекватни алтернативи, които да намалят негативните последици за местните общности и работещите във въгледобивния сектор и ТЕЦ-те, захранвани от въглища. В същото време от него се очаква да подпомогне структурната промяна към устойчива местна икономика и справяне с нанесените последици от десетилетията интензивен добив и замърсяване на околната среда.

 „Изменението на климата е факт. И това е риск за хората, икономиките, биоразнообразието и екосистемите. Потърпевши сме всички, включително и държавите от клуба на богатите“, заяви заместник-министърът на околната среда и водите Атанаска Николова. „Справедливият енергиен преход не е утопия той е необходимост. Политиките трябва и могат да насърчат справедливия преход за да избегнат структурни сривове и социални проблеми. Той е възможност както за Европейския съюз, така и за България. Това е предизвикателство, което обединява, а не разделя“. Заместник-министър Николова допълни още и че част от приходите от европейската схема за търговия с емисиии трябва да се използват за целите на справедливия преход.

За да бъде успешен обаче, проектът трябва да инициира сериозен и задълбочен интерес у всички заинтересовани страни – от синдикати и представители на гражданския сектор и бизнеса, до местните, националните и европейските институции. 

Кое е уникалното в този форум?

Публичният дебат ни даде безценната възможност да положим началото на конструктивен диалог между представители на всички ключови сектори. А въпросите за справедливия преход бяха поставени за първи път в публичното пространство у нас, събирайки всички заинтересовани страни на едно място. В рамките на форума на една маса стояха ресорните заместник-министри от МОСВ, МЕ и МТСП, директорите на Българска стопанска камара и на синдикалните организации КТ „Подкрепа“ и КНСБ, Националното сдружение на общините, а също и експертни представители  на Европейския синдикален институт и на Европейската бизнес конфедерация.

„Можем да бъдем сигурни, че ако всички заинтересовани страни не бъдат включени в справедливия преход, той ще се провали“, коментира Леон Де Граф, политически съветник в областта на околната среда и климата на Конфедерацията на европейския бизнес. „Справедливият преход безспорно е отлична възможност за бизнеса, работниците  и правителствата да се обърнат към Европейската комисия и да обяснят от какво имат нужда. Това е едно от най-големите предизвикателства и пред България“.

Справедливият преход в български условия

В рамките на кръглата маса справедливият преход беше разгледан като аспект на европейските цели и политики за климат и енергетика за 2030 г. и като част от възможностите за по-добро и устойчиво икономическо развитие на България. На форума главният експерт на програма „Климат и Енергетика“ на WWF България Георги Стефанов представи работен вариант на първия план за справедлив преход за региона на Югозападна България в контекста на скорошното затварянето на рудниците в Бобов дол.

„След затварянето на последните два закрити рудника в Бобов дол аз вече не стоя на стол, а на клада. От един развит район, в който безработицата беше сведена до минимум, изведнъж 1500 души са изхвърлени на улицата“, заяви кметицата на Бобов дол Елза Величкова. „Няма достатъчно деца за сформиране на паралелка в първи клас, а транспортните фирми отказват да работят, защото няма кого да возят. В Бобов дол има достатъчно свободна работна ръка, която обаче не е такава по свое желание“.

„Пазарът на труда се променя непрекъснато. Ефектите от глобализацията и светът на технологиите водят до изчезването на милиони работни местна всяка година“, каза Бела Галгоци, старши изследовател в отдела за икономическа, трудова и социална политика към Европейския синдикален институт. „България е една от засегнатите страни. Ние трябва да имаме отговор за това. Трябва да имаме възможност за справедлив преход“.

 „Преходът към нулеви емисии ще бъде приет от всички само ако се осъществява паралелно с адекватен икономически и социален модел“, увери д-р Иван Кокалов – вицепрезидент на КНСБ. „Ще се изработи европейска пътна карта за справедлив преход за работниците от най-засегнатите райони. Югоизточна Европа безспорно е една от най-горещите точки за справедливия преход“.

