Резултати от проекта



Проект LIFE08 NAT/BG/000281

Опазване и възстановяване на 11 типа природни местообитания край реки и влажни зони в 10 Натура 2000 места в българските гори.

България има ограничен опит в управлението и възстановяването на крайречни местообитания и хабитати, свързани с влажните зони. Целта на проекта бе да се подобри природозащитното състояние на 10 защитени зони от европейската екологична мрежа Натура 2000, стопанисвани от Изпълнителна агенция по горите (ИАГ), чрез опазване и възстановяване на 11 типа природни местообитания край реки и влажни зони в горите. Десетте зони на проекта са и природни паркове (ПП), съгласно националното законодателство за защитените територии.
 
Основните продукти и резултати включват:
  • 5 горски типа местообитания, възстановени чрез засаждане на фиданки от местни видове на площ от 80,6 хa в 7 природни парка;
  • 59.38 хa почистени от чужди видове в 4 парка;
  • Новосъздаден маточник за черна топола и бяла върба на площ от 2 хa;
  • 13 редки растителни вида, характерни за 4 типа местообитания, възстановени в 4 парка;
  • 144,1 хa млади гори от редкия тип местообитание 91S0 * и други местообитания, отгледани по метода за отглеждане на млади гори (т.нар.Саарландски метод) в ПП "Странджа", който осигурява производството за висококачествена дървесина, успоредно със спазването на най-високите екологични стандарти;
  • 11 типа местообитания, бяха защитени чрез новопостроена специализирана паркова инфраструктура на обща площ от 303.9 ха;
  • еднодневно събитие Ден за почистване на природните паркове, проведено в три последователни години с 9400 доброволци и 36 тона премахнати антропогенни отпадъци;
  • фотографиране на проектните територии в парковете от въздуха в продължение на 3 последователни години;
  • доставено лабораторно оборудване за изоензимен анализ;  осигурен трактор с оборудване необходимо за маточника;
  • споделяне на знания, натрупан опит и научени уроци чрез:
    • повече от 10 обучения за недържавни и държавни собственици на гори за устойчиво управление на горите;
    • национално турне (в 10 града) на пътуващата изложба, представяща дейностите по проекта и Натура 2000;
    • интернет страница, която съдържа всички продукти по проекта: wwf.bg/project_webpage;
    • 3 журналистически пътувания до природните паркове "Българка", "Витоша" и "Странджа";
    • брошура, описваща дейностите по проекта и извлечените поуки: wwf.bg/lessons_learnt_broshure, за по-специализирана аудитория;
    • мултимедийна презентация за научените уроци:  wwf.bg/multimedia_presentation;
    • три пресконференции и 5 прессъобщения до медиите в София. 20 срещи с журналисти, организирани регионално от дирекциите на десетте природни парка;
    • Отчет за резултатите от проекта за широката публика.  

Отстранените чужди видове са акацията в ПП "Ломовете" и ПП "Златни пясъци" (31,2 хa), аморфата в ПП "Персина" (27 хa) и японската райнутрия в ПП "Българка" (12,2 хa). За премахване на аморфата и за акацията бяха използвани традиционни методи, включващи отстраняване чрез отсичане или с тежки машини, риголване, и след това - засаждане на фиданките от местни дървесни видове, последвано от отглеждане в продължение на 3 последователни години. За отстраняване за отстраняването на японска райнутрия бе използван японски метод, включващ 24 окосявания на една и съща площ годишно, което е спряло разпространението на растението нагоре по течението на река Сивяк в ПП "Българка".
 
