Новини



Създаване на ПЕС схеми в района на Долен Дунав

30 януари 2015 г.
 
От 2009 г. насам екипът на WWF, който работи върху схеми за плащания за екосистемни услуги (ПЕС) в дунавския регион, тества ПЕС схеми в четири пилотни области от Долен Дунав в България и Румъния.
 
Създадохме четири схеми за устойчиво финансиране (две от тях са в България, и две – в Румъния), за да увеличим и защитим облагите, които всички ние получаваме от природата. Схемите са съобразени с всеки конкретен случай и свързват икономическите ползи от пилотните обекти с техните потребители.
 
По време на проекта ние работихме в тясно сътрудничество с местни партньори и национални институции, и с благодарност приемаме подкрепата им.
 
Сега сме щастливи да споделим с вас нашия опит. Разработихме доклади за всяка схема, да се покажем всеки етап от нашата работа. Надяваме се, че те ще имат практическо значение за хората, които прилагат ПЕС схеми, както и за хората, които вземат решения на високо равнище, ако те се занимават с устойчиво финансиране и ПЕС.
 
Докладите за пилотните райони в България може да намерите вдясно от публикацията.
Yuliya Grigorova rel=
Yuliya Grigorova
© © WWF

ДА СВЪРЖЕМ ОПАЗВАНЕТО НА ПРИРОДАТА И УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ

Юлия Григорова е ръководител на проекта на WWF за екосистемни плащания в басейна на р. Дунав. През 2012 г. тя се включи и в друг проект за екосистемни плащания в България. Проектът, озаглавен „Да свържем опазването на природата и устойчивото развитие на селските райони“ ще се реализира от консорциум от шест български НПО, сред които WWF, четири швейцарски НПО и Българското министерство на земеделието и храните. Тук Юлия разказва как опитът ѝ по проект „Насърчаване на плащанията за екосистемни услуги и свързаните схеми за устойчиво финансиране в Дунавския басейн“ вече допринася за работата ѝ по втория проект за екосистемни плащания.
 
Целта на проект „Да свържем опазването на природата и устойчивото развитие на селските райони“ е да се спомогне за устойчивото развитие на зони с висока екологична стойност в България. WWF е една от шестте партньорски организации в България, като ние отговаряме за компонент „Плащания за екосистемни услуги“. Задачата ни е да насърчим подхода към екосистемните услуги в рамките на проекта, както и да оценим екосистемните услуги в пилотни зони и да предложим схеми за плащания за тях.
 
Натрупаният досега опит по проекта за екосистемните плащания в басейна на р. Дунав е безценен. Благодарение на него можем да разработим насоки за оценка на екосистемни услуги в България. Наред с това, ние имаме и голям опит в разработването на схеми за плащания за екосистемни услуги в Русенски Лом и природен парк „Персина“, както и в работата и популяризирането на екосистемните плащания сред местните общности.
 
В пряка работа със селскостопанските собственици, с микропредприятията и с малките и средните предприятия, чиито приходи зависят от природните ресурси, ще създадем самостойни модели за устойчиво, икономическо и социално балансирано развитие.
 
Проектът като цяло се стреми към включване на целите, свързани с опазването на природата, в политическия, икономическия и социалния обществен дневен ред на България. Искаме да покажем как по-слабо развитите селски райони могат да подобрят статута си чрез насърчаването на устойчиво развитие. Бихме искали също така да предоставим ефективни инструменти и механизми за управление на потенциални конфликти между екологични и стопански фактори.
 
WWF ще се стреми към намиране на устойчиви решения за финансиране на управлението на биологичното разнообразие чрез остойностяване на екосистемните услуги, изпиване на модели за въвеждане на доброволни вноски при използване на защитени зони, както и осигуряване на капацитет на администрациите на природните паркове, които да прилагат новите модели за насърчаване и подпомагане на развитието на стопански дейности в подкрепа на биологичното разнообразие.
 
Не на последно място този проект ще допринесе за посрещането на предизвикателствата на 21-ви век по отношение на растящото население и увеличеното търсене в сферата на използването на природни ресурси. Инструментите и механизмите, които ще бъдат разработени, ще гарантират дългосрочната защита на жизненоважните екосистеми, като например открити пасища и гори, и ще допринесат изключително за глобалното усилие за смекчаване на последиците от изменението климата, за защитата на речните басейни, за опазването на естествените пейзажи и за биологичното разнообразие.
 
Първите стъпки за екипа на WWF по проекта ще са избор и остойностяване на подходящи екосистемни услуги. Предвиждаме да работим в три пилотни зони природен парк „Врачански балкан“, природен парк „Българка“ и защитена зона „Западна Стара планина“. Ще изготвим доклад за тези зони. Ще определим всички съществуващи схеми за плащания за екосистемни услуги (ПЕС) в България и ще разработим критерии за избор на минимум пет основни схеми за ПЕС. Ще разработим и методология за изчисляване на избраните схеми за ПЕС.
 
Rusenski Lom Nature Park, Bulgaria. rel=
Rusenski Lom Nature Park, Bulgaria.
© Alexander Ivanov

Отговорен туризъм в границите на една българска защитена зона

Инициатива за отговорен туризъм в природен парк „Русенски Лом“ на WWF България събра заедно представители на туристическия сектор в региона. Членовете на клуб „Приятели на Природен парк Русенски Лом“ ще са основния двигател на мерките за намаляване на въздействието на туризма в опит да се запазят и поддържат ползите от природата в защитената зона.
 
„Членовете на клуба прегърнаха инициативата и вече обмислят как да участват по-активно“, разказва Мая Тодорова от WWF-Русе за Северна България. „Всеки участник в инициативата декларира желанието и мотивите си да бъде част от нея. Има предложения и за начини за разширяване на клуба и включване на нови членове.“
 
„Имахме възможността да проучим икономическите ползи на Природен парк „Русенски Лом“ и да анализираме заплахата тези ползи да бъдат изгубени“, разказва Тодорова. „Проучването разкри силно икономическо измерение на тази защитена зона.“
 
Стойността на защитената зона по отношение на дърва за огрев, дървесина, билки и плодове, фураж, приходи от туризъм, предпазване от наводнения и качество на водата възлиза на 230 000 евро само за 2012 г. Това не включва основните ползи като качество на въздуха и капацитета на горите и ливадите за поглъщане и задържане на въглеродния диоксид. Стойността на този капацитет е оценена на над 2 млн. евро за 2011 г.
 
Членовете на клуба ще могат да предлагат промоционални материали, разработени конкретно за инициативата, като средствата от тях ще се използват за поддържане на водните и сухоземни маршрути в парка, за опазване на защитените местообитания и видове, както и за информация за посетителите относно начините за минимално въздействие върху природата.
 
„Ще продължим да се ангажираме с инициативата и да участваме с идеи, ако е необходимо“, споделя Тодорова.
 
Природен парк „Русенски Лом“ се намира близо до гр. Русе в каньона на р.Русенски Лом, последния най-голям български приток на р. Дунав. Паркът е разположен на площ от 3408 хектара и понякога е наричан „планина в равнината“. Известен е с невероятното си разнообразие от орхидеи, птици, прилепи и пеперуди. Прочут е и с богатото си културно и историческо наследство. Тук се намират археологическият резерват „Ивановски скални църкви“, включен в списъка на световното наследство на Юнеско, и средновековният крепостен град Червен.
 
