Новини

Европейската комисия отличи работата на WWF-България и партньорите й по проекта за възстановяване на редки и застрашени растителни и дървесни видове.

От общо 63 проекта, финансирани по програма LIFE+, като най-добри за 2015 г. са отличени 23, сред които българските участници са WWF-България, БФБ и БДЗП.

Проектът на WWF, изпълнен съвместно с Изпълнителната агенция по горите и дирекциите на 10 природни парка, е уникално начинание за опазване и възстановяване на редки и застрашени видове в България.

Завръщат се изчезнали видове

От няколко десетилетия насам водната детелина се смяташе за изчезнала от природен парк „Витоша“, но след засаждането на млади индивиди, произведени от коренища, през 2013 г. и оцеляването им след първата зима, днес тя отново може да се наблюдава там. 

В най-посещаваните защитени територии в страната WWF и партньорите му залесиха над 320 000 фиданки и резници на ясен, дъб, бук, клек, тис, черна елша; възстановиха 13 характерни растителни вида, като бяла водна лилия, водна детелина, колхидски джел и странджанска боровинка, алоевиден стратиотес, росянка, рилска иглика и панчичева пищялка.

Бяха премахнати чуждите растителни видове и заменени с местни; изгради се туристическа инфраструктура и бяха обучени над 150 недържавни горски собственици и стопани.
 
Не на последно място една от значимите характеристики на проекта е продължаващата дейност на парковите дирекции и след изтичането на срока му, която гарантира по-трайни и дългосрочни резултати.

Наградите ще се връчат на 31 май в Брюксел в рамките на Европейската зелена седмица. Критериите, на базата на които се селектират най-добрите проекти, включват оценка на приноса на проекта за опазването на природата в краткосрочен и дългосрочен план, социално-икономическо въздействие на проекта, иновативност и устойчивост, приложимост на европейските политики и ефективно изразходване на средствата.

Редкият вид водна детелина (Menyanthes trifoliata), която възстановявахме в парк „Витоша“ като част от дейностите по проекта, разцъфна в края на пролетта.
До неотдавна водната детелина се смяташе за изчезнал вид в ПП „Витоша“ заради ползването на водните ресурси в парка за питейни нужди, което нарушава водния режим. Някога тя се е срещала в приизворните торфища край х. „Боерица“, под Черната скала и вероятно на други места.
Една от целите на проекта беше връщането на водната детелина в парка. WWF пое разработването на програмата за възстановяване на вида и съгласуването ѝ с министерството на околната среда. Дирекцията на природен парк „Витоша“ събра коренища от 20 растения и избра разсадник, където се произведоха 70 млади растения. Отделна задача бе изборът на подходящи места за възстановяване. През септември 2013 г. експерти и доброволци на парка засадиха младите растения в района на Конярника и около Черни връх.
Водната детелина е част от местообитание 7140: Преходни торфища и плаващи подвижни тресавища, което е ключово за опазване в парка.
Цъфналата водна детелина е знак за успешното връщане на вида в парка – един от най-ценните ни резултати.

 

Проект LIFE+ NAT/BG/000281: „Опазване и възстановяване на 11 Натура 2000 места в крайречни и влажни зони в 10 местообитания по Директивата за опазване на природните местообитания на дивата флора и фауна в българските гори”, съфинансиран от програма ЛАЙФ+ на ЕС се проведе в партньорство с Изпълнителна агенция по горите, десет природни парка, Горска семеконтролна станция – София, Тополово стопанство – Пазарджик и WWF.

9 юли 2014 г.

Навлизаме в Странджа покрай Черно море. Пътят се вие по острите зъбери на крайморските скали и скоро пресича входа на природния парк, ясно обозначен с табела. Малко след табелата виждаме няколко останки и черен път към незаконния строеж на хотелски комплекс Златна Перла. Преди няколко години той стана емблематичен успех за българската природозащита, тъй като се превърна в първия премахнат незаконен строеж по българското Черноморие.

