Политиката на ЕС
Традиционно животновъдство. Карпатите, Югозападна Румъния
Членството в Европейския съюз позволява на България да предоставя специална подкрепа за опазването на земеделските земи с висока природна стойност чрез Общата селскостопанска политика.
Около 30% от пасищата и ливадите на България са оценени като „земи с висока природна стойност” и могат да получават допълнителна финансова подкрепа от Европейския съюз.
Проектът „Фермерите и опазването на земеделските земи с висока природна стойност” се осъществява с подкрепата на Европейския съюз.
Около 30% от пасищата и ливадите на България са оценени като „земи с висока природна стойност” и могат да получават допълнителна финансова подкрепа от Европейския съюз.
Проектът „Фермерите и опазването на земеделските земи с висока природна стойност” се осъществява с подкрепата на Европейския съюз.
Полски животновъд
Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007 - 2013 г. е изготвена в съответствие с приоритетите на Европейската общност и на Националния стратегически план за развитие на селските райони на България за същия период.
Тя се прилага на територията на цялата страна. Управляващ орган на програмата е Дирекция “Развитие на селските райони” в Министерство на земеделието и храните. ПРСР е разделена на четири основни направления, наречени оси. Всяка ос има набор от мерки чрез които да се реализират нейните цели.
Ос 2 „Подобряване на околната среда и природата”
Ос 2 и мерките в нея са най-тясно свързани със земеделските земи с висока природна стойност, затова тук ще бъдат разгледани първи. В ос 2 са включени мерки, чиято цел е свързана с поощряване използването и развитието на земеделски методи, целящи опазване и съхранение на околната среда. Също така подпомагане на земеделските стопани с цел да се предотврати изоставянето на земеделските земи и да се запазят традиционните земеделски практики.
Най-важната мярка за земеделските земи с висока природна стойност от ос 2 е мярка 214 „Агроекологични плащания”. Главна цел на тази мярка е да поощри въвеждането на щадящи околната среда методи на земеделско производство.
Агроекологичните плащания ще бъдат предоставяни на земеделските стопани, за да бъдат подпомогнати за това, че полагат повече труд, влагат повече средства и понякога претърпяват загуби в името на това да опазват природата, която е общо богатство на всички ни.
В зависимост от избраната агроекологична дейност, плащанията, базирани на единица площ, варират от 20 до 505 евро на хектар. Агроекологичните плащания могат да се получават в комбинация с директните плащания на площ, както и с тези за така наречените необлагодетелствани райони.
В определени случаи, когато площите, с които кандидатстват земеделските стопани не са подходящи за директни плащания на площ, земеделските стопани могат да кандидатстват само по мярка „Агроекологични плащания”.
Мярка 214 се състои от пет подмерки, във всяка от които има едно или повече направления, в които може да има отделни дейности допустими за подпомагане. Пряко за опазване на земеделските земи с висока природна стойност в мярка 214 са включени подмерките:
1. Подмярка: Поддържане на земи с висока природна стойност (ВПС)
o Възстановяване и поддържане на недоизпасани затревени площи с висока природна стойност - ВПС1;
o Възстановяване и поддържане на преизпасани затревени площи с висока природна стойност - ВПС 2;
o Поддържане на местообитанията на защитени видове в обработваеми земи, разположени в орнитологични важни места - ВПС 4;
В мярка 214 „Агроекологични плащания” за подмярка „Земеделски земи с висока природна стойност” (ВПС) се подпомагат само земи, утвърдени със Заповед № РД 09-328/02.06.2008г. на министъра на земеделието и храните, която е поместена на интернет страниците на Министерството на земеделието и храните и Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция (ДФЗ - РА).
