Най-дългата изцяло българска река - Искър, е от огромно икономическо значение, осигурявайки вода за питейните нужди на милиони българи, за редица производствени предприятия и за напояване. Въпреки че реката не е плавателна, тя представлява важна транспортна връзка със Северна България през красивото Искърско дефиле.

За да ни осигури всичко това обаче Искър плаща сериозна цена...

Изобилстващите някога крайречни гори и меандри, днес заради развитието на селското стопанство и процесите на урбанизация са напълно унищожени, а с тях и богатото биоразнообразие, което са приютявали. Искър е една от българските реки, засегнати най-силно от построяването на напречни прегради като ВЕЦ и язовири по течението ѝ.

Очакваните екстремни климатични явления правят риска от наводнения в басейна на река Искър все по-важна тема, особено имайки предвид, че София и Софийското поле са от районите с най-голям брой потенциално засегнати от наводнения жители.

Не на последно място реката е изложена и на замърсяване от битовия и промишления сектор и с особена сила - от липсата на изградена ВиК мрежа.

WWF България, в сътрудничество с фондация Кока-Кола, провежда анализ на управлението на водните ресурси в басейна на р. Искър, който включва идентифициране на ключовите рискове за тях. Въз основа на оценката на рисковете и определяне на основните заинтересовани страни е предложен набор от конкретни действия за по-добро управление на водите в басейна на Искър.

В рамките на проекта е разработена и идейна концепция за природно-базираното развитие на участъка на реката между кв. Горубляне и с. Герман.

Концепцията представя визуално как би изглеждал Искър след прилагането на природно-базирани мерки като залесяване, оформяне на влажна зона, възстановяване на стари речни ръкави, осигуряване на устойчив достъп до реката и повече пространство за нейното разливане.

Тези решения имат за цел да се справят с проблемите пред река Искър като наводнения, загуба на биоразнообразие, замърсяване и изменението на климата по естествен начин, подсказан от самата природа.

Това носи със себе си и социално-икономически ползи като по-ефективно използване на водните ресурси и по-достъпни крайречните райони, приобщени към града.

Всичко това се случва на по-ниска цена, отколкото чрез конвенционални инженерно-базирани подходи.