Концепцията на инициативата за отговорен туризъм беше изготвена като част от проект „Насърчаване на схеми за устойчиво финансиране и за плащания за екосистемни услуги в басейна на река Дунав“. Този проект е в подкрепа на собствениците на земи, които ни помагат да поддържаме ползите, които получаваме от природата. Проектът се изпълнява от WWF Дунавско-Карпатска програма с финансовата подкрепа на Глобалния екологичен фонд чрез Програмата за околна среда на ООН и Европейската комисия.
 
Danube rel=
Дунав
© Boris Erg

Плащанията за екосистемни услуги вече са приложими в Сърбия

Според нов доклад, изготвен по поръчка на екипа на проекта за плащания за екосистемни услуги (ПЕС) в басейна на р. Дунав, наскоро приети закони в Сърбия направиха възможно използването на някои основни механизми за ПЕС. Законите, които уреждат използването на природните ресурси, създават основа за иновативна концепция за екологична икономика, инициирана от WWF в региона на р.Дунав.

Настоящия Закон за защита на околната среда приема принципа за „плащания от ползватели“ и въвежда такси за използването на природни ресурси и някои екологични услуги. Други закони като Закона за водите и Закона за горите също уреждат плащания за използването на природни ресурси. Законът за горите от 2010 г. дори стига до там, че въвежда такса за горски услуги от обществен интерес.

„Целта на доклада е да се анализират нуждите от ПЕС и да се проучи приложимостта на тези механизми в Сърбия“, разказва Мая Тодорова, ръководител на проекта на WWF Плащания за екосистемни услуги в басейна на р. Дунав. „За съжаление докладът установи, че макар закондателтсвото да е благоприятно, законите не уреждат инвестирането на събраните такси. Това означава, че средствата не се инвестират в опазването на екосистеми и подобряване на екосистемни услуги.“

Според доклада съществуващите механизми на екологичната икономика в Сърбия не могат да бъда изцяло признати като механизми за плащания за екосистемни услуги, макар да са налице определени елементи.

„Освен това съществуващите механизми са насочени към осигуряване на услуги като дървесина, вода, флора и фауна, което изключва други екологични услуги от голямо значение, като например опазване на естествените наводнения и пречистването на водите“, казва Тодорова.

Докладът предлага подробен преглед на съществуващите финансови схеми, свързани с природните ресурси и опазването на природата. Той дава и общи препоръки за схемите за ПЕС в Сърбия и предлага потенциални казуси за ПЕС схеми.

Дунав е най-голямата река в Сърбия. Басейнът му обхваща почти цялата територия на страната, с изключение на няколко малки зони в южна Сърбия, принадлежащи на басейните на Адреатическо и на Егейско море. В източната част на страната реката навлиза в Djerdap gorge (Железни врата) — едно от на-големите хидросъоръжения в Европа.

Докладът, озаглавен „Анализ на нуждите и приложимостта на плащанията за екосистемни услуги в Сърбия“ е изготвен като част от проект „Насърчаване на плащанията за екосистемни услуги и свързаните схеми за устойчиво финансиране в Дунавския басейн”. Този проект е в подкрепа собствениците на земи, които ни помагат да поддържаме ползите, които получаваме от природата. Изпълнява се от WWF Дунавско-Карпатска програма с финансовата подкрепа на Глобалния екологичен фонд чрез Програмата за околна среда на ООН и Европейската комисия.

NP Rusenski Lom rel=
Парк "Русенски Лом"
© Александър Иванов

Български природен парк допринася за смекчаване на последиците от изменението на климата

Ново проучване, проведено от екологичната консултантска фирма Denkstatt, изчислява въглерода, съхраняван в горите на българския Природен парк „Русенски Лом“ и определя икономическа стойност на спестените въглеродни емисии. В доклада са посочени стратегическите и ценни икономически ресурси, предоставяни от българската природа, и по-специално нейният принос за смекчаване на последиците от изменението на климата.

„Избрахме една защитена зона — природен парк „Русенски Лом“, и изчислихме стойността на нейните ползи, а именно улавянето и съхраняването на въглерод“, разказва Мая Тодорова, ръководител на проекта на WWF за схеми за плащания за екоситемни услуги в басейна на р. Дунав.

При средна цена на въглеродните емисии от 8 евро/т, общата стойност на спестените емисии за период от 10 години е изчислена на 134 854 евро.

„В доклада се посочва доколко и по какъв начин може да се увеличи способността да задържа въглерод на тази защитена зона, което от своя страна ще доведе до социални и икономически ползи. Но не трябва да забравяме, че ползите от природен парк „Русенски Лом“ са многостранни и според други проучвания на WWF възлизат на 230000 евро/годишно, без да е включена стойността на лова и съхранения въглерод.“

Опазването и поддържането на природните ползи е трудно, но задължително действие, когато сме изправени пред постоянно растящо потребление на световно равнище. Увеличаващите се нужди водят до по-големи обеми на производство, а това поставя под по-голям натиск природния капитал (води, гори и селскостопанска земя) за добив на природни ресурси и за управление на отпадъците и парниковите газове.

„Начинът ни живот — в една наследена и високотехнологична среда, все по-отдалечена от природата — ни кара да се чувстваме отговорни за капитала, създаден от хората. В същото време забравяме, че основните ни нужди продължават да зависят от капитала, създаден от природата“, казва Тодорова.

Русенски Лом е последния голям български приток на р. Дунав и формира ядрото на Природен парк „Русенски Лом“ — зашеметяващ пейзаж от гори, ливади и пасища.

Проучването е изготвено в рамките на проекта за насърчаване на плащанията за екосистемни услуги и свързаните с тях схеми за устойчиво финансиране в басейна на р.Дунав. Този проект насърчава и подкрепя собствениците на земи, които ни помагат да поддържаме ползите, които получаваме от природата. Проектът се изпълнява от WWF Дунавско-Карпатска програма с финансовата подкрепа на Глобалния екологичен фонд чрез Програмата на за околна среда на ООН и Европейската комисия.

Природозащитата трябва да бъде интегрирана в политиката за развитие на селските райони в Румъния

Maramuresh 
© Michel Gunther / WWF
Марамуреш
© Michel Gunther / WWF
Екипът на WWF Румъния се срещна с експерти от Министерството на земеделието и развитието на селските райони, за да обсъдят възможностите за по-добра интеграция за нуждите на околната среда с Националната програма за развитие на селските райони за периода 2014—2020 г.

Дискусиите се базираха на препоръките, разработени в от тематична работна група по околната среда и зелена инфраструктура в рамките на Националната мрежа за развитие на селските райони, координирана от WWF Румъния. Беше договорено екипът да представи схема за екосистемни плащания за Марамуреш, за да отговори на въпроса как икономическата стойност на ползите, предлагани от защитени територии, може да допринесе за развитието на селските райони.

За разлика от други положителни примери от цялата страна, моделът Марамуреш изследва методи за определяне от икономическа гледна точка на ползите, предлагани от защитени територии, така че природата да допринася с конкретна стойност за местните общности.
Eco tourism rel=
Екотуризъм
© Emil Pop

Критерии за определяне на екотуристически дестинации се прилагат в Румъния

Министерството на регионалното развитие и туризма и Румънското сдружение за екотуризъм са публикували критерии за определяне на екотуристически дестинации в Румъния. Критериите са разработени с подкрепата на WWF Румъния. Това ще направи Румъния първата европейска страна, която приема и въвежда европейските стандарти за екотуризъм. Това е добра новина и за жизнеспособността на схемата за екосистемни плащания в Марамуреш.

Екипът на проекта за схеми за плащания за екосистемни услуги в Дунавския басейн ще кандидатства за титлата „екотуристическа дестинация“ за пилотен район Марамуреш, присъединявайки други дестинации, като Търнава Маре и Тара Бранулуи - Пиатра Крайули в потенциална национална мрежа за екотуризъм. Този процес ще помогне на екипа да осъществи своята визия за устойчивост с активното участие на местните общности, както и за създаването на цялостен образ на района.

