Новини за проекта

В периода между 8-и и 10-и май 2019 г. беше проведен външен мониторинг на проект „Крайречни гори“, финансиран по програма Life и изпълняван от WWF България в партньорство с Изпълнителната агенция по горите и Регионални дирекции по горите „Пловдив“ и „Русе“.

Проектът приключи успешно на 28.02, като остави след себе си три нови гори – на о-в Алеко („Защитена зона Мартен Ряхово“) и в местностите Мерич орман и в Гущерова одая („Защитена зона река Марица“). В рамките на проекта бяха възстановени 481 декара крайречни гори. Те бяха засадени през 2015-2016 г, като бяха използвани различни видове дървета от местен произход. Поради това възстановените гори се доближават максимално до естествената смесена структура на крайречните гори. Оттогава досега за тях се полага усърдна грижа от РДГ „Пловдив“ и „Русе“, Държавно горско стопанство „Асеновград“ и Държавно ловно стопанство „Дунав“ – Русе.

И тази грижа си личи – мониторингът показа, че горите са в отлично състояние. Нека и в бъдеще да ги пазим и да се грижми за тях така, както те се грижат за нас!

В рамките на проекта WWF създаде анимация, която представя на достъпен език  богатството на крайречните гори.

Автор: Аспарух Петров

 

На 21.02.2019 г. в местността „Мъртвицата“ край с. Поповица се проведе заключително събитие по проект „Крайречни гори“ на природозащитната организация WWF. Основната му цел беше да представим постигнатите резултати по проекта и да поговорим за тяхната устойчивост.

В рамките на проекта бяха възстановени 481 декара крайречни гори в две защитени зони от Натура 2000.  За това бяха използвани различни видове дървета от местен произход, поради което възстановената гора се доближава максимално до естествената смесена структура на крайречните гори. Освен прякото възстановяване на гори от типа *91E0, благодарение на усилията на всички проектни партньори (Изпълнителна агенция по горите, РДГ – Пловдив, РДГ – Русе и  WWF България)  постигнахме и широка гласност на дейностите си и включване на много заинтересовани страни.
 
Едно от последните постижения по проекта е възстановяването на беседка в местността „Мъртвицата“ край с. Поповица и превръщането ѝ в информационен център за крайречните гори и биоразнообразието, което крият. Зад стените ѝ всеки може да се запознае с настоящи или вече изчезнали видове от района на р. Марица и да научи интересни данни за недооценяваните, но изключително важни екосистеми край реките.
 
В заключителното събитие участваха представители на партньорите по проекта, ДГС – Асеновград, ЮЦДП, Лесозащитна станция – Пловдив, учители и ученици от местното училище в Поповица, кмета на общ. Садово и кмета на с. Поповица.
 
В инициативата се включиха също и посланикът на Черна гора  Снежана Радович, както и победителката в конкурса „Посланик за един ден“ в категория „околна среда“ 15-годишната Елена Младенова.

Природозащитната организация WWF България публикува доклад „Крайречните гори – богатството, което не познаваме". Целта на това издание е да опише дейностите, изпълнени по проект Крайречни гори, постигнатите резултати, а и организациите и хората, участвали с ентусиазъм в изпълнението на инициативата.

Пищността, богатството от растителни и животински видове, разнообразието и тайнствеността на тези гори са привличали хората още от древността. Днес обаче, динамиката на живота, новите нужди на обществата, както и промените в климатичните условия се отразяват съществено на крайречните гори.

Най-сериозните заплахи за загубата и унищожаването на крайречните горски местообитания са тяхното изсичане за освобождаване на площи за земеделски земи, за създаване на плантации за бързо производство на дървесина, за корекции на речните корита и изземане на инертни материали, а също и нерегламентираните сечи. За да ги съхраним и за следващите поколения, трябват фокусирани усилия и инвестиции в тяхното възстановяване и развитие.

Надяваме се включената в документа информацията да накара читателя да оцени ролята и значението на крайречните гори и да го мотивира да ги пази.

След много труд и усилена подготовка на 11-и декември започна дългоочакваното залесяване на крайречната гора в местността „Гущерова одая“ край с. Поповица.

В инициативата се включи група от 12-15 души, които залесяват активно, под вещия поглед на специалисти от Държавно горско стопанство (ДГС) Асеновград. За тази цел са осигурени над 4000 фиданки от различни местни видове – летен дъб, черна елша, полски бряст, полски ясен.

От няколко години природозащитната организация WWF България в партньорство с ДГС Асеновград полага активни усилия, за да възстанови крайречната гора в местността „Гущерова одая“. Теренът с площ от 14 дка беше залесен с характерни местни видове още през 2015 г. Поради неблагоприятни метеорологични условия обаче, за съжаление, част от фиданките не успяха да оцелеят.

Експерти на WWF напомнят, че крайречните местообитания са крехки и сравнително уязвими екосистеми. Те са силно чувствителни към промените във водния режим, а също така и към човешките  въздействия в тях.

