Жив Дунав - WWF и Coca-Cola възстановяват живата река

Глобалното партньорство е насочено към на осигуряването на здрави, устойчиви сладководни басейни в Мексико, Белиз, Гватемала и Хондурас и басейна на река Яндзъ в Китай. Освен глобалното партньорство, WWF и Кока-Кола си сътрудничат на местно ниво в десетки страни, за да създадат по-сигурно бъдеще за водата, включително в басейна на река Дунав.

През последните 150 години 80% от заливните площи и влажните зони по поречието на река Дунав са изчезнали. Увреждането на най-дългата река в Европейския съюз е причинено предимно от преграждането с бентове на речното корито, изграждането на диги и издълбаване на дъното. И докато в големи участъци в Германия и Австрия, реката е превърната в плавателен канал, в по-слабо развитите райони на Среден, Долен Дунав и делтата на реката, все още се съхранява уникално биологично разнообразие, загубено на други места. Дом на видове от световно значение, в реката се срещат критично застрашените дунавски есетри, а край нея – розови пеликани, морски орли и черни щъркели. Влажните зони по Среден и Долен Дунав са забележителни. Те осигуряват многобройни екосистемни услуги, като пречистване на водата, намаляване на замърсяването, защита от наводнения и подкрепа за социо-икономически дейности като риболов и туризъм.
 
До 2020 г. партньорството на WWF, Кока-Кола и Международната комисия за опазване на река Дунав ще увеличи капацитета на реката с еквивалента на 4 800 олимпийски басейна (12 милиона м³) и ще възстанови влажни зони с площ, равняваща се на над 7 422 футболни игрища (53 км²). Безвъзмездната финансова помощ от Фондация "Кока-Кола" подкрепя възстановяването на влажните зони в шест държави (Австрия, България, Хърватия, Унгария, Румъния, Сърбия).

Партньорството на WWF и Кока-кола в басейна на река Дунав вече доведе до ползи за природата и хората:

• С допълнителна финансова подкрепа от ЕС, остров Свобода в Унгария бе възстановен като заливна гора, подпомагаща водоснабдяването на градовете Печ и Мохач;
• Партньорството е вдъхновило регионалните проекти за възстановяване на влажните зони на WWF-Кока-Кола в два района на Сърбия и Хърватия, в близост до устието на река Драва в Дунав; И в двата района са в рамките на биосферния резерват Мура-Драва-Дунав - първият петнационален трансграничен биосферен резерват на ЮНЕСКО в света и най-голямата крайбрежна защитена зона в Европа;
• Партньорството подкрепи обмена между най-важните защитени зони по поречието на река Дунав за подобряване на управленските практики за опазване на биологичното разнообразие, качеството на водата и ресурсите чрез формирането на Дунавската мрежа от защитени територии (DNRPA);
• Партньорството подкрепи сръбския обект от DNRPA, Горно Подунавие, чрез разработване на планове за управление и усилия за възстановяван на влажните зони;
• Партньорството допринесе ключови заинтересовани страни, включително Организацията по прехрана и земеделие (ФАО), операторите на хидровъзела "Железни врата" и правителствата на Румъния и Сърбия да извършат проучване на възможностите за преминаване на есетрови риби през хидровъзела "Железни порти".
• Дунавкото турне на WWF и Кока-Кола посети над 50 града в България, Хърватия, Унгария, Румъния и Сърбия за повишаване на осведомеността относно опазването на водите.

Участъкът се намира край село Острица в границите на защитена зона „Ломовете“, част от европейската природозащитна мрежа Натура 2000.
 
Река Черни Лом е коригирана, подобно на долните течения на повечето български реки. Коритото е стеснено и изправено, с което е изменен характерът на течението на реката и нейното дъно. В реките от Поломието, включително и в Черни Лом, допълнително изменение на речното корито се е получило и заради засилената ерозия във водосбора. Тя е резултат от обезлесяване и последяващо интензивно земеделие. В реката постъпват фини глинести седименти и на много места първоначалното чакълесто речно дъно е заменено от дъно с фин глинест субстрат. С това са унищожени местообитания на рибите, например малката кротушка. В района на Острица са едни от малкото стари данни за разпространение на вида в България.
 