Странджа се простира в югоизточна България и европейска Турция на обща площ около 10 000 кв км, от които само около 35% са на наша територия. Природен парк „Странджа“ обхваща 1161 кв км и е създаден през 1995 г. за да опазва уникалното видово разнообразие на тази малко позната планина.

Тук сме за да видим резултатите от проекта на WWF, ИАГ и дирекциите на 10 природни парка “Възстановяване на гори в 10 природни парка в България”, който продължи 4 години и приключва през лятото на 2014 г. Тръгваме през планината и спирайки на първата ни спирка, която е обозначена с туристически табели и кът, построен по проекта, научаваме, че ПП „Странджа“ обхваща обширни дъбови и букови гори – едни от най-големите непрекъснати горски масиви в Европа – с редки екосистеми от южноевксински тип, както и земеделски земи във водосборите на реките Велека, Младежка и Резовска.

Разходката започва по екопътека Марина река, която показва на посетителите защитената местност със същото име. Гората буквално гъмжи от редки видове, за което спомага характерната за Странджа прекомерна влага – от време на време от дърветата капе вода, а въздухът е гъст и влажен. Сянката, която е надвиснала почти над цялата пътека, помага на разходката да се превърне в приятно, енергизиращо мероприятие с образователен характер.

Защитена местност „Марина река“ е част от първия български резерват „Горна Елешница - Силокосия“, създаден в далечната 1933 г. Обявена е за да опази вековни горски формации на източен бук и източен горун с вечнозелен подлес от лавровидни храсти, както и най-жизненото находище на тис в Странджа. Тук са останали само 5 броя тисови дървета и всички те са мъжки. През есента на 2013 г. по проекта на WWF бяха засадени още десетки млади тисчета, някои от които ще видим по-късно в сърцето на местността Марина река.

Пътеката Марина река е още известна като „живият музей на терциерна Европа“. Разходката не може да продължи бързо, защото често спираме да разгледаме образователните табели по пътя, които разкриват богатството на планината. По продължение на пътеката са разположени 11 тематични табла с оригинални фотографии, горско училище с 5 познавателни модула, където може да научите много за развитието и на този масив и неговите обитатели, и редица туристически кътове за отдих. Продължаваме навътре, изпълнени с надеждата да имаме късмет поне за миг да зърнем някой от многобройните обитатели на планината.

А те никак не са малко: няколко вида прилепи, къртица, но и малка водна земеровка, горски сънливец, видра и златка (последните три са защитени видове), чакал, а дори и рис, който се счита за изчезнал. Дивата котка, която също е защитен вид, е сред петте най-важни за опазване в парка бозайници. Сред обичайните обитатели на гората е дивата свиня, сърната и благородния елен.

Продължаваме развълнувани по пътя си, заобиколени от масиви на странджанска зеленика – знаковото растение за парка, което цъфти през май с искрящи от влагата широки зелени листа и лилави цветове. Следват няколко табели, информиращи ни за разнообразните видове птици и влечуги, които живеят в дълбоката странджанска гора.

Водачът на групата, експерт-екологът Иван Камбуров от ДПП „Странджа“ разказва подробно за ценността на планината и демонстрира различните природозащитни дейности, извършени тук. Някои дървета са обозначени със специфична маркировка за екологична дейност – две успоредни дълги линии, червена и бяла. Над нас са надвиснали елши, които хвърлят шарена сянка наоколо. Елшата е единствения широколистен дървесен вид, характерен за планината, който ражда шишарки.

Почвите, които формират Странджа, също са специфични. В границите на парка е единственото разпространение на жълтоземите както в България, така и в Европа. Тяхното развитие под южноевксинската горска растителност ги отличава от почвите на Средиземноморието и разкрива природната им връзка с ниските долини на Кавказ.

Не след дълго (пътеката е 1200 метра) пристигаме в горското училище, което е на брега на самата Марина река. Оборудвано с малки чинове, столчета и дъска, то предразполага туристите да поседнат и да научат още някоя тайна на величествената Странджа. Наоколо са разположени няколко табла – с птиците, животинските и растителните видове, които се срещат тук. А самата река е богата на безброй безгръбначни обитатели.