Най-мащабната дейност по отношение на време и ресурси беше възстановяването на 4 типа горски местообитания (91E0 *, 9180 *, 92D0 *, 91F0) в 7 парка, чрез засаждане на типични местни дървесни видове. Парковете са "Българка", "Витоша", "Врачански Балкан", "Златни пясъци", "Персина", "Русенски Лом" и "Сините Камъни". Съставът на видовете е различен за всеки от парковете, но общо видовете са: черна елша, бяла върба, планински ясен, черна топола, бял бряст, летен дъб (91E0); бук, зимен дъб, сребролистна липа, явор, цер, полски бряст (9180*); клек (92D0*), полски ясен (91F0). Възстановяването се проведе на обща площ от 80,6 хa. Методът за отглеждане на млади гори (т.нар Саарландски метод) цели дългосрочно подобряване на екологичните функции на гората, като лесовъдските намеси позволяват производството на висококачествена дървесина с висока стойност за по-кратки периоди и при по-ниски разходи, в сравнение с конвенционалните лесовъдски практики. Основните задачи на метода са опазване на биорзанообразието, приоритет е естествено самовъзобновяване на гората и на местните видове, естествени сукцесионни процеси, като горските намеси са насочени към индивидуални дървета. Методът беше приложен на обща площ от 144.1 ha, като целевото местообитание бе 91S0*. 
 
13 редки и защитени растителни вида са възстановени в 4 места като елементи на целевите типове местообитания – бяла водна лилия, жълта водна лилия, джулюн, четирилистно разковниче и алоевиден стратиотес за ПП "Персина" (местообитание 3150); панчичева пищялка, рилски ревен (местообитание 6430), рилска иглика (местообитание 7140) за ПП "Рилски манастир"; росянка и водна детелина (местообитание 7140) за ПП "Витоша"; тис, странджанска боровинка и джел (местообитание 91S0) за ПП "Странджа". Тази дейност постига два резултата - укрепване на популациите на редки растения от една страна и от друга страна - подобрява структурата на целевите типове местообитания. Акценти в тази дейност са завръщането на водната детелина във ПП "Витоша", след като е била изчезнала от парка в продължение на десетилетия; създаването на второ находище на стратиотес в страната; за пръв път производство на кавказката боровинка и джел при контролирани условия - една пилотна дейност, за която липсваше предишен опит.
 
Друга важна консервационна дейност беше опазването на 11 целеви местообитания чрез специализирана инфраструктура. Специализирана инфраструктура осигури предпазване от повреди и деградацията на местообитанията на обща площ от 258,1 хa. Ефектът от тази дейност е три типа: (1) пряк - съоръжения, които осигуряват пряка защита, (2) косвен - концентриране и насочване на туристическия поток и (3) непряк - образователен. Инфраструктурата включва: 19 туристически къта, 1 туристически маршрут, 27 дървени моста, 133 информационни табла, 246 насочващи табели, 70, забранителни табели, 735 m огради, 386 m дървени скари, 35 дървени стъпала, 473 m дървени парапети; както и ремонтирана паркова инфраструктура: 1 туристически маршрут, 10 дървени моста.
 
Дейностите по почистване включваха организирането на Ден на почистване на природните паркове  с доброволчески труд в парковете в три последователни години и професионално почистване с тежки машини. В допълнение, във всеки от 10-те парка през 2011 г. бяха поставени по 10 информационни табла за управлението на отпадъците в парковете.
 
Бяха изпълнени редица дейности за включване и обучение на заинтересованите страни, за комуникация и разпространение. Бяха организирани обучения и срещи с държавни и частни горски стопани по темата за устойчиво управление на горите, съвместимо с опазването на биологичното разнообразие. От администрацията на всеки природен парк бяха организирани регионални срещи със заинтересованите страни, за да се представи работата по проекта, за спечелването на подкрепа и за повишаване на осведомеността за Натура 2000 и природозащитата. Беше създадена пътуваща изложба, представяща дейностите по проекта, напредъка и ценностите на Натура 2000, която посети 10 града в страната и бе показана в ключови места в столицата, включително на Летище София по време на празниците, когато в този период са преминали 195 000 пътници. Бяха организирани три журналистически пътувания за представяне на дейностите в ПП "Българка", ПП "Странджа" и ПП "Витоша", които получиха отразяване, включително по националната телевизия. Научените уроци бяха представени на специализирана публика в брошура, разпространена сред лесовъди, биолози и студенти. Същата информация бе представена и в мултимедийна презентация. И двата продукта са достъпни онлайн и бяха раздадени на професионалисти. За широката публика са изготвени: доклад за непрофесионалисти, 9 кратки флаш презентации за различни дейности по проекта.
 
