Новини

Експерти от WWF и Дирекция на Природен парк „Русенски Лом“ разказваха за освобождаването на реките от прегради и завръщането на малките рибки в Дунавските притоци.

Цонка Христова, директор на Природен парк „Русенски Лом“ посочи, че в рамките на проекта над 80 километра от течението на Ломовете са освободени от прегради. Тя подробно разказа за премахването на две миграционни бариери по Ломовете, възстановяването на пилотен речен участък по Черни Лом и изграждането на моделен рибен на река Русенски Лом.

Стоян Михов от WWF запозна присъстващите с разселването на над 1000 екеземпляра от видовете главоч (Cottus gobio) и балкански щипок (Sabanejewia balcanica) в Природен парк „Българка“, както и за проучването на пропускливостта на миграционна бариера с рибен проход на река Вит. През последните четири години бяха събрани научни данни за шест вида риби и един вид мида и 506 километра от течението на реки в 18 Натура 2000 зони, посочиха експертите от WWF.

Иван Христов от WWF представи първия наръчник за това как трябва да се изграждат ефективни рибни проходи, с помощта на които водните обитатели да преодоляват напречните прегради по реките. Наръчникът обединява опита на доцент Елиза Узунова от Биологическия факултет на Софийския университет с този на водещи чужди експерти като проф. д-р Щефан Шмуц, ръководител на Институт по хидробиология и управление на водните екосистеми към виенския университет по природни науки “BOCU”.

На заключителната среща присъстваха представители на Министерството на околната среда и водите, Университета по архитектура, строителство и геодезия, Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Института по биоразнообразие и екологични изследвания към БАН, националния природонаучен музей към БАН, риболовен клуб „Балканка“ и др.
zzz

Проучване установи, че рибките от редки видове главоч (Cottus gobio) и балкански щипок (Sabanejewia balcanica), които миналата година бяха разселени в река Паничарка на територията на природен парк „Българка“ от експерти от WWF, са оцелели и са се адаптирали добре.

Оказа се, че щипоците са останали близо до мястото, където бяха пуснати, и очевидно се чувстват добре там, докато главочите са се преместили по-нагоре по течението, където водата е по-бърза, а дъното – по-каменисто. Всички риби, които откриха експертите на WWF, са възрастни, в добро състояние.

Тези видове са изчезнали от реката преди години, а днес, когато екологичното състояние на водния басейн се е подобрило, не биха могли да се завърнат сами поради наличието на преграда – стената на язовир Христо Смирненски.

Главочът е вид, включен в Червената книга на Република България от самото ѝ създаване. Тази малка дънна рибка има твърде малко запазени жизнени популации в България. За да бъдат разселени в река Паничарка, главочите бяха взети от Стара река, приток на Янтра. Там експертите изчислиха, че броят им надвишава 15 000 екземпляра и прецениха, че могат безопасно да вземат 250 рибки и да ги преместят на ново място.

Над 500 рибки от вида балкански щипок също бяха преместени от експерти на WWF от река Видима над Севлиево.

WWF ще продължи да наблюдава новата популация в парк „Българка“ и да следи темпа ѝ на нарастване.

Става дума за бент към стара и неизползвана от дълго време воденица, който пречеше на живота в реката.
Това е втората подобна бариера, премахната в рамките на проект „Свободни риби“, изпълняван от Дирекцията на Природен Парк „Русенски Лом“ и природозащитната организация WWF България.
Фрагментацията на реките има сериозно отражение върху популациите на техните обитатели, тъй като повечето видове риби имат нужда да мигрират в търсене на храна и подходящи места за размножаване. По тази причина WWF България идентифицира два бента на река Русенски Лом и нейния приток Черни Лом, който да бъдат разрушени. В рамките на същия проект бе изграден и моделен рибен проход на край Иваново.
По този начин значително бе увеличен речният участък от Русенски и Черни Лом, в който дунавски риби могат да се придвижват, дори при маловодие.
Друга дейност по проекта бе възстановяване на дънния субстрат на Черни Лом край село Острица. Проектът включва още проучване на влиянието на миграционните бариери по дунавските притоци, съставяне на наръчник за рибните проходи и разселване на целеви видове риби на територията на природен парк „Българка“.
 

Проби от дъното, взети през това лято, показаха, че възстановителните дейности от есента на миналата година са довели до очаквания резултат. Напоителни системи (Клон Долен Дунав) и WWF България възстановиха през есента на 2016 г. пилотен участък от река Черни Лом. Участъкът се намира край село Острица в границите на защитена зона „Ломовете“, част от европейската природозащитна мрежа Натура 2000. Река Черни Лом е коригирана, подобно на долните течения на повечето български реки. Коритото е стеснено и изправено, с което е изменен характерът на течението на реката и нейното дъно. В реките от Поломието, включително и в Черни Лом, допълнително изменение на речното корито се е получило и заради засилената ерозия във водосбора. Тя е резултат от обезлесяване и последяващо интензивно земеделие. В реката постъпват фини глинести седименти и на много места първоначалното чакълесто речно дъно е заменено от дъно с фин глинест субстрат. С това са унищожени местообитания на рибите, например малката кротушка. В района на Острица са едни от малкото стари данни за разпространение на вида в България. Първоначалната идея бе да се възстанови дънният субстрат на пилотен участък чрез внасяне на чакълест субстрат в реката, който да бъде взет от друга река (Дунав). Впоследствие подходът беше видоизменен и беше насочен към преодоляване на причините за затиняването на този речен участък. Оказа се че под тинесто-глинестия нанос има речна баластра. Бе взето решение да се отнеме глинесто-тинестия субстрат и да се премахнат препятствията, които водеха до отлагането на наноси в разглеждания участък. Беше скосен и десният бряг. Освен от гледна точка на ландшафта, това има значение и за животновъдството, понеже този участък се използва за водопой на кравите и други домашни животни от с. Острица. Допълнителна полза от тази дейност беше укрепването на лявата дига на реката и увеличаване на проводимостта на моста, което увеличава защитата от наводнения на село Острица.

В понеделник бе представен моделен рибен проход на река Русенски Лом.
 
Рибният проход край село Басарбово бе показан пред журналисти от Русе. Съоръжението позволява на рибите да преминават през бента, дори при ниски нива на водата. Нагоре по течението на река Черни Лом, край Кошов и край Червен бяха разрушени два стари бента, които отдавна нямат стопанско значение, но продължаваха да вредят на живота в реката.
 
Редица подобни съоръжения преграждат дунавските притоци и прекъсват естествената им връзка с голямата река. Това вреди на живота както на рибите от вътрешните реки, които имат нужда да се придвижват нагоре и надолу по течението в търсене на храна и подходящи за размножаване места, така и на обитателите на река Дунав, много от които имат нужда да навлизат в по-плитките притоци през определени периоди от годината.
 
Иван Христов от WWF посочва, че изграждането на рибния проход е станало след много внимателно проучване, установило под бента при Басарбово много дунавски пришълци (белопера кротушка, бяла мряна, бабушка, червеноперка, бабка, морунаш), което показва, че дори дребни дънни видове като белоперата кротушка при високи води могат да достигнат до тук, но не могат да преминат по-нагоре. Тъй като бентът се използва, той няма как да бъде премахнат, затова се изгражда рибен проход – специален ръкав, през който водните обитатели могат да заобиколят преградата. WWF е проучила международния опит в това отношение и след консултации с водещи австрийски експерти, съвместно с Дирекция на Природен парк „Русенски Лом“ изгражда новаторски за България рибен проход – много близък до естествените речни ръкави.
 
Христов отбелязва, че в България няма специални правила за това как да изглеждат рибните проходи и на много места, където има такива съоръжения, те са неефективни. За съжаление, междуведомствената работна група с експерти от министерствата на околната среда и водите и на земеделието за разписване на наредба за рибните проходи не е заседавала от месеци. Природозащитната организацията обобщава най-добрите европейски практики в това отношение и ще ги представи  в близките месеци.
 
Журналистите посетиха и река Черни Лом край Кошов, където Дирекцията на парк „Русенски Лом“ и WWF са премахнали бент. Преградата е съоръжение към стара воденица, която не се използва от десетилетия, но е продължавала да пречи на живота в реката, спирайки миграцията на рибите при ниски води. Подобна преграда, също част от стара мелница, бе премахната и край село Червен.
 
Цонка Христова, директор на Дирекция Природен парк „Русенски Лом“, обясни, че освен върху биоразнообразието в парка, дейностите имат положителен ефект и върху хората. Например премахването на бариерата край Кошов намалява риска от наводнения, тъй като преградата е създавала предпоставки за затлачване на реката и заливане на имоти от селото. Освобождаването на реките от прегради спомага и за практикуването на водни спортове – като кану-каяк, т.е. има благоприятно влияние и върху туризма.
 