2. Подмярка: Поддържане на характеристики на ландшафта (ХЛ)
o Традиционно отглеждане на овощни култури – ХЛ 3
Към опазването и устойчивото ползване на земеделските земи с ВПС и по-специално ливадите и пасищата значение има и подмярка Традиционно животновъдство (ТЖ) от мярка 214 с две направления:
o Опазване на застрашени местни породи – Ж1;
o Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм) – Ж2;
Земите с висока природна стойност често попадат в необлагодетелствени райони с ограничения в климатичните, почвените и др. фактори.
Земеделските производители в тези райони могат да кандидастват за получаване на подпомагане и по други две мерки от ос 2 на ПРСР 2007-2014: мярка 211 „Плащания за природни ограничения на фермери в планински райони ” и мярка 212 „Плащания за природни ограничения на фермери в райони, различни от планинските”.
Мерки 211, 212 и 214 от ПРСР стартираха и ще бъдат в сила до 2013 година. От 2010 година стартира и още една мярка от ос 2, която е свързана със земеделските земи с висока природна стойност. Това е мярка 213 „Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/EC (Рамковата директива за водите) – за земеделски земи”.
Мярката по Натура 2000 за земеделски земи е свързана с официалното определяне на териториите от Натура 2000, обнародване на заповеди за обявяването им и изготвянето на планове за тяхното управление. Затова тази мярка ще се изпълнява след приемането и влизането в сила на ясни ограничения за селскостопански дейности в заповедите за обявяване на зоните, и/или в плановете за управлението им.
Междувременно средствата по мярка 213 са временно пренасочени към мярка 214 ”Агроекологични плащания” и земеделските стопани в потенциалните зони от Натура 2000 могат да кандидатстват за подкрепа по тази мярка.
Ос 1 „Подобряване на конкурентоспособността в земеделския и горския сектор”
В допълнение към мерките по ос 2, стопаните в земи с висока природна стойност ще бъдат подкрепяни по ос 1 „Подобряване на конкурентоспособността в земеделския и горския сектор”. По ос 1 например, подкрепа може да бъде получена при закупуването на необходимото оборудване за косене и балиране, нужно при обработването на пасищата и ливадите с висока природна стойност, както и изграждането на площадки за оборски тор (с оглед предотвратяване на замърсяването на водите с нитрати от земеделски източници). Това е мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства”.
Важна за земеделските стопани в ЗЗВПС е и мярка 111 „Професионално обучение, информационни дейности и разпространяване на научни знания” от ос 1 на ПРСР 2007-2013. За да получават подкрепа по мярка 214 „Агроекологични плащания” от ос 2, те трябва да преминат курс за основно агроекологично обучение или информационна дейност през първите две години от поемането на агроекологичния ангажимент.
В някои случаи може да бъде признат предходен опит в прилагането на избраната агроекологична дейност и да не бъде необходимо обучение.
Ако земеделският стопанин, обаче не може да докаже предходен опит, тогава ще е необходимо преминаването на обучение – под формата на курс или информационна дейност по избор на кандидата. Обучението е безплатно за стопаните. То се финансира чрез мярка 111 от ос 1.
Очаква се да има интерес от страна на стопаните в районите със земи с висока природна стойност и към мерките 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” и 141 „Подпомагане на полу-пазарни стопанства в процесс на преструктуриране от ос 1.
Ос 3 - Качество на живот в селските райони и разнообразяване на селската икономика
Дейностите по ос 3 са насочени към подобряване на качеството на живота и увеличаване на възможностите за заетост в селските райони. Те се отнасят до основни проблеми в селските райони:
- влошаване на качеството и достъпността на основните услуги и инфраструктурата;
- липса на възможности за работа;
- висока зависимост от земеделието.
Тези проблеми са резултат от намаляващата привлекателност на селските райони, като място за работа и за живеене, и увеличаващите се различия между селските и градски райони. С влошаващото се качество на живота и намаляващите възможности за работа селските райони преживяват демографски спад и свързаната с него намаляваща заетост на селското население. За постигане на целите на Ос 3 се прилагат 6 мерки включени в нея.