© WWF/Катерина Раковска
Премахване на чужди видове - акация в ПП "Русенски Лом".
© WWF/Катерина Раковска
 
© WWF/Елица Грънчарова
Отглеждане на млади гори в ПП "Странджа" по Саарландски метод.
© WWF/Елица Грънчарова
 
© ДПП
Събиране на жълти водни лилии в ПП "Персина".
© ДПП "Персина"
 
© WWF
Един от дървените мостове, изградени в ПП "Българка" през 2010 г.
© WWF
 
© WWF
Една от беседките, изградени в ПП "Българка" през 2012 г.
© WWF
 
© WWF
Дървени пейки и маса, изградени в местност Халката в ПП "Сините камъни" през 2012 г.
© WWF

Напредък по проекта към месец декември 2013 г.

Проектът е в четвъртата година на изпълнение. Всички подготвителни дейности са приключени: избрани са специфични места за залесяване и възстановяване на редки растения, технологичните планове за премахване на чужди видове и за залесяване са изготвени, и са съгласувани с регионалните инспекции по околната среда и водите.

Изготвени са програми за възстановяване на 13 растителни вида: бяла и жълта водна лилия, дяволски орех, водна детелина и алоевиден стратиотес (за Персина), росянка и водна детелина (за Витоша), странджанска боровинка, колхидски джел и тис (за Странджа) и панчичева пищялка, рилски ревен и рилска иглика и тис (за Рилски манастир). Всички програми са съгласувани с Министерството на околната среда и водите.

Всички консервационни дейности са в прогрес. Чужди видове (Robinia pseudoacacia, Amorpha fruticosa и Reynoutria japonica) бяха премахнати от четири места с обща площ 43,48 ha. Основната консервационна дейност (по отношение на предвидени средства и на работа) е дейност С1.3.: Възстановяване на местообитанията чрез засаждане на семена и фиданки/присадки от местни дървесни видове и храсти. Поддръжка през първата година. Тя е значително напреднала във всички шест зони, където е предвидено да се осъществи. Общо 64,6 ha от планираните 80,6 ha са вече залесени и 71,3 ha млади гори са отгледани по Саарландския метод в Странджа.

Единадесет от всички тринадесет растителни вида, планирани за възстановяване по дейност С2, са първоначално засадени в четири от местата. Младите растения от два вида все още се подготвят в разсадници. Бели и жълти водни лилии, дяволски орех, четирилистни разковничета и алоевидни стратиотеси бяха засадени в блатата на остров Белене в природен парк Персина. Най-същественото е свързано с алоевидният стратиотес (Stratiotes aloeides), който не само че оцеля след поставянето му в Трапа на остров Белене, но също и се размножи успешно, което е първото такова възстановяване в страната. Млади екземпляри от росянка и водна детелина бяха посадени в природен парк Витоша, като завръщането на водната детелина в парка се случва десетилетия след приемането й от експертите за изчезнала от този парк. Панчичева пищялка, рилски ревен, рилска иглика и тис бяха посадени в природен парк Рилски манастир. Фиданки от тис бяха посадени в Странджа.

По дейност С.3: Опазване на целевите местообитания чрез специализирана инфраструктура, беше изградена разнообразна паркова инфраструктура във всички 10 парка: бяха изградени 17 нови туристически места и информационни точки, а седем бяха подновени, както и беше изградена една туристическa пътека. Две туристически пътеки бяха реконструирани в десетте места и бяха изградени 25 нови малки дървени моста, а 10 бяха реконструирани. Освен това бяха монтирани 123 инфо табели, 264 насочващи табла, 245 стрелки и 70 забранителни знака, 735 m огради и 318,09 m дървени скари.

Бяха проведени общо три Национални дни за почистването на парковете през всяка година на проекта по дейност С.4.: Отстраняване на отпадъци от целевите местообитания, в които 8400 доброволци събраха от природните паркове 36 тона отпадъци. Тенденцията е броят на доброволците да се увеличава, а количеството на отпадъците да намалява.