 „Сраведливият преход за нас е преход от заетост към заетост. Той трябва да премине през обучения и преквалификация за хората“, каза Елка Димитрова – директор на дирекция в Министерство на труда и социалната политика. „С този форум ние даваме пример на Европа за едно много активно и ползотворно партньорство“.

Какви са вариантите оттук нататък?

Екип учени от Софийския университет проведоха изследване, на базата на което да бъде изготвен план за развитието на района на Югозападна България след закриването на въгледобивната индустрия. Той включва три сценария.

„Първият предвижда запазване на статуквото, което би струвало повече от 2 млрд. лева. Вторият включва алтернативен растеж – привличане на инициативни хора, които да дадат необходимия импулс чрез развитието на бизнеси, основани на конкурентните предимства на региона. А третият сценарий предвижда привличане на голяма компания, която да поеме социалната тежест на тази територия“, коментира доц. д-р Косьо Стойчев от Софийския университет.

Публичният диспут се проведе броени дни след публикуването на подготвяния в продължение на три години научен доклад на Междуправителствения панел за климатичните промени. Документът, разработван от над 90 експерти и одобрен от 195 правителства, предупреди, че затоплянето с 1.5 градуса може да стане факт още през 2030 г. Учените алармират за критичната необходимост от предприемането на спешни мерки в тази насока, защото неглежирането на проблема безспорно ще повлияе върху нашето здраве, поминък, сигурност и икономически растеж.

Нека не повтаряме грешките от Бобов дол

WWF призовава към справедлив преход за миньорите от въгледобивния район на комплекс „Марица - Изток“
В навечерието на ключовата двуседмична среща на страните членки по рамковата конвенция на ООН за климата в Катовице, Полша, започваща на 3 декември, миньори от „Марица - Изток“ излизат на протест в Раднево и София. Причината е несигурното бъдеще на най-мащабния енергиен комплекс в Югоизточна Европа. Известен като „енергийното сърце“ на България, той осигурява около 30% от работните места в региона, които генерират една пета от приходите от икономическа дейност, по данни на актуалната областна стратегия. Синдикатите излизат на протест, за да изискват от държавата конкретни планове за развитието на комплекса до изчерпване на въглищните запаси, както и нова енергийна стратегия с хоризонт до 2050 г.

Природозащитната организация WWF разбира затрудненото положение, в което се намират миньорите. Изправени пред заплахата да загубят работните си места, принудени ежедневно да плащат тежка здравословна цена и при липсата на адекватни мерки от страна на институциите, те алармират за назряващите проблеми в сектора, в стремеж да избегнат сценария, сполетял през пролетта колегите им от Бобовдолския въгледобивен район.

Въглищата са скъпи както от финансова, така и от екологична гледна точка
По данни на програмата на ООН за околната среда, използването на изкопаеми горива е струвало над 3.6 трлн. долара през 2010 г. На въглищата се падат 70% от емисиите парникови газове в света, а осигуряват едва 40 на сто от електроенергията По тази причина те са една от най-големите заплахи пред нашата глобална климатична система. Конкретно у нас чрез въглищата осигуряваме около 45% от електроенергията, които емитират и 70% от емисиите.

Освен това производителите на енергия от въглища причиняват две трети от случаите на здравни проблеми вследствие замърсяването на въздуха в Европа с обща финансова тежест от 22 млрд. евро годишно. Това показват данните от публикувания наскоро доклад „Последна глътка въздух: Въглищните компании разболяват Европа“, изготвен от международната коалиция „Европа отвъд въглищата“, обединяваща правозащитни, екологични и професионални организации.

Докладът сочи още, че България  е на второ място в Европейския съюз по себестойността на здравните разходи върху всеки мегаватчас електроенергия, произведен от ТЕЦ на въглища. Общият ефект у нас е оценен на еквивалента на 900 млн. евро здравни разходи и преждевременната смърт на 310 души през 2016 г. Специалистите изчисляват, че срещу цената на всеки произведен мегаватчас ток от въглища трябва да добавим допълнителни 93 евро за здравни разходи при цена на електроенергия от 77 лв. на мегаватчас. Конкретно ТЕЦ „Марица-изток 2“ е отговорен за 7 хил. дни на симптоми на астма сред децата, 150 случая на хроничен бронхит при възрастните, 80 хил. работни дни с болничен, пише още в доклада.
 