Схемата за плащания за екосистемни услуги в Марамуреш ще работи като финансов механизъм, който ще гарантира запазването и защитата на природното и културното наследство на района.

Изпитване на въздействието на мерките, свързани с аквакултури, в Чоканещи

Aquaculture 
© Cristina Munteanu
Аквакултури, Чоканещи
© Cristina Munteanu
Започна тестване на въздействието на мерките, свързани с аквакултури, върху качеството на водата в пилотен обект Чоканещи. Мерките бяха разработени по време на етапа на предпроектно проучване. Нает е консултант, който да следи за качеството на водата за срок от една година. Консултантът ще вземе под внимание технологичните процеси на мястото на пилотния проект, водния поток и предложените мерки за аквакултурите. След приключването на тази дейност ще публикуваме план за мониторинг и оценка, за да се улесни по-нататъшното прилагане на такива мерки за аквакултури в други рибовъдни стопанства.

Румънският екип допринася за развитието на селските райони

Romania 
© M.Gunther, WWF
Пейзаж в Румъния
© M.Gunther, WWF
Участието на WWF Румъния в тематична група за околната среда и зелена инфраструктура в рамките на Националната мрежа за развитие на селските райони, която се координира от румънският клон на WWF, даде резултат в солиден набор от препоръки, които ще бъдат изпратени до всички заинтересовани публични институции, с цел да се допринесе за по-добра интеграция на компонент „Околна среда“ в рамките на следващата Национална програма за развитие на селските райони в Румъния (2014—2020 г.).

Целта е да се постигне по-добра връзка между политиките за околната среда и селските райони и регионалните политики за развитие. Сред препоръките е посочена необходимостта да се насърчават и използват ползите, които природата предоставя на местните общности, чрез политиката за развитие на селските райони. Това може да стане, като се отдава приоритет на развитието на екотуризма и селските туристически дестинации.

Препоръките ще бъдат представени и в следващата брошура от Националната мрежа за развитие на селските райони, която ще бъде в тираж от 4000 екземпляра и ще бъде изпратена на членовете на мрежата, местните власти и местните инициативни групи.
Maramuresh rel=
Ферма в Марамуреш
© WWF

Заинтересованите страни се срещат в Марамуреш, за да обсъдят създаването на екотуристическа дестинация

По време на срещата с местните заинтересовани страни, участващи в схемата за екосистемни плащания в Марамуреш, екипът обсъди възможността за превръщането на района в екотуристическа дестинация. Участниците се съгласиха, че това е най-добрият начин да се отговори както на нуждите на опазването на природата, така и на насърчаване на икономическите дейности. Беше обсъдено потенциално местно партньорство, което да се състои от представители на местните защитените територии, сектора на туризма (къщи за гости, екскурзоводи и туроператори) и други местни неправителствени организации.

В близко бъдеще ще се проведе семинар, който да развие идеята за превръщането на Марамуреш в дестинация за екотуризъм, както и да изясни мандата на партньорството.

„Водният камион“ на WWF демонстрира ползите за плащанията за екосистемни услуги

Meeting water tour 
© Doru Oprisan
Среща - част от водното турне
© Doru Oprisan
Камион с логото на WWF пътува из Румъния, като повишава осведомеността за екосистемните услуги, свързани с водата, и начините те да бъдат защитени. Екипът по проекта за схеми за плащания за екосистемни услуги в Дунавския басейн, който участва във „водната“ обиколка, се срещна с посетители в градовете Букурещ, Галац, Тулча, Махмудия, Корабия, Крайова и Дробета-Турну Северин и представи информационни материали за схеми за екосистемни плащания, които WWF развива по долното течение на Дунав. Посетителите, сред които много ученици и техните учители, имаха възможност да научат интересни факти за река Дунав и услугите, които тя предоставя.

Водещи компании обсъждат стратегии за защита на сладководни ресурси

Forum Bucharest 
© WWF / Elma Okic
Forum Bucharest
© WWF / Elma Okic
Ролята на частния сектор в управлението на водните ресурси и в намаляването на негативното въздействие върху влажните зони беше в центъра на дебата на форума „Бизнес, води и влажни зони“, организирана паралелно с конференцията по повод на Рамсарската конвенция в Букурещ за страните, част от проекта за схеми за плащания за екосистемни услуги в Дунавския басейн. Фирмите все по-често смятат, че има криза с водните ресурси както по отношение на количество, така и на тяхното качество — нещо, което пряко засяга работата им. В резултат от това, фирми от различни сектори — от търговията на дребно до облеклата и от хранително-вкусова до добивната промишленост — започват да предприемат мерки за опазване на водите.

Фирмите все по-често смятат, че има криза с водните ресурси както по отношение на количество, така и на тяхното качество — нещо, което пряко засяга работата им. В резултат на това, фирми от различни сектори — от търговията на дребно до облеклата и от хранително-вкусова до добивната промишленост — започват да предприемат мерки за опазване на водите. Търсенето на информация за рисковете от недостиг на вода се увеличава и от инвеститори, банки и застрахователни дружества.

„Когато кризата на водните ресурси вече не е далечна реалност, а по-скоро феномен, който все повече се приближава до нас, в нея се включват всички — от физически лица до управляващите органи, неправителствените организации и корпорации, които търсят начини да определят начини за разработване на средносрочни и дългосрочни мерки“, споделя Magor Csibi, директор на WWF Румъния. „Би било погрешно да се вглеждаме единствено във фирмите като част от проблема, по-скоро ние трябва да им помогнем да станат част от решението. Този форум е стъпка в правилната посока“, казва Csibi.

Участници в събитието, организирано от WWF, Рамсарската конвенция и Международната комисия за опазване на река Дунав, изслушаха представители на Lafarge, The Coca-Cola Company, Danone, Procter & Gamble и General Electric — фирми, за които се счита, че имат добри практики по отношение на консумацията на вода и чиито устойчивите бизнес решения са били забелязани.

Сред темите в дневния ред бяха настоящи и бъдещи водни ресурси в Европа и басейна на река Дунав, по-специално последствията за частния сектор по отношение на рисковете, разходите, законодателство и репутацията, и не на последно място, идентифициране на партньори , които да продължат усилията за опазване на влажните зони.

Какъв е залогът за фирмите

„Някои от критичните фактори във веригата за доставки на Coca-Cola са физическото наличие на вода, засушавания, увеличаване на търсенето на безалкохолни напитки, изменението на климата, ограниченията, наложени от законодателството, и нагласата на обществото“, казва Ulrike Sapiro, директор „Корпоративната социална отговорност и околна среда“ на Coca-Cola Europe. „Стратегията, която беше разработена от Coca-Cola за справяне с тези проблеми, включва мерки, свързани със съставки, опаковки, производство, дистрибуция, охлаждане и рециклиране“, разказа Sapiro.

„Политиката на Lafarge е преди разширяване на съществуваща кариера или изграждане на нова да се извърши много строга оценка на въздействието върху околната среда и местната общност, включително хидроложка и геоложка оценка“, сподели Jim Rushworth, вицепрезидент по околната среда и обществените въпроси, кариерите , инертните материали и бетона в Lafarge.

„Компаниите имат много различни нива на ангажираност и действие, но все повече и повече средства се разпределят за проекти за управление на водите“, заяви Stuart Orr, началник по управление на водата към WWF International.