Комуникационните дейности също напредват добре с управлението на уеб сайта, обучението на собствениците на гори, работата с медиите, отпразнуването на двадесетата годишнина на програмата LIFE+ и Директивата за местообитанията. Най-съществената част от комуникационната работа е пътуващата изложба, която показва снимки от въздуха от десетте парка, както и илюстрира и дава информация за проектните дейности.
 
© WWF/Michel Gunther
Жълта водна лилия в Природен парк "Персина"
© WWF/Michel Gunther
 
© Юлиан Антонов
Събиране на семена от росянка в Природен парк "Витоша"
© Юлиан Антонов
 
© WWF/Константин Иванов
Странджанска боровинка в Природен парк "Странджа"
© WWF/Константин Иванов

Развитие на проекта към месец август 2012 г.

Подготвителни дейности

Проучване на местата за възстановяване - определени са по отдели и подотдели местата, където ще се извършва възстановяването на горски местообитания.

Подготвени са технологични планове за зони Ломовете, Персина Българка, Врачански Балкан, Сините Камъни, Златни пясъци и Витоша. За Странджа е планирано възстановяване и поддържане на местообитание съгласно „Концепция за природосъобразно производство на висококачествена дървесина по примера на провинция Саарланд”.

Всички технологични планове са съгласувани съгласно наредбата за оценка на съвместимостта със зоните от Натура 2000 със съответните РИОСВ.

Разработени са методиките за възстановяване на тринадесет вида растения: бяла и жълта водна лилия, воден орех (джулюн), европейско четиристниче и алоевиден стратиотес (за зона Персина) и росянка и трилистна водна детелина (за зона Витоша), странджанска боровинка, колхидски джел и тис (за Странджа) и панчичева пищялка, рилски ревен, рилска иглика и тис (за Рилски манастир). Одобрени са програмите за всички видове. Допълнителна информация можете да намерите на тук

Консервационни дейности

Подбрани са местата, от които да се добиват репродуктивни материали – семена и резници, чрез които ще се възстановяват горските местообитания. Събрани са семена и резници от 10 вида. В блатата на остров Персин в природен парк Персина бяха поставени вече първите коренища от бяла и жълта водна лилия, алоевиден стратиотес, джулюн и европейско четирилстниче. Това лято наблюдавахме първата цъфнала бяла водна лилия в блатото Песчина за първи път от десетки години насам. Двете изключително сухи лета доведоха до пресъхване на блатата през 2011 г. и 2012 г. За всички видове предстои допълнително внасяне на коренища, за да се гарантира успех. В природен парк Витоша с цел подсилване на популацията бяха внесени семена от росянка. А от Чаирските езера в Родопите бяха събрани първите растения от водна детелина, която предстои да се размножи в разсадник и отново да с върне в природния парк, от където е изчезнала преди години. За природен парк Странджа бяха събрани първите резници от тис и джел които се отглежда в разсадник, от където ще бъдат засадени в парка, за да подсилят съществуващите малък брой тисове там. Повече информация можете да намерите тук.

Проведено беше първото залесяване в четири природни парка. На обща площ от 106 дка в Природен парк Българка бяха залесени 53 800 броя фиданки от видовете черна елша, върба и планински ясен. Целта е възстановяване на крайречни гори. За възстановяване на склоновите гори са използвани бук, зимен дъб, явор и сребролистна липа.
На обща площ от около 100 дка на територията на Природен парк Витоша са залесени клекови фиданки в землището на село Чуйпетлово. Целта е възстановяване на т. н. мочурни гори. През есента на миналата година по река Струма над Чуйпетлово бяха засадени 835 фиданки бяла върба, които са част от крайречните гори в южна България.
На територията на Природен парк Врачански Балкан бяха залесени фиданки от вида черна топола и бяла върба на площ от 23 дка. Фиданките са осигурени от Тополово стопанство - Пазарджик. Чрез залесяването с тези видове се цели възстановяване на крайречните гори в региона. В Природен парк Сините камъни, върху площ от три декара в района на язовир Асеновец, са залесени бели върби. Целта е възстановяване на крайречно местообитание, характерно за реки и влажни зони в южна България. Освен това, в местността Даулите тази година са залесени и 16 декара с фиданки явор и бук.

