Заплахите за българската природа днес

Кои са актуалните заплахи за българската природа, за които хората трябва да знаят? Списъкът остава дълъг въпреки надеждите, че след протестите на Орлов мост нищо вече не е същото. 

Според предварителните данни през 2012 година в България са добити повече кубически метра дървесина, отколкото от когато и да е било от 60-те години насам и от старта на концесията за добив на дървесина в Коми, в тогавашния Съветски съюз.

В социалните мрежи се появиха снимки на камиони, които изнасят дървени трупи дори от района на Алеко в Природен парк Витоша, а съобщения за съмнителни сечи идват от цялата страна.

В момента българската дървесина се продава на много добри цени в Гърция и Турция. Шестте държавни дърводобивни предприятия и съмнителни фирми се възползват от това.

Оказва се обаче, че на някои места напълно законен дърводобив на практика се прави като гола сеч, „маскирана” като санитарна. Подобни сечища се срещат включително в природни паркове и места от европейската екологична мрежа Натура 2000. Навлиза се дори във вековните гори, които досега са били опазени по някаква случайност и които са най-ценни за редките и застрашени видове като мечка, рис, златка, сова, кълвач, прилеп.

Време е да се намери баланс между кратковременните печалби и устойчивото използване на този ценен ресурс. В противен случай вековните гори извън националните паркове и резерватите ще останат само спомен.

По време на коледните празници през 2011 г. управляващите вкараха за разглеждане промени в Закона за горите, чиято единствена цел беше да се улесни изграждането на нова, по-голяма ски зона в Природен парк Витоша, която да се построи върху държавен горски фонд, без да се заплаща на държавата каквото и да било за използването на терена или изсичането на дърветата. Освен Витоша застрашени бяха и редица други планини и гори в България.

След поредица от протести, продължили повече от шест месеца, се стигна до блокиране за три вечери на Орлов мост веднага след приемането на поправките в закона. Накрая президентът наложи вето.

При повторното разглеждане бяха направени нови промени в Закона за горите, като чл. 54, ал.1, т. 6 позволи старите лифтове на Витоша да бъдат подменени с нови върху държавния горски фонд за срок до 20 години.

Сегашният собственик на лифтовете обаче не желае да ги подменя, а иска да ги разшири. Това беше на практика потвърдено и от земеделския министър. Съответно инвеститорът продължава да настоява за заобикаляне на плана за управление и разширяване на ски зоната, като това се толерира от правителството.

Важно е да се припомни, че една част от лифтовете на Витоша бяха продадени от Столична община, когато кмет беше настоящият премиер.

Сега остава да видим дали общината ще настоява за подмяна на лифтовете, което е записано в приватизационния договор или пък се готви нова схема за изграждането на по-голямата ски зона на Витоша.

Собственикът на лифтовете обаче продължава да дължи такса за използването на държавния горски фонд в местата, където са лифтовете и терените за ски.

През пролетта на 2012 г. бяха премахнати повечето сгради от незаконния комплекс "Златна перла" в Природен парк Странджа, за който природозащитните организации алармираха още през 2006 г.

Но проблемът със застрояването на природния парк продължава да е на дневен ред. Министерството на регионалното развитие и благоустройството отказва да промени спрения в съда общ устройствен план на Община Царево, който предвижда мащабно застрояване на крайбрежието на природния парк от Царево до Резово.

От това се възползва Министерство на околната среда и водите, което одобрява на парче нови вилни селища в уж защитените територии на Природен парк Странджа.

В същото време продължават неяснотите и притесненията от строителството на голяма електроцентрала на турска територия, недалеч от българската граница. През есента на 2012 г. турски и български природозащитници проведоха серия протести, като не допуснаха инвеститорите да проведат проформа обществено обсъждане на проекта.

Турция не е подписала Конвенцията от Еспо за трансграничните оценки за въздействие върху околната среда, което е задължително за държавите членки и кандидати за Европейския съюз.

Защитена местност "Камчийски пясъци" е създадена още през 1980 г. Тя представлява буферна зона на резерват "Камчия" на брега на Черно море и опазва редки видове дюни и лонгозни гори покрай един от най-дългите пясъчни плажове.

