Законът за горите и Витоша

На 25 юли 2012 г. отпадна лобистката поправка в Закона за горите, която предвиждаше по-лесно и по-евтино застрояване на защитени територии и изсичане на гори в България. Това стана, след като Народното събрание прие на второ четене консенсусния законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите. Той идва, след като парламентът гласува скандални промени в Закона за горите, довели до обществени протести, вето на президента и ново обществено обсъждане.

Какъв беше проблемът в скандалните поправки?

Коалицията от неправителствени организации и граждански групи "За да остане природа в България" (сред чиито основатели е и WWF) предупреждава, че приетите на 13 юни 2012 г. поправки в Закона за горите ще доведат до непрозрачно разграбване на един от последните обществени ресурси.

Коалицията "За да остане природа в България" приветства наложеното от президента Росен Плевнелиев вето върху Закона за горите на 16 юни, макар и да не подкрепя всички негови мотиви. Постигнато е основното искане на този етап.

Следващият етап е пълната промяна на приетите поправки и постигане на съгласие с управляващите по върнатите текстове.

Коалицията "За да остане природа в България" призовава хората да бъдат готови за нови протести, ако не се постигне споразумение с парламентарната група на ГЕРБ за отмяна на спорните текстове в Закона за горите, които позволяваха ново застрояване на държавните гори и земи с редица съоръжения и обекти без промяна на предзначанението и всички текстове, свързани с безконтролно изсичането на горите.

Какъв е проблемът с промените в Закона за горите:

Държавните гори и защитени територии заемат 20% от територията на България. Те са последният публичен значим ресурс, който все още не е преминал в частни ръце. С приемането на измененията на Закона за горите ще се увеличи изсечената и застроена площ в горите и защитените територии, сред които и Природен парк Витоша.

За първи път от Освобождението насам държавата позволява на трето лице да строи в чужда собственост, без да има съгласието на собственика и без необходимото обезщетение.

За първи път от 1925 г. насам крайречните гори няма да се водят вече гори и ще могат да се изсичат без никакъв контрол от собствениците им.

За първи път от 1931 г. насам, когато е обявена първата защитена територия у нас, държавата ще даде възможност на частни лица и компании да строят в защитените територии държавна собственост.

За първи път от 1955 г. насам държавата позволява да се ползват държавните гори двойно над техния естествен прираст, което ще доведе до намаляване запасите на дървесина.

За първи път от 1991 г. насам, когато се приема Конституцията, държавата разрешава земеделските земи да се застрояват за цели, които не са свързани с земеделието, като например ски курорти и голф-игрища.

За първи път от 1991 г. насам държавата създава отраслова схема за държавна помощ - за строителството на ски курорти и голф игрища, като ги освобождава от дължимите държавни такси за промяна на предназначението на имотите.

За първи път от 1996 г. насам, когато влиза в сила Закона за държавната собственост, се дава възможност публичната държавна собственост да се утежнява с вещни права за ползване, които се раздават без търг, а само с решение на министъра на земеделието.

За първи път от 1997 г. насам, когато започна реституция на горите, държавата отново разрешава на частните собственици на гори до 20 декара, да ги секат без каквито и да е регулации от страна на държавата.

Действията на Изпълнителна агенция по горите, Министерство на земеделието и храните и Министерски съвет, свързани с ремонта на Закона за горите, са напълно недопустими.

Освен писти и лифтове, управляващите добавиха дълъг списък от сгради и съоръжения, които ще могат да се строят в горите, без да се изключват от горския фонд. Това значи, че гора "на хартия" вече ще могат да се водят стадиони, футболни и голф-игрища, писти, сгради за културни и религиозни нужди, мини ВЕЦ-ове и др.

Застрояването ще става бързо и евтино, тъй като инвеститорите ще могат да спестят от таксите и процедурите за изключване от горски фонд. В същото време държавата няма да изисква от тях средства за компенсаторно залесяване, тъй като изсечената за строителство гора продължава да се води гора „на хартия”.

