Новини

Започна тестване на въздействието на мерките, свързани с аквакултури, върху качеството на водата в пилотен обект Чоканещи. Мерките бяха разработени по време на етапа на предпроектно проучване. Нает е консултант, който да следи за качеството на водата за срок от една година. Консултантът ще вземе под внимание технологичните процеси на мястото на пилотния проект, водния поток и предложените мерки за аквакултурите. След приключването на тази дейност ще публикуваме план за мониторинг и оценка, за да се улесни по-нататъшното прилагане на такива мерки за аквакултури в други рибовъдни стопанства.

Ролята на частния сектор в управлението на водните ресурси и в намаляването на негативното въздействие върху влажните зони беше в центъра на дебата на форума „Бизнес, води и влажни зони“, организирана паралелно с конференцията по повод на Рамсарската конвенция в Букурещ за страните, част от проекта за схеми за плащания за екосистемни услуги в Дунавския басейн. Фирмите все по-често смятат, че има криза с водните ресурси както по отношение на количество, така и на тяхното качество — нещо, което пряко засяга работата им. В резултат от това, фирми от различни сектори — от търговията на дребно до облеклата и от хранително-вкусова до добивната промишленост — започват да предприемат мерки за опазване на водите.

Фирмите все по-често смятат, че има криза с водните ресурси както по отношение на количество, така и на тяхното качество — нещо, което пряко засяга работата им. В резултат на това, фирми от различни сектори — от търговията на дребно до облеклата и от хранително-вкусова до добивната промишленост — започват да предприемат мерки за опазване на водите. Търсенето на информация за рисковете от недостиг на вода се увеличава и от инвеститори, банки и застрахователни дружества.

„Когато кризата на водните ресурси вече не е далечна реалност, а по-скоро феномен, който все повече се приближава до нас, в нея се включват всички — от физически лица до управляващите органи, неправителствените организации и корпорации, които търсят начини да определят начини за разработване на средносрочни и дългосрочни мерки“, споделя Magor Csibi, директор на WWF Румъния. „Би било погрешно да се вглеждаме единствено във фирмите като част от проблема, по-скоро ние трябва да им помогнем да станат част от решението. Този форум е стъпка в правилната посока“, казва Csibi.

Участници в събитието, организирано от WWF, Рамсарската конвенция и Международната комисия за опазване на река Дунав, изслушаха представители на Lafarge, The Coca-Cola Company, Danone, Procter & Gamble и General Electric — фирми, за които се счита, че имат добри практики по отношение на консумацията на вода и чиито устойчивите бизнес решения са били забелязани.

Сред темите в дневния ред бяха настоящи и бъдещи водни ресурси в Европа и басейна на река Дунав, по-специално последствията за частния сектор по отношение на рисковете, разходите, законодателство и репутацията, и не на последно място, идентифициране на партньори , които да продължат усилията за опазване на влажните зони.

Какъв е залогът за фирмите

„Някои от критичните фактори във веригата за доставки на Coca-Cola са физическото наличие на вода, засушавания, увеличаване на търсенето на безалкохолни напитки, изменението на климата, ограниченията, наложени от законодателството, и нагласата на обществото“, казва Ulrike Sapiro, директор „Корпоративната социална отговорност и околна среда“ на Coca-Cola Europe. „Стратегията, която беше разработена от Coca-Cola за справяне с тези проблеми, включва мерки, свързани със съставки, опаковки, производство, дистрибуция, охлаждане и рециклиране“, разказа Sapiro.

„Политиката на Lafarge е преди разширяване на съществуваща кариера или изграждане на нова да се извърши много строга оценка на въздействието върху околната среда и местната общност, включително хидроложка и геоложка оценка“, сподели Jim Rushworth, вицепрезидент по околната среда и обществените въпроси, кариерите , инертните материали и бетона в Lafarge.