Излезе книгата „Обещанието на екосистемите“

The Ecosystem Promise 
© The Ecosystem Promise
The Ecosystem Promise
© The Ecosystem Promise
Представената на срещата на Рио + 20 , книга „Обещанието на екосистемите“ на Meidert Brouwer, включва проекта за схеми за плащания за екосистемни услуги в Дунавския басейн сред други успешни схеми за екосистемни плащания от целия свят. Книгата разяснява новата тенденция за придаването на финансова стойност на природата и заплащането за услугите, които природата предлага.

Плащанията за екосистемни услуги са представени като възможност за фирмите да инвестират в опазването на природата и възстановяването и се демонстрира, че използването на услугите на природата по един отговорен начин често е много по-евтино от изграждане и поддържане на инсталации. В „Обещанието на екосистемите“ се обяснява как опазването и възстановяването на природата допринасят за водоснабдяването (напр. проекта за схеми за плащания за екосистемни услуги в Дунавския басейн), продоволствената сигурност, намаляването на бедността и създаването на работни места. Книгата демонстрира, че инвестирането във възстановяването на природата се отплаща и че потребителите и компаниите могат да станат съюзници по пътя към устойчивото развитие.

Публикуван е анализ на потенциала за плащания за екосистемни услуги в Украйна

Brochure 
© WWF DCPO
Brochure
© WWF DCPO
Брошурата „Икономически и институционален анализ на приложимостта на плащанията за екосистемни услуги в Украйна“ е публикувана на английски и руски език. Проучването е на украинския експерт Олег Рубел и представлява най-задълбоченото проучване на основата и потенциала за въвеждане на механизми за плащанията за екосистемни услуги в Украйна.

Членовете на ръководната група обсъдиха напредъка по проекта в Никопол

Meeting Nikopol 
© WWF DCPO
Заседанието в Никопол
© WWF DCPO
„Възможността да се съсредоточим и да обсъждаме пилотни схеми, разработени в България и в Румъния, като част от проекта, е един от най-полезните резултати от третото заседание на ръководния комитет на проекта за схеми за плащания за екосистемни услуги в Дунавския басейн“, споделя ръководителят на проекта Мая Тодорова. „Схемите, които разработихме за обществените плащания за устойчиво рибарство, природосъобразно земеделие и аквакултури, както и схемите за опазване на биологичното разнообразие бяаха основно във фокуса на вниманието през трите дни на срещата“.

Третото заседание на ръководната група на проекта за насърчаване на плащанията за екосистемни услуги и свързаните схеми за устойчиво финансиране в Дунавския басейн се проведе от 28 до 30 май в Никопол. По време на срещата членовете на ръководната група научиха за проблеми, свързани с проекта и неговия напредък. Участниците в срещата се включиха и в дискусия по основните констатации за екосистемните плащания в Украйна и Сърбия. Срещата се проведе по средата на проекта, в решителен за екипа момент, в който да се получи ценна обратна информация за свършената работа.

Проектът е представен в Конвенцията за биологично разнообразие

PES seminar, Georgia 
© CBD
Момент от семинара.
© CBD
Екипът по проекта за схеми за плащания за екосистемни услуги в Дунавския басейн беше поканен да представи своята работа и опит на подрегионалния семинар в Тбилиси, Грузия , на тема: „Оценка и насърчителни мерки за Източна Европа и Централна Азия“, част от подготовката за срещата на Конвенцията за биологичното разнообразие в Хайдерабад през октомври 2012 г.

Екипът участва с две подробни презентации — на общото, актуално представяне на работата по екосистемните услуги в долното течение на р. Дунав и на разработените схеми за плащания за екосистемни услуги и отделно представяне на анализ на потенциала за схеми за екосистемни плащания в Украйна. И двете презентации бяха приети добре и имахме възможност да бъдем изслушани на високо експертно ниво от страна на аудиторията.

Пътуване на белгийски журналисти до Марамуреш

 
© © Lies Willaert
Белгийски журналисти се запознават с проекта в Марамуреш, Румъния.
© © Lies Willaert

Румънският комуникационен екип на WWF, който е в основата на проекта за схеми за плащания за екосистемни услуги в Дунавския басейн, приветства екипа на белгийски журналисти в Марамуреш, един от пилотните обекти на проекта. Журналистите бяха настанени в къща за гости, включена в схемата за екосистемни плащания и преминаха по "Зеления път".

Екипът на WWF по проекта за схеми за плащания за екосистемни услуги в Дунавския басейн разказа историята на схемата и беше на разположение да отговори на допълнителни въпроси относно целите на проекта и екосистемните плащания като цяло.

Ръководителите на проект „ПЕС в Дунавския басейн” се събират в Никопол

Мая Тодорова, ръководител на дунавския ПЕС проект 
© WWF DCPO
Мая Тодорова, ръководител на дунавския ПЕС проект
© WWF DCPO
Третата среща на управляващия комитет на проекта „Насърчаване на плащанията за екосистемни услуги (ПЕС) и свързаните схеми за устойчиво финансиране в Дунавския басейн” ще се проведе в Никопол през 28-30 май 2012 г.

Целта на събитието е да бъде направен цялостен преглед на развитието и напредъка на проекта. Основен фокус на участниците ще бъдат пилотните схеми, които се развиват в България и Румъния. Те включват схеми за публични плащания за устойчиво рибарство, екологично земеделие и аквакултури, както и такива за опазване на биологичното разнообразие.

Участниците в срещата ще вземат участие в дискусионен панел, където ще се разгледат основните резултати от прилагането на ПЕС в Украйна и Сърбия. „Тази среща съвпада със средата на изпълнението на проекта и е изключително важна по отношение на получаването на обратна връзка за работата, свършена до момента” коментира Мая Тодорова, ръководител на дунавския ПЕС проект.

„Това е и причината да организираме няколко дискусионни панела – искаме да имаме изводи, които да приложим във втората част от реализацията на проекта”, допълни тя.

Семинар за експерти по ПЕС се състоя в Нисово

PES experts workshop, Danube PES project, Nisovo, Bulgaria 
© WWF DCPO
Семинарът предостави уникална възможност за обмяна на опит
© WWF DCPO
Семинар за експерти на тема „Плащания за екосистемни услуги (ПЕС) в международните речни басейни” беше организиран в село Нисово от 2 до 5 април 2012 г. Инициативата е част от проекта „Насърчаване на плащанията за екосистемни услуги и свързаните схеми за устойчиво финансиране в Дунавския басейн”.

Семинарът събра експерти работещи в областта на ПЕС от Азия, Африка, Латинска Америка и от региона на Дунавския басейн. Сред тях бяха Васко Чаба от WWF Унгария, Хулио Тресиера от WWF Холандия, Андре Коща Нахур от WWF Бразилия, Лей Уанг от WWF Китай, Кристиян Месмер от Университета в Гийсен, Германия и Чиласе Лахцен от Мароканския институт за научна и техническа информация. Те споделиха своя опит в създаването, комуникацията, осъществяването и адаптирането на действащи ПЕС схеми.

По този начин събитието предостави уникална възможност за обмяна на опит по отношение на икономическите инструменти при опазването на природата, каквито са ПЕС. Участниците в семинара посетиха няколко пилотни района по ПЕС проекта в басейна на р. Дунав и получиха информация за схемите, които се осъществяват там.

Повече за събитието можете да прочетете тук

Подписано е споразумение за осъществяване на ПЕС схема в Марамуреш

 
© George Dinicu WWF- DCP
Кадър от горско обучение в Марамуреш
© George Dinicu WWF- DCP
ПЕС схема в Марамуреш ще заработи скоро, след като 11 представители на малкия, местен бизнес свързан с туризма подписаха Меморандум за разбирателство.
Според споразумението, те ще се фокусират върху програми за устойчиво развитие на местно и национално ниво, насърчаване на развитието на туризма в региона, опазване на околната среда, биоразнообразието, фауната и защитените територии.