Внушението, че строителството в горите ще подлежи на оценки за въздействието върху природата, е измамно. То ще се налага само в много редки случаи, описани в закона. Дори и да подлежи на еко оценки, тези които ги пишат, получават хонорара си от инвеститора. Така в почти 100% от случаите изводът е, че проектът не пречи на природата.

Отново бяха разрешени и сечите на малки частни горски имоти – до 20 декара. Този текст вече беше отменен с досегашния Закон за горите и то неслучайно. Преди 2009 г. собственици на горски имоти до 20 декара също можеха да секат без план. Така бяха изсечени до голо почти всички частни гори из равнинните области на страната и в Стара планина. Подобни шамхатни сечи личат например по шосето от София за Варна. Те могат доведат до поредна наказателна процедура на Европейската комисия срещу България.

Законопроектът запази възможността съществуващите писти да се отдават без търг или конкурс за ползване за 10 години на собствениците на лифтове и влекове. Това дава възможност на министъра на земеделието и горите да определи кой точно ще получи това право по административен път и отваря възможности за корупция.

Освен това за първи път в историята на България от 1934 г. насам държавата дава възможност на частни лица да строят в държавните гори в защитените територии, какъвто е Природен парк Витоша, най-старият на Балканите.

Под предлог, че се подпомага развитието на ски туризма в България, държавата на практика осигурява безпрецедентна държавна помощ за инвеститорите в ски курорти и нарушава основните права на свободния пазар и свободната конкуренция. Промените дават права на частни фирми безусловно и без тръжни процедури да се разпореждат със защитените територии, да ги унищожават и застрояват със ски съоръжения. Така се допуска Законът за горите да заобикали строгите изисквания на Закона за държавната собственост и Закона за концесиите при застрояването на държавни имоти в защитените територии.

Новите текстове в Закона за горите бяха предвижени от Министерския съвет в съвсем кратки срокове – за 6 дни, от които 3 бяха коледни празници. Законът за нормативните актове обаче постановява минимум 14-дневен срок за консултация със заинтересованите страни. Ако Министерски съвет дава пример за неспазване на закона, какво да очакваме от гражданите и бизнеса?

Предложената промяна в Закона за горите ще облагодетелства не само основния собственик на ски лифтовете в център Алеко - „Витоша ски” АД, но и всички инвеститори в ски курорти в горските територии на Стара планина, Рила, Родопите и Пирин. Изчисления, направени от коалиция „За да остане природа в България” показват, че скандалното премахване на процедурата за промяна на предназначението на горите при строителството на ски курорти ще спести на инвеститорите над 50 милиона лева за изсичането и застрояването на не по-малко от 10 000 дка гори със ски писти и лифтове. Това представлява схема за държавна помощ, която е недопустима в Европейския съюз и ще доведе до нова наказателна процедура срещу България.

Допълнителни загуби за държавния бюджет и пълно незачитане на обществения интерес са заложени в параграфи на законопроекта, които поощряват учредяването на вещни права и продажбата на държавна собственост без търг при нарушаване правилата на конкуренцията. Това ще доведе не само до загуба на нови 20 милиона лева, но и поставя закона в смешното положение дългосрочните наеми на горски територии да стават на базата на търг, а продажбата и учредяването на вещни права да се провеждат без търг.

Скандалните поправки на Закона за горите създават и възможност за обвързване на правата за ползване на съществуващи ски писти в горски територии с наличието на лифтове и влекове в тях, без да се прави разлика дали лифтовете и влековете са построени законно или не. Така тези разпоредби поощряват незаконното строителство на лифтове в горски територии, което е недопустимо.

Със законопроекта управляващите са на път да прокарат и още няколко лобистки поправки, свързани с увеличаване на сроковете за лов, износа на незаконна дървесина и застрояването на приватизирани частни гори без общ устройствен план.

 

Витоша е природен парк от 1934 г. - най-старият на Балканите. Планината не е градски парк, а природен парк – защитена природна територия. Той опазва повече растения, отколкото могат да се срещнат в цяла Холандия или Великобритания. На Витоша се срещат над 200 вида птици и едри бозайници като елен, мечка, вълк. Най-известният символ на Витоша са каменните реки, известни като морени.

