Новини

WWF България отново започнахме развъждането малки есетри, които ще пуснем в Дунав през следващите месеци. През ноември 2014 г. пуснахме в Природен парк „Персина“ над 10 хиляди малки чиги и се подготвяме за ново разселване на още  40 000 есетри. Миналата седмица започнаха да се люпят първите чиги. В момента те са големи около 2 мм. Около коремчето им е жълтъченото мехурче, което ще ги храни за няколко дни. Когато всички рибки се излюпят, ще бъдат прехвърлени в земни басейни, където ще живеят в близки до естествените условия, ще се хранят със зоопланктон и ще се подготвят да се върнат в Дунав, откъдето идват родителите им.

WWF България разселва чигите по проект, финансиран от Оперативна програма „Околна среда“, в рамките на който ще пуснем общо 50 000 маркирани, малки есетри. След като новата „партида“ от чиги достигне до размери около 10 cm, всяка от тях ще бъде маркирана със марка с уникален номер. Така след време ще знаем кои чиги са с естествен произход и кои не са. Тази информация е изключително важна, защото в момента почти няма официални данни за състоянието на четирите останали дунавски есетри или за техните места за размножаване. Най-адекватният начин да се опази един вид е да се опази естествената среда, в която живее. Затова в рамките на този проект правим и изследвания на местата за размножаване на есетрите.

Проектът обаче наближава своя край и потърсихме мнението и съдействието на компетентните институции и заинтересованите страни за постигнатото досега и за бъдещите стъпки. В София се срещнахме с близо 40 представители на институции, рибарски сдружения, природни паркове и учени. Участниците в консултативния  съвет проявиха изключителен интерес към работата на WWF България по опазването на есетрите и споделиха мнението си как да се подобри състоянието на видовете. Според специалистите е важно мерките, като забраната за риболов на есетри, да са съвместни с румънските – за рибите държавните граници нямат значение. Това предложение е важно, защото българската и румънската забрана изтичат през 2015 година и предстои да се реши дали ще бъдат продължени.

Миналата година пуснахме хиляди чиги в Дунав и вече се подготвяме за следващите. В сряда нови малки чиги започнаха да се люпят и до няколко дни ще стане ясно колко са. Разселванията на есетри са част от проект на WWF България, финансиран от Оперативна програма "Околна среда". В рамките на проекта ще пуснем около 50 хиляди есетри в Дунав. Ето така започва всичко:



След като всички се излюпят, ще бъдат преместени в земни басейни, където ще се хранят сами с естествена храна. Така малките чиги ще се напълно подготвени да живеят в Дунав, откъдето идват родителите им. Есетрите са генетично програмирани да се връщат на същите места за размножаване, където са се излюпили. Затова нашите чиги са с доказан дунавски произход, а родителите им са уловени след специално разрешение на властите.



Както и миналогодишните, тези рибки ще бъдат индивидуално маркирани с миниатюрни марки, в левия преден плавник. Така ще можем да си ги познаем, когато ги изследваме през следващите години.



Следете новините ни през следващите месеци, когато рибоците отраснат достатъчно, ще ги пуснем да в голямата река, където им е мястото.

 WWF обявява покана за ценови предложения за изследвания и анализ на местообитанията на есетровите риби в българския участък на Дунав.

Крайният срок за подаване на документи е 29.10.2014 г.

Обхват на услугата

В изпълнение на целта на услугата изпълнителят следва да извърши:

1. Определяне на местата със значение за опазване на есетровите риби в река Дунав.

Със значение за опазването на есетровите риби се определят местата поддържащи ключови фази от жизнения им цикъл, както и местата от значение за стопанисването им. Такива са местата за:

• Хвърляне на хайвер
• Отхранване на личинки
• Зимуване
• Миграция. Опорни миграционни точки съгласно концепцията „stepping stones“
• Традиционни места за улов на есетрови риби.
• Други, определени от изпълнителя

Анализът на значимите места да се извърши въз онова на:

1.1. Характеристика на местообитанията със значение за опазване на есетровите риби. 

1.2. Картиране на местата със значение за опазване на есетровите риби.

1.2.1. Картиране въз основа на анализ на разпространението на местата по река Дунав, отговарящи на характеристиките по точка 1.1 и експертна оценка. Допустимо е, при наличието на специфични местни фактори, определени места да не се разглеждат като „местата със значение за опазване на есетровите риби“, дори те отговарят на характеристиките по точка 1.1.

1.2.2. Картиране на места, с преки данни, че имат значение за опазване на есетровите риби.

