Есетрите, както и другите мигриращи риби, представляват историческото, икономическото и природното наследство на Дунавския басейн. Също така те показват какво е екологичното състояние на водните екосистеми и дали функционират екологичните коридори в тях. За съжаление обаче, през последния половин век рибните популации в Дунав понасят сериозни щети. Това се дължи както на прекомерния улов, замърсяването на водите и унищожаването на местообитанията им, така и на прекъсването на техните миграционни маршрути.

Нуждата от опазването на мигриращите риби по Дунав е осъзната на най-висше политическо и управленско ниво. Въпреки това сме изправени пред редица проблеми, възпрепятстващи възстановяването на техните миграциони коридори, които са от жизненоважно значение за видовете в дългосрочен план. Сред тях са липсата на задълбочени познания за местообитанията на мигриращите риби, както и липсата на единна стратегия за опазването на екологичните коридори.

Ние от WWF осъзнаваме необходимостта от предприемането на спешни действия за опазването на мигриращите риби, както и от въвеждането на трансгранично сътрудничество за управлението на миграционните маршрути. Именно затова и се заехме с проекта „Свободен път за рибите по Дунав“ (MEASURES).

Дейности по проекта:

• идентифициране на ключовите местообитания по поречието на река Дунав и нейните основни притоци;

• разработване и тестване на методология за картографиране на местообитанията на мигриращите риби;

• разгръщане на хармонизирана стратегия за възстановяването на екологичните коридори;

• възстановяване на популациите на два местни вида с цел запазване на генетичния фонд;

• създаване на единна система, която да улесни достъпа до информация от страна както на експерти и управляващи, така и на широката общественост.

Целта е осигуряване на функциониращи екологични коридори.

Проектът „Свободен път за рибите по Дунав“ (MEASURES) е финансиран по Програмата за транснационално сътрудничество „Дунав“. Водещ партньор по проекта е Университетът по естествени ресурси и природни науки във Виена. Останалите 22 партньора на WWF включват научно-изследователски организации и институции от 10 държави, сред които Германия, Румъния, Унгария, Хърватия, Словения, Словакия, Сърбия, Холандия, Австрия и България.