© WWF

Блата, мочурища, торфища, заливни низини и езера – над 90% от влажните зони в Европа днес са пресушени. В резултат редица екосистеми деградират, а много растителни и животински видове са изложени на сериозен риск.

Застрашени сме също и ние.

Загубата на природа води до влошаване качеството на екосистемните услуги, на които сме свикнали да разчитаме. Най-видимите последици от това са по-големият брой наводнения, слягането на почвата и влошаването качеството на водата. Учените предупреждават още, че тези промени ще ускорят измененията в климата в ущърб на природата и на всички нас.

Защо са важни влажните зони?
Съставени от разнообразни екосистеми като торфища, блата и крайбрежни естуари, влажните зони са дом на 40% от видовете в света. Те също така улавят и съхраняват въглерод, премахват замърсителите на околната среда и предпазват местните хора от наводнения. Поради сложния си състав, те са особено уязвими, поради което са на път да изчезнат в Европа.

© WWF

Какво ще променим?


31 партньори от 14 държави ще работят заедно, за да възстановят влажните зони на Европа. Професионалисти от света на науката, бизнеса и природозащитата ще обединят сили с правителствата, за да вдъхнат нов живот на деградирали влажни зони на площ от 10 500 хектара в шест държави – България, Великобритания, Естония, Ирландия, Италия и Нидерландия. Ангажирайки в процеса местните общности и заинтересованите страни, партньорите гарантират, че възстановяването на влажните зони ще доведе не само до съживяване на природата, но и до социално-икономически ползи за населението.

Да възстановим Драгоманското блато

© WWF

След изграждането на отводнителни канали и помпена станция през миналия век Драгоманското блато е почти напълно пресушено. През януари 2020 г. мащабен горски пожар унищожи над 80% от неговата растителност. Днес Драгоманското блато е изправено пред заплахи като замърсяване, еутрофикация, засушавания и загуба на местообитания.

Всичко това води до загуба на екосистемни услуги, свързани с регулиране на местната температура, задържане на парникови газове и осигуряване на местообитания. Засегнати са редица животински и растителни видове, сред които алдровандата (Aldrovanda vesiculosa), големият воден бик (Botaurus stellaris), голямата бяла чапла (Egretta alba), белооката потапница (Aythya nyroca), европейската видра (Lutra lutra) и др.

Как ще се включи WWF?

След като разработи детайлна стратегия за възстановяване и управление на Драгоманското блато, WWF ще започне с теренната дейност по възстановяването:

1) ще бъдат създадени ефективни методи за отстраняване на излишната растителна биомаса (тръстика, папур и т.н.), и за използването ѝ в селското стопанства, строителните материали и биогоривата;

2) ще бъдат изградени три буферни зони с алувиални гори с цел намаляване замърсяването с торове от съседните обработваеми земи;

3) ще бъде възстановена туристическата и обучителна инфраструктура, разрушена от пожара през 2020 г.;

4) ще бъде проведен мониторинг на извършената дейност, при който ще бъдат изследвани нивото, температурата и мътността на водата, както и местообитанията на рибите и водолюбивите птици.

WWF работи рамо до рамо със Сдружение за дива природа Балкани, чийто специалисти имат богат опит и експертиза на територията на Драгоманското блато.

Природозащита в изкуство
Наука и изкуство ще обединят сили в WaterLANDS. Възраждането на Драгоманското блато ще бъде увековечено от талантлив художник, който ще пресъздаде процеса, смесвайки в произведенията си природозащитните, социалните и икономическите аспекти на възстановителната дейност. Уникалната изложбата ще бъде представена пред публика в читалището на Драгоман през 2026 г.

©: Waterlands

Проектът WaterLANDS се финансира по европейска програма „Хоризонт 2020“ – част от амбицията на ЕК да превърне Европа в първия климатично неутрален континент до 2050 г.