Първоначалната идея бе да се възстанови дънният субстрат на пилотен участък чрез внасяне на чакълест субстрат в реката, който да бъде взет от друга река (Дунав). Впоследствие подходът беше видоизменен и беше насочен към преодоляване на причините за затиняването на този речен участък. Оказа се че под тинесто-глинестия нанос има речна баластра. Бе взето решение да се разшири реката, да се отнеме глинесто-тинестия субстрат и да се премахнат препятствията, които водеха до отлагането на наноси в разглеждания участък.
 
Беше скосен и десният бряг. Освен от гледна точка на ландшафта, това има значение и за животновъдството, понеже този участък се използва за водопой на кравите и други домашни животни от с. Острица. Допълнителна полза от тази дейност беше укрепването на лявата дига на реката и увеличаване на проводимостта на моста, което увеличава защитата от наводнения на село Острица.

Стотици екземпляри от видовете главоч (Cottus gobio) и балкански щипок (Sabanejewia balcanica) бяха разселени в природен парк „Българка“ от експерти от WWF през септември и октомври. 

Рибките от двата вида бяха върнати в реки, от които са изчезнали преди години, а днес, когато екологичното състояние на водните басейни се е подобрило, не биха могли да се завърнат сами поради наличието на прегради.

Главочът е вид, включен в Червената книга на Република България от самото ѝ създаване. Тази малка дънна рибка има твърде малко запазени жизнени популации в България. Една от най-необичайните е тази във водосбора на Янтра, тъй като е на нетипична за този вид ниска надморска височина.

Експертите на WWF установиха, че тази популация от района на Стара река наброява над 15 000 екземпляра и прецениха, че е подходящо около 200-250 екземпляра да бъда преместени, посочи Стоян Михов, ръководител природозащитна дейност във WWF. Това по никакъв начин не би застрашило изходната популация, а ще даде шанс на вида да се разпространи. Преместването се извърши на два пъти през септември и октомври с по около 100 екземпляра, които бяха разселени в реките Паничарка (над язовир Христо Смирненски) и Сивяка над етнографски комплекс Етъра.

Над 500 рибки от вида балкански щипок също бяха преместени от експерти на WWF. Те бяха уловени от река Видима над Севлиево, а новият им дом отново е река Паничарка над Габрово.

Стоян Михов обясни, че първоначалната идея е била да се реинтродуцират шест вида водни организми, но след проучвания се оказало, че за част от тях не са открити достатъчно здрави изходни популации, за които подобна операция да не представлява риск, а за други не са намерени места с подходящи условия за преместване, които да позволят развитието на новите популации.

WWF ще продължи да наблюдава новите популации в парк Българка и да следи темпа им на нарастване.

През април 2016 г. експерти от WWF уловиха и маркираха през април близо 5000 риби, с цел да научат повече за влиянието на преградите по българските притоци на река Дунав.

Маркирането бе извършено при бент на река Вит в Ловешко. Мястото бе избрано сред 16 други, набелязани през миналата година като подходящи за изследване на напречните бариери.
 
Сред доброволците, които се включиха в маркирането бе и капитанът на националния отбор по волейбол Владо Николов, който дойде лично да се запознае с  дейността на WWF. Николов с готовност облече рибарски гащеризон и нагази в реката с две кофи, в които събираше рибите, уловени от експертите. Той дори се снима с един от най-едрите кефали, уловени в рамките на проучванията, продължили три дни.
 
Уловихме общо 11777 риби от 20 вида. Най-често срещаните видове са черна мряна, речен кефал, говедарка и обикновена кротушка. От целевите по проекта видове, които са обект на проучването на миграциите, установихме черна мряна, кефал , скобар. Сред уловените рибки са и представители на видове, които са обект на разселване по другите дейности на проекта – балканската кротушка,  балканският щипок, горчивката, както и голям щипок,  посочи Борислава Маргаритова, експерт ихтиолог във WWF България.
 
Маркирахме с цветни маркери 4929 екземпляра с дължина над 70 мм от 7 вида.  Разликата от 6848 риби, които не са маркирани, са екземплярите с тотална дължина под 70 мм и дребни дънни видове непредприемащи миграции, като щипоците, посочи Маргаритова.
 
Сред уловените бяха и 12 екземпляра, маркирани от наши експерти през лятото на миналата година. Тогава в рамките на същия проект маркирахме около 2 500 риби. Повторното улавяне ни дава информация за състоянието на популациите в проучвания участък.
 