На 29 май 2010 г., 14 май 2011 г.  и 19 юни 2012 г. над 8000 доброволци се включиха в инициативата Национален ден на природните паркове на WWF, подкрепена от GLOBUL и администрациите на природните паркове. Участниците събраха над 30 тона отпадъци. Подробности за инициативата. 

Като част от инфраструктурата по проекта са изградени 11 дървени моста в 9 парка, над 10 туристически къта и е ремонтирана съществуваща инфраструктура като заслони, туристически кътове, пейки и др. Във всеки от 10-те парка са поставени по десет табели с информация за събирането на отпадъци в природните паркове. В десетте парка са поставени по две информационни табели за проекта.

Комуникации
Изработена е интернет страница на проекта, която се актуализира регулярно с новини и резултати.

Проведена беше първата национална пресконференция по проекта, а в зона Българка беше организирано първото журналистическо пътуване. На него бяха представени дейностите, които ще се осъществяват и беше показано как ще се премахва чуждия инвазивен вид японска райнутрия. При провеждането на най-интересните дейности от проекта се изпращат съобщения до медиите.

Управление

Сформиран управленския екип на проекта, подготвена е документацията за добавяне на 21 нови бенефициенти към него и беше подписано ново споразумение между ИАГ и ЕК.
Изготвени и подписани бяха 21 споразумения между координиращия бенефициент и новите асоциирани бенефициенти. Изготвени и внесени са първият встъпителен и първият междинен доклад към Лайф звеното. Осъществени са срещи на целия екип по проекта, както и редица вътрешни срещи в по-тесен състав. Правят се посещения на бенефициенти по проблеми на администрирането на проекта, както и полеви посещения.

Мониторинг
Създаден е Направляващ комитет по проекта, който проведе първата си среща на 26 ноември 2010 г. В него участват представители на МОСВ, ИАОС, Института по гората и Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН, Българско дружество за защита на птиците и Българска фондация биоразнообразие. Втората среща се проведе през март 2012 г., като предстои още една догодина.

Проведени са три срещи с мониториращия представител на Лайф звеното – април 2010 г., май 2011 г. и май 2012 г.

Първият сезон на заснемане на парковете от въздуха приключи през 2011 г. То се осъществява от известния фотограф Александър Иванов. В момента тече вторият сезон на заснемането от въздуха.

Одит
Приключил е финансовия одит на разходните документи за 2010 г., на финален етап е одита за 2011 г.
20 години от създаването на програма LIFE + 
© Десислава Кушева
20 години от създаването на програма LIFE +
© Десислава Кушева
Бялата водна лилия отново се завръща в в езерата на остров Персин 
© WWF
Бялата водна лилия отново се завръща в в езерата на остров Персин
© WWF
Национален ден на природните паркове - Шуменско плато 
© WWF DCP Archive
Национален ден на природните паркове - Шуменско плато
© WWF DCP Archive

Развитие на проекта към месец декември 2011 г.

Въпреки трудния старт и възникналите административни проблеми, проектът се развива успешно в следните направления:

Всички подготвителни дейности са завършени: местата предвидени за консервационни дейности са избрани и е изготвена карта за всяка зона; изготвени са технологични планове за залесяване от партниращите до скоро държавни горски и ловни стопанства, които са съгласувани от Изпълнителната агенция по горите и РИОСВ. Изготвени и съгласувани с Министерството на околната среда и водите са програми за възстановяването на 13 редки растителни видове в четири обекта (повече информация за тях можете да намерите тук).

Стартираха консервационните дейности: избрани бяха местата за събиране на репродуктивен материал, събрани бяха резници и семена. Повечето фиданки са налице и готови за залесяване; в Тополово стопанство - Пазарджик е създаден маточник от черна топола и бяла върба. Извършена е първата полева работа за горските местообитания – отглеждане на млади гори в Странджа по т.нар Заарландски метод. Беше извършено залесяване с бяла върба на Витоша, а първата група редки растения са засадени в две зони - Персина и Витоша.