Своевременно ще бъде създаден и Фонд за опазване на биоразнообразието, който ще се управлява от Асоциацията „Въздействието на Марамуреш”. Неговата цел е да се мобилизират необходимите ресурси за опазване на природните системи, които се намират зад Зеления път на Марамуреш (Drumul Mostenirii Maramuresene).

Екипът на проекта се срещна с отговорниците на седем защитени територии в района на Зеления път, за да обсъди техните първостепенни нужди по опазването на околната среда, както и други важни аспекти по процедурите по разпределение на средствата по ПЕС.

Стартира записването за участие в семинара по ПЕС в района на Дунавския басейн

The Danube river basin. 
© Alexander Ivanov
Дунав
© Alexander Ivanov
30 експерти, работещи в сферата на ПЕС в басейните на реките Яндзъ, Меконг, Амазонка/Ориноко, Конго и Дунав ще дебатират как плащанията за екосистемни услуги могат да смекчат заплахите по отношение на ползите, които големите речни басейни осигуряват. Семинарът ще се проведе на 12 април 2012 г.

На него ще се обсъждат следните въпроси: какви ползи за околната среда осигуряват международните речни басейни и какви са главните заплахи за тях; как могат плащанията за екосистемни услуги и иновативните финансови схеми да допринесат за смекчаване на тези заплахи; може ли опитът по ПЕС от малки речни басейни да се пренесе към по-голям басейн; може ли една ПЕС схема или устойчив финансов подход да е подходящ за всичко?

Земеделци от пилотните райони по ПЕС бяха представени във водещо издание

The Danube PES project, Bulgarian farmers 
© WWF
Български фермери бяха представени в "Дневник" - водещо печатно издание
© WWF
Икономедия, голяма българска медийна група, която има представителство в Управителния съвет по проекта „ПЕС в Дунавския басейн” (чрез Любомир Василев, председател на втората среща на УС), е направила интервюта с двама фермери от пилотните райони Русенски Лом и Персина. Те са част от представянето на най-добрите практики по проект, свързан с усвояването на средства за развитие на селските райони в България.

Общо са представени 24 екологосъобразни проекта. Идеята на материалите е да насърчат данъкоплатците и техните политически избраници да продължат да подпомагат тези програми в бъдеще, показвайки връзката между селските и градските зони.

Конефермата на Стефан Петров
Стопанството на Севдалина Качамачкова


Стартира преглед на напредъка на инструмента за икономическа оценка

 
© European Community
European Union
© European Community
на консервационните мерки в зоните от Натура 2000
Инструментът е разработен от няколко консултантски групи, които са сключили договор с Европейската комисия.

От 27-те страни-членки на ЕС са избрани 15 примера, като пилотният район Русенски Лом е един от тях. Инструментът обхваща девет стъпки, водещи до пълна икономическа оценка на зоните по Натура 2000. На международен семинар бяха показани резултатите от първите три стъпки.

На събитието присъстваха и представители на ЕК. То за пореден път показа необходимостта от по-добра комуникация на между политиците, изпълнителите на политики, представителите на местни заинтересовани страни, икономистите и еколозите.

Румънският ПЕС екип се срещна с представители на ПРООН ГЕФ

Monia Martini, WWF DCPO, Romania. 
© WWF DCPO
Моня Мартини, WWF DCPO, Румъния
© WWF DCPO
Румънският ПЕС екип се срещна с представители на ПРООН ГЕФ за обмяна на опит в сферата на устойчивото финансиране на защитените територии, натрупан в рамките на проекта „ПЕС в Дунавския басейн”.

Екипът представи пилотната ПЕС схема за туризма в Марамуреш, като се съсредоточи върху приложения бизнес подход за тази финансирана от частни източници схема.

Екипът от ПРООН ГЕФ от своя страна презентира действащия в Румъния проект „Финансови механизми за защитените територии”. Освен това, бяха дискутирани въпроси от общ интерес и беше установен потенциал за партньорство на кампанията за набиране на средства за защитените територии.

Представят ПЕС схемите за туризъм за Марамуреш и Русенски Лом

Irene Lucius, WWF DCPO 
© WWF
Ирене Лусиус, координатор «Политики» на WWF
© WWF
Ирене Лусиус, координатор «Политики», WWF се срещна с Херберт Хамеле, президентът на ЕКОТРАНС.

По време на срещата, двамата обсъждиха неговия „атлас за отлични постижения” за Рио 2012 г., който съдържа най-добрите примери за устойчив туризъм от целия свят (в атласа предстои евентуалното публикуване на ПЕС схемата за туризма).

След срещата, Херберт Хамеле заяви своя интерес да работи с WWF по компонента за природен туризъм от Дунавската стратегия.

Друга тема, обсъждана на срещата беше концепцията „посетителите плащат обратно”, която предвижда туристите да заплащат за природните ценности, на които се радват.

Представители на ЕС и WWF обсъдиха въпроси, свързани с опазването на биоразнообразието

EU WWF Biodiversity meeting, 2011. 
© WWF / Irene Lucius
Кадър от срещата в Рим през октомври 2011 г.
© WWF / Irene Lucius
На 18 и 19 октомври в Рим беше проведена среща между представители на ЕС и WWF.
Екипът по проекта „ПЕС за Дунавския басейн” беше представен от Ирене Луциус, директор „Политики” на WWF. Основните въпроси, дискутирани по време на срещата бяха: опазването на биоразнообразието, пречупено през гледната точка на зелената икономика; новата Стратегия за екологичния отпечатък на WWF; балансът между важността на потреблението, опазването на биоразнообразието и възобновяемата енергия; Натура 2000 и прегледът на директивите за птиците и за местообитанията.

Срещата приключи със списък от теми за по-добро сътрудничество в бъдеще, включващ стандартите за качество от плана за управление на Натура 2000 и изграждане на капацитет по въпросите на зелената икономика.

Фермери от българските пилотни райони по ПЕС се обучават по агроекология

Danube PES project, Borovets workshop, 2011. 
© WWF
Кадър от обучителен семинар в Боровец, ноември 2011 г.
© WWF
Земеделски стопани от пилотните райони Персина и Русенски Лом взеха участие в серия от семинари по агроекология и биологично земеделие, които се проведоха между юни и ноември 2011 г.

По време на семинарите бяха дискутирани проблемите и политиките в сектора и перспективите за биоземеделието през новия програмен период на Общата селскостопанска политика (ОСП). Участниците обсъдиха още развитието на агроекологичното законодателство и Натура 2000. Обученията включиха и занятия по изграждане на капацитет за агромаркетинг и реклама, с акцент върху конкурентното предимство на природосъобразното земеделие и брандирането на продукти от районите на Натура 2000.

Земеделците от района на Персина са пряко включени в схемата по проекта „ПЕС в Дунавския басейн”. Чрез нея се осигурява по-добро стопанисване на земеделските земи, намаляване на химичното третиране и спиране на практиките за палене на стърнища и ливади.

Фермерите от района на Русенски Лом са непряко включени в ПЕС схемата, тъй като тя се съсредоточава върху туризма. Все пак управлението на техните пасища може да подобри или влоши обхвата на екосистемните услуги – рекреативната стойност, биологичното разнообразие, улавянето и съхранението на въглерод.
 