Нуждата от спешни действия е повече от наложителна
 
Ангажиментите на Европейския съюз по Парижкото споразумение показват, че сме свидетели на необратима тенденция, водеща до стремеж към сериозно намаляване  употребата  на въглищата в енергийния микс на държавите до средата на века. Това от своя страна налага създаването на всеобхватен подход за справедлив преход във всичките 41 въглищни региони на Европа. Той трябва да предложи адекватни алтернативи, които да намалят негативните последици за местните общности и работещите във въгледобивния сектор и ТЕЦ-овете, захранвани от въглища. В същото време от него се очаква да подпомогне структурната промяна към устойчива местна икономика и справяне с нанесените последици от десетилетията интензивен добив и замърсяване на околната среда.
 
В днешния ден (28.11) се очаква ЕК да представи и своята дългосрочна стратегия за намаляване на емисиите до 2050 г. В нея се очаква да бъде подкрепен т.нар. сценарий с нулеви емисии до средата на века, така че на срещата в Катовице лидерите да разполагат и с целите на Европейския съюз.
 
На този фон WWF осъзнава критичната необходимост от справедлив преход към устойчиви алтернативи за производството на енергия. За тази цел през ноември 2017 г. заедно с колегите от WWF в Германия, Полша и Гърция стартирахме проект „Справедлив преход в Източна и Южна Европа. За да бъде успешен обаче, той трябва да инициира сериозен и задълбочен интерес у всички заинтересовани страни – от синдикати и представители на гражданския сектор и бизнеса, до местните, националните и европейските институции. 
 
В тази връзка през октомври WWF организира първата по рода си кръгла маса в България на тема „Справедлив енергиен преход“. Публичният дебат отвори безценната възможност за полагане началото на конструктивен диалог между представители на всички ключови сектори. В рамките на форума позициите си по темата споделиха ресорните заместник-министри от МОСВ и МЕ, както и представители на високо ниво от МТСП, Българска стопанска камара, синдикалните организации КТ „Подкрепа“ и КНСБ, Националното сдружение на общините, а също и експерти от Европейския синдикален институт и Европейската бизнес конфедерация. Участниците в събитието наброяваха над 40 заинтересовани страни, в това число местни власти, представители на въглищния сектор, на бизнеса и независими енергийни експерти.
 
Една от целите на дебата беше да повдигне и въпроса за научените уроци от рязкото затваряне на закритите рудници в района на Бобов дол и Перник, което остави на улицата стотици наследствени миньори. Липсата на подкрепа за създаване на заместващи икономически дейности във въгледобивните региони вероятно ще принуди много семейства да се преместят в други населени места в търсене на препитание.
 
Взимайки предвид рисковата финансова, институционална и здравословна среда, в която се намират миньорите от въгледобивния район на комплекс „Марица - Изток“, WWF призовава за предотвратяване развитието на сходна ситуация чрез предприемането на конкретни средносрочни и дългосрочни мерки, като осигуряване курсове за преквалификация на миньорите и вливането на техния потенциал в други сфери. Нужни са също национална и регионална подкрепа за стартирането на заместващи икономически дейности, дългосрочна информационна кампания за необходимостта от преструктурирането на въгледобива, както и ясен план колко ще струва справедливия енергиен преход и кога България ще изведе своите мощности на въглища.
 
С подкрепата на WWF екип учени от Софийския университет провежда изследване, на базата на което да се изготви план-концепция с няколко сценария за създаването на нови икономически дейности в района на Югозападна България след окончателното закриване на въгледобивната индустрия. WWF се надява, че принципни модели от него могат да бъдат адаптирани спрямо конкурентните предимства на Старозагорския район и приложени преди да е станало твърде късно.
 
Замърсяването на атмосферата в резултат от минното дело и тежката индустрия е включено в доклада на WWF „Жива планета“ като една от най-големите заплахи за природата и човечеството.
 