WWF изследва как се отразяват преградите по дунавските притоци на живота в реките. През последните години експерти на организацията проведоха теренни проучвания на множество реки в Северна България. Бяха извършени и разселвания на типични видове риби, като главоч и балкански щипок. Стотици екземпляри от двата вида бяха уловени от реки, в които все още се срещат и пуснати в Природен парк „Българка“. Тези видове са изчезнали от някои старопланински реки преди години, а днес, когато екологичното състояние на водните басейни се е подобрило, не биха могли да се завърнат сами поради наличието на прегради.
 
 
Дейностите се осъществяват по проект „Опазване и възстановяване на Натура 2000 реофилни видове риби и техните миграционни пътища в ключови защитени зони в България LIFE12 NAT/BG/001011, финансиран по Програма Лайф, финансовият инструмент за Околна среда на Европейския Съюз, фондацията на Кока Кола и фондация Майкъл Ото. Повече информация.
 
 
Допълнителна информация:
 
За рибния проход

• Подготвителните проучвания по проекта установиха, че бентът при Басарбово вероятно представлява основната бариера за навлизане на риби от р. Дунав. Под бента бяха установени много дунавски пришълци (белопера кротушка, бяла мряна, бабушка, червеноперка, бабка, морунаш), което показва, че дори дребни дънни видове като белоперата кротушка при високи води могат да достигнат до тук, (но не могат да преминат по-нагоре).

 

• Като цяло изводът от проучванията бе, че бентът представлява непреодолима преграда с изключение на единични екземпляри от едри видове (бяла мряна) по време на пълноводие, което налага изграждането на рибен проход на това критично място.

 

• Рибният проход е от типа „байпасен канал“, изграден е на десния бряг на р. Русенски Лом непосредствено след края на баража.. Това е технически тип рибен проход, който по характеристики се доближава до т. нар близки до естествените рибни проходи тип байпас. Направеното е до-голяма степен новост за България.

 

• За намаляване на скоростта на течението и създаване на благоприятни условия за миграция на съответните видове риба в леглото на рибния проход са подредени камъни. За предотвратяване на изравяния при преливане на водата през баража и компрометиране на съоръжението от страната на реката се предвижда засаждане на върби. След тестовото функциониране на рибния проход е възможно да се наложат корекции.

 
За бариерата на Кошов

• Река Русенски Лом е доста фрагментирана и на доста места има изградени различни видове прегради. Една от тях, бентът над село Кошов е изграден за отбиване на вода за мелница. Мелницата към момента не работи и е полуразрушена. Бентът се състои от две съоръжения които последователно отбиват вода към шлюза на мелница.

 

• Той представлява бариера за преминаването на рибите при ниски нива на водите. За това бе предписано почистване на бетонните остатъци от  полуразрушените съоръжения, както и заседнали дървета за подобряване на проходимостта на реката.

Това е първата от двете, предвидени за премахване бариери, втората се намира при село Червен и отстраняването ѝ предстои.

Премахнатата бариера представлява бетонно-каменен праг който е отклонявал водата за стара воденица , която е изоставена. Воденицата не се ползва повече от половин век, но съоръжение, макар и частично разрушено, е останало и продължаваше да затруднява миграцията на рибите.

След отстраняването на този праг, водата е върната в основното и течение и дори при ниски води няма да представлява миграционна бариера за рибите.

Участъкът се намира край село Острица в границите на защитена зона „Ломовете“, част от европейската природозащитна мрежа Натура 2000.
 
Река Черни Лом е коригирана, подобно на долните течения на повечето български реки. Коритото е стеснено и изправено, с което е изменен характерът на течението на реката и нейното дъно. В реките от Поломието, включително и в Черни Лом, допълнително изменение на речното корито се е получило и заради засилената ерозия във водосбора. Тя е резултат от обезлесяване и последяващо интензивно земеделие. В реката постъпват фини глинести седименти и на много места първоначалното чакълесто речно дъно е заменено от дъно с фин глинест субстрат. С това са унищожени местообитания на рибите, например малката кротушка. В района на Острица са едни от малкото стари данни за разпространение на вида в България.
 
Първоначалната идея бе да се възстанови дънният субстрат на пилотен участък чрез внасяне на чакълест субстрат в реката, който да бъде взет от друга река (Дунав). Впоследствие подходът беше видоизменен и беше насочен към преодоляване на причините за затиняването на този речен участък. Оказа се че под тинесто-глинестия нанос има речна баластра. Бе взето решение да се разшири реката, да се отнеме глинесто-тинестия субстрат и да се премахнат препятствията, които водеха до отлагането на наноси в разглеждания участък.
 
Беше скосен и десният бряг. Освен от гледна точка на ландшафта, това има значение и за животновъдството, понеже този участък се използва за водопой на кравите и други домашни животни от с. Острица. Допълнителна полза от тази дейност беше укрепването на лявата дига на реката и увеличаване на проводимостта на моста, което увеличава защитата от наводнения на село Острица.

Малчуганите от трета и четвърта група в детската градина и от първи и втори клас имаха за задача да нарисуват обитатели на Дунав и неговите притоци. Сред видовете, които можеха да изобразят малките художници, бяха и горчивката и бисерната мида, които са обект на проекта „Life. Свободни риби“.
 
 
Първенците в двете категории са: 3-4 група – Клара Райчева (I място), Калина Монева (II място) и Румяна Петрова (III място).
1-2 клас – Алики Ковачевич (I място), Анджела Сотирова (II място), Екатерина Килева (III място).
 
Отличените рисунки, както и информация за конкурса, могат да бъдат открити тук.

Представители на Министерството на земеделието и храните, Басейнова дирекция Дунавски район, Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Университета по архитектура, строителство и геодезия посетиха Австрия, за да се запознаят с местния опит в изграждането на рибни проходи.

Визитата бе организирана от WWF България, в рамките на проекта „Свободни риби“. В Австрия експертите осъществиха редица посещения на терен и се срещнаха с проф. д-р Щефан Шмуц, ръководител на Институт по хидробиология и управление на водните екосистеми към виенския университет по природни науки “BOCU”.

Посещението е изключително навременно с оглед на факта, че в България в момента заседава междуведомствена работна група за изготвяне на наредба рибните проходи, посочи Иван Христов, ръководител на програма „Води“ във WWF. Христов добави, че в момента  WWF България изготвя наръчник с препоръки как трябва да изглеждат ефективните рибни проходи и австрийския опит в това отношение е много ценен.

Тези видове са изчезнали от реката преди години, а днес, когато екологичното състояние на водния басейн се е подобрило, не биха могли да се завърнат сами поради наличието на преграда – стената на язовир Христо Смирненски.
Главочът е вид, включен в Червената книга на Република България от самото ѝ създаване. Тази малка дънна рибка има твърде малко запазени жизнени популации в България. Една от най-необичайните е тази във водосбора на Янтра, тъй като е на нетипична за този вид ниска надморска височина.
Експертите на WWF установиха, че тази популация от района на Стара река наброява над 15 000 екземпляра и прецениха, че е подходящо около 200-250 екземпляра да бъда преместени, посочи Стоян Михов, ръководител природозащитна дейност във WWF. Това по никакъв начин не би застрашило изходната популация, а ще даде шанс на вида да се разпространи. Преместването се извършва на два пъти през септември и октомври с по около 100 екземпляра.
Над 500 рибки от вида балкански щипок също бяха преместени от експерти на WWF. Те бяха уловени от река Видима над Севлиево, а новият им дом отново е река Паничарка над Габрово.
Стоян Михов обясни, че първоначалната идея е била да се реинтродуцират шест вида водни организми, но след проучвания се оказало, че за голяма част от тях не са открити достатъчно здрави изходни популации, за които подобна операция да не представлява риск.
WWF ще продължи да наблюдава новата популация в парк „Българка“ и да следи темпа ѝ на нарастване.
 

30 юни 2016
Проектът „Life +. Свободни риби” бе представен в Екомузея с Аквариум към Регионалния исторически музей в Русе, в рамките на събитие, организирано от WWF България по случай Международния ден на река Дунав (29 юни).

Представители на природозащитната организация WWF представиха пред посетителите дейностите и очакваните резултати от проекта и ги запознаха с обитателите на дунавските притоци, за които работим.

Екипът на WWF бе подготвил образователни задачи и игри за децата, както и викторина за възрастните. Справилите се успешно получиха подаръци във вид на информационни брошури – ветрила, изработени по проекта.

Няколко дни по-рано, подобно събитие бе организирано и в детския научен център Музейко в София. Във връзка със събитията, интерес към дейността на WWF България, включително и по проект „Life +. Свободни риби” проявиха редица национални и регионални медии.

16 май 2016
Проектът "Life+. Свободни риби" бе представен в рамките на Световния ден на мигриращите риби, 21 май. В инициативата по света се включиха над 1500 организации, които участваха в повече от 400 събития в различни страни, съобщи Световната фондация по миграция на рибите, базирана във Вашингтон.
 
