Врачанската планина
Врачанската планина
Врачански Балкан е една от най-интересните земеповърхностни форми в България – многообразие от скални венци, заоблени върхове, долини, седловини и въртопи, съчетани с голяма разлика в надморската височина (от 200 до 1482 м) и с разнообразна дървесна растителност. Тук се намира Вратцата – популярен район за катерене с най-високите вертикални варовикови стени (над 400 м) на Балканския полуостров. Това е най-богатият пещерен район в България с над 500 пещери и пропасти, които имат огромна роля за опазване на пещерния живот в България и особено на прилепите. Съчетанието между скална основа и течаща вода е способствало формирането на 176 красиви водопада. Врачански Балкан е дом и на огромен брой птици, като в последните години се полагат усилия за завърщане на белоглавия лешояд, изчезнал преди време от района. Затова на територия от около 30 000 ха е обявен природен парк, както и две защитени зони от мрежата Натура 2000 – по Директивата за птиците и по Директивата за местообитанията.
Паркът обхваща общините Враца, Криводол, Мездра, Вършец и Своге с общо население 134 000 души, като в обхвата на парка попадат част от населените места на тези общини.
Горските екосистеми в района са разнообразни – на по-ниските места са разположени дъбови гори, докато на по-високите – букови. На отделни места има и борови пояси. Освен суровина за дървопреработващите предприятия във Враца, Криводол и Вършец и диви плодове и гъби за местното население и различни предприятия, разнообразните гори предоставят и важни поддържащи и регулиращи услуги – буковите и дъбови гори осигуряват възстановяването на подземните води в парка, докато боровите гори поглъщат атмосферни замърсители. Важен фактор за високото качество на предоставяните екосистемни услуги е и фактът, че почти 90% от горите в парка са естествени.
Поради карстовия релеф, водните екосистеми в парка са специфични. Обособени са 3 основни карстови басейна, които се подхранват основно от валежи и, донякъде, от речни води. Тези подземни води са от съществено значение за водоснабдяването в региона, както за питейни, така и за земеделски и промишлени цели. Снабдяването с вода е основен фактор при производството на шоколади във фабриката в Своге, на бира „Леденика“, на мандра „Пършевица“, както и на циментовия завод „Холсим“. Многобройните водопади от своя страна предоставят важни културни функции: те са атракция за туристите и посетителите.
Обработваемите земи в района са с минимална площ, но в парка има около 6000 ха пасища, които предоставят паша за 13 000 крави, овце и кози. Тези екосистеми предоставят млечни и месни продукти и са основен ресурс за бизнеса на мандра „Пършевица“ и други мандри от Враца и Криводол, както и за месокомбинати във Враца. Самите пашуващи животни поддържат биоразнообразието на тези територии.
Културните екосистемни услуги, които предоставя парка, също са многобройни. Паркът е изключително посещаван от катерачи и пещерняци, както и от други любители на планината, водопадите, манастирите и историческото наследство, като е обособена мрежа от различни тематични туристически маршрути.
Проектът си поставя за цел подробно да опише и остойности екосистемните услуги на природен парк „Врачански Балкан”, както и „доставчиците” им (собствениците или управителите на земите) и ползвателите им, които са потенциални „купувачи” (фермери, местно население, бизнес, туристи и др.). След това ще се разбработят схеми, чрез които доставчиците на екосистемни услуги да бъдат компенсирани и подпомогнати финансово за опазването им от ползвателите. Разработена е и схема за безвъзмездно подпомагане за развитие на местен бизнес, който опазва биоразнообразието.
Паркът обхваща общините Враца, Криводол, Мездра, Вършец и Своге с общо население 134 000 души, като в обхвата на парка попадат част от населените места на тези общини.
Горските екосистеми в района са разнообразни – на по-ниските места са разположени дъбови гори, докато на по-високите – букови. На отделни места има и борови пояси. Освен суровина за дървопреработващите предприятия във Враца, Криводол и Вършец и диви плодове и гъби за местното население и различни предприятия, разнообразните гори предоставят и важни поддържащи и регулиращи услуги – буковите и дъбови гори осигуряват възстановяването на подземните води в парка, докато боровите гори поглъщат атмосферни замърсители. Важен фактор за високото качество на предоставяните екосистемни услуги е и фактът, че почти 90% от горите в парка са естествени.
Поради карстовия релеф, водните екосистеми в парка са специфични. Обособени са 3 основни карстови басейна, които се подхранват основно от валежи и, донякъде, от речни води. Тези подземни води са от съществено значение за водоснабдяването в региона, както за питейни, така и за земеделски и промишлени цели. Снабдяването с вода е основен фактор при производството на шоколади във фабриката в Своге, на бира „Леденика“, на мандра „Пършевица“, както и на циментовия завод „Холсим“. Многобройните водопади от своя страна предоставят важни културни функции: те са атракция за туристите и посетителите.
Обработваемите земи в района са с минимална площ, но в парка има около 6000 ха пасища, които предоставят паша за 13 000 крави, овце и кози. Тези екосистеми предоставят млечни и месни продукти и са основен ресурс за бизнеса на мандра „Пършевица“ и други мандри от Враца и Криводол, както и за месокомбинати във Враца. Самите пашуващи животни поддържат биоразнообразието на тези територии.
Културните екосистемни услуги, които предоставя парка, също са многобройни. Паркът е изключително посещаван от катерачи и пещерняци, както и от други любители на планината, водопадите, манастирите и историческото наследство, като е обособена мрежа от различни тематични туристически маршрути.
Проектът си поставя за цел подробно да опише и остойности екосистемните услуги на природен парк „Врачански Балкан”, както и „доставчиците” им (собствениците или управителите на земите) и ползвателите им, които са потенциални „купувачи” (фермери, местно население, бизнес, туристи и др.). След това ще се разбработят схеми, чрез които доставчиците на екосистемни услуги да бъдат компенсирани и подпомогнати финансово за опазването им от ползвателите. Разработена е и схема за безвъзмездно подпомагане за развитие на местен бизнес, който опазва биоразнообразието.