Както всяка голяма защитена природна територия в България, Природен парк Витоша има план за управление. Той се приема от Министерски съвет след продължителни научни и обществени обсъждания и е в сила до 2014 г. включително.

Според плана строителството на нови ски писти и лифтове е забранено, но е позволено да се заменят старите съоръжения с нови. Ако това стане, възможностите за ски спорт ще се подобрят значително. Вече няколко години това не се прави под предлог, че е по-добре да бъде изградена изцяло нова, по-голяма ски зона.

Всички ски съоръжения са собственост на офшорната фирма „Витоша ски” АД. Пистите и местата за каране на ски са изцяло в държавни гори и за ползването им се дължат такси.

През 2007 г. Столична община продаде лифтове в Природен парк Витоша, които бяха нейна собственост, на „Витоша ски” АД. Тогава кмет беше сегашният министър председател Бойко Борисов. Срещу няколко милиона лева тогава се продадоха самите съоръжения, но не и вещните права, свързани с тях, които очевидно се уреждат сега с промените в Закона за горите.

Друга част от съоръженията в Природен парк Витоша станаха собственост на „Витоша ски”, след като тя ги купи от фирми, които бяха участвали в приватизацията им през 90-те години. Изискванията в приватизационните договори трябва да се спазват и от следващите собственици на приватизираните съоръжения. Тези договори също не са обществено достъпни.

„Витоша ски” АД е собственост на офшорна компания. Един от директорите й, Петър Петров, е член на управителния съвет на „Юлен” АД - фирмата концесионер на ски зона Банско, чийто най-голям акционер е също офшорна компания. Така „Витоша ски” и „Юлен” са свързани фирми.

През април 2011 г. беше приет нов Закон за горите. Лифтовете на Витоша работиха до октомври 2011 г., когато бяха спрени за профилактика. В началото на декември 2011 г. „Витоша ски” обяви, че няма да пусне съоръженията на Витоша, защото Законът за горите не й позволява това, без да отговорят на въпроса как тогава лифтовете работиха между пролетта и есента на 2011 г.?!

Столична община отказва да обнародва приватизационния договор, с който продаде лифтовете на фирмата „Витоша ски” през 2007 г. (Сред другите кандидати за приватизацията беше „Юлен” АД, концесионер на ски зона Банско в Национален парк Пирин.) Официалното обяснение е, че договорът съдържа търговска информация, която „Витоша ски” не иска да става обществено достояние. Ако собственикът не се справя с тяхното поддържане, общината следва да развали приватизационния договор за съоръженията и да намери нов собственик.

Вижте анализа, направен от „Зелените адвокати”, доколко е спазен договорът за приватизация на общинските лифтове на Витоша.

Специализираниято подробен устройствен план на ски-зона Алеко, разработен от „Витоша ски” АД за нова, по-голяма ски зона в Природен парк Витоша, умишлено се крие, но са известни следните данни:

• Площта й е 10 хил. декара.
• Изцяло в държавни гори e.
• Площта на ски пистите ще бъде увеличена 7 пъти спрямо сега, като ще бъде изсечени гори и премахнати морени на обща площ колкото 30 футболни игрища.
• Ски зоната ще се обслужва от 18 влека и лифта.
• Ще се изгради долна станция на нова кабинкова линия на мястото на читалището в кв. Драгалевци
• Ще се изгради язовир за вода за изкуствен сняг с обем колкото 35 олимпийски басейна.
• До вододайна зона ще се произвежда изкуствен сняг, за което се използват и химикали.
• Държавата позволява на офшорна фирма с неясни капитали да управлява публична държавна собственост, каквато е земята под Алеко.
• Новата по-голяма ски зона нарушава българското законодателство.

През 2008 г. „Витоша ски” АД получи разрешение да отреже горната част на 19 камъка над Алеко за безопасността на скиорите. Вместо това тя прокопа без разрешение цял нов ски път над междинната станция на лифта „Витошко лале”, използвайки взривове и тежка техника.

