Новини по проекта



Три нови трансгранични комплекса от влажни зони бяха създадени в началото на май

07 май 2013 г.

В началото на май секретариата на Рамсарската конвенция одобри създаването на три нови трансгранични комплекса от влажни зони по поречието на река Дунав. Това са езерото Каларъш – Сребърна, Сухая – островите Белене и Бистрец –островите Ибиша.

„Идеята на тези трансграничните рамсарски места е България и Румъния да имат възможност да предприемат общи мерки за опазване на птичите колонии, които са едни и същи и в двете страни на Дунав“, коментира Иван Христов, ръководител на програма „Води“ на WWF.

„Тези мерки могат да бъдат например въвеждане на координирани забрани за сеч, лов и стопанска дейност в района, както и за достъп до птичите колонии в периода на размножаване“, допълни той.

В света има общо 16 трансгранични комплекса влажни зони.

Излязоха резултатите от конкурса за есе на WWF и издателство "Изток-Запад"

18 януари 2013 г.

Трима са победителите в конкурса за ученическо есе на тема „Ако се превърна в птица за един ден...”, организиран от издателство „Изток-Запад”, дирекцията на Природен парк Персина и международната природозащитна организация WWF. Това са Владимир Минчев, Теодора Тачева и Георги Тачев. Те получават книги за цялото семейство по техен избор от каталога на издателство „Изток-Запад”.
Специална награда получава София Шанколова.
Конкурсът присъжда и четири поощрителни награди – на Румен Гулев, Ивелин Ангелов, Йоанна Иванова и Петя Маркова. Наградите са осигурени от WWF.

Конкурсът се организира за членовете на природозащитните клубове „Корморан” в Свищов и Белене в края на миналата година. Той е част от проекта „Трансгранични консервационни мерки за опазване на малкия корморан и белооката потапница в характерни места на територията на България и Румъния по Програма LIFE +” (наричан още „Зелени граници”).

Конкурсът се проведе на територията на ПП "Персина", Белене, който е една от пилотните територии по проекта.

 
© WWF
Green Borders
© WWF

WWF и издателство "Изток-Запад" организират ученически конкурс за есе

1 ноември 2012 г.

WWF и издателство "Изток-Запад" организират ученически конкурс за есе на тема „Ако се превърна в птица за един ден...”.

Конкурсът се организира за членовете на природозащитните клубове „Корморан” в Свищов и Белене и е част от проекта „Трансгранични консервационни мерки за опазване на малкия корморан и белооката потапница в характерни места на територията на България и Румъния по Програма LIFE +” (наричан още „Зелени граници”).

Крайният срок, в който участниците в конкурса трябва да представят есето си е 2 декември 2012 г. Те могат да направят това на пощенски адрес:

WWF България
София 1000
Ул. Иван Вазов 38
Ет. 2, ап. 3-4
За конкурса „Ако се превърна в птица за един ден....”

Материалите могат да бъдат изпращани и на електронен адрес ysabeva@wwfdcp.bg

Обемът на предоставяните материали не бива да надвишава пет стандартни страници.
Резултатите от конкурса ще бъдат обявени в периода 14-18 януари 2013 г.

Конкурсът ще присъди три големи и три поощрителни награди. Наградният фонд включва книги по избор от каталога на издателство "Изток-Запад" за 2013 г.

Целта на проекта "Зелени граници", който се изпълнява в България и Румъния от 2007 г. е опазването на два застрашени вида птици: белоока потапница и малък корморан.

Малкият корморан е защитен вид на национално и световно ниво. Заплахите за съществуването му идват от влошаването на местата за хранене и гнездене, пресушаването на блатата и езерата, интензивната експлоатация на рибните стопанства, незаконния или инцидентен лов. Възстановяването на влажните зони и екстензивното управление на рибните стопанства са сред мерките за опазването му.