Проучването с цел оценка на влиянието на миграционните бариери върху целевите видове по проект, подпомаган от Кока кола, ще продължи през следващите седмици и месеци Екипът ще извърши повторен улов, този път в участъка над бента, за да проследи какъв процент от рибите успяват да преминат през рибохода на миграционната бариера. Резултатите от проучването ще помогнат на WWF да установи до каква степен миграцията на малките риби се възпрепятства от бариерите, изградени по притоците на Дунав, доколко съществуващите рибни проходи са подходящи за тези видове. Целта е да се набележат мерки за подобряване на уязвимите популации чрез премахване на преградите или подобряването на пропускливостта им. 

На 7 ноември 2014 г. приключи обследването на миграционните прегради за рибите по река Русенски Лом и притоците й в Натура 2000 зона Ломовете. Дейността е част от проекта Лайф+ Свободни Риби и ще помогне за възстановяването на живота в басейна на река Дунав. Проектът е съфинансиран от Кока Кола.
 
След като обходиха всички реки и маркираха всички потенциални пречки за миграцията на рибите, специалистите от WWF направиха допълнително проучване за оценка на степента на въздействието им върху рибните популации. Оказа се, че Русенски Лом и притоците й не правят изключение от останалите реки в България. Във всички корита има множество съоръжения, които представляват проблем за миграцията на водните организми.
 
„Положително е, че някои от преградите са непреодолими за рибите само при ниски води, но при високи води рибите могат да преминават през тях“, каза Иван Христов, координатор на програма „Води“ във WWF.
 
Мерките по изграждане на рибни проходи и премахване на миграционни бариери ще се концентрират по основното течение на Русенски Лом, притока му Черни Лом и долното течение на Мали Лом, които се намират в дунавския басейн. Идентифицирани са две подходящи места за възстановяване на речната морфология, като местообитания за риби: река Русенски Лом в участъка й до скалните църкви, и река Черни Лом близо до сливането й с Баниски Лом.   

През 2015 г. WWF ще пусне около 200 вида от редкия вид риба главоч (Cottus gobio) в реки, които се намират в защитените зони от европейската екологична мрежа Натура 2000 „Ломовете“ и „Българка“ и са част от дунавския басейн. След задълбочено проучване експерти на организацията ще изберат териториите, в които видът има достатъчно силна популация, и от там ще се вземат рибките за разселване в защитените зони, където в момента видът не се среща.
 
Главочът е от семейство Cottidae (главочи). Той обитава реки в цяла Европа, без Италия, Гърция, Ирландия и северната част на Норвегия, Швеция и Финландия. В България в последните години е много рядък вид с намаляваща численост. Изчезнал е от много от предишните си местообитания. Според наличната информация за вида, главочът се среща в някои от реките в зоните от мрежата Натура 2000. Това са защитените зони: „Котленска планина“, „Твърдишка планина“, „Стара река“, „Рила“, „Западна Стара планина и Предбалкан“,“ Централен Балкан“ и „Централен Балкан – буфер“.  (По данни от стандартните формуляри за Натура 2000 и от проект на МОСВ „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І“)
 
Според експертите ихтиолози, с които работи WWF, този рядък вид е регистриран и извън мрежата от защитени зони – в реките Искър, Бели Искър, Черни Искър, Леви Искър, Лакатица, Пряка река и Батулийска река. Някои от тези местообитания на главоча попадат в предложената за обявяване на зоната по Натура 2000 „Ниска Рила“. Това е последната защитена зона от сухоземната част на мрежата Натура 2000, която остава да се обяви.
 
Главочът обитава горните течения на реките и по-конкретно участъци, които са с чакълесто или пясъчно-чакълесто дъно между 95% и 100% от дължината на участъка. Всяко намаляване на дела на чакъла и пясъка с повече от 1% от естественото състояние, за сметка на тинестите (забавяне  на  речното  течение) участъци, е неблагоприятно за този вид риба. Той предпочита бързотечащи и студени води, чиято скорост е 1,0 – 2,0 м/сек. Видът съзрява полово през втората година от живота си. Неговият размножителен период е през април и май. Плодовитостта на женските е много ниска – между 100 и 300 хайверни зърна. След оплождането хайверът се прикрепя по долната страна на големи камъни, а мъжките индивиди го пазят. Главочите се хранят с различни безгръбначни животни и малки риби.

Експертите на WWF започнаха проучвания по проекта за възстановяване на рибни популации и влажни зони около река Русенски Лом.

