Бездействието е по-скъпо от енергията

Posted on
28 September 2021


През последните няколко дни симпатизанти на WWF ни питаха: Какво става с цените на тока в България и ЕС, и дали зелените политики са виновни за нейното покачване? Защо растат цените на енергията, а оттам и цените на всички стоки и услуги, които потребяваме? Какво може да направим, за да плащаме по-малко за енергия?
 
Отговорът на първия въпрос е лесен: НЕ, зелените политики НЕ са основният фактор за рязкото покачване на цената на електричеството, въпреки множество медийни спекулации по темата. Основна отговорност за покачващите се цени носи нарасналото търсене на енергия от възстановяващите се от COVID-19 икономики и по-специално нарасналото търсене на изкопаем (природен) газ, комбинирано с ограничени наличности и предлагане.
 
Тъй като в много европейски икономики изкопаемият газ все още се използва широко за бита, индустрията и производство на електричество, това се отразява на пазарното търсене и предлагане на практически всички енергоизточници. Предлагаме интересни анализи от Politico и CAN Europe за огромния скок в цените на газа. Както е видно от графиката по-долу, цената на газа е МНОГО по-определяща за енергията, произведена от него, отколкото климатичните политики на ЕС – а именно, квотите за въглеродни емисии, чиито цени също растат, но в много по-малка степен от цените на самото гориво.

Промяната в цената на изкопаемия газ (в сиво) и въглеродните квоти (в зелено), като фактори за нарастване на цената на произведеното електричество. Източник: Ember


 
А защо цената на газа и другите изкопаеми горива расте по принцип?
 
Отговорът на този въпрос има два компонента. На първо място: цената расте, защото, както е видно от името им, изкопаемите горива трябва да бъдат изкопани, преработени и транспортирани от едно място на друго. Това никога не е евтино, а когато е наложителен внос от чужди държави създава и монополни отношения и политически рискове за страните вносители.
 
България и Европейският съюз остават в хватката на енергийните доставки на изкопаеми горива от Русия – 47% от изкопаемия газ и 27% от петрола за ЕС през 2019 г. се внасят от там. А за България, Русия остава единствения съществен доставчик. През последните дни група евродепутати и Международната енергийна агенция отправиха критики към Русия, че се възползва от монополното си положение, манипулирайки доставките.
 
Дългосрочно цената на изкопаемия газ, петрол и въглища действително ще расте и под натиска на възприетата от ЕС цел за климатична неутралност до 2050 г. Логиката на ETS – схемата за търговия на въглеродни емисии, е, че цената им (сега близо 60 евро на тон), трябва да е достатъчно висока, за да имат реален стимул индустриите и компаниите да съкратят своите емисии чрез внедряване на безвъглеродни производствени методи и възобновяеми енергийни източници. Фактът, че все повече компании и домакинства ще произвеждат електричество от слънце и вятър, и ще използват електрически автомобили, сам по себе си допълнително ще оскъпи изкопаемите горива – а техния пазарен дял ще се свие и вече няма да имат икономиите от мащаба, на който до този момент разчитаха.
 
Важно е това да не засяга прекомерно икономиката и по-бедните домакинства, затова Европейският съюз задава период за енергиен преход – съкращаване на емисиите с 55% до 2030 г. и 100% до 2050 г. Ще бъде създаден т.нар. Социален климатичен фонд, който ще подпомага домакинства и микро-предприятия в нужда да преминат към възобновяема енергия в сградите и транспорта и така да намалят своите разходи за енергия.
 
Тук е важно да се отбележи, че колкото по-късно държава, бизнес или домакинство стартират прехода към възобновяеми енергия, толкова по-скъпо ще им струва той!
 
Това е и отговорът на третия въпрос - какво може да направим, за да намалим цената на енергията, която плащаме? Напомняме, че тази цена не се плаща само в пари: поради изгарянето на изкопаеми горива, светът се е затоплил с над 1.1 градус по Целзий, а ако не спрем изгарянето им, затоплянето може да достигне 2.7 градуса преди 2100 г. За ЕС това би означавало хиляди жертви от горещи вълни всяка година, милиарди евро щети от наводнения, и огромни загуби на гори от летните пожари.
 
Икономическата цена на климатичните промени в Европа. Източник: Изследователски център JRC към Европейската комисия
 

 
Но как може едновременно да намалим финансовата и човешка цена на климатичната криза, както и месечните си разходи за електроенергия и топлоенергия?
 
За щастие е възможно да направим така, че краткосрочните финансови решения за енергийната криза да се превърнат в стъпки към дългосрочни климатични решения на ниво икономика.
 