Подобно на него, белооката потапница също е застрашен вид в световен мащаб. И тя е заплашена от влошаването и разрушаването на зоните за размножаване и хранене, както и от лова в периода на мигриране или лошото управление на терените и блатата. За опазването на вида е необходимо възстановяване на местообитанията му по поречието на Дунав

 
© LIFE
LIFE program
© LIFE
 
© Natura 2000
Natura 2000
© Natura 2000
 
© WWF
Green Borders
© WWF

WWF разказа историята на потапницата и корморана на децата от Свищов

18 октомври 2012 г.

WWF организира презентация, която запозна учениците от СОУ Димитър Благоев в Свищов с историята на застрашените белоока потапница и малък корморан.

Събитието, което беше посетено от над 50 ученика, е част от проект „Трансгранични консервационни мерки за опазване на малкия корморан и белооката потапница в характерни места на територията на България и Румъния по програма LIFE +” (наричан още Зелени граници).
След презентацията, за децата беше организирана дискусия 
© Yana Sabeva/WWF
След презентацията, за децата беше организирана дискусия
© Yana Sabeva/WWF

Ремонтът на блатото Кайкуша приключи

7 юни 2012 г.

В края на месец май т.г. приключи реконструкцията на блатото Кайкуша.
По време на продължилите шест месеца строителни работи бяха построени два входни шлюза, канали, които да довеждат водата до по-дълбоките части на блатото и баражи, които да насочат водата.
Паралелно с това беше изградена и туристическа инфраструктура – наблюдателна кула за птици, два моста и една туристическа пътека.

Целта на ремонта е подобряването на водния режим в блатото Кайкуша. Той е част от проекта „Трансгранични консервационни мерки за опазване на малкия корморан и белооката потапница в характерни места на територията на България и Румъния по програма LIFE +” (наричан още Зелени граници).

Блатото Кайкуша е обявено за защитена местност през 1978 г., поради изключителното разнообразие на птици, които го обитават (между тях е и застрашеният в световен мащаб малък корморан).

В началото на ХХ век изградената отводнителна система на практика разрушава водния режим на блатото и нанася огромни щети на фауната. През 2005 г. блатото е обявено за орнитологично важно място от BirdLife International .

В момента „първата” вода по новата инсталация вече е пусната, но тъй като блатото е голямо (150 ха), за напълването му ще е необходима около година.
 
Кадри от блатото Кайкуша 
© Емил Тодоров, БДЗП
Ремонтът вече дава положителен ефект върху водния режим на Кайкуша
© Емил Тодоров, БДЗП

Клуб „Корморан” основаха в Белене

6 юни 2012 г.

Ученически клуб „Корморан”, чиято цел е да работи за опазването на два защитени в световен мащаб вида – белооката потапница и малкия корморан, беше основан на 5 юни – Деня на околната среда в град Белене.

Клубът се организира от WWF и дирекцията на Природен Парк Персина и е част от проекта „Трансгранични консервационни мерки за опазване на малкия корморан и белооката потапница в характерни места на територията на България и Румъния” по Програма „LIFE +” или още наричан „Зелени граници”.

В клуба участват над 30 ученици от две от училищата в града - СОУ „Димчо Дебелянов” и ОУ „Васил Левски”.

Идеята е децата да се събират регулярно, като по време на сбирките те ще имат възможност да получават информация за уникалната природа на региона и да участват в различни мероприятия с природозащитен фокус.

По време на първата среща, на участниците беше представена мултимедийна презентация, която обяснява особеностите на белооката потапница и малкият корморан и защо е важно те да бъдат съхранени.
 
© Природен Парк Персина
Клуб "Корморан" - Белене
© Природен Парк Персина

WWF гостува на децата от Русе

2 юни 2012 г.

На 1 юни WWF организира презентация в Русе, която разказа на децата за белооката потапница и малкият корморан. Събитието беше част от програмата на „Детска нощ в музея”, която се организира от Регионалния историческия музей - Русе. 
 