От тях интерес за районите със ЗЗВПС представлява мярка 313 „Насърчаване на туристическите дейности”. По тази мярка могат да кандидатстват общини и юридически лица с нестопанска цел от селските райони.
Районите със земеделски земи с висока природна стойност имат много голям потенциал за развитие на устойчиви форми на туризъм. Съхранената природа, богатото биологично разнообразие, запазените културни ценности и традиционен ландшафт, както и местните продукти (млечни, местни, плодове и др.) привличат все повече посетители и са основа за развитие на алтернативен природосъобразен поминък.
Тя се прилага на територията на цялата страна. Управляващ орган на програмата е Дирекция “Развитие на селските райони” в Министерство на земеделието и храните. ПРСР е разделена на четири основни направления, наречени оси. Всяка ос има набор от мерки чрез които да се реализират нейните цели.
Ос 2 „Подобряване на околната среда и природата”
Ос 2 и мерките в нея са най-тясно свързани със земеделските земи с висока природна стойност, затова тук ще бъдат разгледани първи. В ос 2 са включени мерки, чиято цел е свързана с поощряване използването и развитието на земеделски методи, целящи опазване и съхранение на околната среда. Също така подпомагане на земеделските стопани с цел да се предотврати изоставянето на земеделските земи и да се запазят традиционните земеделски практики.
Най-важната мярка за земеделските земи с висока природна стойност от ос 2 е мярка 214 „Агроекологични плащания”. Главна цел на тази мярка е да поощри въвеждането на щадящи околната среда методи на земеделско производство.
Агроекологичните плащания ще бъдат предоставяни на земеделските стопани, за да бъдат подпомогнати за това, че полагат повече труд, влагат повече средства и понякога претърпяват загуби в името на това да опазват природата, която е общо богатство на всички ни.
В зависимост от избраната агроекологична дейност, плащанията, базирани на единица площ, варират от 20 до 505 евро на хектар. Агроекологичните плащания могат да се получават в комбинация с директните плащания на площ, както и с тези за така наречените необлагодетелствани райони.
В определени случаи, когато площите, с които кандидатстват земеделските стопани не са подходящи за директни плащания на площ, земеделските стопани могат да кандидатстват само по мярка „Агроекологични плащания”.
Мярка 214 се състои от пет подмерки, във всяка от които има едно или повече направления, в които може да има отделни дейности допустими за подпомагане. Пряко за опазване на земеделските земи с висока природна стойност в мярка 214 са включени подмерките:
1. Подмярка: Поддържане на земи с висока природна стойност (ВПС)
o Възстановяване и поддържане на недоизпасани затревени площи с висока природна стойност - ВПС1;
o Възстановяване и поддържане на преизпасани затревени площи с висока природна стойност - ВПС 2;
o Поддържане на местообитанията на защитени видове в обработваеми земи, разположени в орнитологични важни места - ВПС 4;
В мярка 214 „Агроекологични плащания” за подмярка „Земеделски земи с висока природна стойност” (ВПС) се подпомагат само земи, утвърдени със Заповед № РД 09-328/02.06.2008г. на министъра на земеделието и храните, която е поместена на интернет страниците на Министерството на земеделието и храните и Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция (ДФЗ - РА).
2. Подмярка: Поддържане на характеристики на ландшафта (ХЛ)
o Традиционно отглеждане на овощни култури – ХЛ 3
Към опазването и устойчивото ползване на земеделските земи с ВПС и по-специално ливадите и пасищата значение има и подмярка Традиционно животновъдство (ТЖ) от мярка 214 с две направления:
o Опазване на застрашени местни породи – Ж1;
o Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм) – Ж2;
Земите с висока природна стойност често попадат в необлагодетелствени райони с ограничения в климатичните, почвените и др. фактори.
Земеделските производители в тези райони могат да кандидастват за получаване на подпомагане и по други две мерки от ос 2 на ПРСР 2007-2014: мярка 211 „Плащания за природни ограничения на фермери в планински райони ” и мярка 212 „Плащания за природни ограничения на фермери в райони, различни от планинските”.
