The WWF is run at a local level by the following offices...
- WWF Global
- Adria
- Argentina
- Armenia
- AsiaPacific
- Australia
- Austria
- Azerbaijan
- Belgium
- Bhutan
- Bolivia
- Borneo
- Brazil
- Bulgaria
- Cambodia
- Cameroon
- Canada
- Caucasus
- Central African Republic
- Central America
- Central Asia
- Chile
- China
- Colombia
- Croatia
- Democratic Republic of the Congo
- Denmark
- Ecuador
- European Policy Office
- Finland
В края на 2020 г. дадохме старт на нашата дългосрочна мисия за опазване на кафявите мечки в България.
Изключително горди сме, че работата ни се увенчава с успех и можем да се похвалим с постижения. Всичко това се случва благодарение на мотивирания ни екип, доброто сътрудничество с различни партньори и безценната подкрепата на нашите поддръжници.
През май 2024 г. трите мечета бяха пуснати отново на свобода на внимателно подбрано място, местообитание на кафяви мечки на територията на Национален парк „Рила“.
Останали сираци съвсем малки, животните прекараха половин година в специализирания център „Арктурос“ в Гърция, където усвоиха необходимите за живот сред дивата природа умения.
По време на освобождаването им мечетата бяха в отлична физическа форма и тежаха между 53 кг и 64 кг. Поставени са им специални нашийници, с които и до днес следим тяхното местонахождение по всяко време.
Тази мечешка мисия е поредно доказателство за успешна съвместна работа на НПО и институции: WWF, Министерството на околната среда и водите (МОСВ), фондация ЧЕТИРИ ЛАПИ и Арктурус (ARCTUROS) – Гърция.
Хуба, Вихър и Горан бяха намерени осиротели и уплашени в Родопите през юни 2021 г. Те прекараха близо година в Центъра за рехабилитация на кафяви мечки на организацията „Арктурос“ в Гърция. След като специалистите там установиха, че мечетата са укрепнали достатъчно, бе създадена организация да се върнат обратно в природата. През май 2022 г. те бяха пуснати на свобода в Национален парк „Централен Балкан“.
Към момента предоставянето на електропастири е преустановено, поради изчерпване на наличното оборудване и бюджет. В сайта ни обаче има подробна информация защо и как се използват електрическите огради, а ние сме винаги на разположение за съвети.
Това е част от работата ни, свързана с превенция на конфликти между хора и мечки. Защото първото и най-важно нещо, което трябва да направиш, навлизайки в гората, е да вземеш всички необходими мерки, които да те предпазят от нежелана среща с мечка, особено ако имаш намерение да се отдалечаваш от обозначените пътеки и туристически маршрути.
Стартирахме големия международен проект Forest Connect, който цели опазване и възстановяване на горски екологични коридори за едрите хищници в Стара планина, Карпатите и Динарските планини с оглед и на климатичните предизвикателства.
В рамките на проекта обобщихме съществуващия опит за отглеждане и засаждане на горскоплодни дървета. На база на изследвания на диетата на кафявата мечка определихме най-предпочитаните видове, с които се храни. Заедно с представители на Северозападното държавно предприятие (СЗДП) събрахме костилки и семки от диви череши, круши, ябълки и джанки, които засадихме в разсадник в Берковица. През предстоящата година ще разсадим фиданките, за да увеличим хранителната база на мечките в коридорните територии на вида в Западна Стара планина.
Актуализираният национален план за действие за мечката (2022-2032) е основният документ, който регламентира работата на всички заинтересовани страни с вида „кафява мечка“.
Като част от международната инициатива „Балкански зелен пояс“ и 19 години след като на ГКПП Илинден – Ексохи беше изграден първият и единствен засега „тунел за мечки“ по границата с Гърция, екипът ни започна ново проучване, за да оцени ефекта на тунела за свързаността на местообитанията на мечките в района.
Поставихме 5 фотокапана от българска страна, които в продължение на 5 месеца (от юни до октомври) събираха данни над самия тунел, както и от ключови местообитания в района. Целта беше да проверим дали над тунела има преминаване на мечки и други едри бозайници (вълк, сърна, дива свиня) и да проучим функционалността му като екокоридор.
Проведени бяха и интервюта с представители на местните общности в района на Илинден, Хаджидимово и съседните села. Това ни даде възможност да разберем какво е знанието им за едрите бозайници в района, както и за компенсациите при щети, нанесени от мечка. Стана ясно, че част от местните фермери не са запознати с компенсациите, както и че хората рядко използват електропастири или ги монтират неправилно, което ги прави неефективни. Част от фермерите пък не са получили компенсации за щети, тъй като животните и пчелините им не са регистрирани. Въпреки това случаите на щети в района не са много и повечето хора не се притесняват от хищници. Според местните обаче има много случаи на бракониерство.
-
Екипът на WWF получи и се е отзова на над 100 сигнала за щети от мечки и случаи на мечки влезли в населени места.
-
Спасени и рехабилитирани са 7 осиротели мечета, 6 от които пуснати обратно на свобода. През 2024 и 2025 г. в рамките на 12 месеца екипът ни проследи адаптацията на последните три завърнали се в България мечета – Анета, Никола и Мишо. Докато получавахме данни за придвижването им чрез GPS нашийниците им, разбрахме, че се държат далеч от населени места и че всяко от мечетата се е установило в различна територия - Анета е в Родопите, а Никола и Мишо са в Рила.
-
Изпратихме полезна информация до кметовете на 52 населени места, намиращи се близо до местообитания на мечки. Тя включваше разяснения около причините за случили се инциденти, мерки за тяхното предотвратяване и детайли за процедурата за обезщетения на засегнатите лица.
-
От началото на създаването на Спасителния мечешки отряд екипът ни е осигурил средства и е инсталирал 38 електрически огради в зони с голям брой конфликти.
-
Поставихме 15 информационни табели в и около хижите в Пирин и селата Теплен и Баничан със съвети какво да правиш, ако случайно попаднеш на мечка.
-
Проведохме образователни събития за ученици от общо 11 класа в Гоце Делчев, с. Баничан, Смолян, Девин и Чепеларе, участвахме с „Мечешката шатра“ на празника на Смилянския фасул, където разказахме за ролята на мечката в екосистемата, от какво се състои мечешката диета и как да се разпознават мечешките следите от тези на други бозайници. Учениците научиха и в кои ситуации най-често възникват конфликти между мечките и хората и как те могат да бъдат избегнати.
-
Проведохме 2 срещи с обществеността в община в Смолян, където заедно с партньорите ни от Нови Хоризонти представихме действащото законодателство и мерките от „Плана за действие за опазване на кафява мечка в България 2024 -2033 г.“, концепцията „Местни хора за безопасно съжителство с мечките“ (Bear Smart Community), както и примери за развитие на алтернативен туризъм, базиран на мечката като вид.
Одобряваш работата ни за опазването на мечките у нас и я намираш за важна?
Можеш да си част от нея! 🐻