© Регионален историческия музей - Русе
Децата имаха възможност да се запознаят с белооката потапница и малкият корморан
© Регионален историческия музей - Русе

Приказка за потапницата и корморана е част от програмата на Детската нощ в музея в Русе

30 май 2012 г.

WWF в сътрудничество с Регионалния историческия музей - Русе организира лекция, насочена към ученици в началните класове, която ще запознае децата с особеностите на два застрашени в световен мащаб вида птици - белооката потапница и малкият корморан.

Лекцията е част от програмата на „Детска нощ в музея” в Русе. Тя ще се проведе на 1 юни (петък), от 19.15 ч. в сградата на музея (пл. „Александър Батенберг“ 3), зала „Княз Александър I”.

Събитието се провежда в рамките на проекта „Трансгранични консервационни мерки за опазване на малкия корморан и белооката потапница в характерни места на територията на България и Румъния по програма LIFE +” (наричан още Зелени граници).

Малкият корморан е защитен вид на национално и световно ниво. Заплахите за съществуването му идват от влошаването на местата за хранене и гнездене, пресушаването на блатата и езерата, интензивната експлоатация на рибните стопанства, незаконния или инцидентен лов. Възстановяването на влажните зони и екстензивното управление на рибните стопанства са сред мерките за опазването му.

Подобно на него, белооката потапница също е застрашен вид в световен мащаб. И тя е заплашена от влошаването и разрушаването на зоните за размножаване и хранене, както и от лова в периода на мигриране или лошото управление на терените и блатата. За опазването на вида е необходимо възстановяване на местообитанията му по поречието на Дунав.

Инициативата „Детска нощ в музея“ в Русе се осъществява по проект „Девета нощ в музея и Детска нощ в музея“ на Сдружение „Приятели на музея - Русе“. Тя се реализира със съдействието на Община Русе – отдел „Култура“ и е част от кампанията „Русе – кандидат за Европейска столица на културата 2019“.
Белоока потапница 
© Daniel Petrescu
Белоока потапница
© Daniel Petrescu
 
© Daniel Petrescu
Малък корморан
© Daniel Petrescu

Дунавска експедиция 2012

26 май 2012 г.

На 25 май 2012 г. стартира четвъртото издание на българо-румънската научна експедиция по крайбрежието на река Дунав, която се провежда от WWF. Целта на експедицията е да бъде извършено 
наблюдение на застрашените птичи колонии, които обитават влажните зони край реката. Специален фокус и тази година ще бъдат колониите на малкия корморан и белооката потапница. 

Подробности за експедицията можете да прочетете тук
 
© Свилен Чешмеджиев, БДЗП
Белоока потапница
© Свилен Чешмеджиев, БДЗП

Блатото Кайкуша се съживява

23 март 2012 г.

Първото от двете входни напоителни съоражения в блатото Кайкуша започна работа от началото на месец март т.г. Изграждането му е част от проекта Трансгранични консервационни мерки за опазване на малкия корморан и белооката потапница в характерни места на територията на България и Румъния по програма LIFE+ (т.нар. Зелени граници). Основната му задача е подобряването на водния режим на блатото, което ще доведе до възстановяването на местообитанията на множество птици, между които застрашените от изчезване белоока потапница и малък корморан.

В продължение на десетки години блатото се е напоявало единствено от дъждовни води и през повечето време е било напълно сухо. В дългосрочен план това се отрази върху гнезденето на птиците, което намаля драстично. През миналата година например, в Кайкуша имаше само една двойка белоока потапница, която не успя да създаде поколение.

Броени дни откакто блатото се оводнява с новото съоражение, в него вече има стотици птици, основно от видовете летни бърнета и гмурци.

„Тези видове са мигриращи и някои от тях ще продължат пътя си на север, но ние сме убедени че много от тях ще останат да гнездят в Кайкуша”, каза Иван Христов, ръководител на проекта Зелени граници от българска страна.