„Компаниите имат много различни нива на ангажираност и действие, но все повече и повече средства се разпределят за проекти за управление на водите“, заяви Stuart Orr, началник по управление на водата към WWF International.

Представената на срещата на Рио + 20 , книга „Обещанието на екосистемите“ на Meidert Brouwer, включва проекта за схеми за плащания за екосистемни услуги в Дунавския басейн сред други успешни схеми за екосистемни плащания от целия свят. Книгата разяснява новата тенденция за придаването на финансова стойност на природата и заплащането за услугите, които природата предлага.

Плащанията за екосистемни услуги са представени като възможност за фирмите да инвестират в опазването на природата и възстановяването и се демонстрира, че използването на услугите на природата по един отговорен начин често е много по-евтино от изграждане и поддържане на инсталации. В „Обещанието на екосистемите“ се обяснява как опазването и възстановяването на природата допринасят за водоснабдяването (напр. проекта за схеми за плащания за екосистемни услуги в Дунавския басейн), продоволствената сигурност, намаляването на бедността и създаването на работни места. Книгата демонстрира, че инвестирането във възстановяването на природата се отплаща и че потребителите и компаниите могат да станат съюзници по пътя към устойчивото развитие.

„Възможността да се съсредоточим и да обсъждаме пилотни схеми, разработени в България и в Румъния, като част от проекта, е един от най-полезните резултати от третото заседание на ръководния комитет на проекта за схеми за плащания за екосистемни услуги в Дунавския басейн“, споделя ръководителят на проекта Мая Тодорова. „Схемите, които разработихме за обществените плащания за устойчиво рибарство, природосъобразно земеделие и аквакултури, както и схемите за опазване на биологичното разнообразие бяаха основно във фокуса на вниманието през трите дни на срещата“.

Третото заседание на ръководната група на проекта за насърчаване на плащанията за екосистемни услуги и свързаните схеми за устойчиво финансиране в Дунавския басейн се проведе от 28 до 30 май в Никопол. По време на срещата членовете на ръководната група научиха за проблеми, свързани с проекта и неговия напредък. Участниците в срещата се включиха и в дискусия по основните констатации за екосистемните плащания в Украйна и Сърбия. Срещата се проведе по средата на проекта, в решителен за екипа момент, в който да се получи ценна обратна информация за свършената работа.

Третата среща на управляващия комитет на проекта „Насърчаване на плащанията за екосистемни услуги (ПЕС) и свързаните схеми за устойчиво финансиране в Дунавския басейн” ще се проведе в Никопол през 28-30 май 2012 г.

Целта на събитието е да бъде направен цялостен преглед на развитието и напредъка на проекта. Основен фокус на участниците ще бъдат пилотните схеми, които се развиват в България и Румъния. Те включват схеми за публични плащания за устойчиво рибарство, екологично земеделие и аквакултури, както и такива за опазване на биологичното разнообразие.

Участниците в срещата ще вземат участие в дискусионен панел, където ще се разгледат основните резултати от прилагането на ПЕС в Украйна и Сърбия. „Тази среща съвпада със средата на изпълнението на проекта и е изключително важна по отношение на получаването на обратна връзка за работата, свършена до момента” коментира Мая Тодорова, ръководител на дунавския ПЕС проект.

„Това е и причината да организираме няколко дискусионни панела – искаме да имаме изводи, които да приложим във втората част от реализацията на проекта”, допълни тя.

ПЕС схема в Марамуреш ще заработи скоро, след като 11 представители на малкия, местен бизнес свързан с туризма подписаха Меморандум за разбирателство.
Според споразумението, те ще се фокусират върху програми за устойчиво развитие на местно и национално ниво, насърчаване на развитието на туризма в региона, опазване на околната среда, биоразнообразието, фауната и защитените територии.