1.3. Определяне на местата със значение за опазване на есетровите риби в река Дунав.

2. Анализ на местата със значение за опазване на есетровите риби

2.1. Определяне на факторите, които обуславят местата със значение за опазване на есетровите риби като такива.
2.2. Установяване на действащите понастоящем и потенциалните заплахи за местата със значение за опазване на есетровите риби.
2.3. Анализ на границите на мрежата от защитени територии, екологичната мрежа Натура 2000 и местата по Рамсарската конвенция по река Дунав в България спрямо границите на местата със значение за опазване на есетровите определени в точка 1.3.
2.4. Приоритетизиране на местата със значение за опазване на есетровите риби. Следва да се определят 5-те най-важни места със значение за опазване на есетровите риби.

3. Анализ на опазването на есетровите риби с инструментите на Директива 92/43

3.1. Анализ на включването на есетровите риби в директивата.
3.2. Анализ на местообитанията, включени в директивата, които имат отношение към биологията на есетровите риби.
3.3. Анализ на видовете, включени в директивата, които имат отношение към биологията на есетровите риби.
3.4. Анализ на представянето на местообитанията и видовете от точки 2.2. и 2.3 в мрежата от защитени зони по река Дунав. 

4. Изготвяне на препоръки за управление на местата със значение за опазване на есетровите риби

Дейността включва:
4.1. Изработване на индивидуални препоръки за всяко от 5 –те приоритетни места определени в точка 2.4.

4.2. Изработване на общи хоризонтални препоръки за останалите местата със значение за опазване на есетровите риби.

4.3. Изработване на предложение с препоръки към индивидуалните заповеди на 5 защитени зони по река Дунав, където има припокриване с местата със значение за опазване на есетровите риби.
Приоритетни са местата по точка 2.4. Предложението следва да е придружено с обосновка.

4.4. Изработване на предложение за общи типови препоръки за останалите защитените зони по река Дунав, които се припокриват с местата със значение за опазване на есетровите риби.

5. Изработване на предложение за включване на местата със значение за опазване на есетровите риби в река Дунав като зони за защита на водите съгласно член 6 във връзка с Анекс IV от Рамковата
директива за водите (2000/60/EC) и чл. 119а от Закон за водите. Предложението следва да е придружено с обосновка. 

6. Изработване на предложение за включване на есетровите риби в приложение 2 и/или 4 на Директива 92/43.

7. Изработване на предложение за дългосрочна заповед на Министъра на земеделието и храните за регулиране на улова на есетрови риби в България както и изработване на предложение за реципрочни мерки за Р Румъния за общия българо-румънски участък на река Дунав.

8. Изготвяне на карти

Повече подробности можете да намерите в прикачения файл. 

На връх деня на Дунав – 29 юни – екипът от експерти на WWF улови малка моруна, излюпила се тази пролет. Двайсет сантиметровият младеж е хванат край с. Ветрен, измерен, претеглен, маркиран и пуснат обратно в реката.

Екипи на WWF от миналата година са по следите на застрашените дунавски есетрови риби. Извършват се проучвания за установяването на местата за размножаване и систематизирано определяне на състоянието на популациите им. Въпреки прилагането на няколко метода, досега оплодени хайверни зърна и малки рибки от тези видове не бяха намерени. Тревожната липса обаче не отчая специалистите на WWF, за които вчерашният ден на Дунав беше истински празник. Малката моруна показва, че макар и много редки, древните риби са все още в реката и се размножават.

Тихомир Стефанов, Веселин Коев и Стоян Михов, които уловиха рибката, се надяват, че до края на проекта те и другите експерти на WWF ще успеят да хванат още малки есетри.

Есетрите са видове на 200 млн. години, но последните десетилетия са опустошителни за тях. Популациите им са намалели драстично, а шипът се смята за изчезнал. В миналото есетрите те са били 6 вида, но в Дунав са останали само 4. Моруната е най-големият вид. Тя живее над 100 години, достига удивителни размери и е страховит хищник. Язовирните стени на Железни врата I и II спират размножителната й миграцията. Преди тяхното изграждане моруните са достигали нагоре по течението чак до Германия.

Изследванията се провеждат в рамките на проекта за прилагане на дейности за подобряване на състоянието на есетрите, финансиран по Оперативна програма „Околна среда“ , който е част от програмата на WWF за опазване и възстановяване на есетровите риби в Дунав.

Колкото повече информация събират екипите на WWF толкова по-добре ще можем да опазим есетрите и местата, на които се размножават.