В рамките на проекта, Русенски Лом ще е една от реките, които ще бъдат зарбени, ще бъда премахнати бариери и изграден моделен рибен проход. WWF ще пусне шест вида риби и един вид мида в избраните подходящи реки в две Натура 2000 зони: най-малко 200 индивида от вида главоч (Cottus gobio), 5000 индивида от вида европейска горчивка (Rhodeus amarus), 800 индивида от вида балкански щипок (Sabanejewia aurata), 1000 екземпляра балканска кротушка (Gobio kessleri), 200 екземпляра малка кротушка (Gobio uranoscopus), 400 екземпляра бисерна мида (Unio crassus), както и екземпляри от вида черна мряна (Barbus meridionalis). 

Всичко това изисква огромна подготовка. Проучванията на рибните миграции започнаха през септември, а още през лятото бяха направени изследвания на миграционните бариери на рибите. Очаква се през ноември експертите на WWF да финализират мястото, на което ще бъде направено разселването на малките рибки.

Освен това, в рамките на проекта ще бъде възстановено най-малко 200 метра от дъното на река Русенски Лом с подходящ каменист дънен субстрат, който осигурява необходимото местообитание за видовете балканска кротушка и черна мряна, за което специалистите също събираха информация цяло лято. 

Влажни зони и заливни територии по Дунав ще бъдат възстановени с ново, мащабно партньорство между WWF и Coca-Cola.

Амбициозните цели на проекта са да се увеличи капацитета на реката с 12 милиона m3 вода – колкото вода има в 4800 олимпийски басейна – и да възстанови влажни зони, с размерите на над 7422 футболни игрища, до 2020г.

Фондация “Coca-Cola” ще финансира дейности в шест държави – Австрия, Унгария, Хърватия, Сърбия, Румъния и България – за седем години.

Дунав, който е най-дългата река в Европейския съюз, е загубил 80% от заливните си територии и влажни зони през последните 150 години. Най-много проблеми създават дигите, извличането на инертни материали от реката и язовирите, изградени заради водни електроцентрали, корабоплаване и за контрол на наводненията.

Резултатите са много и широко разпространени – от намаляване на рибните популации до разваляне на качеството на водата и влажните зони, които са изключително важни за биоразнообразието и предпазват от наводнения.

През тези седем години ще бъдат премахвани диги и язовири, за да се свържат някогашни заливни територии с реката и да се подобри способността на крайречните области да поемат високите води на реката.

В международния ден на Дунав (29-ти юни), WWF и Coca-Cola, започват Дунавско турне, което тръгва от Сърбия. То ще демонстрира колко са важни влажните зони и заливните територии за здравето на хората и природата. С интересни и образователни игри и информационни материали, турнето ще премине през 25 града в Австрия, България, Хърватия, Унгария, Румъния и Сърбия до края на лятото на 2015 г.

В България турнето ще пристигне през лятото на 2015 г. 

Целта на седемгодишното партньорство е да възстанови влажни зони в Унгария, Хърватска, Сърбия, Румъния и България.

Затова трансформираната влажна зона на езеро на бившата рибна ферма Гърла Маре в Румъния ще бъде свързана с естествения цикъл ниски и високи води на река Дунав. Освен екологичните ползи от възстановяването на заливните територии, ще се открият и възможности за хората, както за предпазване от наводнения така и за устойчиво използване на земята за паша или отглеждане на пчели.

В Унгария и Хърватия възстановяването на речното езеро Барч-Олд-Драва, което е било най-дългият меандър и естествено крайречно езеро от лявата страна на река Драва, ще демонстрира как със сравнително прости и икономически ефективни методи ще се подобри екологичното състояние на влажните зони и гори, като в същото време ще се създадат условия за развитието на екологичен туризъм.

В българския дунавски басейн шест застрашени вида риби ще бъдат опазвани по-добре, чрез възстановяване на 30 km речни местообитание. Освен това ще бъде подобрена и способността на реката да пречиства водата си.

Около река Драва в Хърватска ще бъдат възстановени или изградени наново пет притока, за да се подобри речната динамика и естествената среда, като в същото време се намали риска от наводнения и да се създадат условия за екотуризъм и почивка.

Други проекти за влажни зони в България, Унгария, Румъния и Сърбия ще подобрят естествената среда, ще намалят риска от наводнения, ще увеличат устойчивата употреба на земя и икономическото развитие на регионите.