Публикуван в края на октомври, той показва, че за последния половин век средните температури на Земята са се повишили с 1,2 градуса над нивата от прединустриалната епоха. Експертите алармират, че промените в климата играят все по-силно негативно въздействие върху екосистемите, като водят до загуба на местообитания, изчезване на видове и постепенното унищожаване на комфортната среда, в която човекът е свикнал да живее и да се развива.
 
Затова WWF предупреждава, че за да запазим света такъв, какъвто го познаваме, ние сме длъжни да ограничим отделянето на въглеродни емисии и да задържим покачването на глобалните температури на равнище до 2 ° C от прединдустриалните нива. Според учените неглежирането на този все по-сериозен проблем ще повлияе критично върху нашето здраве, поминък, сигурност и икономически растеж. И не на последно място – ако политическите лидери не започнат незабавно прилагане на мерките по Парижкото споразумение за 2050 г., цената, която цялото човечество ще се наложи да плати, може да достигне до 20% от глобалния брутен вътрешен продукт.

Ще отговори ли на очакванията срещата за климата в Катовице?

Световните лидери се събраха на COP24 в опит да ограничат глобалното затопляне
Както всяка година, световните лидери се събраха отново, за да обсъдят прилагането на споразумението от Париж от 2015 г., което влиза в сила от 2020 г. До средата на декември представители на най-високо равнище от 200 държави ще участват в дискусиите в полския град Катовице, за да договорят уточняващите условия по сделката, както и конкретните цели на страните за намаляване на въглеродните емисии до средата на века. Двадесет и четвъртата международна конференция за климата, или COP24, се състои на мястото на закрита през 1999 г. въгледобивна мина, работила в продължение на 176 години. Форумът идва след поредица от публикувани научни, политически и икономически доклади, които очертават катастрофални последици за климата и планетата, ако държавите не вземат спешни мерки и не започнат моментално тяхното прилагане.

Международната природозащитна организация WWF предупреждава, че действията, които правителствата предприемат до този момент, не са достатъчни. Това се потвържадава от наскоро огласеното изявлението за състоянието на климата на Световната метеорологична организация, както и от доклада на  Междуправителствения панел за климатичните промени (IPCC), оценяващ перспективите за ограничаване на глобалното затопляне до 1.5 ° C.
В тази връзка в края на ноември Европейската комисия прие дългосрочна стратегическа визия, която предвижда да превърне  икономиката на ЕС в неутрална за климата до 2050 г. WWF вярва, че за да отговорят на амбициите на тази стратегия, държавите членки ще трябва да преразгледат националните си цели за ограничаване на въглеродните емисии, както и да поставят основите на нов тип нисковъглеродна енергетика.
 
 „Разчитаме на добър напредък в Катовице“, каза Мануел Пулгар-Видал, лидер на глобалната практика „Климат и енергия“ на WWF. „В Парижкото споразумение имаме пътна карта за действия в областта на климата. Но без конкретни, силни и амбициозни по-нататъшни действия, за света ще е почти невъзможно да избегне ограничаване покачването на глобалната температура с повече от 1.5 .

По време на преговорите се очаква лидерите да подпишат декларация, призоваваща за „справедлив енергиен преход“, който ще отвори работни места в районите, засегнати от прехода към нисковъглеродна икономика. Става въпрос за 41 въглищни района в Европа, два от които се намират в България. Припомняме, че WWF разработва първият план за справедлив енергиен преход за Югозападна България. Той цели създаването на нови икономически дейности и работни места, които да компенсират закритите мини и предстоящото затваряне на остарелите ТЕЦ-ове. В началото на 2019 г. той ще е готов и изпратен за съгласуване на заинтересованите страни.  

WWF смята, че съществува ясен набор от резултати, чието постигане би гарантирало успешното продължаване на усилията в борбата срещу климатичните промени:

1. постигане на общо политическо съгласие, че настоящите действия в областта на климата не са достатъчни, за да изпълнят целите на Парижкото споразумение;

2. финализиране на подробен регламент, който да ръководи в детайли по цели и години прилагането на Парижкото споразумение за всички страни;

3. ангажимент за адекватна финансова подкрепа за развиващите се страни, която да спомогне прехода им към нисковъглеродна икономика;

4. ангажимент от страна на правителствата да актуализират националните си планове за  намаляването на емисиите, отчитайки и всички нови доклади и тенденции.