WWF България представи работата си по дунавските притоци по време на Благотворително плувно предизвикателство, което се състоя  на 14 май в басейна на Баня „Мадара“ в София.
 
Мигриращи риби като пъстърва, есетра, змиорка или сьомга са важни за прехраната и поминъка на милиони хора по света, но са изправени пред редица заплахи. Физически бариери като язовирни стени, бентове, шлюзове са едни от най-широко разпространените предизвителства за тези видове. Мигриращите видове зависят от свободните течения на реките, за да се размножават, търсят храна и, в крайна сметка, за да живеят.
 
Над 70% от анадромните риби в Европа (мигриращи от моретата към реките) са застрашени, посочва Зеб Хоган, биолог от Университета в Невада. Популацията на мигриращите риби трион е намаляла с 95% в световен план. Мигриращите змиорки намаляват, а рибните запаси в големи тропически реки като Амазонка, Конго и Меконг са под голям натиск заради строежа на водноелектрически централи. В този контекст, се изчислява, че между 40 и 70% от рибата, използвана за храна, в река Меконг е мигрираща, а над 60 милиона души зависят от тази река за прехрана и поминък. Искаме хората да осъзнаят какво губим, за да можем заедно да защитим и възстановим популациите, казва Хоган.
 
Миграцията на рибите е едно от чудесата на природата, тъй като се случва под повърхността, заявява Марко Ламбертини, генерален директор на WWF. Изминаващите дълги разстояния змиорки, есетри и сьомга имат нужда от добри условия както в реката, така и в морето. За съжаление обаче, популациите им продължават да намаляват. Свободно течащите реки са ключови за оцеляването на тези риби, но са под нарастващ натиск, тъй като светът продължава да строи водноелектрически централи и друга инфраструктура в реките. Днес е по-важно от всякога да запази мигриращите риби, които са важни както за екосистемата, така и за работните медта и икономиката, посочва Ламбертини.
 
Проучванията от последните години показаха, че всички речни видове риби мигрират, отбеляза Иван Христов, ръководител на програма „Води“ във WWF България. Едни видове предприемат ежегодни дълги миграции, други изминават кратки разстояния, но за всички безпрепятственото движение  по реките е жизнено важно. WWF работи за създаването функциониращи рибни проходи на съществуващи прегради, както и за да предотврати изграждането на нови бариери в най-чувствителните за живата природа зони, каза Христов
 
В плувното предизвикателство се включиха общо 26 участници, които изплуваха общо над 21 километра за 30 минути и събраха 1213 лева. Снимки от проявата може да разгледате тук. Инициативата бе съпроводена и с широка комуникация, в рамките на която бе представен проектът.

Експерти от WWF уловиха и маркираха през април близо 5000 риби, с цел да научат повече за влиянието на преградите по българските притоци на река Дунав. Маркирането бе извършено при бент на река Вит в Ловешко. Мястото бе избрано сред 16 други, набелязани през миналата година като подходящи за изследване на напречните бариери.

Сред доброволците, които се включиха в маркирането бе и капитанът на националния отбор по волейбол Владо Николов, който дойде лично да се запознае с  дейността на WWF. Николов с готовност облече рибарски гащеризон и нагази в реката с две кофи, в които събираше рибите, уловени от експертите. Той дори се снима с един от най-едрите кефали, уловени в рамките на проучванията, продължили три дни.

Уловихме общо 11777 риби от 20 вида. Най-често срещаните видове са черна мряна, речен кефал, говедарка и обикновена кротушка. От целевите по проекта видове, които са обект на проучването на миграциите, установихме черна мряна, кефал , скобар. Сред уловените рибки са и представители на видове, които са обект на разселване по другите дейности на проекта – балканската кротушка,  балканският щипок, горчивката, както и голям щипок,  посочи Борислава Маргаритова, експерт ихтиолог във WWF България.

Маркирахме с цветни маркери 4929 екземпляра с дължина над 70 мм от 7 вида.  Разликата от 6848 риби, които не са маркирани, са екземплярите с тотална дължина под 70 мм и дребни дънни видове непредприемащи миграции, като щипоците, посочи Маргаритова.

Сред уловените бяха и 12 екземпляра, маркирани от наши експерти през лятото на миналата година. Тогава в рамките на същия проект маркирахме около 2 500 риби. Повторното улавяне ни дава информация за състоянието на популациите в проучвания участък.

Проучването с цел оценка на влиянието на миграционните бариери върху целевите видове по проект „Опазване и възстановяване на Натура 2000 реофилни видове риби и техните миграционни пътища в ключови защитени зони в България“ LIFE12 NAT/BG/001011 ще продължи през следващите седмици и месеци Екипът ще извърши повторен улов, този път в участъка над бента, за да проследи какъв процент от рибите успяват да преминат през рибохода на миграционната бариера. Резултатите от проучването ще помогнат на WWF да установи до каква степен миграцията на малките риби се възпрепятства от бариерите, изградени по притоците на Дунав, доколко съществуващите рибни проходи са подходящи за тези видове. Целта е да се набележат мерки за подобряване на уязвимите популации чрез премахване на преградите или подобряването на пропускливостта им. 
 

3 декември 2015 г.

В София започна работа междуведомствена работна група, която има за задача да подготви наредба за рибните проходи. Групата е сформирана по решение на министрите на земеделието и храните Десислава Танева и на околната среда и водите Ивелина Василева и в състава и влизат представители на двете министерства, басейновите дирекции и неправителствени организации. WWF има двама представители – Стоян Михов, ръководител на природозащитна дейност на организацията, и Иван Христов, ръководител на програма „Води“.

Създаването на подобна наредба е заложено в Закона за рибарството и аквакултурите, но се бави от години, коментира Иван Христов. Той посочи, че първото заседание на групата е имало за цел да се постави въпросът и да се чуят очакванията на заинтересованите институции.

В рамките на проект LIFE+ „Свободни риби“, WWF България работи по изготвянето на наръчник за работещи рибни проходи. Организацията проучва успешни модели, прилагани в чужбина и ползва опита на чужд консултант. Информацията, събрана при изготвянето на наръчника, ще може да се използва в процеса на създаването на наредба, като целта е работещи и ефективни рибни проходи, които да намалят вредното въздействие на преградите по реките, коментира Христов.

Съгласно министерската заповед, работната група разполага със срок до края на април 2016, за да изготви първоначален вариант на наредбата, който след това подлежи на съгласуване със съответните звена на двете министерства.  

Открит урок изнесе ръководителят на програма „Води“ във WWF Иван Христов в столичното училище Меридиан 22. Пред около 70 ученици от 5-и до 7-и клас Христов разказа за работата на WWF България за опазване на дунавските притоци, както и на самата река Дунав.

Малчуганите научиха какви са преградите, възпрепятстващи миграцията на рибите, какво представляват рибните проходи и защо е необходимо да се осигури проводимостта на реките.

Христов запозна децата с видовете, обект на работа по проект „Свободни риби“, както и емблематичните, но за съжаление, критично застрашени обитатели на Дунав – есетрите.

Освен че беше донесъл 5-метров надуваем макет на есетра, Христов помоли 40 ученици да застанат един до друг, за да демонстрира колко тежи най-голямата улавяна някога моруна.

7 януари 2016 г.

Басейновите дирекции публикуваха на интернет страниците си проектите на планове за управление на речните басейни.
 
Граждани и организации имат срок до юни 2016 г. да изразят становищата си в рамките на общественото обсъждане.
 
Замърсяване, изграждане на изкуствени прегради, пресушаване, безогледен добив на инертни материали са само част от най-наболелите проблеми, за чието решаване са ключови добрите планове за управление.
 
За WWF България е изключителен приоритет освобождаването на реките от прегради, които спират миграцията на рибите и са сред основните причини за загубата на местообитания. Това е сред приоритетите на проекта LIFE+ „Свободни риби“.
 
Организацията изследва и оценява поне десет съществуващи бариери по реките, които пречат на естественото движение на рибите. Предмет на тези изследвания са препятствия във водни басейни от три зони по Натура 2000. На базата на резултатите от проучванията, WWF изготвя предложение за действия относно речните бариери, за да станат те преодолими за рибите, както и ръководство с изисквания за изграждане на рибни проходи. Цялата събрана информация ще бъде публикувана и ще бъде достъпна за всички заинтересовани страни, работещи за подобряване на състоянието на българските реки.
 
Очакваме с въвеждането на новите планове да се запази вече постигнатото, коментира Иван Христов, от програма „Води“ на WWF. Досегашните планове въведоха много ограничения, норми и забрани, но с новите смятаме, че трябва да се направи следващата крачка – намаляване на вредното въздействие на вече заварени случаи. Трябва да се изградят и функциониращи рибни проходи и в момента ние работим за създаването на моделен рибен проход.
 
WWF България ще следи процеса на подготовка на новите планове за управление на реките и ще настоява за адекватни мерки, които да защитят този обществен ресурс.