Мерки 211, 212 и 214 от ПРСР стартираха и ще бъдат в сила до 2013 година. От 2010 година стартира и още една мярка от ос 2, която е свързана със земеделските земи с висока природна стойност. Това е мярка 213 „Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/EC (Рамковата директива за водите) – за земеделски земи”.
Мярката по Натура 2000 за земеделски земи е свързана с официалното определяне на териториите от Натура 2000, обнародване на заповеди за обявяването им и изготвянето на планове за тяхното управление. Затова тази мярка ще се изпълнява след приемането и влизането в сила на ясни ограничения за селскостопански дейности в заповедите за обявяване на зоните, и/или в плановете за управлението им.
Междувременно средствата по мярка 213 са временно пренасочени към мярка 214 ”Агроекологични плащания” и земеделските стопани в потенциалните зони от Натура 2000 могат да кандидатстват за подкрепа по тази мярка.
Ос 1 „Подобряване на конкурентоспособността в земеделския и горския сектор”
В допълнение към мерките по ос 2, стопаните в земи с висока природна стойност ще бъдат подкрепяни по ос 1 „Подобряване на конкурентоспособността в земеделския и горския сектор”. По ос 1 например, подкрепа може да бъде получена при закупуването на необходимото оборудване за косене и балиране, нужно при обработването на пасищата и ливадите с висока природна стойност, както и изграждането на площадки за оборски тор (с оглед предотвратяване на замърсяването на водите с нитрати от земеделски източници). Това е мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства”.
Важна за земеделските стопани в ЗЗВПС е и мярка 111 „Професионално обучение, информационни дейности и разпространяване на научни знания” от ос 1 на ПРСР 2007-2013. За да получават подкрепа по мярка 214 „Агроекологични плащания” от ос 2, те трябва да преминат курс за основно агроекологично обучение или информационна дейност през първите две години от поемането на агроекологичния ангажимент.
В някои случаи може да бъде признат предходен опит в прилагането на избраната агроекологична дейност и да не бъде необходимо обучение.
Ако земеделският стопанин, обаче не може да докаже предходен опит, тогава ще е необходимо преминаването на обучение – под формата на курс или информационна дейност по избор на кандидата. Обучението е безплатно за стопаните. То се финансира чрез мярка 111 от ос 1.
Очаква се да има интерес от страна на стопаните в районите със земи с висока природна стойност и към мерките 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” и 141 „Подпомагане на полу-пазарни стопанства в процесс на преструктуриране от ос 1.
Ос 3 - Качество на живот в селските райони и разнообразяване на селската икономика
Дейностите по ос 3 са насочени към подобряване на качеството на живота и увеличаване на възможностите за заетост в селските райони. Те се отнасят до основни проблеми в селските райони:
- влошаване на качеството и достъпността на основните услуги и инфраструктурата;
- липса на възможности за работа;
- висока зависимост от земеделието.
Тези проблеми са резултат от намаляващата привлекателност на селските райони, като място за работа и за живеене, и увеличаващите се различия между селските и градски райони. С влошаващото се качество на живота и намаляващите възможности за работа селските райони преживяват демографски спад и свързаната с него намаляваща заетост на селското население. За постигане на целите на Ос 3 се прилагат 6 мерки включени в нея.
От тях интерес за районите със ЗЗВПС представлява мярка 313 „Насърчаване на туристическите дейности”. По тази мярка могат да кандидатстват общини и юридически лица с нестопанска цел от селските райони.
Районите със земеделски земи с висока природна стойност имат много голям потенциал за развитие на устойчиви форми на туризъм. Съхранената природа, богатото биологично разнообразие, запазените културни ценности и традиционен ландшафт, както и местните продукти (млечни, местни, плодове и др.) привличат все повече посетители и са основа за развитие на алтернативен природосъобразен поминък.