От WWF вярваме, че новата гора, в която се влагат много усилия, внимание и грижа, ще бъде от полза за местното биоразнообразие. Надяваме се, че в резултат от усилията на всички ни, крайречната гора в Асеновградско ще се развие добре и ще радва не само нас, но и следващите поколения.

В началото на ноември в Пловдив се проведе среща на партньорите по проект „Крайречни гори“. Форумът се състоя четири месеца преди края на проекта, като основната му цел беше обмяната на опит между партньорите, набелязването на предизвикателствата и извеждането на конкретни препоръки.

От 2014 г. насам WWF  съвместно с Изпълнителната агенция по горите и Регионалните дирекции по горите Русе и Пловдив работи за възстановяването и опазването на естествените крайречни гори от местни видове около реките Дунав и Марица.

Освен срещата в рамките на събитието бяха проведени и две теренни посещения – в местността Гущерова одая, край с. Поповица и в местността Меринч  Орман, край с. Маноле, които през 2015 г. бяха залесени с крайречни гори от местни видове.
Посещенията показаха, че новите гори се развиват добре, поддържани старателно от Държавно горско стопанство (Асеновград) и Регионална дирекция по горите (Пловдив). Необходими са обаче още допълнително залесяване в Гущерова одая, както и отглеждане на културите.

Важни изводи от срещата:

• Поради липсата на достатъчно информация широката общественост не осъзнава ключовото значение на крайречните гори. В тази връзка е важно в подобни проекти да се привличат колкото се може повече заинтересовани страни. Съществено е също така проектите да имат образователен аспект, т.е. да предоставят възможност за участие на деца и подрастващи в някои от дейностите;
• За да се гарантира доброто развитие на новата гора е редно преди залесяване да се правят внимателно технологични планове и спецификации на видовете;
• Нужно е планирането на редовни срещи между партньорите. Това дава възможност за споделяне на научени уроци и избягване на грешки, за планиране на съвместни дейности и най-вече за повишаване мотивацията на участниците в проекта.

Крайречните гори са толкова богати на биоразнообразие, че приличат на екваториалните джунгли. Освен дом на стотици видове растения и животни, те са изключително важни за предпазването от наводнения и свлачища, като в същото време естествено пречистват водата в реката. При поройни дъждове, високите води могат да се разливат в крайречните гори и така да забавят своята разрушителна скорост. Благодарение на крайречните гори, част от водата отново се връща в реките.

WWF публикува „Ръководство за възстановяване и управление на крайречни горски територии в България“. Основната цел на книгата е да насочи вниманието на собствениците и стопанисващите тези територии върху тяхното специфично значение и роля. За тази цел в нея е включено и описание на характерните крайречни горски местообитания, на тяхната роля и значение, както и на специфичните проблеми, които могат да се срещат там. Сериозно внимание се отделя и на възстановителните дейности в конкретни видове горски местообитания. 

Ръководството е разработено от голям екип специалисти по темата, които са предоставили полезна информация и практически съвети за възстановяването и управлението на крайречните гори.

На 2 юни група смели доброволци влязоха с каяци в Дунав с важна мисия – да почистят бреговете на остров Алеко край Русе. Организирахме това събитие по повод Деня на гората и реката, за да ангажираме младите хора с опазването на реките и крайречните гори. Остров Алеко попада в защитена зона Мартен-Ряхово, в която WWF възстановява крайречните гори заедно с Регионална дирекция по горите – Русе. Партньори на събитието бяха и Туристическо дружество „Приста“. А резултатът не закъсня – с общи усилия успяхме да напълним цели 11 чувала с боклуци.
 
Освен акцията по събирането на отпадъци, организирахме и познавателен тур. За целта посетихме крайречната гора, специално посадена от Регионална дирекция по горите – Русе и Държавно ловно стопанство „Дунав“. Част от територията на остров Алеко е засадена с над 8400 фиданки от черна топола, а в пониженията, които се пълнят с вода – от бяла върба. Дръвчетата се развиват много добре, въпреки пораженията от дивеча – предимно елени и диви прасета. С радост можем да отбележем, че дори пречупени фиданки, както и такива с наранена кора, продължават да живеят.
 
„Крайречните гори са толкова богати на биоразнообразие, че приличат на екваториалните джунгли. Освен дом на стотици видове растения и животни, те са изключително важни за предпазване от наводнения и свлачища, като в същото време естествено пречистват водата в реката. При поройни дъждове, високите води могат да се разливат в крайречните гори и така да забавят своята разрушителна скорост. Благодарение на крайречните гори, част от водата отново се връща в реките“, разказа на любоптните участници Диана Андреева от WWF.

На 03 юни близо 50 деца от Организацията на българските скаути почистиха района на хижа Приста край Русе. Инициативата е част от усилията на WWF да възстановява крайречните гори и да ангажира младежи с опазването им. Посветихме я на Деня на Натура 2000 и на Деня на реката и гората.
 