Проектоплан за управление на речните басейни в Източнобеломорски район
Проектоплан за управление на речните басейни в Западнобеломорски район
Проектоплан за управление на речните басейни в Дунавски район
Проектоплан за управление на речните басейни в Черноморски район 

Обитава горните течения на реките. За съжаление обаче е изчезнал от много места в България, където се е срещал в миналото и е вписан в „Червената книга“ като критично застрашен вид. По тази причина WWF работи за възстановяването на популацията му в защитена зона „Българка“, част от европейската екологична мрежа Натура 2000.

Чудесна новина от последните дни е, че експертите от природозащитната организация успяха да установят място със стабилна популация на вида, която да послужи като „донор“. С други думи, оттам ще да бъдат взети известен брой рибки, които ще бъдат преместени в притоци на Янтра в защитена зона „Българка“, откъдето видът е изчезнал в близкото минало поради построяването на язовир, замърсяването и каптирането на реките. 

“При подобно разселване е много важно рибите да бъдат от един и същ водосбор – за да зарибяваме в защитена зона „Българка“ имаме нужда от популация „донор“ от басейна на река Янтра, а не например от Искър, където същият вид би могъл да е развил различни генетични особености, заяви Стоян Михов, консервационен директор на WWF България. 

Затова сме щастливи, че успяхме да намерим популация в добра плътност в 15-километров участък по притоците на Янтра Стара река и Карадере, посочи Михов. Според него това ще позволи преместването на малък брой риби, което няма да се отрази негативно върху изходната популация. Точните места, където ще бъдат пускани рибите в защитена зона „Българка“ се изследват в момента, за да се установи дали отговарят на изискванията на вида. За съжаление, едно от потенциалните места за разселването на главоча – Козята река, вече отпадна като възможност, поради решението да се строи краткият вариант на тунела под Шипка, което ако не се преразгледа, би довело до навлизането на пътя в територията на парка и до практическото унищожаване на това и на други местообитания. Основна заплаха пред тези малки риби са замърсяването на водите, намаляването на водните количества и изграждането на бентове, които пречат както на миграцията на рибите, така и на завръщането им на места, от които са изчезнали поради замърсяване в миналото. 

Работата на WWF по възстановяването на реофилни риби в българските притоци на река Дунав бе представена на Първата национална конференция по реинтродукция на консервационно значими видове. Събитието се проведе през втората половина на месец ноември в Аулата на Биологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. На откриването присъстваха зам.-ректорът на СУ чл.-кор. проф. Румен Панков, деканът на Биологическия факултет проф. д-р Мариела Оджакова, Валери Георгиев от Министерството на околната среда и водите и др.

В приветствието си деканът на Биологическия факултет проф. Оджакова заяви, че тази конференция е първа по рода си в България и региона и е посветена на една изключително актуална тема, свързана с редките изчезващи видове на растения и животни и опитите за тяхното завръщане.
„В момента ставаме свидетели на най-бързото изчезване на биологични видове в човешката история. В България те са над 30 вида. Ефектите от тези загуби са непредвидими, тъй като въпреки високото ниво на научни познания, ние сме далеч от разбирането на всички връзки между организмите и съответно от прогнозирането на резултатите от тяхното изчезване или преформатиране. Едно нещо обаче е сигурно – един път изчезнал един вид – той е загубен както за природата, така и за нас, така и за нашите деца“, каза още проф. Оджакова.

Проектът „Свободни риби“ предвижда реинтродукция на горчивка (Rhodeus amarus), бисерна мида (Unio crassus), голям щипок (Cobitis elongata) в защитена зона „Ломовете“ и на главоч (Cottus gobio) и балкански щипок (Sabanejewia balcanica) в защитена зона „Българка“.

В събитието участваха отговорниците от ЛАЙФ звеното за България, господин Саймън Гос и госпожа Брунхилде Рак, представители на 10 текущи и три нови ЛАЙФ проекта, изпълнявани от неправителствените организации, ИАГ, МОСВ и ЕВН България Електроразпределение ЕАД. В рамките на срещата бяха представени новите проекти, бяха обсъдени технически и финансови въпроси.
 
Програмата включваше и полево посещение по проект LIFE Free Fish LIFE12 NAT/BG/001011, който WWF България изпълнява в партньорство с Природен парк „Русенски Лом“. Бе посетено място до стара мелница на река Черни Лом, под село Червен, където по проекта се предвижда премахване на миграционна бариера, възпрепятстваща миграцията на рибите.

Студенти от Биологическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ се запознаха с проблемите, причинявани на живота в реките от малките водноелектрически централи и баражите, които представляват непреодолима бариера за миграцията на рибите. WWF организира теренно обучение за представителите на специалността „Биомениджмънт и устойчиво развитие“, подготвяща бъдещи управленски кадри. 

В рамките на усилията ни да развием мрежа от доброволци за реките, посетихме мВЕЦ Румянцевo на река Златна Панега. Коритото на реката между водовземното съоръжение и турбините е почти пресъхнало. Изграден е рибен проход, по който обаче могат да минат само най-малките видове риби, тъй като е много плитък, с неспазено изискването за минимално водно количество, което да оводнява реката. Другата посетена мВЕЦ бе Сироко на река Черни Вит, чийто рибен проход се оказа абсолютно сух. Посещението бе в момент на нормално ниво на реката за сезона. Бе констатирано, че водата, която се изпуска, е не повече от 5л/сек, при изискване от 165л/сек. Реката надолу просто я няма. Рибният проход е с прекалено високи падове и няма горни прорези на преградите. Снимки на въпросната централа могат да бъдат открити на платформата, предназначена да спазването на правилата от водноелектрическите централи.

Разгледахме и бараж Боаза, намиращ се при сливането на река Вит и река Калник и баража на река Вит, при село Торос, който има рибен проход, чиято ефективност е обект на проучване в рамките на проекта „Свободните риби“ на WWF.
 
Упражнението водиха д-р Любомир Кендеров от Биологически факултет, Иван Христов, ръководител на програма „Води“ във WWF и Димитър Куманов от сдружение „Балканка“. 

Студентите се убедиха със собствените си очи, че и двата ВЕЦ, както и поне един от двата проучени баража имат пагубен ефект върху миграцията на живите организми в реката и очевидно не са спазени законовите изисквания да се осигури пропускливостта на хидротехническите съоръжения. 

На базата на събраните данни при посещението, Димитър Куманов от сдружение „Балканка“ сезира Басейнова дирекция „Дунавски район“ и Министерството на околната среда и водите за нередностите, забелязани при мВЕЦ Румянцево. 
 
 
Според Куманов изпусканото количество вода при мВЕЦ Румянцево е не повече от 2л/сек, а минималното водно количество трябва да е 380 л/сек, въпреки че няма официално предоставени данни за тази ВЕЦ. Рибният проход е неподходящ - с прекалено плитки бетонови корита, затлачени с водорасли в тинята, иначе ситуационно е добре разположен. По-лошото е, че до него не могат да достигат риби, понеже в реката няма вода. Това е поне петият сигнал за тежко нарушение на ВЕЦ Румянцево, през годините откакто е пуснат в експлоатация. В защитена зона по директивата за опазване на местообитания и видове. Данни за мВЕЦ Румянцево могат да бъдат намерени тук. 

Българските власти трябва да предприемат спешни мерки за ефективен контрол върху малките водноелектрически централи, обявиха на пресконференция във вторник представители на природозащитни организации и клубове на риболовци и любители на водните спортове. Европейската комисия е запозната с проблема чрез две жалби, изготвени от неправителствените организации, и е твърде вероятно да открие наказателна процедура срещу страната.
 
Според природозащитниците несъобразяването с плановете за управление на водните басейни не само унищожава живота в реките и покрай тях, но е и сред причините за наводнения. Инж. Димитър Куманов от риболовен клуб „Балканка“ даде пример с централа край с. Хайредин, която според него е в основата на заливането на десетки къщи през пролетта на миналата година. По ирония на съдбата, проектът, по който е изградена въпросната централа и се предвижда построяването на още няколко в района, се нарича „Мерки за намаляване на риска от наводения“.
 
Липсата на адекватен контрол върху ВЕЦ нарушава три евродирективи – за стратегическата екологична оценка, за хабитатите, както и рамковата директива за водите, посочи Любомир Костадинов от WWF България. Преди месец Eвропейската комисия е открила наказателна процедура срещу Румъния след жалба на местния офис на WWF. По думите на Костадинов, процедурата за Румъния се отнася до централите от един-единствен регион в страната, докато проблемите в България са повсеместни. Той бе категоричен, че целта не е нито да се блокира една икономическа дейност, нито да се налага глоба на България, а да се подтикне държавата да влезе в ролята си и да реши проблемите. Ако това не стане, е възможно глобата да достигне до няколко десетки хиляди евро на ден, но според Костадинов по-голямата опасност е ЕК да спре еврофондове за страната заради констатираните нарушения.
 