Своевременно ще бъде създаден и Фонд за опазване на биоразнообразието, който ще се управлява от Асоциацията „Въздействието на Марамуреш”. Неговата цел е да се мобилизират необходимите ресурси за опазване на природните системи, които се намират зад Зеления път на Марамуреш (Drumul Mostenirii Maramuresene).

Екипът на проекта се срещна с отговорниците на седем защитени територии в района на Зеления път, за да обсъди техните първостепенни нужди по опазването на околната среда, както и други важни аспекти по процедурите по разпределение на средствата по ПЕС.

на консервационните мерки в зоните от Натура 2000
Инструментът е разработен от няколко консултантски групи, които са сключили договор с Европейската комисия.

От 27-те страни-членки на ЕС са избрани 15 примера, като пилотният район Русенски Лом е един от тях. Инструментът обхваща девет стъпки, водещи до пълна икономическа оценка на зоните по Натура 2000. На международен семинар бяха показани резултатите от първите три стъпки.

На събитието присъстваха и представители на ЕК. То за пореден път показа необходимостта от по-добра комуникация на между политиците, изпълнителите на политики, представителите на местни заинтересовани страни, икономистите и еколозите.

Ирене Лусиус, координатор «Политики», WWF се срещна с Херберт Хамеле, президентът на ЕКОТРАНС.

По време на срещата, двамата обсъждиха неговия „атлас за отлични постижения” за Рио 2012 г., който съдържа най-добрите примери за устойчив туризъм от целия свят (в атласа предстои евентуалното публикуване на ПЕС схемата за туризма).

След срещата, Херберт Хамеле заяви своя интерес да работи с WWF по компонента за природен туризъм от Дунавската стратегия.

Друга тема, обсъждана на срещата беше концепцията „посетителите плащат обратно”, която предвижда туристите да заплащат за природните ценности, на които се радват.

Земеделски стопани от пилотните райони Персина и Русенски Лом взеха участие в серия от семинари по агроекология и биологично земеделие, които се проведоха между юни и ноември 2011 г.

По време на семинарите бяха дискутирани проблемите и политиките в сектора и перспективите за биоземеделието през новия програмен период на Общата селскостопанска политика (ОСП). Участниците обсъдиха още развитието на агроекологичното законодателство и Натура 2000. Обученията включиха и занятия по изграждане на капацитет за агромаркетинг и реклама, с акцент върху конкурентното предимство на природосъобразното земеделие и брандирането на продукти от районите на Натура 2000.

Земеделците от района на Персина са пряко включени в схемата по проекта „ПЕС в Дунавския басейн”. Чрез нея се осигурява по-добро стопанисване на земеделските земи, намаляване на химичното третиране и спиране на практиките за палене на стърнища и ливади.

Фермерите от района на Русенски Лом са непряко включени в ПЕС схемата, тъй като тя се съсредоточава върху туризма. Все пак управлението на техните пасища може да подобри или влоши обхвата на екосистемните услуги – рекреативната стойност, биологичното разнообразие, улавянето и съхранението на въглерод.
 

Експерти по рибарство и аквакултури и управители на рибарници от България и Румъния имат възможност да научат за устойчивите практики за рибарство и аквакултури. Това ще стане по време на тридневен семинар в Унгария, който е част от проекта „ПЕС в Дунавския басейн”.

Обучителната обиколка е от полза за участниците, занимаващи се с планирането и прилагането на финансови механизми за водния сектор. По време на семинара те имат възможност да видят разнообразието от икономически дейности, които функционират успоредно с опазването на околната среда.

Повече можете да прочетете тук

В края на септември по време на водното турне на WWF, специалният камион на WWF посети Плевен, Русе, Велико Търново, Белене, София, Свищов и Силистра. В информационната палатка посетителите откриха интересни факти за река Дунав и да научиха за най-големите заплахи пред нея.

Представена беше информация за ПЕС, заедно с необходимостта да се грижим за услугите, които ни предоставя природата.

Целта на водното турне на WWF е да повиши информираността на хората за екосистемните услуги, свързани с водната среда и начините да ги опазим.
 