В Румъния има приблизително 4 млн. дребни фермери, които притежават по-малко от 2 хектара земя и които не могат да кандидатстват за финансиране
Общата селскостопанска политика (ОСП) е неделима част от договорите, които създават Европейската общност (ЕО). Създадена е през 1962 г., когато държавите основателки на ЕО се възстановяват от дълъг период на хранителна криза.
Общата селскостопанска политика започва действието си чрез субсидиране на производството на основни земеделски продукти за осигуряването на достатъчно храни за страните от общността. Целта на европейската обща селскостопанска политика е да осигури приемлив стандарт на живот на фермерите, да осигури качествени храни за потребителите на разумни цени, да запази европейското природно и културно наследство в селските райони и да спомогне за опазването на околната среда.
Общата селскостопанска политика е основана на три фундаментални принципа: свободна търговия в рамките на Общността на база общи цени, преференции за европейското производство на пазарите на Общността, както и обща финансова отговорност.
В процеса на прилагане политиките на Общата селскостопанска политика обаче се стига до генерирането на постоянни излишъци при някои земеделски продукти, поради което се налага реформиране. Фундаменталните реформи на Общата селскостопанска политика, започват през 1992 г. и продължават и досега. Те радикално трансформират Общата селскостопанска политика и понижават нивата на подкрепата предоставяна на европейските фермери.
Субсидиите за произведено количество земеделски продукти са заменени почти изцяло от директни плащания за фермерите, гарантиращи им приличен доход при условие, че изпълняват определени изисквания. Тези изисквания включват спазването на стандарти за опазване на околната среда, производство на безопасни храни, опазване на здравето на животните и растенията.
От земеделските производители се очаква да поддържат своята земя в добро земеделско и екологично състояние с цел запазването на селската природа, флора и фауна.
На кратко целта на Общата селскостопанска политика е да регулира производството, търговията и преработката на земеделски продукти, като подпомага фермерите при спазване на определени изисквания.
Състои се от две части, т.нар. „стълбове”. Стълб 1 включва мерки за подпомагане на пазара и доходите, а вторият стълб на Общата селскостопанска политика включва мерките/политиката за развитие на селските райони.
Мерките от първи стълб обхващат:
- директни плащания на площ за фермерите;
- интервенционни мерки за регулиране на пазарите на селскостопанска продукция;
- възстановени разходи по износа на селскостопанска продукция в трети страни (експортни субсидии).
Земеделските стопани в земите с висока природна стойност могат да се възползват от мерките по първи стълб при условие, че спазват определените изисквания. Агроекологичните плащания, както и плащания по други мерки от Програмата за развитие на селските райони могат да се получават в комбинация с директните плащания на площ.
Пазарните (интервенционни) мерки и изплащането на възстановявания при износ на земеделски продукти съгласно стълб 1 на Общата селскостопанска политика се прилагат за земеделските земи с висока природна стойност като за всички земеделски земи.
Средства за пазарна подкрепа в рамките на Общата селскостопанска политикамогат да се използват за прилагане на мерки като публична интервенция, частно складиране, схеми на подпомагане на производството и маркетинга на определени земеделски продукти, подпомагане дейностите на групи производители на определени земеделски продукти, изплащане на възстановявания при износ на земеделски и преработени продукти, съфинансиране на одобрени програми за промоции на земеделски продукти.
В случая със земеделските земи с висока природна стойност има голям потенциал да се ползват средства за пазарна подкрепа за маркетинг и промоция на продуктите като такива произхождащи от екологично чисти райони, произведени са по традиционни начини, произведени са с по-малко използване на торове и химикали, произведени са на базата на отглеждане на традиционни сортове и породи и т.н.
Все по-голям става интересът на потребителите към произхода на продуктите и местните продукти от земи с висока природна стойност, които са отгледани с грижа за опазване на биологичното разнообразие, което увеличава търсенето, а оттам и възможността за реализация на по-висока цена.