Андрей Ковачев от Сдружение за дива природа „Балкани“ заяви, че малките ВЕЦ в защитените зони от Натура 2000 са 220. В участъците, където са построени, няма живот, каза Ковачев. Целта на мрежата Натура 2000 е да опазва ценни видове, но в реките с ВЕЦ няма риба, няма видри, няма раци. Според него са необходими три много прости мерки:

Да не се допуска ново строителство, докато проблемите не бъдат решени;
Всяка централа да бъде снабдена с автоматично измервателно устройство за количеството пропускана вода, чието поставяне да е за сметка на собственика, а не на данъкоплатците;
Навсякъде да се изградят подходящи съоръжения за преминаване на рибите, т.нар. „рибни проходи“.

При теренни проверки в югозападна България през 2013г. и 2014г. е констатирано, че нито една от посетените малки водноелектрически централи не спазва предвидените мерки по закон и дори тези от собствените си разрешителни, посочи Ковачев. Когато обаче природозащитниците са сигнализирали Басейновата дирекция и тя на свой ред е започнала проверки, е успяла да регистрира нарушения само в първите две проверени централи, всички други са били предупредени своевременно. Въпросните две централи са платили наложените им глоби и са продължили да функционират постарому, каза председателят на СДП „Балкани“.

Според Любомир Костадинов е недопустимо глобата за това, че дадена централа е унищожила живота на 30км по течението на реката да бъде едва 2000 хиляди лева, което е нищожна сума на фона на печалбите на собствениците.

Иван Христов, ръководител на водната програма на WWF България, обясни, че противно на общоприетото схващане, че „ВЕЦ-ът не пие вода“, тези типове централи имат сериозен отрицателен ефект върху природата, тъй като обикновено участъкът между водохващането и място, на което водата се връща в реката, е сух и там животът изчезва. Нещо повече – ВЕЦ са прегради, които осуетяват миграцията, а всички водни организми мигрират нагоре и надолу по течението. И най-добрият рибен проход има ефективност от едва 50%, което означава, че най-много половината от рибите могат да го преминат, посочи Христов. Инж. Куманов пък показа примери за крайно непригодни проходи, които не биха могли да бъдат преминати дори от алпинисти, да не говорим за риби. Тези примери са събрани посредством платформата dams.reki.bg, целяща заснемането и описването на реалния ефект върху околната среда, оказван от съществуващите водноелектрически централи.

Димитър Манев от Българско каяк общество сподели, че любителите на водните спортове са онези, които забелязватбезобразията, случващи се с реките. Нарушителите често разчитат на факта, че извършват незаконната си дейност високо в планината и никой няма да забележи. Според Манев, повечето ВЕЦ в България не са съоръжения, полезни за обществото, а се правят с цел кражба на пари. Той допълни, че прекъсването на речните течения с ВЕЦ освен върху природата, влияе негативно и върху туризма, тъй като много чужди каякари се интересуват от българските реки, но за съжаление, на много места реките са превърнати в грозни бетонни канали.

Участниците посочиха в заключение, че независимо от жалбите до ЕК, ще продължат да работят и на национално ниво за защита на реките – чрез сезиране на отговорните институции и дела. Освен съществуващите близо 220 ВЕЦ, в най-скоро време могат да бъдат изградени двойно повече нови централи, тъй като разрешителните вече са издадени, каза Куманов. В същото време Иван Христов посочи, че се смята, че 80% от енергийния потенциал на българските реки вече е реализиран и новите проекти обикновено са по долните течения на реките, където съпътстващият риск от наводнения е много по-висок.

В края на юли над бента бяха уловени 2905 риби, със същия метод, използван преди това и под бента (виж по-надолу в раздел "Новини"). Преобладаващите видове са черна мряна, речен кефал, говедарка и кротушка. Рибната фауна е почти идентична с тази под бента.

Бе извършен и  контролен улов под бента за проверка на наличието на маркирани индивиди и трайността на маркерите. Взимането на проби се състоя на същото място, по същата методика и със същото усилие, като при първоначалното маркиране.

Резултатите бяха изненадващо близки до тези, получени при маркирането. Численостите на черната мряна, речния кефали кротушката са много близки, дори като абсолютни стойности.

Преброяването на маркираните екземпляри два месеца и половина след маркирането даде съпоставими резултати с изследванията по време на маркирането, което доказва че данните може да се използват за изчисляването на популацията в речния сегмент, посочи Стоян Михов, ръководител на природозащитната дейност във WWF България. 

Маркирани риби над бента обаче не бяха установени. Въпреки това, все още не може да се твърди категорично, че бентът е непреодолима преграда за рибите, предвид ниската численост на повторно уловените маркирани екземпляри под бента (средно под 0,7%). По тази причина през ранната пролет на 2016г. експертите на WWF ще извършат още едно, по-мащабно маркиране на същото място – при с.Торос, като целта е да се маркират минимум 3% от индивидите.



 

Образователното турне на WWF под надслов „Ден на малките рибки“ обиколи седем български града в периода 12-21 май.  Пътуваща изложба, викторина, игри и три аквариума с малки рибки преминаха през София, Лом, Плевен, Русе, Велико Търново, Трявна и Габрово. Мотото на турнето бе „Да освободим реките от прегради, да спрем унищожаването им, за да има живот за техните обитатели“.

Целта бе да се информират местните хора в градовете, разположени край целевите защитени зони за реките, редките видове риби и възстановяването на миграционните им пътища. За повечето посетители това беше първата среща с екземпляри от видовете горчивка и черна мряна, голям и балкански щипок, предварително уловени от река Вит. Всички те са обект на опазване от европейската екологична мрежа Натура 2000 и са с намаляваща численост. Експерти и доброволци на WWF разказваха за малките рибки, техните проблеми и дейностите по проекта, които ще помогнат за опазването на тези видове. Брандиран камион и изложба с красиви фотографии от река Дунав показваха животни и растения, които се срещат край втората по големина река в Европа.
Последната спирка на турнето бе в Габрово, веднага след края му, пренесохме рибките до река Вит, където ги пуснахме живи и здрави отново в същия вир, от който бяха хванати. 

Освен че срещнахме хора, които искат да станат доброволци за природозащитни дейности, членове на риболовни клубове, с които работим по опазване на реките, вярваме, че направихме много неизкушени съпричастни към опазването на малките рибки и реките. За нас е важно тази образователна част от проекта да се случва на местно ниво, тъй като тъкмо там се извършват преките природозащитни дейности.

Експерти от WWF уловиха и маркираха близо 2500 риби, за да научат повече за влиянието на преградите по българските притоци на река Дунав. 
Маркирането бе извършено при бент на река Вит в Ловешко. Мястото бе избрано сред 16 други, набелязани през март тази година като подходящи за изследване на напречните бариери.
Уловихме общо 3842 риби от 17 вида. Най-често срещаните видове са черна мряна, речен кефал, говедарка и обикновена кротушка. От целевите по проекта видове, които ще са обект на проучването на миграциите, установихме черна мряна, бяла мряна, скобар. Сред уловените рибки са и представители на видове, които ще са обект на разселване по другите дейности на проекта – балканската кротушка,  балканският щипок и горчивката, както и голям щипок, който е част от допълнителните видове, посочи Стоян Михов, ръководител на природозащитната дейност във WWF България.
Маркирахме с цветни маркери 2493 екземпляра риби с дължина над 70 мм от 7 вида.  Най-голяма част от маркираните екземпляри са от вида черна мряна - над 68% от всички (1703 екземпляра), следва речният кефал с около 19%, обикновената кротушка с около 7% и говедарката с малко над 5%, останалите са единични екземпляри от различни видове. 
Разликата от 989 риби, които не са маркирани, са екземплярите от всички видове с тотална дължина под 70 мм и дребни дънни видове непредприемащи миграции, като щипоците, уточни Михов.
Проучването с цел оценка на влиянието на миграционните бариери върху целевите видове по проект „Опазване и възстановяване на Натура 2000 реофилни видове риби и техните миграционни пътища в ключови защитени зони в България“ LIFE12 NAT/BG/001011 ще продължи в края юли. Екипът ще извърши повторен улов, този път в участъка над бента, за да проследи какъв процент от рибите успяват да преминат през рибохода на миграционната бариера. Резултатите от проучването ще помогнат на WWF да установи до каква степен миграцията на малките риби се възпрепятства от бариерите, изградени по притоците на Дунав, доколко съществуващите рибни проходи са подходящи за тези видове. Целта е да се набележат мерки за подобряване на уязвимите популации чрез премахване на преградите или повишаване на пропускливостта им.

В  периода 25 – 27 март 2015 г. експерти по проект Свободни риби, проведоха полево проучване, чиято цел бе да се изберат места, на които да се осъществи оценка на въздействието на миграционните бариери, маркиране и проследяване на движението на рибите. Необходимо бе да се подберат три типа миграционни бариери: мВЕЦ с рибен проход, бараж с рибен проход и бараж без рибен проход.