Експерти от България и Румъния се обучават за опазване на околната среда в областта на рибарството

PES trip to Hungary, 2011. 
© WWF DCPO
Кадри от семинара в Унгария
© WWF DCPO
Експерти по рибарство и аквакултури и управители на рибарници от България и Румъния имат възможност да научат за устойчивите практики за рибарство и аквакултури. Това ще стане по време на тридневен семинар в Унгария, който е част от проекта „ПЕС в Дунавския басейн”.

Обучителната обиколка е от полза за участниците, занимаващи се с планирането и прилагането на финансови механизми за водния сектор. По време на семинара те имат възможност да видят разнообразието от икономически дейности, които функционират успоредно с опазването на околната среда.

Повече можете да прочетете тук

Турне на WWF даде информация за Дунав и „услугите”, които реката предоставя

The Danube PES project, Water Tour, 2011. 
© WWF DCPO
Дунавското турне на WWF обиколи седем български града
© WWF DCPO
В края на септември по време на водното турне на WWF, специалният камион на WWF посети Плевен, Русе, Велико Търново, Белене, София, Свищов и Силистра. В информационната палатка посетителите откриха интересни факти за река Дунав и да научиха за най-големите заплахи пред нея.

Представена беше информация за ПЕС, заедно с необходимостта да се грижим за услугите, които ни предоставя природата.

Целта на водното турне на WWF е да повиши информираността на хората за екосистемните услуги, свързани с водната среда и начините да ги опазим.
 

Представиха ПЕС схемите пред украински експерти

PES workshop in Ukraine, 2011. 
© WWF DCPO
Украйна, 2011 г.
© WWF DCPO
Концепцията на плащанията за екосистемните услуги и примери от работещите ПЕС схеми в региона на Долен Дунав бяха представени пред експерти, работещи в областта на управлението на земите и водите в региона на Донецк, Украйна. Това стана на семинар, организиран като част от проекта „Насърчаване на схеми за устойчиво финансиране и за плащания за екосистемни услуги (ПЕС) в басейна на река Дунав”.

По време на семинара бяха обсъдени начини, по които ПЕС биха могли да бъдат инкорпорирани в различните политики, беше разгледан политическия контекст на ПЕС вкл. европейската Рамкова директива за водите, Дунавската стратегия, както и методиките, свързани с ползването на земята в Украйна.

Повече можете да прочетете тук:

Българските ПЕС схеми за пилотните райони са готови

The Danube PES project, Rusenski Lom nature park. 
© WWF / Veselina Kavrakova
Природен парк Русенски Лом
© WWF / Veselina Kavrakova
Приключи разработването на ПЕС схемите за българските пилотни райони Персина и Русенски Лом.

Пилотната схема за Персина осигурява рамката, по която ще се движи управлението на биомаса от земеделските земи и влажните зони в района, допринасяйки за подобряване на почвообразуването, качеството на водата, биоразнообразието и задържането на въглерода в почвата.
Изчисленията показват изгодна възможност за използването на остатъчната биомаса за производство на пелети и брикети.
Вече е наличен и бизнес партньор, който да осъществи схемата и с него има подписано споразумение за сътрудничество. Схемата за Персина се изпълнява на частни начала с помощта на местния бизнес, който е съгласен да управлява устойчиво биомасата.

Схемата за Русенски Лом се основава на базата на публично-частното партньорство, където бизнесът, работещ в района, пряко или чрез своите клиенти допринася за опазването на природните богатства. Схемата се съсредоточава преди всичко върху културното наследство на региона, но нейното осъществяване ще допринесе и за подобряване на качеството на водата, контрола върху почвената ерозия, опазването на биоразнообразието и улавянето на въглерода.

Пилотният район Марамуреш събра местния туристически бизнес

The Danube PES project, Maramures meeting, 2011. 
© WWF DCPO
Кадър от срещата в Марамуреш
© WWF DCPO
Румънският ПЕС екип представи ПЕС схемите и възможностите и ползите за участниците в тях, както и условията за успех на финансовия механизъм по време на семинар в пилотния район Марамуреш, който се проведе на 5 ноември 2011 г. На събитието участваха представители на местния туристически бизнес.

На събитието беше обсъдено създаването на ПЕС фонд, като всички участници изразиха своята готовност да го подкрепят чрез преотстъпване на част от своите печалби.

Участниците на семинара изразиха своята убеденост в успеха на ПЕС схемите в Марамуреш, въпреки наличието на редица административни спънки при осъществяването й.

Вече е готов и основния промоционален инструмент по схемата – специално проектирана карта, която представлява своеобразен „билет” за седемте защитени зони от Марамуреш. Закупувайки си картата, туристите ще подкрепят консервационните дейности в тези защитени зони.

WWF DCPO стана член на Дунавския център

 
© Anton Vorauer / WWF
Бяла водна лилия
© Anton Vorauer / WWF
Дунавският център (Danube Competence Center, DCC) е регионална туристическа платформа за сътрудничество, която се управлява от германското Дружество за международно сътрудничество (GIZ) със средства от германското правителство. Центърът има за цел да изгражда и подкрепя мрежи от местни целеви групи от заинтересовани в областта на туризма в региона на Дунавския басейн. Като сдружение от членове от публичния, частния и неправителствения сектори, DCC допринася за развитието, осъществяването и маркетинга на устойчиви туристически продукти чрез реализирането на съответните проекти и създаването на нови стандарти за качеството на туристическите услуги.

Повечето членове на DCC се занимават с природен туризъм. Една от услугите, до които те имат достъп е участието в туристически борси.
С регионалния си и трансграничния си фокус върху Хърватия, Сърбия, Румъния, България, Молдова и Украйна, DCC цели да създаде обща туристическа марка за регионите на Среден и Долен Дунав.
Ползите от членството в DCC са още участието в мрежа за устойчив туризъм, осигуряването на платформа за представяне на проектна дейност и намиране на подкрепа и достъп до финансиране.

България и Румъния са координатори на приоритетните области (PAC) 2 за туризъм от Стратегията на ЕС за региона на река Дунав, а DCC е постоянен наблюдател и е в непрекъснат контакт с PAC.
Очаква се в бъдеще да се работи в посока за сътрудничество с DCC за популяризиране на българските ПЕС схеми и прилагането на техния опит с бизнеса, за оформяне на стратегия за работа с потенциални бизнес партньори.

Нов представител на НАООС от Румъния

Danube PES project, Second Project Steering Group meeting, 2011. 
© WWF DCPO
Среща на управляващия комитет на ПЕС проекта през 2011 г.
© WWF DCPO
Киприан Гьоч е новият представител на Националната агенция по опазване на околната среда (НАООС) в рамките на проекта „ПЕС в Дунавския басейн”. Той идва на мястото на Мадалина Козма.

Гьоч, който е съветник в Дирекцията за програми, проекти, международни отношения и комуникация на НАООС, беше въведен в целите на ПЕС проекта, типа на работа, която е извършена с институциите, и с демонстрационните дейности по пилотните райони. 

ПЕС, ЛИДЕР и бъдещето на селските райони

Danube PES project, Nikopol meeting, 2011. 
© WWF
Никопол, август 2011 г.
© WWF
Пилотния район Персина беше домакин на първия семинар от серията за ЦИЕ-ЛИДЕР, която цели да основе международна ЛИДЕР мрежа за Централна и Източна Европа. Той се проведе през август 2011 г. град Никопол. В събитието участваха 60 международни експерти.

Освен споделянето на идеи и планирането на бъдещи сценарии, участниците се концентрираха върху важността на селските райони за развитието на обществото, включително и на градските райони, отчитайки многостранната роля на селските райони в осигуряването на храни, условия за почивка и природен капитал.