Очаква се довършителните работи по блатото да приключат окончателно до началото на лятото. Сред тях освен изграждането на шлюзовите съоражения са включени и построяване на нови довеждащи канали, прекъсване на съществуващите диги и изграждане на туристическа инфраструктура.
 
Реконструкцията трябва да приключи до началото на лятото 
© Емил Тодоров, БДЗП
Реконструкцията трябва да приключи до началото на лятото
© Емил Тодоров, БДЗП
Десетилетия наред блатото е било почти сухо 
© Емил Тодоров, БДЗП
Десетилетия наред блатото е било почти сухо
© Емил Тодоров, БДЗП

Стартира възстановяването на блатото Кайкуша

10 януари 2012 г.

През декември 2011 г. стартира възстановяването на блатото Кайкуша в Природен парк Персина. То включва изграждане на шлюзови съоръжения, нови довеждащи канали, прекъсване на съществуващите диги и др. Предвижда се и изграждане на прилежаща туристическа инфраструктура: наблюдателна кула, дървени мостове и образователни пътеки.

Основната цел на възстановяването е подобряване водният режим на пресушеното блато и възстановяването на местообитанията на два защитени вида птици – белоока потапница и малък корморан.

Дейността е част от проект „Трансгранични консервационни мерки за опазване на малкия корморан и белооката потапница в характерни места на територията на България и Румъния” по Програма „LIFE +” (Зелени граници).

Това е българо-румънски проект, в който участват WWF-България и Природен Парк Персина.
Той се финансира от Европейската комисия и трябва да приключи в края на 2012 г. 
Възстановяването на Кайкуша трябва да доведе до възстановяването на местообитанията на белооката ... 
© WWF Bulgaria
Възстановяването на Кайкуша трябва да доведе до възстановяването на местообитанията на белооката потапница и малкият корморан
© WWF Bulgaria

Управлението и перспективите на влажните зони бяха обсъдени в София

9 декември 2011 г.

На 8 декември 2011 г. в София се проведе семинар на тема „Възстановяване и управление на влажни зони в защитени територии и защитени зони по поречието на река Дунав - анализ на постигнатото и планиране на бъдещите действия”. Събитието беше организирано от WWF – България.

Семинарът е част от проекта „Трансгранични консервационни мерки за опазване на малкия корморан и белооката потапница в характерни места на територията на България и Румъния” по Програма „LIFE +”.

Основната тема, която обсъждаха участниците беше възстановяване на влажните зони по поречието на Дунав, които са ключови за оцеляването на застрашените видове белоока потапница и малък корморан.

На работната среща бяха представени възстановените влажни зони на остров Белене, Калимок - Бръшлен и езерото Сребърна. Бяха обсъдени начинът, по който е било извършено то, както и резултатите и проблемите при възстановяването и управлението им. Участниците бяха разделени в дискусионни групи, по време на които бяха разгледани различни въпроси във връзка с възстановяването и устойчивото управление на влажните зони.

В семинара участваха представители на Министерство на околната среда и водите, регионални инспекции по околната среда и водите, Министерство на земеделието и храните, дирекции на природни паркове, неправителствени организации и др

Дунавското турне на WWF обиколи седем български града през септември

1 октомври, 2011 г.

През септември 2011 г. WWF - България се включи в регионалната инициатива „Дунавско турне”, която се проведе още в Румъния и Унгария. Идеята на кампанията беше да акцентира върху важността на река Дунав в регионален и световен мащаб и да припомни отново заплахите, пред които е изправена реката. Сред тях са загубата на влажни зони и трансформацията, пред която е изправена тя в случай, че дъното й бъде коригирано с оглед на улесняване на корабоплаването.

Ключови за турнето бяха крайдунавските градове Белене, Свищов, Русе и Силистра. Освен тях, то посети София, Велико Търново и Плевен.
В рамките на турнето, специален автомобил и информационна шатра обиколиха седемте българските града. Там посетителите можеха да зададат своите въпроси, да участват в интерактивни игри и да се снабдят с информационни материали по темата.