В рамките на проучването бе направен оглед на 16 напречни хидротехнически съоръжения по поречията на реките Огоста, Искър, Вит и Янтра.

В резултат са подбрани три съоръжения за провеждане на проучванията в рамките на проекта: на река Огоста (мВЕЦ с рибен проход), бент на река Вит (бараж с рибен проход) и бент на река Янтра (бараж без рибен проход).

Следващи стъпки по проекта са маркиране на риби и проследяване на движението им спрямо миграционните бариери.
 

13 януари 2015 г.

Предстояща дейност по проекта LIFE+ Свободни риби на WWF е пускането на поне 200 екземпляра от вида главоч (Cottus gobio) в реки, които се намират в защитените зони от европейската екологична мрежа Натура 2000 „Ломовете“ и „Българка“.  След задълбочено проучване експерти на организацията ще изберат териториите, в които видът има достатъчно силна популация, и от там ще се вземат рибките за разселване в защитени зони „Ломовете“ и „Българка“, където в момента видът не се среща.
 
Главочът е от семейство Cottidae (главочи). Той обитава реки в цяла Европа, без Италия, Гърция, Ирландия и северната част на Норвегия, Швеция и Финландия. В България в последните години е много рядък вид с намаляваща численост. Изчезнал е от много от предишните си местообитания.
 
Според наличната информация за вида, главочът се среща в някои от реките в зоните от мрежата Натура 2000. Това са защитените зони: „Котленска планина“, „Твърдишка планина“, „Стара река“, „Рила“, „Западна Стара планина и Предбалкан“,“ Централен Балкан“ и „Централен Балкан – буфер“.  (По данни от стандартните формуляри за Натура 2000 и от проект на МОСВ „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І“)
 
Според експертите ихтиолози, с които работи WWF, този рядък вид е регистриран и извън мрежата от защитени зони – в реките Искър, Бели Искър, Черни Искър, Леви Искър, Лакатица, Пряка река и Батулийска река. Някои от тези местообитания на главоча попадат в предложената за обявяване на зоната по Натура 2000 „Ниска Рила“. Това е последната защитена зона от сухоземната част на мрежата Натура 2000, която остава да се обяви.
 
Главочът обитава горните течения на реките и по-конкретно участъци, които са с чакълесто или пясъчно-чакълесто дъно между 95% и 100% от дължината на участъка. Всяко намаляване на дела на чакъла и пясъка с повече от 1% от естественото състояние, за сметка на тинестите (забавяне  на  речното  течение) участъци, е неблагоприятно за този вид риба. Той предпочита бързотечащи и студени води, чиято скорост е 1,0 – 2,0 м/сек.
 
Видът съзрява полово през втората година от живота си. Неговият размножителен период е през април и май. Плодовитостта на женските е много ниска – между 100 и 300 хайверни зърна. След оплождането хайверът се прикрепя по долната страна на големи камъни, а мъжките индивиди го пазят. Главочите се хранят с различни безгръбначни животни и малки риби.

10 февруари 2015 г.

Черната мряна (Barbus meridionalis) е един от шестте вида риби, обект на проекта на WWF LIFE+ Свободни риби. В рамките на проекта ще бъдат възстановени нейни местообитания в река Русенски Лом. Тя се среща в средните течения на реките в Европа – от Франция на запад до източната част на Балканския полуостров, и Полша на изток. В България мряната е разпространена в горните и средни течения на реки от дунавския водосборен басейн (Видбол, Арчар, Лом, Огоста, Искър, Вит, Осъм, Янтра и Русенски Лом), както и в някои от по-големите им притоци до около 800 м н.в., и в р. Камчия от Черноморския водосборен басейн.

В рамките на проекта  се предвижда възстановяване на най-малко 200 м. от дъното на река Русенски Лом в определени участъци с подходящ едро-каменист дънен субстрат. Тази настилка осигурява благоприятни местообитания за черната мряна и балканската кротушка (Gobio keslleri), които обитават тази река.

Друга дейност по проекта е оценка на влиянието на съществуващите миграционни бариери върху видовете, с фокус най-вече върху нуждите и характеристиките на черната мряна, но ще включи и другите видове, които се срещат в защитените зони на проекта. За първи път ще бъдат премахнати минимум две миграционни бариери и така ще осигурим преминаването не само на черната мряна, а и на другите видове, които предпочитат р. Русенски Лом. Ихтиофауната на Русенски Лом е била почти напълно увредена през периода от 1980 до 1990 г., но през последните години качеството на водата е значително подобрено, вследствие на което популациите на чувствителни дънни видове, като черната мряна, бързо се възстановяват.

Черната мряна, наричана също Балканска мряна, е от род Мрени на семейство Шаранови. Тя е една от най-вкусните, много ценени заради външния си вид речни риби, поради което е намерила място дори в българския фолклор. Рибата е сравнително малка, с два мустака от всяка страна на главата и тъмно-червени, понякога жълто-оранжеви перки. Цветът на тялото й зависи от околната среда и размножителния период - може да е от светло до тъмно-кафяв, със златист оттенък. Изпръскано е с черни точки и петна, коремът е белезникаво-бял, а гърбът й винаги е тъмен. На дължина черната мряна достига до 35 см, а на тегло до 0.4 кг.

Черната мряна се събира на групи, съставени от различни по големина екземпляри. Обитава дъното на реките и обикновено се държи в основното течение, в бързеите и в немного дълбоките вирове. Крие се в дупки, около подводни прегради, паднали дървета и ниши под стръмните брегове. Видът предпочита чакълесто и каменисто дъно, където основно търси храната си. През зимата спира да се храни и се събира на пасажи, зимувайки в подходящи защитени места, от които излиза през пролетта.

Черната мряна се размножава през в периода от май до юни. Екземплярите често изскачат над повърхността на водата. За отлагане и оплождане на хайвера видът избира дълбоките участъци с бързо течение, където хвърля хайвера си по каменистото дъно. По този начин той постоянно се снабдява с кислород. Размножава се при температура на водата 15 градуса, а личинките се излюпват за около две седмици.

9 декември 2014 г.

През 2013 и 2014 г. дирекцията на ПП „Витоша“, заедно с Националния природонаучен музей при БАН и Биологическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ осъществиха кампания за възстановяване на някои от видовете риби, които са обитавали реките на планината, преди да бъдат препречени от различни баражи и прегради, замърсени или унищожени от човешката дейност.

По  проект Life+ Свободни Риби, WWF планира възстановяване на два от тези вида – главоч (Cottus gobio) и балкански щипок (Sabanejewia balcanica), в две Натура 2000 зони  – Ломовете и Българка. За това проекти на наши колеги с тези видове са от интерес за нас и ги представяме на страницата на проекта.

Други видове риби, които ще реинтродуцираме по проект Life+ Свободни Риби, до сега не са били възстановявани в България. Това са европейска горчивка (Rhodeus amarus), балканска кротушка (Gobio kessleri) и малка кротушка (Gobio uranoscopus). Единствено черната мряна (Barbus meridionalis) е била реинтродуцирана през периода 2012 до 2014 г. в ПП „Българка“.  

В района на ПП „Витоша“ балканският щипок е живял в горните течения на реките Струма и Кладница. Той се е срещал до 1951 г. преди завиряването на язовир Студена. Очевидната причина за изчезването на вида е построяването на язовира, смята специалистът Тихомир Стефанов.

През 2014 г. риболовен клуб „Балканка“ и Стефанов извършиха възстановяване на балкански щипок в горните течения на Струма и Кладница. След една година ще бъде изследвано доколко зарибяването е било успешно.

Единственото до сега възстановяване на главоч беше извършено в района на ПП „Витоша“ през 2013 и 2014 г. В миналото, видът се е срещал в река Палакария в района на парка. Разширяването на селищната система в подножието на планината, замърсяването и построеният бент над село Ярлово са сред основните причини за изчезването на вида.

В първоначалния етап на възстановяването специалистите извършиха изследване на числеността и биомасата на популациите в река Искър и избраха донорна популация. Те провериха и показателите на водата – температурата, кислорода и pH. Беше извършена и характеристика на местообитанието – дънен субстрат, скорост и дълбочина на водата. Също така беше проведено и детайлно проучване на макрозообентоса, потенциалния хранителен ресурс за главоча. На следващия етап беше проучена река Палакария и бяха избрани конкретни зони с най-подходящи условия за възстановяване на вида. След това специалистите създадоха експериментална установка за изкуствено размножаване и отглеждане на главоч. Видът беше размножен и отгледан, а след това екземплярите бяха маркирани и реинтродуцирани в река Палакария.

След мониторинга беше установено, че възстановяването е било успешно. Специалистите разработиха алгоритъм за извършване на интродукция на риби. Беше публикувано и печатно издание, което включва всички получени резултати от проекта.

15 ноември 2014 г.
 