Ето как:
 
  1. От пестене на енергия към декарбонизация - всички знаем малки решения, които ни помагат да пестим енергия (но винаги е добре да си ги припомним). В контекста на по-скъпия ток и топлоенергия може да мислим малко по-мащабно за някои от основните източници на въглеродни емисии в нашето ежедневие, които най-често се припокриват с употребите на изкопаеми горива, които генерират CO2 емисии. Нужно ли е да пътуваме всеки ден до работа с автомобил (а за някои от нас, които имат лукса на домашния офис, нужно ли е изобщо)? Необходимо ли е да пътуваме до близки държави със самолет (2021 е година на жп транспорта)? Дали отоплението на изкопаем газ е най-добрия избор, в контекста на резкия скок в цената му (Международната енергийна агенция вече препоръча фирмите и домакинствата да не използват бойлери на газ след 2025 г.). Нужно ли е да заменяме личния или фирмен автомобил с нов с двигател с вътрешно горене сега, при условие, че се очакват нови по-добри и по-евтини електрически коли, които могат да бъдат частично субсидирани от Социалния климатичен фонд?
 
  1. От електроцентрали към децентрализация – моделът на енергетиката, в който огромни електроцентрали на изкопаеми горива (вкл. АЕЦ, работещ с изкопаем уран) поддържат така наречените “базови мощности” в мрежата, а други централи стоят в резерв, ако първите аварират, вече не е безалтернативен. Според изследване, поръчано от Европейския парламент, малките мощности, които се присъединяват към мрежата през следващите години ще надхвърлят многократно големите централи – нещо, което вече се случва в държави като Германия (а от тази пролет тенденцията се забелязва и в България). Това не означава автоматично по-ниски сметки за ток, тъй като огромните централи и електрически мрежи все още трябва да се поддържат за сметка на потребителите. Нещо повече – самата дестабилизация на климата, например зачестилите суши и топли вълни – създават големи рискове за въглищните и ядрени централи, които зависят от огромни количества вода за охлаждане: виж анализ на Greenpeace тук.
 
По тези причини в средносрочен и дългосрочен план минимизирането на цената на тока означава малки, гъвкави и възобновяеми производствени мощности, а не големи и неефективни електроцентрали, използващи изкопаеми горива. Бизнесът в България вече вижда тази логика и строи ВЕИ мощности за собствени нужди, които му гарантират сигурност и предвидимост на фона на борсовите цени.
 
Нужно е държавата също да вземе мерки, като състави план за затваряне на неефективните въглищни централи и мини преди 2030 г., по предвидим за индустрията и регионите начин, и с необходимите компенсации за заетите и живущите във въглищни райони. Гражданите не могат да вземат това решение, но можем заедно да прилагаме натиск то най-сетне да бъде взето от политиците, както предлагаме от За Земята, Greenpeace Bulgaria, WWF България, MOVE.BG и Института за кръгова икономика.
 
  1. От потребление на енергия към демократизация – най-важната промяна, която ще позволи намаляването на цената не енергията за домакинствата и микро- и малките предприятия е демократизацията на производството и складирането на топлина и електричество, която преминава през концепциите за така наречените “prosumers” и “енергийни общности”. “Prosumer” означава, че домакинство или малък бизнес вече не е само консуматор на енергия, а също така произвежда и съхранява ток със собствени фотоволтаици и батерии. Европейският съюз насърчава прехода на битовите потребители към производители на енергия и е предложил пакет от регулаторни облекчения за покривни фотоволтаици и мерки за защита на потребителите на енергия (които България все още не е приела). Следващата логична стъпка е сдружаването на prosumer-и в енергийна общност – споделено изграждане на ВЕИ инсталации и батерии, което ще намали общите разходи за всяко домакинство и ще позволи по-лесно финансиране от европейски програми и с банкови кредити. Енергийните общности не са приложими само за производството на електроенергия – в бъдеще те ще бъдат основата на споделени възобновяеми слънчеви топлофикации, които могат да заместят отоплението на база на неустойчиви източници в малки населени места и дори парното в големите градове. Ако се интересувате от създаване на енергийна общност, препоръчваме този актуален анализ на E3 Analytics за потенциалните юридически и практически форми на енергийни общности, и описание на първите пилотни инициативи у нас.
 
И така, въпреки че скъпите цени на електричеството и парното ще бъдат неоспорим факт в краткосрочно бъдеще, още по-скъпо ще ни излезе ако останем безучастни наблюдатели на случващия се в Европа и по света енергиен преход. Инициативата да пестим енергия, да настояваме за отговорни държавнически решения, и да произвеждаме възобновяемо електричество и топлина в своите домове и общности, е изцяло в нашите ръце. Залогът включва не само разходите ни, но и щетите за планетата от базираната на въглеродни емисии енергетика. Бездействието само ще надуе сметката.