Досами водата забелязваме единия от петте останали стари тиса – грандиозен и вечнозелен сред младите си широколистни съседи. Близо до брега на реката през 2013 г. по проекта за възстановяване на гори в 10 природни парка са посадени десетки малки тисчета. Техните млади клони вече имат светло-зелени краища, което показва, че са се прихванали добре и растат. Това е един от успехите на проекта.

Тисът е само едно от древните растения-реликти, които се срещат тук. Виждаме и типичния колхидски джел, също обект на проекта, както и четинест многоредник, зайча трънка, мушмула, етруски нокът, подезичест залист и пухесто горянче. Всички тези растения са оцелели от отдавна отминали геологични времена. Наоколо е пълно с паднали дървета, което е знак за правилно отношение към старата гора: падналите дървета се оставят, защото те формират новия почвен слой, а докато това стане, представляват безценно местообитание, храна и подслон за редица видове.

Тричасовата разходка по екопътека Марина река върви към своя край. И макар че за да се върнем, се изкачваме, не чувстваме умора, а напротив – прилив на енергия от чистия въздух, прохладната шарена сянка и лекия повей на летния странджански вятър.


Текст: Елица Грънчарова

27 юни 2014 г.

Млади растения от дървовидната странджанска боровинка и колхидски джел бяха засадени в Природен парк „Странджа”. Колхидският джел и кавказката боровинка са реликти с ограничено разпространение, които в България, а и на територията на Европейския съюз и мрежата Натура 2000 се срещат единствено в границите на Природния парк, в Странджа планина. Видовете са застрашени, включени в Червена книга на България и са защитени по Закона за билогичното разнообразие. Размножаването на двата вида от стъблени и коренови резници в лабораторни условия представляваше голямо предизвикателство, тъй като научни публикации и опит за подходящите методологични подходи липсваха.

Цел на извършената дейност е да се подсилят съществуващите популации на двата вида на територията на Парка като част от местообитание – 91S0 * Западнопонтийски букови гори. Локалните популации на дървовидната странджанска боровинка и колхидския джел в Странджа планина са малочислени и заемат ограничени площи. Събраните резници бяха вкоренени в разсадник, като в процеса на укрепване бяха проодоляни на няколко етапа различни трудности, свързани с реликтната природа на видовете и специфичното им размножаване основно чрез коренови издънки в почвена среда или в разграждащата се листна постилка. Тестван бе втори метод: производство на фиданки чрез прилагане на отглеждането на тъканни култури. Производството по двата метода бе успешно и през юни през 2014 г. по тридесет индивида от двата вида растения бяха засадени на 8 подходящи места в парка. Първият проведен мониторинг за успешното им прихващане даде обнадеждаващи резултати.

13 юни 2014 г.

На 23 май 2014 г. група доброволци и експерти от природен парк Витоша засяха семена от клек над село Чуйпетлово в Природен парк „Витоша“. Семената бяха събрани от Рила и обработени от Горска семеконтролна станция – София.

Методът вече даде резултат през 2013 г. и за голяма радост на участниците в проекта, мониторингът тази пролет показа, че семеначетата успешно са преживели зимата. Прилагаме този метод за втори път по проекта, за да постигнем още по-добри резултати и за да покрием по-големи площи. 

Клекът е иглолистно растение от рода на бора и е доминиращ в растителни съобщества в Рила и Пирин. В миналото е покривал и големи площи във Витоша, но там вече са останали само малки групи клекови храсти. Целта на тази дейност е да възстанови част от клековите съобщества, като местата на работа по проекта са малко петно в района на Алеко на север и в землището на село Чуйпетлово на юг.

Видът е важен за укрепването на почвите и за поддържането на биологичното разнообразие. Растенията са с трайна дървесина и съдържат етерично масло. В миналото са използвани за различни цели: за добив на дървесина, дървени въглища, във фармацията и парфюмерийната промишленост. Според Червената книга на Република България, клековите съобщества се унищожават при строежите на ски писти, ски влекове и други туристически съоръжения. Въпреки че стопанското използване е сведено до минимум, в настоящето развитието на туристическа инфраструктура оказва отрицателно въздействие върху клека.