На 7 ноември 2014 г. приключи обследването на миграционните прегради за рибите по река Русенски Лом и притоците й в Натура 2000 зона Ломовете, което е част от проекта Лайф+ Свободни Риби.
 
След като обходиха всички реки и маркираха всички потенциални пречки за миграцията на рибите, специалистите от WWF направиха допълнително проучване за оценка на степента на въздействието им върху рибните популации. Оказа се, че Русенски Лом и притоците й не правят изключение от останалите реки в България. По всички реки има множество съоръжения, които представляват проблем за миграцията на водните организми.
 
„Положително е, че някои от преградите са непреодолими за рибите само при ниски води, но при високи води рибите могат да преминават през тях“, каза Иван Христов, координатор на програма „Води“ във WWF.
 
Във връзка с осъществяването на дейностите по проекта Лайф+ Свободни Риби, мерките по изграждане на рибни проходи и премахване на миграционни бариери ще се концентрират по основното течение на Русенски Лом, притока му Черни Лом и долното течение на Мали Лом. Идентифицирани са две подходящи места за възстановяване на речната морфология, като местообитания за риби: река Русенски Лом в участъка й до скалните църкви, и река Черни Лом близо до сливането й с Баниски Лом.   
 
Донор на проекта е Програма Лайф+, финансовият инструмент за Околна среда на Европейския Съюз. Общата стойност на проекта е 411 057 евро, в т.ч. 205 528 евро съфинансиране от ЕС и 190 179 евро от WWF. 

30 септември 2014 г.
 
През септември 2014 г. приключи обследването на крайбрежните местообитания и миграционните бариери по реките Русенски Лом и Черни Лом, които са част от проекта Лайф+ Свободи Риби.
 
Общо за двете реки специалистите установиха 6 потенциални бариери. По Ломовете бяха определени 7 потенциални локации за премахване на една миграционна бариера, възстановяване на речното легло и изработване на модерен рибен проход. Тепърва предстои да се направи допълнително обследване на тези бариери.
 
По време на проучването нивото на водата беше необичайно високо поради поройните дъждове, които заляха България през лятото на 2014 г. Поради тази причина специалистите срещнаха трудности при реалната оценка на бариерите, тъй като някои препятствия, които при ниски води биха били непреодолими, сега могат да се преминат.
 
Заради високото ниво на водите, обследването на по-малките реки в зоната – Бели Лом, Мали лом и Баниски Лом - е отложено за ноември 2014 г. Предстои финален избор на локациите по Ломовете, където ще бъде премахната една миграционна бариера, ще бъде възстановено речното легло и ще бъде изработен модерен рибен проход.

Донор на проекта е Програма Лайф+, финансовият инструмент за Околна среда на Европейския Съюз. Обща стойност на проекта: 411 057 евро, в т.ч. 205 528 евро съфинансиране от ЕС и 190 179 евро от WWF.

През септември 2014 г. приключи обследването на крайбрежните местообитания и миграционните бариери по реките Русенски Лом и Черни Лом, които са част от проекта Лайф+ Свободи Риби.
 
Общо за двете реки специалистите установиха 6 потенциални бариери. По Ломовете бяха определени 7 потенциални локации за премахване на една миграционна бариера, възстановяване на речното легло и изработване на модерен рибен проход.Тепърва предстои да се направи допълнително обследване на тези бариери.
 
По време на проучването нивото на водата беше необичайно високо поради поройните дъждове, които заляха България през лятото на 2014 г. Поради тази причина специалистите срещнаха трудности при реалната оценка на бариерите, тъй като някои препятствия, които при ниски води биха били непреодолими, сега могат да се преминат.
 
Заради високото ниво на водите, обследването на по-малките реки в зоната – Бели Лом, Мали лом и Баниски Лом - е отложено за ноември 2014 г. Предстои финален избор на локациите по Ломовете, където ще бъде премахната една миграционна бариера, ще бъде възстановено речното легло и ще бъде изработен модерен рибен проход.

Донор на проекта е Програма Лайф+, финансовият инструмент за Околна среда на Европейския Съюз. Обща стойност на проекта: 411 057 евро, в т.ч. 205 528 евро съфинансиране от ЕС и 190 179 евро от WWF.

През август 2014 г. WWF стартира националната речна кампания„Допиши историята на реките“, която ще продължи до края на годината.

По време на кампанията информираме обществото за най-сериозните проблеми, които водят до увреждане на реките и речните екосистеми, и намаляване или изчезване на рибните популации в България:

• Изсичане на крайречната растителност
• Преграждане на реките
• Некачествено изграждане или липса на рибни проходи
• Нерегламентиран добив на инертни материали
• Канализиране на реките
• Неспазване на изискването за минимален воден отток
• Дунавски есетри.

Основен инструмент на кампанията е Петицията за спасяване на реките, като целта ни е да съберем 50 000 подписа, които ще подкрепят работата на организацията за запазване на естественото състояние на реките в България.

Повече за кампанията може да научите ТУК. 

Кампанията насочва вниманието и към застрашените от изчезване български видове риби, включително есетрите и видовете, с които работим по проект Лайф+ Свободни риби.

Стартира работата на терен по изследванията на местообитанията по реките в природен парк Русенски Лом. Работата е част от проекта на WWF „Свободни риби“, който е с продължителност четири години и е финансиран по програма LIFE на Европейския съюз.

Задачите са:
• Изследване на съществуващите бариери, които пречат на естественото движение на посочените видове с цел избор на подходящи баражи на река Русенски Лом, които да бъдат премахнати.
• Проучване на подходящи места за възстановяването на поне 200 м от дъното на река Русенски Лом с подходящ каменист дънен субстрат, който осигурява необходимото местообитание за видовете балканска кротушка и черна мряна.
• Проучване на подходящи места, от които да се избере място за изграждане на рибен проход на река Русенски Лом, който служи като свързващ участък между зона от поне 15 км надолу по течението с участък от 15 км нагоре по течението от рибния проход.

За да се изпълнят тези задачи, експертите на WWF и Природен парк „Русенски Лом“ картират и предварително обследват речните местообитания и крайречната растителност в Защитена зона „Ломовете“ и прилежащите й територии. На терен се събира информация за миграционни бариери, бързеи, характерни участъци на реката, крайречна растителност, дълбочина и ширина на реката, дънен субстрат, странични ръкави, наносни форми и др.

По проекта се използват иновативни за страната и региона техники и технологии, които да допринесат за опазването на няколко реки в българската част на дунавския басейн. Главната цел на проекта е подобряването на природозащитното състояние на шест защитени и застрашени от изчезване малки реофилни (речни) вида риби и един вид мекотело (мида) в избрани участъци на реки от Натура 2000 зони от басейна на река Дунав в северна България.

За да постигне целта си, WWF събира и систематизира актуална и задълбочена научна информация от територията на проекта. Данните за статуса на целевите видове и техните местообитания обхващат популации на седем вида риби и безгръбначни в 30 речни басейна с обща площ от над 45 000 кв м в поне 14 Натура 2000 зони.

Донор на проекта е Програма Лайф+, финансовият инструмент за Околна среда на Европейския Съюз. Обща стойност на проекта: 411 057 евро, в т.ч. 205 528 евро съфинансиране от ЕС и 190 179 евро от WWF.

На 22 май, Международния Ден на Биоразнообразието, WWF отбеляза и Световния Ден на Мигриращите Риби 2014, който се организира тази година за първи път на 24 май.

Експерти от програма „Води“ на WWF се срещнаха с журналисти и широка публика в София в Градската градина, където организацията представи проектите, свързани с опазването на мигриращите риби - есетрите в река Дунав и видовете, с които работим по проект „Свободни риби“.

Световният Ден на Мигриращите Риби е еднодневна глобална инициатива, която се отбелязва с местни инициативи по целия свят за да повиши информираността на хората относно важността на свободно-течащите реки, незасегнати от човешка дейност, и мигриращите риби. Празникът се чества за да повиши съзнанието на обществеността относно неотложната нужда от свободни реки за мигриращите риби.

Свободната миграция на рибите е от съществено значение за здравословните запаси от риба по света. Някои от рибите мигрират само в известна степен, докато видове като сьомга, есетра, пъстърва, карагьоз, минога, морски вълк, змиорка и други трябва да изминат хиляди километри за да извършат размножаването си. Ако не успеят да мигрират, популацията им измира. Това вече се случва с много видове на различни места по целия свят. Освен това, в много региони по Земята, като речния басейн на Меконг, милиони хора разчитат на мигриращите риби като техен основен източник на прехрана. Изчезващите запаси от риба влияят разрушително върху живота на местните хора.

Видовете, обект на работа по проект "Свободни риби" са главоч, черна мряна, белопера кротушка, балканска кротушка, малка кротушка, голям щипок, балкански щипок и европейска горчивка. Всички те са обект на опазване от европейската екологична мрежа Натура 2000 и всички те са с намаляваща численост. 