Участниците дискутираха необходимостта да бъдат по-активни в отстраняването на пречките при изпълнението на политиката на национално ниво, с цел да се спасят селските райони и ползите, които те създават и дават на цялото общество чрез устойчиво развитие на селските райони

ПЕС проектът с потенциал за международна обмяна на ученици и студенти

Danube PES project, teacher exchange, 2011. 
© WWF
ПЕС проектът представлява интерес за чуждестранни ученици и студенти
© WWF
През юли 2011 г. активната работа на ПЕС екипа привлече двама френски учители, които оцениха възможностите за стаж на френски ученици и студенти в българските пилотни райони. Учителите г-н Менар и г-жа Тимбе се интересуваха от интегрираното управление на защитените територии. Те определиха разработването на ПЕС схемите в пилотните райони като иновативно решение за обединяване на бизнеса (арендаторите), властите, свързани с опазването на природата и посетителите за изпълнение на целта за опазване на защитените територии.

Първите кандидати, които се интересуват от устойчиво управление на горите, вече са подали своите заявления за стаж.

„Този тип на обмяна е важен за пилотните райони, за да бъдат популяризирани като източник на природни богатства, за развитието на местните райони и за повишаване на интереса в сферата на опазването и управлението на зоните от Натура 2000, като райони с икономически, социални и екологични ползи”, коментира Мая Тодорова, мениджър на проекта „ПЕС в Дунавския басейн”.

ПЕС екипът дава консултации при изготвянето на плановете за управление за зоните от Натура 2000 в Румъния

Monia Martini, WWF DCPO, Romania. 
© WWF DCPO
Моня Мартини, WWF DCPO, Румъния
© WWF DCPO
По време на среща на 6 юни с представители на Министерството на околната среда и горите в Румъния, българският ПЕС екип обсъжда плановете за управление и мерките за плащания за зоните от Натура 2000.

Дискусията се съсредоточи върху изследванията за управленските мерки за местообитанията и видовете, представляващи интерес за Общността.
Експертизата на WWF е поискана поради предстоящото стартиране на спецификациите за проучванията.

Екипът на WWF препоръча да се използват минималните мерки за управление за хабитатите в зоните от Натура 2000, разработени от WWF. Постигна се съгласие министерството да създаде база данни с всички резултати от проекта за Натура 2000 и да се идентифицират основните заплахи и икономическата оценка на загубите, за да се осъществят мерките за плащания за Натура 2000. Екипът на WWF също така препоръча селекция на пет пилотни района с различни местообитания и видове, за да се анализират ограниченията и да се оценят загубите.

Втора среща на Управителния съвет по ПЕС: решения и препоръки

Danube PES project, second steering group meeting. 
© WWF
Втора среща на управителния съвет на ПЕС проекта
© WWF
Втората среща на Управителния съвет се проведе в Букурещ на 1 юни 2011 г. Групата благодари на миналогодишния председател Мадалина Козма и посрещна новият – Любомир Василев.

Групата одобри доклада за първия проектен период и работния план за следващия период. Беше насърчено сътрудничеството на екипа на проекта с МКОРД и националните правителства по въпроса за разходите за околна среда. Участниците насърчиха и отдаването на повече внимание на ПЕС схемите към темите за горите и промените в климата.

Следващата среща на Управителния съвет по проекта ще се събере отново през септември 2013 г.

Презентациите от срещата можете да намерите тук

УС на проект Насърчаване на ПЕС се събира в края на май

Заседанието на управителния съвет на ПЕС проекта ще се проведе в румънската столица Букурещ 
© WWF DCP BG Archive
Заседанието на управителния съвет на ПЕС проекта ще се проведе в румънската столица Букурещ
© WWF DCP BG Archive
Второто заседание на Управителния съвет на проект Насърчаване на плащанията за екосистемни услуги (ПЕС) и свързаните схеми за устойчиво финансиране в Дунавския басейн ще се проведе на 31 май и 1 юни 2011 г. в Букурещ, Румъния.
Целта на събитието е да разгледа междинните резултати по проекта и да отправи препоръки за понататъшното му развитие към изпълнителните организации и партньори. Следващото събиране на УС е през септември 2013 г.  

Напредва работата по проект ПЕС в Дунавския басейн в пилотните райони

Продължава разработването и адаптирането на ПЕС като схеми за устойчиво финансиране в България и ... 
© WWF
Продължава разработването и адаптирането на ПЕС като схеми за устойчиво финансиране в България и Румъния
© WWF
Екипът по проект ПЕС в Дунавския басейн работи активно по разработването и адаптирането на ПЕС като схеми за устойчиво финансиране в България и Румъния.
В Румъния екипът развива схеми за плащане за собствениците на рибарници с цел опазване на биологичното разнообразие и подобряване на качеството на водата. Плащането за пилотния район е разработено, но екипът търси възможности да разшири приложението на мярката на национално ниво. Схемата за устойчиво финансиране в Румъния е разработена на местно ниво – в пилотен район Марамуреш, където съществуват няколко малки защитени зони. Екипът работи върху устойчива схема за финансиране, като включва туристическия бизнес и допринася за управлението на защитените зони.
В България екипът разработва схеми за национални публични плащания за земеделските производители с цел подобряване на качеството на водата, използвана в тяхната дейност. Екипът си сътрудничи активно с Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури по разработване и прилагане на схемата, като взема предвид цялото национално и Европейското законодателство.
В България екипът също разработва схема за устойчиво финансиране в пилотен район Русенски Лом. Целта й е опазване на биологичното разнообразие чрез ангажиране на местния туристически бизнес, местните общности и администраторите, отговарящи за опазването на защитената зона. Екипът вече е организирал първите бизнес оператори, готови за участие в схемата.

Мениджъри на речни басейни се обучават по ПЕС

River basin managers training on PES, Romania, 2011 
© WWF
Румъния, 2011
© WWF
Мениджъри на речни басейни в Румъния се срещнаха за да дискутират ПЕС схемите и тяхното включване като финансов механизъм в ПУРБ и ПОМ.

Семинарът, който беше организиран в сътрудничество с националния партньор по проекта ANAR – Румънската национална администрация за водите, беше ръководен от Пиер Стросе, експерт от ACTeon в областта и предишен консултант за ЕС при въвеждането на РДВ.

Дискусии, презентация на разгледаните примери и упражненията на работната група дадоха на участниците допълнително разбиране и изясняване за тяхната бъдеща работа по екосистемните услуги и ПЕС. 

Европейският комисар за регионално развитие Йоханес Хаан беше информиран за ПЕС проекта

WWF DCPO Irene Lucius with EU Commissioner Hahn 
© WWF
Ирене Луциус, директор „Политики” на WWF и еврокомисаря за регионално развитие Йоханес Хаан
© WWF
 На среща с еврокомисаря за регионално развитие Йоханес Хаан, Ирене Луциус, директор „Политики” на WWF препоръча разпределение на средства от бъдещата Кохезионна политика към мерки, насърчаващи екосистемни услуги като възстановяването на влажни зони от басейна на река Дунав.

Срещата се проведе във Виена на 16 май и беше инициирана от WWF. В нея се включиха експерти от Европейското екологично бюро, друга екологична НПО мрежа. Комисарят Хаан участва активно в дискусиите, като оцени високо полезността на зелената инфраструктура на Европа и заяви интерес за финансирането й през следващия бюджетен период 2014-2020 г.