Приключи разработването на ПЕС схемите за българските пилотни райони Персина и Русенски Лом.

Пилотната схема за Персина осигурява рамката, по която ще се движи управлението на биомаса от земеделските земи и влажните зони в района, допринасяйки за подобряване на почвообразуването, качеството на водата, биоразнообразието и задържането на въглерода в почвата.
Изчисленията показват изгодна възможност за използването на остатъчната биомаса за производство на пелети и брикети.
Вече е наличен и бизнес партньор, който да осъществи схемата и с него има подписано споразумение за сътрудничество. Схемата за Персина се изпълнява на частни начала с помощта на местния бизнес, който е съгласен да управлява устойчиво биомасата.

Схемата за Русенски Лом се основава на базата на публично-частното партньорство, където бизнесът, работещ в района, пряко или чрез своите клиенти допринася за опазването на природните богатства. Схемата се съсредоточава преди всичко върху културното наследство на региона, но нейното осъществяване ще допринесе и за подобряване на качеството на водата, контрола върху почвената ерозия, опазването на биоразнообразието и улавянето на въглерода.

Румънският ПЕС екип представи ПЕС схемите и възможностите и ползите за участниците в тях, както и условията за успех на финансовия механизъм по време на семинар в пилотния район Марамуреш, който се проведе на 5 ноември 2011 г. На събитието участваха представители на местния туристически бизнес.

На събитието беше обсъдено създаването на ПЕС фонд, като всички участници изразиха своята готовност да го подкрепят чрез преотстъпване на част от своите печалби.

Участниците на семинара изразиха своята убеденост в успеха на ПЕС схемите в Марамуреш, въпреки наличието на редица административни спънки при осъществяването й.

Вече е готов и основния промоционален инструмент по схемата – специално проектирана карта, която представлява своеобразен „билет” за седемте защитени зони от Марамуреш. Закупувайки си картата, туристите ще подкрепят консервационните дейности в тези защитени зони.

През юли 2011 г. активната работа на ПЕС екипа привлече двама френски учители, които оцениха възможностите за стаж на френски ученици и студенти в българските пилотни райони. Учителите г-н Менар и г-жа Тимбе се интересуваха от интегрираното управление на защитените територии. Те определиха разработването на ПЕС схемите в пилотните райони като иновативно решение за обединяване на бизнеса (арендаторите), властите, свързани с опазването на природата и посетителите за изпълнение на целта за опазване на защитените територии.

Първите кандидати, които се интересуват от устойчиво управление на горите, вече са подали своите заявления за стаж.

„Този тип на обмяна е важен за пилотните райони, за да бъдат популяризирани като източник на природни богатства, за развитието на местните райони и за повишаване на интереса в сферата на опазването и управлението на зоните от Натура 2000, като райони с икономически, социални и екологични ползи”, коментира Мая Тодорова, мениджър на проекта „ПЕС в Дунавския басейн”.

Втората среща на Управителния съвет се проведе в Букурещ на 1 юни 2011 г. Групата благодари на миналогодишния председател Мадалина Козма и посрещна новият – Любомир Василев.

Групата одобри доклада за първия проектен период и работния план за следващия период. Беше насърчено сътрудничеството на екипа на проекта с МКОРД и националните правителства по въпроса за разходите за околна среда. Участниците насърчиха и отдаването на повече внимание на ПЕС схемите към темите за горите и промените в климата.

Следващата среща на Управителния съвет по проекта ще се събере отново през септември 2013 г.