Миграционните бариери са най-голям проблем за видовете, които плуват на дълги разстояния за да хвърлят хайвера си, на практика обаче те са пречка за всички диви видове. Човечеството е изградило толкова много бариери в реките и по крайбрежията, че за рибите е изключително трудно да се размножават. В сегашната ситуация мигриращите риби са под заплаха и в световен мащаб рибните запаси рязко спадат. В България бентовете, ВЕЦ и шлюзовете, изградени за улавяне на водите, електрическа енергия и дренажи, са най-големите заплахи за мигриращите риби.

В последното тримесечие на 2013 г. природозащитната организация WWF започна работа по проект „Свободни риби“. Проектът е с продължителност четири години и е съфинансиран от програма ЛАЙФ+ на Европейския Съюз.

Цел на проект „Свободни риби“ е подобряване на природозащитното състояние на шест защитени вида риби и един вид мида. Проектът се осъществява в партньорство с Природен парк „Русенски Лом“ в избрани участъци от реки от Натура 2000 зони в басейна на река Дунав в северна България. 

В рамките на проекта, WWF събира данни за състоянието на застрашените видове и техните местообитания. Тези данни обхващат популации на целевите видове в поне 14 Натура 2000 зони на обща площ от над 45 000 кв м. 

Една от основните дейности по проекта е зарибяване в избрани участъци в две Натура 2000 зони с шест вида риби, които са застрашени от изчезване поради високия улов, както и поради влошените условия за размножаване по поречието на реката. Видовете са главоч (Cottus gobio), европейска горчивка (Rhodeus amarus), балкански щипок (Sabanejewia aurata), балканска кротушка (Gobio kessleri), малка кротушка (Gobio uranoscopus), черна мряна (Barbus meridionalis), както и един вид безгръбначно - бисерна мида (Unio crassus). 

Проект „Свободни риби“ започва със задълбочени изследвания на популациите и оценяване на съществуващите бариери, които пречат на естественото движение на посочените видове. Предмет на проучванията са препятствия във водни басейни в три зони по Натура 2000 от басейна на река Дунав. На база на резултатите WWF ще изготви предложение за мерки, които да позволяват преодоляване на речните бариери от рибите, както и ръководство с изисквания за изграждане на рибни проходи. Проучванията стартират тази пролет от екип експерти по рибите от различни научни и природозащитни организации и ще продължат до есента.

Друга част от проекта е възстановяването на поне 200 м от дъното на река Русенски Лом с подходящ каменист дънен субстрат, който осигурява необходимото местообитание за видовете балканска кротушка и черна мряна. Съвместно с дирекцията на ПП Русенски Лом, организацията ще изгради рибен проход на р. Русенски Лом, който служи като свързващ участък между зона от поне 15 км надолу по течението с участък от 15 км нагоре по течението от рибния проход. Планира се и премахването на два баража на р. Русенски Лом в Натура 2000 зона „Ломовете“, както и намаляване на фрагментацията в реките в зона поне 10 км нагоре и 10 км надолу по течението, които ще бъдат свързани като се премахне всеки от баражите.

Донор на проекта е Програма Лайф+, финансовият инструмент за Околна среда на Европейския Съюз. Обща стойност на проекта: 411 057 евро, в т.ч. 205 528 евро съфинансиране от ЕС и 190 179 евро от WWF.

На 15 април от 14:00 в Конферентен център „Венус“ на бул. „Дондуков“ 9 в София ще се проведе среща за разработване на препоръки за изграждане на рибни проходи по проекта на WWF „Опазване и възстановяване на Натура 2000 реофилни видове риби и техните миграционни пътища в ключови защитени зони в България“ (Life+ „Свободни риби“). Целта на събитието еучредяване на Консултативен съвет, обсъждане на проблема с рибните проходи и набелязване на основни задачи заподобряване на нормативната база и прилагането й.

В срещата ще участват представители на компетентните институции, отговорни за изграждането на рибни проходи по баражните стени на реките: МОСВ – Националната служба за защита на природата и Дирекция „Управление на водите“, Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, Басейновите дирекции в Пловдив и Плевен, ДПП „Русенски Лом“, както и представители на научните организации БАН, СУ, УАСГ, природозащитни организации, Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и Риболовен клуб „Балканка“.

Срещата ще бъде открита от Катерина Раковска, координатор на проекта от WWF, а Иван Христов, координатор на програма Води от WWF, ще представи проекта Life+ „Свободни риби“. Проблемът с рибните проходи в България ще бъде илюстриран от Димитър Куманов, експерт на Камара на инженерите в инвестиционното проектиране, а Любомир Костадинов, експерт на програма Води от WWF, ще запознае присъстващите с кратък анализ по проблема с малките ВЕЦ и реките в България.

Една от основните цели на срещата е обсъждане и дефиниране на базовите задачи от заданието за разработване на препоръки за изграждане на рибни проходи в България.

Подготовката на ръководство за рибните проходи, които да отговорят на екологичните изисквания на целевите в проекта видове, обитаващи съответните защитени зони по Натура 2000, е ключова дейност по проекта на WWF. Тя се налага, тъй като в момента няма регламентирани изисквания за рибните проходи, поради което в повечето случаи те се изграждат формално и без гаранции, че изпълняват функциите си. Данните сочат, че този проблем е общ не само целевите видове риби по проекта, но и за всички видове риби в България. 

Изработването на препоръки за изграждане на рибни проходи е комплексна дейност, която има инженерни, екологични и административни аспекти. Това налага участие на различни заинтересовани страни в нейното планиране и учредяване на Консултативен съвет за дейността. Неговите задачи включват участие в планирането на заданието за изработване на ръководството – участие в среща и коментар по финална версия на заданието, както и последващо обсъждане на препоръките. Съветът би трябвало да помогне за цялостното разглеждане на проблема с рибните проходи в България. 

Проект „Опазване и възстановяване на Натура 2000 реофилни видове риби и техните миграционни пътища в ключови защитени зони в България“, или Life+ „Свободни риби“, LIFE12 NAT/BG/001011, стартира в края на миналата година и ще приключи през 2017 г. Главната му цел е подобряването на природозащитното състояние на шест реофилни вида риби – главоч (Cottus gobio), европейска горчивка (Rhodeus amarus), балкански щипок (Sabanejewia aurata), балканска кротушка (Gobio kessleri), малка кротушка (Gobio uranoscopus), черна мряна (Barbus meridionalis) и 1 вид мекотело – бисерна мида (Unio crassus) в избрани участъци на реки в Натура 2000 зони от басейна на р. Дунав в България. Проектът се съфинансира от програма ЛАЙФ+ на ЕС. За повече информация, моля посетете:http://www.wwf.bg/what_we_do/rivers/free_fish/.

В края на 2013 г. WWF започна подготвителните дейности на първата фаза на проекта „Свободни риби“ LIFE12 NAT/BG/001011, който ще продължи четири години. Проектът е финансиран по програма LIFE на Европейския съюз.

В момента WWF работи с експерти от научните среди на страната, които ще извършват проучванията, необходими за подготвителните дейности на проекта. Стоян Михов, експерт ихтиолог и член на екипа на проекта, подготвя списъка с дейности, които ще бъдат изпълнени от съответните експерти.

Първоначалната дейност по проекта се състои в извършване на проучване на състоянието на популациите на избраните видове риби и безгръбначно в зоните, които участват в проекта. Изследването ще бъде извършено през първия период на проекта от м. април до м. октомври 2014 г. в 15 избрани зони от европейската екологична мрежа Натура 2000, на общо 30 места за вземане на проби. Всяко място ще бъде проучено поне един път по време на работния сезон, а ако е необходимо – още един или повече пъти по-късно.

Изследването на популациите на видовете цели да събере необходимата информация, за да бъдат приложени мерките за възстановяването на тези риби. Целевите видове са главоч (Cottus gobio), европейска горчивка (Rhodeus amarus), балкански щипок (Sabanejewia aurata), балканска кротушка (Gobio kessleri), малка кротушка (Gobio uranoscopus) и черна мряна (Barbus meridionalis), както и екземпляри от вида бисерна мида (Unio crassus). 

Освен, че е застрашена от изчезване, бисерната мида е включена в групата на избраните видове, защото е базов фактор за съществуването на европейската горчивка. Поколението на този вид риба се развива в кухината на двучерупковото мекотело, така че възстановяването на популацията на горчивката би било невъзможно без бисерната мида.

Рибните популации ще бъдат проучени на базата на техните основни популационни характеристики, като брой, размер, структура и зона на разпространение. Всички проучвания ще бъдат извършени от експерти ихтиолози и хидробиолози.

Описаното изследване е обвързано с осъществяването на конкретните природозащитни дейности по възстановяване на популациите на избраните видове, защото то е основен източник на информация относно местата, от където ще бъдат взети видовете, както и относно максималната възраст и брой на видовете, които могат да бъдат използвани. В допълнение на това, информацията ще бъде използвана като референтни данни за бъдещия мониторинг на възстановените популации.