По време на събитието беше изнесена детайлна информация за мисията, визията и целите на проекта „Зелени граници” със специален фокус върху важността на опазването на белооката потапница и малкия корморан. На посетителите беше демонстриран 3D модел на влажна зона с контролирано наводняване и изпразване.
Детайлно беше разяснена връзката между възстановяването на влажните зони и опазването на двата вида.

По време на събитието бяха организирани интерактивни игри и викторини, които дадоха възможност на участниците да покажат и обогатят познанията си за влажните зони. По време на турнето бяха раздавани информационни листовки и специално произведени за целта тениски.

Дунавското турне на WWF дава много информация и за водния отпечатък на всеки един от нас 
© WWF Hungary
Дунавското турне на WWF дава много информация и за водния отпечатък на всеки един от нас
© WWF Hungary

Изложбата „Дунав – истинската река” обикаля България при огромен интерес

 22 август, 2011 г.

Една кауза, шест артиста, 39 фотографии и много съмишленици. Така накратко може да бъде описана изложбата „Дунав – истинската река”, която от началото на 2011 г. обикаля България и се радва на огромен интерес. Експозицията е посветена на опазването на два застрашени вида - белооката потапница и малкият корморан. Тя е част от проекта „Зелени граници”, финансиран от програма Лайф, финансов инструмент на ЕС за подкрепа на проекти за опазване на природата и околната среда.

Авторите

Фотографите, които представиха своите творби в рамките на експозицията са Александър Иванов – известен с албума си „България отвисоко”; Иво Зафиров – един от утвърдените фотографи на дива природа в България; Даниел Петреску и Себастиан Бугариу – двама от най-популярните румънски фотографи, запечатали природата на Дунав; Антон Форауер (Австрия) и Мишел Гюнтер (Франция). Всички те от години снимат местата по цял свят, където WWF работи.

Началото

В средата на януари „Дунав-истинската река” беше представена официално за първи път в София. Експозицията беше настанена в галерия Алма Матер на Софийския университет. Освен с прекрасните фотографии на застрашените видове, посетителите на изложбата имаха възможност да се запознаят и с експонати на предмети и практики, типични за бита на българите по долното течение на Дунав.

Пътуването

Няколко месеца по-късно, в началото на май, изложбата беше представена в Благоевград. Това беше отлична възможност да бъдат представени проблемите на белооката потапница и малкият корморан в регион, където те не са добре познати. Там експозицията беше организирана със съдействието на Румънското посолство в България, като част от Дните на Европа в града. На откриването присъстваха посланикът на Румъния в България Н. Пр. Антон Пакурецу и кметът на община Благоевград Костадин Паскалев.

На 8 юни „Дунав – истинската река” гостува в Парламента на Република България. Съорганизатори на WWF в начинанието бяха Народното събрание и посолството на Република Румъния. Събитието се проведе под патронажа на председателя на Народното събрание Цецка Цачева.

В края на юни, по-случай Международния ден на Дунав, фотоизложбата гостува в Русе. На откриването отново присъства румънският посланик Н. Пр. Антон Пакурецу, както и кметът на Русе Божидар Йотов. Изложбата беше осъществена с любезното партньорство на Община Русе и румънското посолство.

На същия ден, фотографиите от изложбата бяха изложени в центъра на София. Те стояха на площада пред Народния театър – едно от най-оживените места в столицата до края на юли.
Птичият остров. Речен километър 518 
© Michel Gunther/WWF
Птичият остров. Речен километър 518
© Michel Gunther/WWF
Новият дунавски бряг при устието на река Янтра 
© Michel Gunther/WWF
Новият дунавски бряг при устието на река Янтра
© Michel Gunther/WWF

WWF направи мониторинг на застрашени видове и влажни зони по поречието на Дунав

25 юни, 2011 г.

