Коалиция "Чиста храна, честен поминък"
Типични за България храни
Коалиция "Чиста храна, честен поминък"
WWF подкрепя опазването на природата, биологичното земеделие, правата на фермерите и потребителите
Коалиция „Чиста храна, честен поминък” е естествен резултат от партньорствата между нейните членове – неправителствени организации, чиито усилия са насочени към опазването на българската природа, развитие на биологичното земеделие, гарантирането на правата на българските потребители и създаването на възможност за достоен труд на българските фермери.
Тези компоненти са основни елементи от концепцията за устойчиво развитие, към което би трябвало България, като страна-членка на ЕС да се стреми.
Проблемът с качеството на българските храни има много дълбоки корени и в същото време има много голямо социално значение, защото засяга здравето на българското население. В същото време, макар и индиректно се отразява на българската природа и поминъка на местните общности в страната.
Един от проблемите, който е в основата на сегашното трагично състояние е, че всички български фермери, които отглеждат животни са принудени да продават млякото си само на 249 мандри.
Така 120 хил. ферми са разпределени (закрепостени) към 249 мандри. Според действащото национално законодателство нито една от тези ферми не може да продаде и един литър мляко, освен на одобрените изкупвачи и то само на един от тях. Всички, които продават мляко, сирене, кисело мляко от фермите си го правят нелегално и ги грози глоба.
Във всички останали европейски страни има специално законодателство, което позволява на фермерите да преработват продукцията си във фермата и да я продават законно на крайни клиенти, ресторанти и магазини. За да получат това право трябва да спазават стриктно изискванията за хигиена и безопасност на храните.
Това обикновено са малки ателиета за преработка, често с размерите на една стая. Във Франция например 101 988 ферми (15 % от всички ферми) преработват и продават част или цялата си продукция директно.
И това не е каприз на фермерите или добра воля на ветеринарите: регламент 852 на ЕС от 2004 г. задължава националните правителства да разработят отделни гъвкави изисквания към преработката на храни във фермите и директните продажби. Последни се подчиниха румънците – преди 2 години въведоха такива норми. България е единствената страна от ЕС, която не е въвела такива изисквания.
Ние сме категорични, че:
1. Качеството на млякото не зависи от размера на фермата. Качеството зависи от създадени условия за отглеждане на животните, доене и транспорт, ветеринарния контрол, както и от мотивацията на фермера за развитие и инвестиции във фермата. Не е вярно, че малките ферми произвеждат некачествено мляко. Вярно е обаче, че тяхното мляко се изкупува най-евтино с мотива, че е некачествено. От общо 120 хил. ферми „качествените” според НВМС са само 1708!
2. Освен да отглеждат крави и овце много от фермерите знаят и могат да произвеждат и качествено сирене, кисело мляко, кашкавал, крокмач, катък. Тези храни са вкусни, истински и са различни в отделните райони на страната – всеки район има своите малки тайни рецепти. Знанията и опита за производство на местни храни все още са запазени в отдалечените райони, където е съхраненена и природата, но вече са на път да бъдат окончателно загубени след 20 години забрани за легална продажба.
3. Държавата трябва да изпълни европейските изисквания и да даде равен шанс на всички фермери да преработват и законно да продават мляко, сирене, кисело мляко, месо, яйца. Настояваме спешно да се разработи и приеме наредба за преработка във фермата и за директни продажби на храни, произведени във фермата. Ще предоставим на държавата необходимата експертна помощ за това, включително и от водещи европейски страни.
4. Потребителите ще могат да избират и да си купят продукти, които са качествени и вкусни, с регламентиран произход, не замърсяват околната среда и осигуряват достойно заплащане на фермерския труд.
Членове на коалицията са:
- WWF Дунавско-Карпатска програма България
- Българско дружество за защита на птиците
- Slow food България
- Фондация за биологично земеделие “Биоселена”
- Българска национална асоциация на потребителите
- Асоциация на овцевъдите от Берковица
- Сдружение „Биопродукт БГ”
- Асоциация за развъждане на Българско родопско говедо и Джерсей
- Асоциация за развъждане на местни автохтонни породи в България
Тези компоненти са основни елементи от концепцията за устойчиво развитие, към което би трябвало България, като страна-членка на ЕС да се стреми.
Проблемът с качеството на българските храни има много дълбоки корени и в същото време има много голямо социално значение, защото засяга здравето на българското население. В същото време, макар и индиректно се отразява на българската природа и поминъка на местните общности в страната.
Един от проблемите, който е в основата на сегашното трагично състояние е, че всички български фермери, които отглеждат животни са принудени да продават млякото си само на 249 мандри.
Така 120 хил. ферми са разпределени (закрепостени) към 249 мандри. Според действащото национално законодателство нито една от тези ферми не може да продаде и един литър мляко, освен на одобрените изкупвачи и то само на един от тях. Всички, които продават мляко, сирене, кисело мляко от фермите си го правят нелегално и ги грози глоба.
Във всички останали европейски страни има специално законодателство, което позволява на фермерите да преработват продукцията си във фермата и да я продават законно на крайни клиенти, ресторанти и магазини. За да получат това право трябва да спазават стриктно изискванията за хигиена и безопасност на храните.
Това обикновено са малки ателиета за преработка, често с размерите на една стая. Във Франция например 101 988 ферми (15 % от всички ферми) преработват и продават част или цялата си продукция директно.
И това не е каприз на фермерите или добра воля на ветеринарите: регламент 852 на ЕС от 2004 г. задължава националните правителства да разработят отделни гъвкави изисквания към преработката на храни във фермите и директните продажби. Последни се подчиниха румънците – преди 2 години въведоха такива норми. България е единствената страна от ЕС, която не е въвела такива изисквания.
Ние сме категорични, че:
1. Качеството на млякото не зависи от размера на фермата. Качеството зависи от създадени условия за отглеждане на животните, доене и транспорт, ветеринарния контрол, както и от мотивацията на фермера за развитие и инвестиции във фермата. Не е вярно, че малките ферми произвеждат некачествено мляко. Вярно е обаче, че тяхното мляко се изкупува най-евтино с мотива, че е некачествено. От общо 120 хил. ферми „качествените” според НВМС са само 1708!
2. Освен да отглеждат крави и овце много от фермерите знаят и могат да произвеждат и качествено сирене, кисело мляко, кашкавал, крокмач, катък. Тези храни са вкусни, истински и са различни в отделните райони на страната – всеки район има своите малки тайни рецепти. Знанията и опита за производство на местни храни все още са запазени в отдалечените райони, където е съхраненена и природата, но вече са на път да бъдат окончателно загубени след 20 години забрани за легална продажба.
3. Държавата трябва да изпълни европейските изисквания и да даде равен шанс на всички фермери да преработват и законно да продават мляко, сирене, кисело мляко, месо, яйца. Настояваме спешно да се разработи и приеме наредба за преработка във фермата и за директни продажби на храни, произведени във фермата. Ще предоставим на държавата необходимата експертна помощ за това, включително и от водещи европейски страни.
4. Потребителите ще могат да избират и да си купят продукти, които са качествени и вкусни, с регламентиран произход, не замърсяват околната среда и осигуряват достойно заплащане на фермерския труд.
Членове на коалицията са:
- WWF Дунавско-Карпатска програма България
- Българско дружество за защита на птиците
- Slow food България
- Фондация за биологично земеделие “Биоселена”
- Българска национална асоциация на потребителите
- Асоциация на овцевъдите от Берковица
- Сдружение „Биопродукт БГ”
- Асоциация за развъждане на Българско родопско говедо и Джерсей
- Асоциация за развъждане на местни автохтонни породи в България