Работата по събиране на антропогенни отпадъци се отрази положително на целевите хабитати по време на двата Национални дни за почистване на природните паркове, проведени с участието на стотици доброволци. В рамките на събитията бяха поставени табели във всяка проектна зона с информация за принципите на опазване на чистота в природата. Беше изградена част от инфраструктурата за защита на хабитатите, в т.ч. мостове, дървени скари, туристически места за почивка и информационни кътове, информационни и насочващи табла.

Развива се и комуникационна дейност – създадена е уебстраница, която се актуализира с новини за развитието на проекта, беше проведено първото журналистическо пътуване, разпространяват се съобщения до националните медии и се провеждат медийни срещи на регионално ниво.

Формиран е мениджърския екип с ясен механизъм на вземане на решения, отчет и мониторинг.

Създаден е и Направляващ комитет
и са проведени първите срещи. Като част от мониторинга беше проведен и първият етап от фотографиране на зоните от въздуха.

Общата цел на проекта – опазване и възстановяване на 11 крайречни хабитати и хабитати – горски влажни зони в 10 зони, се запазва. В резултат на подготвителните дейности, настоящият анализ сочи, че ще има малки промени в някои специфични цели както следва:

- при планирано отстраняване на чужди видове на площ от 76.5 ха площта, предвидена след подготвителните дейности е 59.2 ха
- планирано възстановяване на горски хабитати чрез засаждане на местни дървесни видове – 80 ха, площта, предвидена след подготвителните дейности е 80.6 ха
- допълнителни 36 ха, подобрени с отглеждане на млади гори в Странджа

Възникналите проблеми включват необходимостта да се изключат девет от проектните партньори. Това се налага от стартиралата по силата на закона за горите горска реформа, която определя нова структура на ИАГ. Настоящите партньори – държавни и ловни горски стопанства, станаха част от шест Държавни горски предприятия, новосъздадени търговски дружества, които трябва да управляват държавните гори. Като бюджетна структура ИАГ не може да подкрепя финансово новите търговски дружества, вкл. при изпълнението на международни проекти, тъй като те вече не са структури на Агенцията. Резултатът е, че те не могат да осигурят необходимото съфинансиране и така има нужда от прехвърляне на залесителните дейности C1.1 и C1.3. към администрацията на природните паркове, които са структури на ИАГ, за които агенцията може да осигури средства за съфинансиране.
Искането за промяна на договора за гранта беше одобрено.
Две от тръжните процедури за залесяване, проведени от държавни горски и ловни стопанства трябва да се проведат отново от паркови администрации. Tова наложи удължаване на проекта с шест месеца, включено в искането за промяна на договора. С промяната в договора, краят на проекта е изместен за юни 2014 г.

Друг проблем възникна в резултат на сушата, която засегна сериозно възстановяването на растенията в блатата по Дунав. Мерките, взети за преодоляването на тази трудност, включват разделянето на събирането на репродуктивен материал на няколко етапа и прилагане на различни подходи към засаждането.
В края на минаалата година приключиха подготвителните дейности по проекта и стартира ... 
© Brent Stirton/Getty Images
В края на миналата година приключиха подготвителните дейности по проекта и стартира консервационната работа
© Brent Stirton/Getty Images

Резултати от проекта към август 2011 г.

Подготвителни дейности

Проучване на местата за възстановяване - определени са по отдели и подотдели местата, където ще се извършва възстановяването на горски местообитания.

Подготвени са технологични планове за зони Ломовете (ДЛС Дунав – Русе), Персина (ДГС Никопол), Българка (ДГС Габрово), Врачански Балкан (ДГС Мездра), Сините Камъни (ДГС Сливен), Златни пясъци (ДГС Варна) и Витоша (ДЛС Витошко- Студена). За Странджа се предвижда възстановяване и поддържане на местообитание по т.нар Заарлански метод (ДЛС Граматиково и ДГС Кости).

Всички технологични планове са съгласувани съгласно наредбата за оценка на съвместимостта със зоните от Натура 2000 със съответните РИОСВ.