14 май 2014 г.

На 13 май 2014 г. в сградата на Изпълнителната агенция по горите се проведе заключителна среща на Управителния съвет по проекта. В състава на УС влизат представители на правителствени, неправителствени и научни организации.

Бенефициентите по проекта "Възстановяване на гори в 10 природни парка в България" представиха резултатите от проекта до момента, получиха коментари и препоръки от членовете на УС по работата, която вече е свършена, и във връзка с оставащите дейности до края на юни, както и за бъдещи дейности в областта.

7 май 2014 г.

На 7 май 2014 г. от 18:30 ч., в зала 163 на Биологическия факултет на Софийски Университет “Св. Климент Охридски” Катерина Раковска, експерт по програма “Защитени територии и Натура 2000” към WWF, ще представи проекта „Възстановяване на гори в 10 природни парка в България“.

Това е проект за възстановяване и опазване на горски местообитания и на местообитания на влажни зони в десет природни парка в България, в който са използвани както традиционни, така и новаторски методики за залесяване на изчезнали видове. Ще научите как за четири години върнахме редки растения, с които никой до сега не е работил в четири природни парка, възстановихме горски местообитания на площ от над 800 дка в седем природни парка, за първи път отгледахме над 700 дка млади гори в Странджа, а и създадохме маточник от черна топола за бъдещи природозащитни дейности.

Ще чуете за младите фиданки, които се превръщат в нови крайречни гори, за нови места за алоевидне стратиотес и водна детелина, възстановените водни лиии, росянки, тис и странджанска боровинка, както и други редки растения. Ще ви разкажем за помощта на много доброволци, които се включиха в почистване на парковете и помогнаха за ремонтиране на нова паркова инфраструктура.

След представянето Катерина Раковска ще отговаря на въпросите на публиката.

Това е първият проект, в който партньор е Изпълнителна агенция по горите, като тя съфинансира залесяване с консервационни цели. Участниците в него са Агенция по горите, десет природни парка, Горска семеконтролна станция - София, Тополово стопанство - Пазарджик и WWF.

Проект LIFE+ NAT/BG/000281: „Опазване и възстановяване на 11 Натура 2000 места в крайречни и влажни зони в 10 местообитания по Директивата за опазване на природните местообитания на дивата флора и фауна в българските гори”, съфинансиран от програма ЛАЙФ+ на ЕС.

Можете да се включите в събитието във фейсбук. 
 

27 март 2014 г.

Незаконното сметище от строителни и битови отпадъци, което се намираше в местността по пътя между кв. Бояна и местността „Тихия кът“ в Природен парк „Витоша“, беше премахнато с булдозери и камионна 25 март 2014 г. Бяха събрани и извозени отпадъци с обем 80 кубика.

Почистванията в природните паркове са една от дейностите по проекта „Възстановяване на гори в 10 природни парка в България“, която се извършва от четири години насам. Тази година, доброволци събираха отпадъци в защитените територии в рамките на четири поредни дни като част от почистването на природни паркове. В момента служители от всички природни паркове довършват работата по почистване с тежка техника.

Освен благоприятния ефект от облагородяването на определени места, тази дейност цели да напомни на хората, че в природните паркове няма организирано сметосъбиране и сметоизвозване. За това: „Боклукът – в раницата“!

Тази дейност е част от голям проект за възстановяване и опазване на горски природни местообитания и растителни видове в 10 природни парка, изпълнявана от WWF, Изпълнителна агенция по горите и десет дирекции на природни паркове, съфинансиран по програма ЛАЙФ+ на ЕС, проект LIFE08 NAT/BG/000281.

7 март 2014 г.

На 11 март от 11.00 ч. дирекцията на Природен парк „Врачански Балкан“ към ИАГ организира заключителна пресконференция по проекта „Опазване и възстановяване на 11 типа природни местообитания край реки и влажни зони в 10 Натура 2000 места в българските гори“ по програма LIFE+. Тя ще се състои в природозащитен център „Натура” в град Враца на ул. "Поп Сава Катрафилов" 27-29 (на Червения площад).