Срещата в Катовице идва два месеца след публикуването на доклада на WWF „Жива планета“, който определя замърсяването на атмосферата в резултат от минното дело и тежката индустрия като една от най-големите заплахи на планетата. Публикуван в края на октомври, той показва, че за последния половин век средните температури на Земята са се повишили с 1,2 градуса над нивата от прединустриалната епоха. Експертите алармират, че запазването на тази тенденция може да има разрушителни последици за крайбрежните държави и по-чувствителните екосистеми, както и да доведе до загуба на естествени местообитания, топене на ледени шапки и покачване на морското равнище.
 
Паралелно в България тече последната обществената консултация на Националната стратегия за адаптация. Разработван в продължение на три години, документът е от изключителна важност за всички сектори на икономиката у нас, а също и за екосистемите и човешкото здраве. Експертите предупреждават, че страната ни попада в климатичен пояс, който вече е силно засегнат от трикратното увеличаване на екстремумите на времето, а именно суши, пожари, наводнения и промяна в характера на сезоните.
 
Неглижирането на проблема може да изтласка човечеството до граници, при които адаптацията към новите условия вече ще бъде невъзможна. Това, без съмнение, ще повлияе съществено върху нашето здраве, поминък, сигурност и икономически растеж.

Огромният залог на преговорите в Катовице

Европейската комисия разчита на неправителствения сектор в борбата с климатичните промени
Замърсяването на въздуха причинява 7 милиона смъртни случая по света и струва на социалните системи над 5 трилиона долара годишно. Тази ужасяваща констатация беше посочена в доклада на Световната здравна организация, представен на Двадесет и четвъртата международната конференция за климата под егидата на ООН в Катовице, Полша.
 
По-известен като COP24, форумът идва след поредица от публикувани научни, политически и икономически доклади, които очертават катастрофални последици за климата и планетата, ако държавите не вземат спешни мерки и не започнат моментално тяхното прилагане. От 2 до 14 декември представители на близо 200 страни обсъждат правилата за прилагане на Парижкото споразумение за климата. Прието от правителствата през 2015 г., то цели да задържи повишаването на планетарната температура в границите на 1,5 до 2 ° C в сравнение с прединдустриалната епоха.
 
Надежда в НПО сектора
 
Природозащитната организация WWF България следи отблизо развитието на най-важния климатичен форум за годината. Нашият климатичен експерт Георги Стефанов е в Катовице и участва в работна среща на представители от неправителствения сектор с еврокомисаря за климата и енергетиката Мигел Ариас Канете. От името на Комисията Канете призова гражданските организации за силна положителна кампания по темата за климата преди европейските избори през пролетта. Той изрази надежда, че НПО-тата ще се превърнат в основният двигател в политическия дебат за климатичните промени. По думите му Еврокомисията има нужда от силен и обединяващ граждански натиск, за да изпълни амбициозните си цели. WWF напомня, че в края на ноември Европейската комисия прие дългосрочна стратегическа визия, която предвижда да превърне икономиката на ЕС в неутрална за климата до 2050 г. 
 
Сблъсъци и предупреждения
 
Срещата в Катовице идва два месеца след публикуването на доклада на WWF „Жива планета“, който определя замърсяването на атмосферата в резултат от минното дело и тежката индустрия като една от най-големите заплахи на планетата. „Науката ни казва, че трябва да намалим зависимостта си от въглища с 80% в следващите 12 години. Това е единственият начин да изпълним целите, заложени в Парижкото споразумение“, заяви Лу Ленард, старши вицепрезидент на WWF-САЩ по въпросите на климата и енергетиката.
 
Въпреки това в Катовице не всички страни са на едно мнение, а САЩ, Русия, Саудитска Арабия и Кувейт даже блокираха общо решение върху доклада на Междуправителствената експертна група по климатични промени (IPCC) от октомври. Според него Земята върви към повишаване на средната температура не с 1.5 ° C през този век, което също би имало сериозни последствия, а към двойно по-голямо повишение от 3 ° C, което би било катастрофално. В документа се казва още, че за да се задържи температурата под повишение от 1.5 ° C, са нужни мерки, които да доведат до съкращаване на въглеродните емисии с 45% до 2030 г.
 