Разработени са методиките за възстановяване на тринадесет вида растения: бяла и жълта водна лилия, воден орех (джулюн), европейско четиристниче и алоевиден стратиотес (за зона Персина) и росянка и трилистна водна детелина (за зона Витоша), странджанска боровинка, колхидски джел и тис (за Странджа) и панчичева пищялка, рилски ревен, рилска иглика и тис (за Рилски манастир).
Одобрените са програмите за девет от видовете, за които се планира събирането на репродуктивен материал. Очакваме одобрение за останалите три всеки момент. Допълнителна информация можете да намерите на адрес: http://bulgaria.panda.org/what_we_do/protected_areas/10parks/documents/

Консервационни дейности

Подбрани са местата, от които да се добиват репродуктивни материали (семена и резници), чрез които ще се възстановяват горските местообитания. Събрани са семена и резници от 10 вида.
За повече информация, можете да посетите: http://wwf.bg/what_we_do/protected_areas/10parks/news/

Обявени бяха първите процедури по ЗОП за залесяването (Никопол и ДЛС Дунав- Русе)

Управление и мониторинг

Сформиран е управленския екип на проекта, подготвена е документация за добавяне на 21 нови бенефициенти към него и е подписано ново споразумение между ИАГ и ЕК.
Изготвени и подписани са 21 споразумения между координиращия и новите асоциирани бенефициенти.
Изготвен и внесен е първият встъпителен доклад към Лайф звеното, като е получено писмо с коментари и препоръки за напредъка. Осъществена е първата среща на целия екип по проекта, както и редица вътрешни срещи в по-тесен състав. Осъществени са пет посещения на бенефициенти по проблеми на администрирането на проекта, както и полеви посещения.

Създаден е Направляващ комитет по проекта, който проведе първата си среща на 26 ноември т.г. В него участват представители на МОСВ, ИАОС, Института по гората и Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН, Българско дружество за защита на птиците и Българска фондация Биоразнообразие. Проведени са две срещи с мониториращия представител на Лайф звеното – през април 2010 г. и през май 2011 г., като в резултат са получени писма от Лайф звеното с коментари по напредъка.
Подписан е договора за заснемане на парковете от въздуха, което ще се осъществява от фотографа Александър Иванов.

Одит

Приключи финансовия одит на разходните документи за 2010 г., получени са бележки от одиторите.

Хабитат на букова гора в Странджа 
© Zhivko Bogdanov
Хабитат на букови гори в Странджа
© Zhivko Bogdanov
На 29 май 2010 г. и 14 май 20011 над 6000 доброволци се включиха в инициативата Национален ден на природните паркове на WWF, подкрепена от GLOBUL и администрациите на природните паркове.
Участниците събраха над 30 тона отпадъци: http://bulgaria.panda.org/news_facts/?200363/wwf-parks-day-results

Като част от инфраструктурата по проекта са изградени 11 дървени моста в 9 парка и е ремонтирана съществуваща инфраструктура (заслони, туристически кътове, пейки и др.).

Във всеки от парковете са поставени по десет табели с информация за събирането на отпадъците. В десетте парка са поставени по две информационни табели за проекта.
Bulgarian 'Who Wants To Be a Millioneer' TV presenter Niki Kynchev at WWF's National Day of the ... 
© WWF/Konstantin Ivanov
Повече от 6000 души, между които и известни публични фигури, се включиха в почистването на природните паркове през последните две години
© WWF/Konstantin Ivanov

Комуникации

Изработена е интернет страница на проекта, която се актуализира с новини и резултати.

Проведена беше първата Национална пресконференция по проекта, а в зона Българка беше организирано първото журналистическо пътуване. На него бяха представени дейностите, които ще се осъществяват и беше показано как ще се премахва чуждия инвазивен вид японска райнутрия.

Тече организация на регионални пресконференции за представяне на дейността по места.

Ellimination of invasive rainutria japonica in Balgarka Nature Park, Bulgaria 
© WWF/Konstantin Ivanov
Премахване на инвазивен вид rainutria japonica в Природен парк Българка
© WWF/Konstantin Ivanov