Експерт от ДПП „Врачански Балкан” ще запознае гостите с дейностите и постигнатите резултати от проекта на територията на парка, включително премахване на чуждите дървесни и растителни видове, възстановяване и опазване на природни местообитания чрез залесяване с местни видове, почистване на парковата територия и поставяне на специализирана инфраструктура. Резултатите от изпълнението на целия проект в останалите паркове, партньори по проекта ще бъде представен от Катерина Раковска, координатор на проекта от WWF и експерт защитени територии.

Проектът LIFE08 NAT / BG/000281се изпълнява по програма LIFE+ (2007-2013) и е на обща стойност 1 236 834 евро. Съфинансирането от Европейския съюз възлиза на 615 199 евро, а останалата част е изплатена от Изпълнителна агенция по горите. Той стартира през м. януари 2010 г. и е с продължителност четири години и половина.
 

17 февруари 2014 г.

От 18 февруари до края на март 2014 г. пътуващата изложба с уникални снимки от въздуха на известния български фотограф Александър Иванов, създадена по проекта на WWF „Възстановяване на гори в 10 природни парка“, ще бъде разположена в Природозащитен център „Натура“ в гр. Враца на ул. "Поп Сава Катрафилов" 27-29 (на Червения площад).

Освен снимки, изложбата представя табла, описващи проектните дейности в десетте природни парка. Там посетителите могат да се запознаят с обща информация за съответната защитена територия (разположение, площ, характеристики и други), както и с дейностите, извършвани в парка в рамките на проекта.

Природозащитен център „Натура“ към дирекцията на Природен парк „Врачански Балкан“ се намира в близост до центъра на гр. Враца. Той предоставя подробна информация за защитените територии и зони на територията на ПП „Врачански Балкан“, както и за изградените еко-пътеки и опознаваетлни маршрути, места за настаняване и развлечения. В центъра се провеждат обучения и семинари, реализират се образователни програми, работа с деца и ученици на природозащитна тема. Звеното провежда различни мероприятия и кампании на природозащитна тема, осигурява професионални водачи на желаещите туристи, и други.

Тази дейност е част от голям проект за възстановяване и опазване на горски природни местообитания и растителни видове в 10 природни парка, изпълнявана от WWF, Изпълнителна агенция по горите и десет дирекции на природни паркове, съфинансиран по програма ЛАЙФ+ на ЕС, проект LIFE08 NAT/BG/000281.

681 дка са засадени с фиданки от местни видове по време на пролетното и есенното залесяване в пет природни парка: "Врачански Балкан", "Българка", "Сините камъни", "Златни пясъци" и "Витоша". Целта е възстановяване на горските местообитания в природните паркове, които са защитени зони от европейската екологична мрежа Натура 2000.

Дейността е част от проект "Опазване и възстановяване на 11 типа природни местообитания край реки и влажни зони в десет защитени зони в българските гори". Той се реализира от Изпълнителната агенция по горите (ИАГ), десет природни парка, структури на агенцията и WWF.

В рамките на проекта, в природен парк "Сините камъни", в местността "Даулите", тази година са залесени нови 15 декара явор и бук. На обща площ от 308 дка в природен парк "Русенски Лом", бяха залесени фиданки от цер, сребролистна липа, полски бряст и планински ясен. В природен парк "Персина", на площ от 150 дка, бяха засадени фиданки от черна топола, бял бряст и летен дъб. 57 дка клек бяха засадени в природен парк "Витоша". Също там, през есента, доброволци помогнаха за засаждането на 3 дка клек, а в ПП "Златни пясъци" - на 4 дка полски ясен.

Тази пролет беше проведено и „отглеждане“ –оплевяване и купуване на залесените фиданки през изминалия сезон във "Врачански Балкан", "Българка", и в "Сините камъни".

Общо 681 дка са залесени към момента. Остава да се засадят близо 120 дка в ПП "Персина" до края на годината.

Една от дейностите по проект е и премахването на чужди и инвазивни видове като аморфата в "Персина" и акацията в "Русенски Лом". Макар и привлекателни с цветовете си, тези чужди видове са с огромни възможности за разселване, а по този начин отнемат жизнено пространство на българските растителни видове.