„В наши дни все по-често се убеждаваме в разрушителния ефект от гобалното затопляне върху човешкото здраве. Наводнения, суши и горски пожари унищожават екосистеми по целия свят. Последните данни показват, че финансовите средства, предвидени за справянето с тези проблеми, далеч не са достатъчни. Ако не действаме сега, всички ние ще понесем последствията“, Сандиип Рай, страши съветник по климата на WWF.
 
WWF напомня, че научният доклад на Междуправителствения панел за климатичните промени беше поръчан от държавите след срещата на ООН в Париж през 2015 г. Разработен от над 90 експерти от десетки страни, той беше одобрен от 195 правителства.
 
Нисковъглеродно бъдеще пред Европа
 
В контекста на наближаващите европейски избори през май 2019 г. WWF призовава кандидатите за депутати в ЕП да поставят в центъра на своите действия за бъдещето на Европейския съюз благосъстоянието на хората в една процъфтяваща околна среда. Прочувания на общественото мнение показват, че все повече хора се страхуват от ефекта на климатичните промени не по-малко, отколкото от миграцията, безработицата и сигурността.
 
WWF подчертава, че икономическото и политическото бъдеще на Европейския съюз е тясно преплетено с постепенното интергиране на възобновяеми енергийни източници в енергийните системи на държавите членки. Специалистите уверяват че колкото по-дълго отлагаме решението на проблема за ограничаването на въглеродните емисии, толкова по-сериозни ще бъдат последиците върху климата и толкова по-скъпо ще ни излезе справянето с тях.

На COP24 беше подписана важна за България декларация за намаляване на въглищната зависимост

WWF: За да запазим света такъв, какъвто го познаваме, трябва да ограничим въглеродните емисии
През последните две седмици полският град Катовице е в центъра на световните медиии. Домакин на най-важната годишна среща за климата на ООН, по-известна като COP24, той събра представители на високо равнище от 200 държави. До късно тази нощ ще продължат дискусиите върху последните детайли на правилника за прилагане на Парижкото споразумение от 2015 г., който трябва да ръководи изпълнението му в детайли по години. Международната природозащитна организация WWF предупреждава, че от това решение до голяма степен зависи и бъдещето на нашата планета.

COP24 подкрепи справедливия преход

В началото на преговорите световните лидери, сред които и президентът Румен Радев, подписаха декларация, призоваваща за справедлив енергиен преход, който ще отвори работни места в районите, засегнати от прехода към нисковъглеродна икономика. Става въпрос за 41 въглищни района в Европа, два от които се намират в България. WWF разработва първият план за справедлив енергиен преход за Югозападна България. Той цели създаването на нови икономически дейности и работни места, които да компенсират закритите мини и предстоящото затваряне на остарелите ТЕЦ-ове. В същото време от него се очаква да подпомогне структурната промяна към устойчива местна икономика и справяне с нанесените последици от десетилетията интензивен добив и замърсяване на околната среда.

WWF  напомня, че въглищата са скъпи както от финансова и енергийна, така и от екологична и здравословна гледна точка. На тях се падат 70% от емисиите парникови газове в света, а осигуряват едва 40 на сто от електроенергията. В тази връзка на България ѝ престои да отговори на въпроса как ще редуцира своите емисии от изгарянето на изкопаеми горива след 2020 г, за да постигне нулеви емисии до средата на века. Страната ни трябва да оцени всички възможности и да вземе решение как да трансформира и декарбонизира икономиката без да е зависима от чужди енергийни интереси.