В периода 19-24 юни 2011 г. WWF организира българо-румънска експедиция по крайбрежието на река Дунав за наблюдение на застрашените птичи колонии, които населяват крайречните влажни зони. Експедицията е част от проекта „Зелени граници”, финансиран от програма Лайф, финансов инструмент на ЕС за подкрепа на проекти в сферата на опазване на природата и околната среда.

В начинанието участваха експерти от българския и румънския екип на WWF, БАН, Румънското орнитологично дружество, Българското дружество за защита на птиците, природни паркове Персина и Русенски Лом. Експедиционерите бяха придружени от журналист от вестник Дневник (водещ ежедневник в България), който предаваше информация от мястото на събитието.

Експедицията тръгна от Сребърна, преминавайки през Калимок- Бръшлен, рибарници Мечка, остров Белене и всички български и румънски острови и влажни зони. Тя приключи с преброяването на птичата колония на остров Кутово край Видин. От румънска страна бяха посетени влажните зони Сухая, устието на река Олт, Бистрец, Чуперчени Нои, Гърла Маре, Блатница и Груя.

Сушата е нанесла поражения на популациите в района, установиха експертите. Поради липсата на вода в обичайните места за гнездене на белооката потапница, тази година числеността на популацията й е ниска. Този вид се нуждае от плитки крайбрежни места, където да се храни и размножава. Именно сушата е причина в Калимок например да няма размножаващи се белооки потапници. Птици от вида са концентрирани в Сребърна и рибарниците Мечка. Въпреки че те ще прекарат лятото там, размножаване няма да настъпи.

В птичите колонии по Дунав се наблюдава изменение и на числеността на малките корморани. В сравнение с миналата година, присъствието на тези птици на Сребърна значително е намаляло. През 2010 г. там е имало 350 двойки, а тази – едва 150. В Калимок, където миналата година са регистрирани над 430 двойки, тази година няма нито една. Стабилна обаче е колонията на остров Белене. WWF работи там по изпълнението на проект за възстановяване на влажните зони.

През 2007 г. влажните зони на острова, започват да пресъхват и да губят важното си екосистемно значение. Чрез проекта на WWF те бяха свързани отново с Дунав. В резултат на това се оформиха четири по-големи блата и на острова загнездиха стотици двойки редки птици, сред които малки корморани (през последните три години се преброяват по 70 двойки). Повишение на числеността на този вид има също на остров Малък близнак и рибарници Мечка.

Общо 3145 гнездещи двойки на чапли, корморани, лопатарки и ибиси регистрираха участниците в експедицията. Това е с 500 двойки по-малко спрямо преброяването през миналата година и е най-ниското ниво сравнено с преброяването от 2006 г.

Понижението в числеността е най-силно при гривестата, нощната и малката бяла чапла. От друга страна, експедицията отчете увеличаване на общия брой на големия корморан, сивата чапла и лопатарката.

„Броят на регистрираните птици е толкова нисък заради рекордно ниските нива на река Дунав. Водата не достига до влажните зони и птиците няма къде да гнездят, коментира Иван Христов, координатор програма „Води” на WWF. „Ако това е инцидентно засушаване, не би причинило сериозен проблем. Ако обаче става въпрос за трайна тенденция, последствията ще са сериозни”, допълни той.
 
© Петър Шурулинков/Институт по зоология, БАН
Влажна зона край Гърла Маре, Румъния
© Петър Шурулинков/Институт по зоология, БАН
Дунавска експедиция 2011: гнездо на речна рибарка с малко и яйца 
© Петър Шурулинков/БАН
Дунавска експедиция 2011: гнездо на речна рибарка с малко и яйца
© Петър Шурулинков/БАН
Големи корморани на риболов 
© Петър Шурулинков/Институт по зоология, БАН
Големи корморани на риболов
© Петър Шурулинков/Институт по зоология, БАН