Донор на проекта "Опазване и възстановяване на 11 типа природни местообитания край реки и влажни зони в десет защитени зони в българските гори" е програма LIFE+, която е финансов инструмент за околна среда на Европейския съюз.

Целта е възстановяване на природни местообитания с местни видове, характерни за съответната зона. Природното местообитание (наричано още хабитат), представлява район с набор от характерни растения, изложение и почвен състав. Природните местообитания от Натура 2000 се опазват в цялата европейска общност, тъй като са застрашени от изчезване, имат много малко естествено покритие или представляват изключителни примери за типичните характеристики на даден биогеографски район. У нас се срещат 119 вида и 90 типа природни местообитания от значение за европейската общност. Много от българските видове, опазвани от Натура 2000, все са още широко разпространени у нас, но са застрашени или вече са изчезнали в Европа.

3 декември 2013 г.

През последната седмица на ноември 2013 г. повече от сто млади фиданки от един от най-редките вечнозелени реликтни дървесно-храстови видове тис бяха засадени в Природен парк „Странджа“ с цел подсилване на популацията на растението и осигуряване на размножаването на този рядък вид, типичен за планината.

Възстановяването на тиса в естествена среда се прави за първи път в Странджа. Младите фиданки пристигнаха в природния парк след като почти две години бяха отглеждани в разсадник. Залесяването с тисове е част от дейността за възстановяване на редки видове по проекта на WWF България „Възстановяване на гори в 10 природни парка“ (LIFE08 NAT/BG/000281). Експерти от природния парк засадиха фиданките в подходящи местообитания в местност Синият вир (землището на Синеморец), ЗМ Марина река (землището на село Българи), местност Сливката (землището на село Българи) и в местност Мързевски дол (землището на село Кондолово). Още двайсет млади тиса бяха депозирани за попълване на бройките в Специализирания разсадник на ДПП Странджа в местност Качул.

Тисът (Taxus baccata L.) е защитен вид от Закона за Биологичното разнообразие и е оценен като застрашен вид в Червената книга на България. Среща се в ограничени популации – от единични индивиди до малобройни групи в няколко планини в страната: Предбалкан, Стара планина, Витоша, Славянка, Пирин, Рила, Родопи, а находищата в Странджа са с най-ниската надморска височина. Тисът е наричан и “отровачка“, защото клонките и иглиците му са отровни. Единствено зрелите плодове са подходящи за храна на птиците, които по този начин разнасят семената на растението.

До започването на проекта „Възстановяване на гори в 10 природни парка“, поради прекомерно изсичане в миналото и промяна на горските местообитанията, в българската част на Странджа планина бяха оцелели едва четири индивида от тис.

През пролетта предстои допълнително засаждане на фиданки от тис и проследяване успеха на прихващане на вече посадените дървета.

22 ноември 2013 г.

В рамките на проекта „Възстановяване на гори в десет природни парка“, през 2010 г. беше създаден маточник за черна топола и бяла върба. През 2013 г. от него бяха произведени допълнително 38 000 резници от местния вид черна топола P.Nigra L. Те са продадени на Югоизточно държавно предприятие Сливен за производство на фиданки и залесяване в зони от европейската екологична мрежа Натура 2000, които се намират на територията на стопанството.

Тополите са любимите дървета за гнездене на царските орли в България. Поради тази причина, Българско дружество за защита на птиците (БДЗП) закупи 970 тополови фиданки от вида P.Nigra L, по проекта „Опазване на царския орел и ловния сокол в ключовите за тях места от мрежата Натура 2000 в България”, финансиран от програма LIFE на Европейския съюз. БДЗП засажда фиданките за да осигури дом за орлите през идните години.

Маточникът, създаден по проекта на WWF България „Възстановяване на гори в десет природни парка“, е разположен на площ от 20 декара. Създаден е от експерти на Тополово стопанство Пазарджик, което е партньор по проекта, както и с помощта на Горска семеконтролна станция София (ГСС София). Експертите от ГСС София проучиха съществуващата горска база и избраха конкретни дървета от черна топола, подходящи за добив на репродуктивен материал за нуждите на проекта.