Нуждата от спешни действия е повече от наложителна

Форумът в Катовице идва след поредица от публикувани научни доклади, които очертават катастрофални последици за планетата, ако държавите не вземат спешни мерки за справяне с климатичните промени. WWF алармира, че действията, които правителствата предприемат до този момент, не са достатъчни. Това се потвърждава както от от доклада на  Междуправителствения панел за климатичните промени (IPCC), така и от доклада на WWF  „Жива планета“, който определи замърсяването на атмосферата в резултат от минното дело и тежката индустрия като една от най-големите заплахи на планетата. Документите потвърждават, че за последния половин век средните температури на Земята са се повишили с 1,2° C над нивата от прединдустриалната епоха. Нещо повече, темповете на покачване стават все по-бързи, а глобаните емисии продължават да се увеличават.

Не бива да губим време

Учените предупреждават, че в противен случай ни очакват тежки екологични, социални и икономически последици. Покачването на температурите ще доведе до изчезването на 18 % от насекомите, 16 % от растенията и 8 % от гръбначните животни, ще повиши риска от наводнения със 170 %, а над 400 милиона души ще бъдат изложени на тежки суши до края на века. Това ще повлияе негативно на икономическия растеж, особено на развиващите се държави, като ще намали значително добива на зърнени култури и ще предизвика масови миграционни движения. Като външна граница на Европейския съюз България е изложена на риск, който не бива да се пренебрегва. Освен това топенето на ледовете ще повиши нивото на морското равнище, заливайки крайбрежните градове и цели островни нации. 49 милиона души на планетата ще бъдат засегнати от покачването на морското равнище с 56 сантиметра до 2100 г.

Какво можем да направим?

WWF припомня, че климатичните промени не са само бреме за държавите и местните общности. Точно обратното, те могат да бъдат и импулс за развитие. Свидетели сме на глобална промяна на цели икономически сектори в посока към възобновяеми енергийни източници, която ясно показва каква би била правилната политика пред България. Като държава с малка икономика ние можем да се възползваме от тази промяна и да се превърнем в страна - пример за Балканите и в модел за успешна енергийна и икономическа трансформация.

Как би изглеждал справедливият преход в Югозападна България?

WWF с първо публично представяне на алтернативите за развитие на засегнатите от края на въгледобива райони
Международната природозащитна организация WWF представя за първи път възможностите и предизвикателствата пред справедливия преход в Югозападна България. За тази цел WWF организира тематична публична среща, която се проведе в един от най-засегнатите от процесите на преструктуриране на въглищната индустрия градове – Бобов дол.

Събитията целят да представят резултатите от амбициозно проучване по темата за справедливия енергиен преход у нас. Документът, озаглавен „Справедлив преход за въгледобивните региони. Сценарии за развитие в Югозападна България“, беше разработен специално за WWF България. Той включва подробно социо-икономическо изследване на региона, както и алтернативите за неговото икономическо развитие с основен фокус върху въгледобивните зони Перник и Бобов дол.

За тази цел първата публична дискусия по темата се проведе днес (09.04.) от 15:00-18:00 ч., в сградата на общината на Бобов дол. Тя бе организирана съвместно от WWF България и местната управа. На нея присъства лично кметът на града г-жа Елза Величкова, която коментира настоящата ситуация, както и бъдещите възможности за развитие на Бобов дол пред представители на местна власт, бизнеса, неправителствения сектор и медиите. От страна на организаторите на форума говори главният експерт на практика „Климат и Енергия“ във WWF България Георги Стефанов.

Какво представлява справедливият преход?

Амбициозната европейска политика в областта на климата има за цел постепенно да прекрати производството на електроенергия, основаващо се на изкопаеми горива, преди 2050 г. Това от своя страна налага създаването на всеобхватен подход за справедлив преход във всичките 41 въглищни региони на Европа. Този подход трябва да предложи адекватни алтернативи и достатъчно финансови ресурси, които да намалят негативните последици за местните общности и работещите във въгледобивния сектор и ТЕЦ-овете, захранвани от въглища. В същото време от него се очаква да подпомогне структурната промяна към устойчива местна икономика и справяне с нанесените последици от десетилетията интензивен добив и замърсяване на околната среда.

За да постигане максимално добри резултати, WWF работи заедно с всички заинтересовани страни: профсъюзи, местни власти и организации, национални институции, представители на гражданското общество, журналисти и европейски институции. От WWF вярваме, че, обсъждайки всички гледни точки, можем да направим една ползотворна дискусия, която да заложи следващи стъпки за развитие на икономически алтернативи във въгледобивните региони.