България има шанс да изпревари страните от ЕС по иновативни плащания в рибарството

Устойчивото използване на водните и рибните ресурси е единствения начин България да подобри ... 
© WWF / Anton Vorauer
Устойчивото използване на водните и рибните ресурси е единствения начин България да подобри екологичното състояние на водните си екосистеми
© WWF / Anton Vorauer
Днес в столицата се проведе национална конференция, на която бяха обсъдени нови начини за устойчиво управление на водните екосистеми в страната. Идеята е да бъде направен опит за въвеждане на различни схеми за плащания за екосистемни услуги - иновативен подход за опазване на природата, който все още не е широко разпространен в Европа. На конференцията, организирана от WWF и Държавната агенция по рибарство, присъстваха г-н Цветан Димитров, заместник-министър на земеделието и храните, представители на частния сектор и НПО.

Цялата новина

Семинар представи ползите от биомасата от влажните зони

Инсталацията за биомаса в природен парк Персина беше представена пред журналисти 
© WWF
Инсталацията за биомаса в природен парк Персина беше представена пред журналисти
© WWF
 На 12 май 2011 г. в пилотна зона Персина беше представена разработката „Управление на биомасата от влажните зони – икономически възможности за местните общности”. Експертът по климатичните промени от проект ПЕС в Дунавския басейн Георги Стефанов и Лора Жебрил представиха пред местни фермери и компании проблеми, свързани с климатичните промени, и възможности за оползотворяването на биомасата от влажните зони. Лора Жебрил запозна аудиторията с примери за успешна ПЕС схема в Европа, финансирана с частни средства и свързана с биомасата от влажните зони.
В рамките на събитието беше събрана информация от участниците за тяхното желание за включване в местна ПЕС схема, свързана с ограничаване на последствията от изменението на климата, чрез възстановяване и поддръжане на влажните зони в природен парк Персина.

ПЕС проектът беше представен пред европейския комисар за действия по климата Кони Хедегор

Георги Стефанов, eксперт по климата представи целите на проект “Плащания за екосистемни услуги” в ... 
© WWF
Георги Стефанов, eксперт по климата представи целите на проект “Плащания за екосистемни услуги” в контекста на климатичните промени
© WWF
На 15 май по време на работен обяд с Европейския комисар за действия по климата Кони Хедегор, Георги Стефанов, експерт по климата в проект ПЕС в Дунавския басейн във WWF, представи целите на проект “Плащания за екосистемни услуги” в контекста на изменението на климата. Това е първото посещение на комисар Хедегор в България.
По време на срещата, беше демонстрирано как ПЕС-схемите могат да бъдат приложени в басейна на река Дунав, като по този начин допринесат за намаляването на емисиите на парникови газове. Георги Стефанов сподели с комисар Хедегор, че като първа стъпка бизнесът в региона е запознат с концепцията за екосистемни услуги и с възможностите за улавяне на въглерода, свързани с възстановяването и опазването на екосистемите. Комисар Хедегор беше запозната и с разнообразните ползи от екосистемите по отношение на регулирането на климата и улавянето на въглерода. Разпределянето на финансови ресурси за изграждане на устойчивост на екосистемите ще подкрепи усилията за адаптиране и ограничаване на последствията от изменението на климата.

Форум „Бизнес и климат” беше проведен в София

В София, представители на бизнеса бяха запознати с основните предимства на ПЕС схемите 
© WWF
В София, представители на бизнеса бяха запознати с основните предимства на ПЕС схемите
© WWF
 Екипът по проект „ПЕС в Дунавския басейн” заедно с Коалиция за климата - България, чийто съучредителен член е WWF, взеха участие в работен семинар на тема "Бизнес и климат". Той се проведе в София на 5 април 2011 г. По време на събитието български компании бяха запознати с възможностите за бизнеса във връзка с ПЕС-схемите, който бяха представени като начин за решаване на екологични проблеми на местно ниво, както инструмент за гарантиране на допълнително финансиране и добавена стойност за хората и околната среда.

Тенденции в осъществяването на политиките в България

Юлия Григорова, WWF DCPO 
© WWF
Юлия Григорова, WWF DCPO
© WWF
Активното сътрудничество с Българската изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури е голям успех в рамките на Проект „ПЕС в Дунавския басейн” в България. Националният координатор Юлия Григорова организира ежемесечни срещи с Агенцията за координиране на работата по публичните плащания за производителите на аквакултури. Тя се срещна и с представители на Дирекция „Директни плащания” към Министерство на земеделието и храните с цел координиране на предложените мерки.

Освен това, Юлия Григорова обсъди с Министерството на финансите финасовата рамка на схемата за устойчиво финансиране в Русенски Лом. Координацията и консултациите бяха необходими за да се гарантира, че публичната администрация от Дирекцията на Природен парк „Русенски Лом“ ще може да разпределя средствата, събрани от туризъм, за консервационни мерки като част от схемата. В момента структурата е длъжна да прехвърля тези средства към държавния бюджет.

ПЕС схеми бяха представени на медиен семинар в Дунавския регион

Медийно пътуване до природни паркове Персина и Русенски Лом 
© WWF
Медийно пътуване до природни паркове Персина и Русенски Лом
© WWF
 На 28 и 29 април екипът по проект „ПЕС в Дунавския басейн” организира журналистическа обиколка до природни паркове „Персина“ и „Русенски Лом“ . 15 журналисти от водещи български медии се запознаха с работата на WWF в региона и с разработените ПЕС-схеми в туризма.

Съвместна инициатива популяризира ПЕС

Фиеста TV е партньор в популяризирането на целите на ПЕС проекта 
© Fiesta TV
Фиеста TV е партньор в популяризирането на целите на ПЕС проекта
© Fiesta TV
Екипът по проект „ПЕС в Дунавския басейн” започна съвместна работа с националната телевизия за кулинария Фиеста TV за популяризиране на храните от устойчиви рибовъдни стопанства и селскостопанска дейност. Търсенето на пазарни възможности и реклама са част от начините за насърчаване на природосъобразните практики и за привличане на повече доставчици на екосистемни услуги в селските райони в подкрепа на предложените ПЕС-схеми. Телевизионният екип посети за първи път пилотна зона Русенски лом и изготви сценарий, който по атрактивен начин свързва ПЕС и стопанската дейност и адаптира темата за по-широка публика. Работата с телевизионния канал помага за по-голяма информираност на крайните потребители относно целите на проекта.

Eкипът по проект „ПЕС в Дунавския регион“ подкрепи кампания на Министерството на земеделието и храните

Eкипът по проект „ПЕС в Дунавския регион“ 
© WWF
Eкипът по проект „ПЕС в Дунавския регион“
© WWF
През март 2011 г. екипът по проект „ПЕС в Дунавския регион“ подкрепи активно кампанията на Министерството на земеделието и храните за популяризиране на новите плащания за собствениците на земеделски земи в границите на Натура 2000 съгласно Европейската директива за птиците. Заедно с основните говорители от Министерството на земеделието и Разплащателна агенция – г-н Атанасов и г-н Янев, координаторът на проекта за България – г-жа Юлия Григорова, представи новите мерки пред присъстващите национални медии.

Продължава изграждането на капацитет на местните заинтересовани страни за плащанията по Натура 2000

Обучение на фермери в рамките на ПЕС проект 
© WWF
Обучение на фермери в рамките на ПЕС проект
© WWF
 През март 2011 г. се проведоха два работни семинара в природни паркове „Персина“ и „Русенски Лом“. На събитията беше поставен акцент върху плащанията за селскостопански земи в зоните по Натура 2000 съгласно Европейската директива за птиците. Мярката влезе в сила наскоро по силата на Ос 2 - Околна среда на Националната програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. По време на семинарите бяха обучени общо повече от 60 фермери и експерти от местните институции, както и представители на двата парка.