За поддръжка и използване на маточника, бяха закупени трактор и пневматични ножици.

7 ноември 2013 г.

Една от основните консервационни дейности по проекта в ПП „Рилски манастир“ беше подсилването на популациите на 4 вида редки растения – панчичева пищялка, рилска иглика, рилски ревен и тис. Три от видовете бяха успешно размножени в разсадници и засадени в различни подходящи местообитания край река Рилска. Екземпляри от вида рилска иглика бяха взети от места, където красивото растения е многочислено и засадени там, където го няма.

Рилската иглика (Primula deorum Velen.) е много рядък български ендемит, остатък от времето преди заледяванията по нашите земи и се среща само в Рила. Защитен е от българските и международните закони и е включен в Червената книга.

Рилският ревен (Rheum rhaponticum L.) е ендемит за Северозападна и Средна Рила и е един от най-редките видове във флората на България. Оценен е като критично застрашен в националния червен списък на висшите растения. Включен е в списъците на IUCN(R) и Бернската конвенция. Рилският ревен също е оцелял от преди последния ледников период и затова се възобновява трудно, а популациите му са силно фрагментирани.

Балканската (панчичева) пищялка (Angelica pancicii Vandas) е балкански ендемит. Оценен е като уязвим в националния червен списък на споровите и семенни растения и е включен с категория “рядък” в Червената книга на България. Балканската пищялка е и лечебно растение.

Тисът е застрашен вид, един от редките вечнозелени реликтни дървета във флората на ПП “Рилски манастир”. На национално ниво той е оценен като “застрашен вид” в Червения списък на висшите растения в България. На територията на цялата страна тисът има ограничено разпространение и разстроени популации – единични индивиди до малобройни групи. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие.

За да представим тази интересна и новаторска дейност, както и останалата работа по проекта, направихме пътуваща изложба, която може да бъде видяна през ноември в читалището на град Рила – първият град от националното турне на изложбата след откриването й в София

Тези дейност да част от голям проект за възстановяване и опазване на горски природни местообитания и растителни видове в 10 природни парка, изпълнявана от WWF, изпълнителна агенция по горите и десет дирекции на природни паркове, съфинансиран по програма ЛАЙФ+ на ЕС, проект LIFE08 NAT/BG/000281.

Екип на природен парк „Персина“ продължава възстановяването на жълтата водна лилия в блатата на остров Персин в река Дунав. В последните дни на април 20 екземпляра от редкия вид бяха взети от река Велека в Странджа и прехвърлени в Песчинското и Мъртвото блато в природен парк „Персина“. Очаква се по естествен път броят им да се увеличи.

Блатата на остров Персин (известен и като остров Белене) бяха възстановени преди четири години. Връщането на защитената жълта водна лилия, известна още като жълта водна роза или бърдуче, ще позволи на вида отново да намери мястото си във влажните зони на природния парк. Работата започна миналата година и е част от проекта „Опазване и възстановяване на 11 типа природни местообитания край реки и влажни зони в десет защитени зони в българските гори”, който се реализира от дирекциите на десет природни парка към Изпълнителната агенция по горите (ИАГ), съвместно с WWF.

В миналото жълтата лилия е образувала малко съобщество в централните части на Мъртвото блато, но при унищожаване на блатата в Персина е изчезнала от там. Освен красиво цвете, това растение е характерен вид от природното местообитание естествени еутрофни езера. Още 4 вида от същото местообитание са обект на  възстановяне в Персина – воден орех (джулюн), четирилистно разковниче, алоевиден стратиотес и бяла водна лилия.

Водните лилии имат множество полезни роли в природата. Те са обитавани от различни редки и застрашени видове. Върху листата им често могат да се видят блатни костенурки, които събират топлина, а в коренищата се крият риби.

Възстановяването на водната лилия става под контрола на Регионалната инспекция по околната среда и водите – Русе по програма, одобрена от Министерството на околната среда и водите. Работата е съфинансирана от програма LIFE+.