Една от най-мистичните планини пази климатичен разкош и огромно видово богатство.
9 юли 2014 г.
Навлизаме в Странджа покрай Черно море. Пътят се вие по острите зъбери на крайморските скали и скоро пресича входа на природния парк, ясно обозначен с табела. Малко след табелата виждаме няколко останки и черен път към незаконния строеж на хотелски комплекс Златна Перла. Преди няколко години той стана емблематичен успех за българската природозащита, тъй като се превърна в първия премахнат незаконен строеж по българското Черноморие.
Странджа се простира в югоизточна България и европейска Турция на обща площ около 10 000 кв км, от които само около 35% са на наша територия. Природен парк „Странджа“ обхваща 1161 кв км и е създаден през 1995 г. за да опазва уникалното видово разнообразие на тази малко позната планина.
Тук сме за да видим
резултатите от проекта на WWF, ИАГ и дирекциите на 10 природни парка “Възстановяване на гори в 10 природни парка в България”, който продължи 4 години и приключва през лятото на 2014 г. Тръгваме през планината и спирайки на първата ни спирка, която е обозначена с туристически табели и кът, построен по проекта, научаваме, че ПП „Странджа“ обхваща обширни дъбови и букови гори – едни от най-големите непрекъснати горски масиви в Европа – с редки екосистеми от южноевксински тип, както и земеделски земи във водосборите на реките Велека, Младежка и Резовска.
Разходката започва по екопътека Марина река, която показва на посетителите защитената местност със същото име. Гората буквално гъмжи от редки видове, за което спомага характерната за Странджа прекомерна влага – от време на време от дърветата капе вода, а въздухът е гъст и влажен. Сянката, която е надвиснала почти над цялата пътека, помага на разходката да се превърне в приятно, енергизиращо мероприятие с образователен характер.
Защитена местност „Марина река“ е част от първия български резерват „Горна Елешница - Силокосия“, създаден в далечната 1933 г. Обявена е за да опази вековни горски формации на източен бук и източен горун с вечнозелен подлес от лавровидни храсти, както и най-жизненото находище на тис в Странджа. Тук са останали само 5 броя тисови дървета и всички те са мъжки. През есента на 2013 г. по проекта на WWF бяха засадени още десетки млади тисчета, някои от които ще видим по-късно в сърцето на местността Марина река.
Пътеката Марина река е още известна като „живият музей на терциерна Европа“. Разходката не може да продължи бързо, защото често спираме да разгледаме образователните табели по пътя, които разкриват богатството на планината. По продължение на пътеката са разположени 11 тематични табла с оригинални фотографии, горско училище с 5 познавателни модула, където може да научите много за развитието и на този масив и неговите обитатели, и редица туристически кътове за отдих. Продължаваме навътре, изпълнени с надеждата да имаме късмет поне за миг да зърнем някой от многобройните обитатели на планината.
А те никак не са малко: няколко вида прилепи, къртица, но и малка водна земеровка, горски сънливец, видра и златка (последните три са защитени видове), чакал, а дори и рис, който се счита за изчезнал. Дивата котка, която също е защитен вид, е сред петте най-важни за опазване в парка бозайници. Сред обичайните обитатели на гората е дивата свиня, сърната и благородния елен.
Продължаваме развълнувани по пътя си, заобиколени от масиви на странджанска зеленика – знаковото растение за парка, което цъфти през май с искрящи от влагата широки зелени листа и лилави цветове. Следват няколко табели, информиращи ни за разнообразните видове птици и влечуги, които живеят в дълбоката странджанска гора.
Водачът на групата, експерт-екологът Иван Камбуров от ДПП „Странджа“ разказва подробно за ценността на планината и демонстрира различните природозащитни дейности, извършени тук. Някои дървета са обозначени със специфична маркировка за екологична дейност – две успоредни дълги линии, червена и бяла. Над нас са надвиснали елши, които хвърлят шарена сянка наоколо. Елшата е единствения широколистен дървесен вид, характерен за планината, който ражда шишарки.
Почвите, които формират Странджа, също са специфични. В границите на парка е единственото разпространение на жълтоземите както в България, така и в Европа. Тяхното развитие под южноевксинската горска растителност ги отличава от почвите на Средиземноморието и разкрива природната им връзка с ниските долини на Кавказ.
Не след дълго (пътеката е 1200 метра) пристигаме в горското училище, което е на брега на самата Марина река. Оборудвано с малки чинове, столчета и дъска, то предразполага туристите да поседнат и да научат още някоя тайна на величествената Странджа. Наоколо са разположени няколко табла – с птиците, животинските и растителните видове, които се срещат тук. А самата река е богата на безброй безгръбначни обитатели.
Досами водата забелязваме единия от петте останали стари тиса – грандиозен и вечнозелен сред младите си широколистни съседи. Близо до брега на реката през 2013 г. по проекта за възстановяване на гори в 10 природни парка са посадени десетки малки тисчета. Техните млади клони вече имат светло-зелени краища, което показва, че са се прихванали добре и растат. Това е един от успехите на проекта.
Тисът е само едно от древните растения-реликти, които се срещат тук. Виждаме и типичния колхидски джел, също обект на проекта, както и четинест многоредник, зайча трънка, мушмула, етруски нокът, подезичест залист и пухесто горянче. Всички тези растения са оцелели от отдавна отминали геологични времена. Наоколо е пълно с паднали дървета, което е знак за правилно отношение към старата гора: падналите дървета се оставят, защото те формират новия почвен слой, а докато това стане, представляват безценно местообитание, храна и подслон за редица видове.
Тричасовата разходка по екопътека Марина река върви към своя край. И макар че за да се върнем, се изкачваме, не чувстваме умора, а напротив – прилив на енергия от чистия въздух, прохладната шарена сянка и лекия повей на летния странджански вятър.
Текст: Елица Грънчарова