С помощта на Върховния административен съд тя беше целенасочено заличена през 2006 г. След това набързо дюните бяха прекатегоризирани в пасища. Така публичната държавна собственост беше променена в частна държавна, за да може непродаваемите по закон дюни и лонгозни гори да бъдат приватизирани чрез порочните заменки при предишното правителство.

Междувременно бяха издадени разрешителни за застрояване без оценка за съвместимост с европейската екологична мрежа Натура 2000. Така случаят "Камчийски пясъци" доведе до една от над десетте наказателни процедури на Европейската комисия срещу България. Лонгозните гори все още са на мястото си, но заплахата си стои.

Обект от списъка на световното природно наследство в листата на ЮНЕСКО, национален парк изключителна държавна собственост, зона от Натура 2000 по двете природозащитни директиви на Европейския съюз - няма международно признание за стойността на природата си, което Пирин да не е получил.

Въпреки това обаче в сърцето на парка беше изградена ски зона с редица закононарушения. Всички те бяха толерирани и ставаха все повече.

През 2011 г. Министерство на околната среда и водите най-сетне установи, че концесионерът на ски зоната използва почти наполовина повече от договореното. Но вече година и половина последствия за нарушителя няма.

Резултатите за хората обаче са унищожени вековни гори, застроени планински терени и по-малко приходи от държавна собственост. Стигна се до изключване на ски зоната от обекта на световно природно наследство на ЮНЕСКО поради „увреждане на стойността, за която е бил обявен”.

Също толкова лошо обаче е затвърждаването на усещането за безнаказаност сред обществото и кампанията от черен пиар срещу тези "еколози", които насочват общественото внимание към проблемите със ски зоната.
 

Община Сапарева баня одобри подробен устройствен план на село Паничище до границата на Национален парк Рила, който предвижда нови 5000 легла в допълнение към сегашните 1500.

Коалицията от неправителствени организации "За да остане природа в България" обжалва този план, защото има силни съмнения, че това е опит за изграждането на парче на ски центъра "Паничище-Езерата-връх Кабул" в Национален парк Рила.

Нещо подобно стана със ски зона Банско в Национален парк Пирин. Съгласно концесията на ски зоната броят на леглата в Банско към 2000 г. не трябва да се увеличава, но в момента те са над три пъти повече. Съответно се настоява за разширение на ски пистите, за да "има къде хората да карат ски".

По същия начин в Паничище се създават условия за изграждането на голям курорт, а после вероятно ще се настоява за строежа на ски зоната в района на Седемте езера, защото "толкова много туристи няма какво друго да правят".

Интересно е, че самата община Сапарева баня няма общ устройствен план, в който, например, да се разгледат алтернативи за развитието на туризма. Един от най-богатите на минерални води град в България прави твърде малко за развитието на балнеотуризма, камо ли за екотуризма или дори изграждането на леглова база в самия града в интерес на местните хора.

От друга страна с подкрепата на общинската администрация беше изграден действащият лифт от хижа "Пионерска" до хижа "Рилски езера", построен без валидна оценка за въздействие върху околната среда, без оценка за съвместимост с европейската екологична мрежа Натура 2000 и без концесия в изключителна държавна собственост (една трета от лифта попада в Национален парк Рила).

Междувременно "неизвестен извършител" изсече до съоръжението просеки за ски писти в общински имоти с вековни гори без нито едно разрешително, зле прикрити като "противопожарни".

Протестите около Закона за горите подтикнаха много хора в цялата страна да надигнат глас за градските си паркове - за опазването на Морската градина във Варна, парк Бедечка в Стара Загора, Бунарджик в Пловдив, а отскоро и срещу скандалния опит да се прокара нова магистрала в Борисовата градина в София, за да се свърже с кръстовището пред нов мол и да се даде възможност за високоетажно строителство върху терени от парка. Гражданският натиск засега спря проекта.

Остава обаче въпросът кой взима важните решения за бъдещето на градовете, доколко хората са информирани за планираното и защо всячески се заобикалят обществените обсъждания и консултации, а изразените мнения не се взимат под внимание.

Всичко това става в контекста на официално становище от комисия към ООН, че България не прилага Орхуската конвенция, която гарантира правото на информация и участие на обществеността във взимането на решения по въпроси на околната среда.