След прокопаването на новия ски път „Витоша ски” извади с булдозери над 400 камъка от писта „Витошко лале” и ги натрупа от двете страни на пистата. Отново без разрешение и с опасност за скиорите. Държавата констатира нарушението, но не предприе нищо повече. Директорът на Природен парк Витоша тогава Тома Белев, който единствено се изправи срещу нарушителите, дори беше заплашен с уволнение. През пролетта на 2012 г. Тома Белев беше сменен като директор от Снежана Петрова, ландшафтен специалист.

Министърът на околната среда и водите Нона Караджова прекрати процедурата, свързана с проекта за нова голяма ски зона „Алеко” на „Витоша ски” АД. Фирмата обаче обжалва решението й във Върховния административен съд и започна масирана кампания, за да повлияе на решението му.

След окончателното решение на съда, през лятото на 2011 г. министърът на околната среда и водите Нона Караджова прекрати процедурата на основание, че по-голямата зона не отговаря на законовите изисквания и трябва да се преработи. В съобщения от пресата се твърди, че „Витоша ски” е внесла отново същия план в Регионалната инспекция по околната среда и водите за нова процедура без каквото и да било преработване.

Коалицията "За да остане природа в България" не веднъж е изразявала позиция, че съоръженията на Витоша трябва да се модернизират. Строителството на изцяло нова ски зона обаче е нарушение на Плана за управление на Природен парк Витоша.

Евентуални решения за подобряване на условията в ски зоната без прекомерни загуби на природните дадености на парка е хубаво да бъдат обсъждани, но това досега не е направено от „Витоша ски”, както изисква законът. Никой не е виждал реалния специализиран подробен устройствен план (СПУП) на ски-зоната и неговите обяснителни записки. Екологичната оценка на СПУП в началото се криеше от обществеността, а после отказваха да се съобразят със законовите изисквания за обсъждане с обществеността и опазване на биоразнообразието.

Изключително наивно е да се допусне, че обществото може да окаже контрол върху дейността на фирма като „Витоша ски”. Ефективността на този контрол ще е близко до нулата, тъй като фирмата и хората зад нея са се доказали като абсолютно недосегаеми за държавните контролните органи.

За сравнение – десет години трябваха на обществото и неправителственито организации да убедят държавата, че на Банско в Национален парк Пирин използваната площ от концесията е с 60 % повече от разрешеното. Държавата не само не взе мерки да накаже виновните, а директно предложи промени в Закона за концесиите, за да узакони закононарушенията.

През 2012 г. въпреки че всички държавни институции твърдят, че няма законови пречки съоръженията в Природен парк Витоша да работят, те са спрени. Така се извиват ръцете не просто на държавните институции, но и на министър председателя Бойко Борисов. И то не с някакво обществено значимо искане, а с искане за частни финансови облаги и облекчения в нарушения на европейското конкурентно право.

Много се спекулира с темата за засегнатите от корояд дървета в Природен парк Витоша. За да разберем, че гората не е умряла, е достатъчно да отидем през лятото. Когато няма сняг, се вижда, че под сухите дървета е пълно с млади фиданки на смърч, поникнали сами или засадени от стотици доброволци от София. След 30 години тези фиданки вече ще бъдат прекрасна зелена гора.

Съхненето на дърветата е естествен процес. Понякога мащабите са големи (например след сериозен ветровал или снеговал, както стана на Витоша), но природата има своите механизми да преодолее "бедствието". На Витоша това вече е контролирано - от Дирекцията на Природен парк Витоша и Държавно горско стопанство София в северозападна Витоша, както и от самата природа във и около резерват "Бистришко бранище", където беше решено да се оставят падналите мъртви дървета.

Именно около писта „Лале” се вижда втората зона. Гората в резервата до пистата се подмладява сама, без намесата на човека. В този район преди две години беше открито гнездо на черен кълвач. Много редки и застрашени видове в горите са такива заради системното почистване на мъртва дървесина. Затова съвременните тенденции в горското стопанство задължават стопаните да оставят определено количество мъртва дървесина. А редките кълвачи зависят изцяло от стоящи сухи дървета. Те от своя страна правят хралупи за десетки други видове птици и бозайници.

На останалите места се извършват залесявания по начин, който да намали опасността след години, когато от тези фиданки стане истинска стара гора.