WWF България работи в пет основни направления – гори,води, защитени територии, природа и просперитет и борба с климатичните промени. Вашата подкрепа е важна, за да можем да продължим да постигаме осезаеми и трайни резултати в опазването на дивата природа в България.

22 май - WWF България посвети Денят на биологичното разнообразие на рибите, защото най-добрият начин да се запазят видовете е да се опазят и възстановят техните местообитания.  Днешното събитие, беше едно от над 260 по цял свят, които ще се проведат до края на седмицата, за да се обърне внимание на мигриращите риби и премахването на преградите пред тях.

Есетрите са сред най-дълго пътуващите риби да хвърлят хайверът си. Преди язовирните стени на „Железни врата“ I и II някои видове са достигали нагоре по течението до Германия. Днес малкото останали индивиди не могат да преминат язовирните стени.

В центъра на София модели на есетри помогнаха да привлечем вниманието на минаващите през Градската градина, за да можем да им разкажем какво става с тези величествени риби и как да им помогнем да оцелеят.

Експертите на WWF разказаха на малки и големи за есетрите в Дунава и проектите за възстановяването на дивите популации в реката. Много от хората останаха да говорят с нас, да споделят какво те знаят за есетрите и да научат повече. Всички бяха впечатлени от проекта за зарибяване на Дунав с 50 000 малки пъструги.

13 май - Екипът на проектa за опазване на есетрите в Дунав улови шест пъструги, които ще станат родители на 50 000 личинки, а в края на лятото потомството ще бъде пуснато обратно в реката. Есетровите риби в река Дунав са застрашени от изчезване, а в България и Румъния се намират последните жизнеспособни популации на местните шест вида. В момента в двете страни има забрана за лова на рибите, чиито прародители са съвременници на динозаврите.

Консорциум „Дунавска есетра“, които ще развъдят рибите за WWF – България, получи специално разрешение да улови ценните риби от изпълнителна дирекция „Рибарство и аквакултури“.

Пъстругите са уловени около село Вардим и се предполага, че са от едно стадо. Това е важно за тяхната генетична памет, тъй като се предполага, че в гените им е програмирано да се върнат на същото място, когато дойде техният ред да се размножават.

Хванати са три мъжки и три женски. Според експерти, размножаването е по-успешно когато хайвера на една женска е оплоден от няколко мъжки.

WWF България ще пусне личинките когато станат достатъчно големи, за да оцелеят сами в реката – вероятно през есента на 2014. Това е една от целите на проекта „Прилагане на дейности от Националния план за действие за есетровите риби с цел подобряване състоянието и опазване на есетрите в България”, който се финансира основно по оперативна програма Околна среда.

Есетрите са застрашени от изчезване заради променящата се среда на живот – преграждането и стесняването на реката, изкопаването на инертни материали от местата им за размножаване и превръщането на реката в плавателен канал. Рибите са застрашени и бракониерство, тъй като от тях се произвежда изключително скъпия черен хайвер. WWF работи за опазването на есетрите и от двата бряга на реката.

21 Ноември 2013 - Междуведомствения съвет по проекта на WWF „Прилагане на дейности по Националния план за действие за есетровите риби с цел подобряване на състоянието и опазването на есетрите е България“, срещна експерти от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, представители на Българската академия на науките, Министерството на околната среда и водите, Районни инспекции по околната среда и водите с представители на Агенция „Митници“, дирекции на паркове и експерти от неправителствени организации.

Специалистите обсъдиха възможностите за въвеждане на тристранни мерки за опазване на есетровите риби, както и предизвикателствата, пред които са изправени органите, натоварени със тази задача. Експертите се запознаха с напредъка по проекта и резултатите от проведените полеви проучвания.

Срещата беше втората експертна инициатива по проекта, след като през месец януари представители на заинтересованите институции обсъдиха предизвикателствата пред оцеляването на дивите популации есетри.

WWF кани на пресконференция на 25 април 2012г. (сряда), от 12,00 ч., в залата на пресклуб София Прес (ул. Славянска 29, ет. 7) по повод започналата работа по опазването на есетровите риби в България.

Елате, за да научите:

- Защо изчезнаха „властелините” на Дунав?
- Какво може да се направи за връщането на един от най-древните видове в нашия регион?
- Ще има ли повече есетри в Дунава през 2015 г.?

Пресконференцията е във връзка с изпълнението на проект „Прилагане на дейности от Националния план за действие за есетровите риби с цел подобряване състоянието и опазване на есетрите в България”, който се финансира от Европейския фонд за регионално развитие и от държавния бюджет чрез оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.”