Презентациите от срещата можете да намерите тук

Екипът по проект ПЕС в Дунавския басейн работи активно по разработването и адаптирането на ПЕС като схеми за устойчиво финансиране в България и Румъния.
В Румъния екипът развива схеми за плащане за собствениците на рибарници с цел опазване на биологичното разнообразие и подобряване на качеството на водата. Плащането за пилотния район е разработено, но екипът търси възможности да разшири приложението на мярката на национално ниво. Схемата за устойчиво финансиране в Румъния е разработена на местно ниво – в пилотен район Марамуреш, където съществуват няколко малки защитени зони. Екипът работи върху устойчива схема за финансиране, като включва туристическия бизнес и допринася за управлението на защитените зони.
В България екипът разработва схеми за национални публични плащания за земеделските производители с цел подобряване на качеството на водата, използвана в тяхната дейност. Екипът си сътрудничи активно с Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури по разработване и прилагане на схемата, като взема предвид цялото национално и Европейското законодателство.
В България екипът също разработва схема за устойчиво финансиране в пилотен район Русенски Лом. Целта й е опазване на биологичното разнообразие чрез ангажиране на местния туристически бизнес, местните общности и администраторите, отговарящи за опазването на защитената зона. Екипът вече е организирал първите бизнес оператори, готови за участие в схемата.

 На среща с еврокомисаря за регионално развитие Йоханес Хаан, Ирене Луциус, директор „Политики” на WWF препоръча разпределение на средства от бъдещата Кохезионна политика към мерки, насърчаващи екосистемни услуги като възстановяването на влажни зони от басейна на река Дунав.

Срещата се проведе във Виена на 16 май и беше инициирана от WWF. В нея се включиха експерти от Европейското екологично бюро, друга екологична НПО мрежа. Комисарят Хаан участва активно в дискусиите, като оцени високо полезността на зелената инфраструктура на Европа и заяви интерес за финансирането й през следващия бюджетен период 2014-2020 г.

Днес в столицата се проведе национална конференция, на която бяха обсъдени нови начини за устойчиво управление на водните екосистеми в страната. Идеята е да бъде направен опит за въвеждане на различни схеми за плащания за екосистемни услуги - иновативен подход за опазване на природата, който все още не е широко разпространен в Европа. На конференцията, организирана от WWF и Държавната агенция по рибарство, присъстваха г-н Цветан Димитров, заместник-министър на земеделието и храните, представители на частния сектор и НПО.

Цялата новина

На 15 май по време на работен обяд с Европейския комисар за действия по климата Кони Хедегор, Георги Стефанов, експерт по климата в проект ПЕС в Дунавския басейн във WWF, представи целите на проект “Плащания за екосистемни услуги” в контекста на изменението на климата. Това е първото посещение на комисар Хедегор в България.
По време на срещата, беше демонстрирано как ПЕС-схемите могат да бъдат приложени в басейна на река Дунав, като по този начин допринесат за намаляването на емисиите на парникови газове. Георги Стефанов сподели с комисар Хедегор, че като първа стъпка бизнесът в региона е запознат с концепцията за екосистемни услуги и с възможностите за улавяне на въглерода, свързани с възстановяването и опазването на екосистемите. Комисар Хедегор беше запозната и с разнообразните ползи от екосистемите по отношение на регулирането на климата и улавянето на въглерода. Разпределянето на финансови ресурси за изграждане на устойчивост на екосистемите ще подкрепи усилията за адаптиране и ограничаване на последствията от изменението на климата.

 На 28 и 29 април екипът по проект „ПЕС в Дунавския басейн” организира журналистическа обиколка до природни паркове „Персина“ и „Русенски Лом“ . 15 журналисти от водещи български медии се запознаха с работата на WWF в региона и с разработените ПЕС-схеми в туризма.

 През март 2011 г. се проведоха два работни семинара в природни паркове „Персина“ и „Русенски Лом“. На събитията беше поставен акцент върху плащанията за селскостопански земи в зоните по Натура 2000 съгласно Европейската директива за птиците. Мярката влезе в сила наскоро по силата на Ос 2 - Околна среда на Националната програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. По време на семинарите бяха обучени общо повече от 60 фермери и експерти от местните институции, както и представители на двата парка.