Държавите в ЕС с подвеждащи послания за климатичните промени

Българският план за действие „Енергетика и Климат“ за 2030 г. предвижда ръст на биомасата, но няма екологична оценка
Нито една държава от Европейския съюз не е готова да сведе до нула своите въглеродни емисии до 2050 г. Това сочат резултатите от публикувания снощи доклад, поръчан от Европейската климатична фондация. Документът прави оценка на Интегрираните национални планове „Енергетика и Климат“ за 2030 г. на всичките 28 държави членки. Според доклада дори и най-амбициозният план – този на Испания, може да се справи с проблема едва на 52 %. Следват Франция, Гърция и Швеция, със съответно 47 %, 44 % и 43 % прогнозен успех. Словенският план за климата е последен с оценка от само 3 %. А този на България е оценен на 15 % при среден резултат за Европейския съюз от 29 %.
 
„На този етап в българския план липсва екологична оценка. А това е ключово при положение, че в него се залага 44 % ръст в ползването на биомаса от горите в частта за отопление с ВЕИ. Това неизбежно ще влоши и качеството на въздуха в населените места“, коментира Георги Стефанов, главен експерт на практика „Климат и енергетика“ във WWF България. „Нещо повече, ние сме единствената страна в ЕС, която предвижда намаляване дела на ВЕИ в производството на електричество до 2030 г. и прави заявка въглищата да се ползват още 60 години“.
 
Природозащитната организация WWF се опасява, че българският план не разглежда увеличеното ползване на биомаса от горите като потенциален риск за природата. Освен това в него е залегнала подвеждащата обосновка, че защитените територии пречат за развитието на ВЕИ.
 
Докладът показва, че макар и да предприемат стъпка за ограничаване на вредните емисии, държавите членки все още са твърде далеч от амбициите на Парижкото споразумение. Сред основните проблеми в плановете на всички страни, включително и България са:
  • Липсата на реални мерки за премахване на субсидиите за въглища и изкопаеми горива;
  • Слабата подкрепа за нови инвестиции във ВЕИ сектора;
  • Свръхупотребата на неустойчиво добита биомаса, което ще подложи горите на допълнителен натиск;
  • Неадекватни обществени консултации;
  • Недостатъчно усилие за постигане на глобалните цели за климата до средата на века.
 
Авторите на доклада смятат, че все още има време за промяна на курса. До края на 2019 г., когато трябва да бъдат изготвени окончателните варианти на Националните планове, държавите-членки могат да работят за тяхното подобряване като съгласуват климатичните и енергийни цели с всички заинтересовани страни.
 
В навечерието на европейските избори WWF призовава за амбициозни политики, които да привлекат повече инвестиции в чистата енергийна инфраструктура. Тя ще подобри качеството на живот на гражданите, ще създаде възможност за икономическо развитие, базирано на нисковъглеродни технологии и ще намали разходите за  енергийния преход. Исканията на природозащитниците са обобщени в Манифеста на WWF за европейските избори.
 
Българският проект за интегриран план в областта на енергетиката и климата можете да намерите тук. Цялата позиция на WWF за липсата на екологична оценка на плана, е достъпна тук.
----------------------------------------------------

Проект „Справедлив преход в Източна и Южна Европа“ е финансиран от програма Европейска инициатива за климата (EUKI). EUKI е финансов инструмент на Федералното министерство на околната среда, опазването на природата и ядрената безопасност на Федерална република Германия(BMU). Неговото прилагане се осъществява с подкрепата на Германското дружество за международно сътрудничество (GIZ). Основна цел на EUKI
е да поощрява сътрудничеството по темата за климата в рамките на ЕС с цел смекчаване на последиците от емисиите парникови газове. Това се осъществява чрез засилване на трансграничния диалог и сътрудничество, както и чрез обмяна на знания и опит.

Информацията и мненията, изложени в този сайт, принадлежат на авторите му и не отразяват задължително официалната позиция на Федералното министерство на околната среда, опазването на природата и ядрената безопасност на Федерална република Германия.