Какво би искал/а да потърсиш?

Във WWF работим, за да защитим и съживим реките и влажните зони, които поддържат хората и природата.

Водата е един от най-ценните ни ресурси. Не можем да живеем без нея. Не могат и останалите видове. Време е да променим отношението си към реките и речните зони.

Стани част от нашата мисия
Persina nature park - view from the air.
© Aleksander Ivanov

Възстановихме влажните зони на остров Персин


В сътрудничество с Природен парк „Персина“, екипът ни от години работи на остров Персин, край Белене, за възстановяване на влажните зони.

Блатата тук са били напълно пресушени, което е имало пагубен ефект върху биоразнообразието. Работата ни включва изграждане на шлюзове, които възстановяват връзката между реката и влажната зона. Гледай видео
Дунав, есетри, есетра, сонар, Веселин Коев
© WWF Bulgaria

Проучихме Дунав със сонар и намерихме местообитания на есетри


През последните години екипът ни прекарва седмици във водите на Дунав. Направихме проучване на реката със сонар, за да установим къде са местата за хвърляне на хайвер и така да имаме шанс да ги опазим.

По време на проучването попаднахме на 14 бебета чиги, едно бебе хибрид между чига и пъструга, както и бебе руска есетра, донесено ни от рибар от Ветрен.

Руската есетра е първата дива риба от този вид, която установяваме от 2013 г. Това ни дава надежда, че има смисъл от забраната за улов, зарибяванията, които правим, както и от работата ни с рибари и институции.

  Прочети още
Къдроглав пеликан, баба, имена
© WWF

Спомогнахме за завръщането на пеликаните на Персина


Животът в блатото започва постепенно да се възражда и с радост съобщаваме, че след 60-годишно прекъсване тук отново гнездят пеликани.
© WWF/Stoyan Mihov
Проучвания за подходящо място за разселване на малки рибки в Русенски Лом
Стотици екземпляри от видовете главоч и балкански щипок се завърнаха в парк
© WWF България

Зарибихме река Паничарка със застрашени видове риби


Нашите експерти разселиха 219 броя главоч (Cottus gobio) и 589 броя балкански щипок (Sabanejewia balcanica) в река Паничарка в Природен парк „Българка“.

Екземплярите бяха взети от други притоци на река Янтра, за да се гарантира тяхната генетична чистота.

Целта - да се възстановят унищожените популации от тези два вида. Главочът е вид, включен в Червената книга на Република България от самото ѝ създаване.

От двата зарибени вида стабилно се закрепи само малка популация от балкански щипок в един от по-големите вирове на реката, до село Тодорчетата. Главочът, за съжаление, не намери подходящи условия. Най-вероятната причина е почти пълното пресъхване на река Паничарка през есента на 2017 г. и последвалите зарибявания с балканска пъстърва, която е основният му естествен враг.
Възстановяване на участък от река Черни Лом.
© WWF България

Възстановихме част от река Лом


През 2016 г. участвахме във възстановяване на участък от река Черни Лом край село Острица в границите на защитена зона „Ломовете“, част от европейската природозащитна мрежа „Натура 2000“.

Реката е коригирана, подобно на долните течения на повечето български реки. Коритото е стеснено и изправено, с което е изменен характерът на течението на реката и нейното дъно. В реките от Поломието, включително и в река Черни Лом, допълнително изменение на речното корито се е получило и заради засилената ерозия във водосбора.

Тя е резултат от обезлесяване и последващо интензивно земеделие. В реката постъпват фини глинести седименти и на много места първоначалното чакълесто речно дъно е заменено от фин глинест субстрат.
С това са унищожени местообитания на рибите, например на малката кротушка.

Отнехме глинесто-тинестия слой, премахнахме препятствията, които водеха до отлагането на наноси в участъка. Беше скосен и десният бряг на реката. Освен от гледна точка на ландшафта, това има значение и за животновъдството, понеже този участък се използва за водопой на кравите и други домашни животни от с. Острица.

Допълнителна полза от тази дейност беше укрепването на лявата дига на реката и увеличаване на проводимостта на моста, което увеличава защитата от наводнения на селото.
Река Веселина
© Michel Gunther / WWF

Възстановихме меандър на река Веселина


Река Веселина е с дължина 70 km и е изключително ценна, защото осигурява вода за почти цялата област Велико Търново. Реката обаче е претърпяла сериозни инженерни корекции за създаване на нови земеделски територии и предпазването им от заливане с диги. Дигите от своя страна са залесени с местни дървесни видове, което е успяло да съхрани в някаква степен речната екосистема.

По наше предложение участък от реката при село Миндя е обявен за защитена зона.

Работата на WWF тук включва и подобряване на хидравличния режим чрез възстановяване на течението на реката в стария меандър и изграждане на рибен проход за осигуряване на преминаването на риби и безгръбначни. През 2019 г. изследвахме цялостното биоразнообразие в зоната - птици, земноводни и влечуги, риби и изследване на хабитати.
© WWF
Експертът на WWF Стоян Михов (вляво) след добре свършената работа
Река Русенски Лом
© WWF/Ekaterina Voynova

Премахнахме бариера и изградихме речен проход


Премахнахме бариерата, блокираща преминаването на рибите при ниски води, от река Черни Лом край село Червен, Русенско.
Това е бент към стара и неизползвана от дълго време воденица, който пречеше на живота в реката.

Фрагментацията на реките има сериозно отражение върху популациите на техните обитатели, тъй като повечето видове риби имат нужда да мигрират в търсене на храна и подходящи места за размножаване.

Премахването на бента е част от проекта „Свободни риби“, изпълняван от Дирекцията на Природен парк „Русенски Лом“ и нашата природозащитна организация. В рамките на същия проект изградихме и рибен проход край с. Иваново.

По този начин значително бе увеличен речният участък от Русенски и Черни Лом, в който рибите могат да се придвижват дори при маловодие.
Бараж на река Вит при с. Торос
© WWF

Проучихме рибни проходи по река Вит


През 2015 и 2016 г. нашият екип проведе проучвания на съществуващите бариери по река Вит и доколко те възпрепятстват преминаването на мигриращите популации риби, както и подходящо изградени ли са рибните проходи и налага ли се подобряване на пропускливостта им.

Изследването се фокусира основно върху вида черна мряна (Barbus meridionalis), но се включват също и други мигриращи видове, срещащи се в района: скобар (Chondrostoma nasus), бяла мряна (Barbus barbus), распер (Aspius aspius).

Чрез маркиране на риби, уловени под бента, и последващи улови под и над него, е извършена проверка какъв процент от рибите успяват да преминат през рибния проход на бариерата.

Маркирахме с цветни маркери над 7000 екземпляра. Резултатът: само един-единствен маркиран екземпляр е регистриран над бента и е успял да премине през рибния проход.
​НАЙ-СИЛНОТО НИ ЖЕЛАНИЕ Е ДА ИЗГРАДИМ БЪДЕЩЕ, В КОЕТО ХОРАТА ЖИВЕЯТ В ХАРМОНИЯ С ОКОЛНАТА СРЕДА.

Затова работим с огромен ентусиазъм за опазването и възстановяването на дивата природа. И сме щастливи, че ти също си част от това.

ПОДКРЕПИ НИ