Този проект се реализира от WWF Дунавско-Карпатска програма с финансовата подкрепа на Европейската комисия, по Наредба 814/ 2000 за осъществяването на информационни дейности за популяризиране на общата селскостопанска политика.
Общата селскостопанска политика започва действието си чрез субсидиране на производството на основни земеделски продукти за осигуряването на достатъчно храни за страните от общността. Целта на европейската обща селскостопанска политика е да осигури приемлив стандарт на живот на фермерите, да осигури качествени храни за потребителите на разумни цени, да запази европейското природно и културно наследство в селските райони и да спомогне за опазването на околната среда.
Общата селскостопанска политика е основана на три фундаментални принципа: свободна търговия в рамките на Общността на база общи цени, преференции за европейското производство на пазарите на Общността, както и обща финансова отговорност.
В процеса на прилагане политиките на Общата селскостопанска политика обаче се стига до генерирането на постоянни излишъци при някои земеделски продукти, поради което се налага реформиране. Фундаменталните реформи на Общата селскостопанска политика, започват през 1992 г. и продължават и досега. Те радикално трансформират Общата селскостопанска политика и понижават нивата на подкрепата предоставяна на европейските фермери.
Субсидиите за произведено количество земеделски продукти са заменени почти изцяло от директни плащания за фермерите, гарантиращи им приличен доход при условие, че изпълняват определени изисквания. Тези изисквания включват спазването на стандарти за опазване на околната среда, производство на безопасни храни, опазване на здравето на животните и растенията.
От земеделските производители се очаква да поддържат своята земя в добро земеделско и екологично състояние с цел запазването на селската природа, флора и фауна.
На кратко целта на Общата селскостопанска политика е да регулира производството, търговията и преработката на земеделски продукти, като подпомага фермерите при спазване на определени изисквания.
Състои се от две части, т.нар. „стълбове”. Стълб 1 включва мерки за подпомагане на пазара и доходите, а вторият стълб на Общата селскостопанска политика включва мерките/политиката за развитие на селските райони.
Мерките от първи стълб обхващат:
- директни плащания на площ за фермерите;
- интервенционни мерки за регулиране на пазарите на селскостопанска продукция;
- възстановени разходи по износа на селскостопанска продукция в трети страни (експортни субсидии).
Земеделските стопани в земите с висока природна стойност могат да се възползват от мерките по първи стълб при условие, че спазват определените изисквания. Агроекологичните плащания, както и плащания по други мерки от Програмата за развитие на селските райони могат да се получават в комбинация с директните плащания на площ.
Пазарните (интервенционни) мерки и изплащането на възстановявания при износ на земеделски продукти съгласно стълб 1 на Общата селскостопанска политика се прилагат за земеделските земи с висока природна стойност като за всички земеделски земи.
Средства за пазарна подкрепа в рамките на Общата селскостопанска политикамогат да се използват за прилагане на мерки като публична интервенция, частно складиране, схеми на подпомагане на производството и маркетинга на определени земеделски продукти, подпомагане дейностите на групи производители на определени земеделски продукти, изплащане на възстановявания при износ на земеделски и преработени продукти, съфинансиране на одобрени програми за промоции на земеделски продукти.
В случая със земеделските земи с висока природна стойност има голям потенциал да се ползват средства за пазарна подкрепа за маркетинг и промоция на продуктите като такива произхождащи от екологично чисти райони, произведени са по традиционни начини, произведени са с по-малко използване на торове и химикали, произведени са на базата на отглеждане на традиционни сортове и породи и т.н.
Все по-голям става интересът на потребителите към произхода на продуктите и местните продукти от земи с висока природна стойност, които са отгледани с грижа за опазване на биологичното разнообразие, което увеличава търсенето, а оттам и възможността за реализация на по-висока цена.
Този проект се реализира от WWF Дунавско-Карпатска програма с финансовата подкрепа на Европейската комисия, по Наредба 814/ 2000 за осъществяването на информационни дейности за популяризиране на общата селскостопанска политика.