Денят започна с разказ на Диана Андреева от WWF защо са важни крайречните гори и как може всеки да помогне за опазването им. „Трябва да пазим гората чиста, за да има растения. Ако няма растения – няма живот“, сподели мнението си и скаутът Слав. След това участниците се разделиха на отряди, за да почистят дунавския бряг. Събраха голямо количество отпадъци, а когато горещината стана прекалена, се скриха на сянка за интересна лекция. Красимир Киров от Екомузея в Русе разказа на скаутите за биоразнообразието в района – какви животни се срещат, кои от тях са застрашени, как водата се пречиства естествено. За да провери какво са запомнили от наученото през деня, Диана Андреева организира кратка викторина, в която всички се надпреварваха да вземат участие. Накрая всички си тръгнаха доволни от добре свършената работа, споделеното време заедно и новите знания.
 
Благодарни сме на Организацията на българските скаути, че ни подкрепят в мисията за опазването на нашия общ дом.
 

През месец ноември ще направим есенно засаждане на фиданки в местността „Гущерова одая“. В един от разсадниците на ДГС – Асеновград с много грижа и внимание се отглеждат новите попълнения дръвчета от видове, доказали устойчивост в местността.

Още през 2016 г. WWF България в сътрудничество с Държавно горско стопанство – Асеновград  засади 14 декара в местността „Гущерова одая“ с фиданки от характерни местни видове – топола, елша, ясен,  дъб. За жалост, неблагоприятните климатични условия не позволиха на една част от фиданките да се развият.  С ясното съзнание колко е важна ролята на крайречните гори за биоразнообразието, ние от  WWF България и ДГС – Асеновград положихме много усилия за поддържане на оцелелите фиданки и възстановяване на гората. Подкрепиха ни доброволци от различни части на България и с различни професионални интереси. По-рано тази година с тяхна помощ окопахме пространствата около фиданките, изрязахме издънките и премахнахме инвазивните видове.

Вярваме, че в резултат на усилията на всички, крайречната гора в Асеновградско ще се развие добре и ще радва не само нас, но и следващите поколения.
 

Крайречните местообитания са крехки и сравнително уязвими екосистеми. Те са силно чувствителни към промените във водния режим, а също така и към човешките  въздействия в тях или в съседство с тях.

За съжаление, значителната част от крайречните местообитания в България вече не съществуват, а част от наличните са подложени на стресови ситуации, което поставя под въпрос тяхното бъдещо оцеляване. Заплахите са от различно естество и са свързани основно с урбанизиране на териториите, човешката  дейност и неблагоприятните промени в климата към засушаване и намаляване на водния отток. Комплексът от всички тези причини води растителните съобщества в бреговите земи и коритата на реките до състояние, в което не могат да изпълняват многостранните си полезни функции. Затова WWF призовава за неотложни действия за тяхното възстановяване и опазване – на тези от тях, които все още съществуват.

В тази връзка до края на септевмри ще бъде публикувано „Ръководство за възстановяване и управление на крайречни гори“ по проекта на WWF „Крайречни гори“, изпълняван в партньорство с РДГ-Пловдив, РДГ-Русе и Изпълнителната агенция по горите.

Пособието ще насочи  вниманието на собствениците и стопанисващите тези територии върху техния специален статут и особености. То също така ще подпомогне специалистите в тяхната бъдеща работа при управлението и възстановяването на крайречните гори.

Офисът на WWF домакинства лекция за дистанционното заснемане на горите с безпилотни летателни средства

По покана на WWF в България гостува Хуберт Сконечни от Института по авиация във Варшава. На 17.07.2018 г. в офиса на организацията той изнесе презентация на тема „Оценка на здравословното състояние на горите чрез дистанционно заснемане с безпилотен летателен апарат“. Лекцията, която предизвика засилен интерес сред природозащитници и експерти, беше базирана върху резултатите от проекта HESOFF, фокусиран върху интегрирането на иновативни техники с цел опазване и подобряване състоянието на горите. Проектът е финансиран по програма LIFE, която е единственият финансов инструмент на Европейския съюз, изцяло посветен на околната среда, опазването на природата и борбата с климатичните промени.

Известно е, че дистанционното наблюдение може да осигури ценни данни за състоянието на горите, показвайки всяко едно дърво в детайли. За съжаление обаче, ефективното сътрудничество между малки изследователски институции и доставчици на спътникови услуги е изключително трудно. Именно това провокира нуждата от включването на безпилотни летателни апарати в усилията за опазването на горите. С тяхна помощ изследователските и природозащитните организации биха могли не само да подобрят, но и да хармонизират своите международни дейности във всички региони на Европейския съюз. В тази връзка WWF има интерес от разгръщането на по-широко сътрудничество с Института по авиация във Варшава в името на опазването на околната среда.

Обикновено горите се категоризират по различни признаци като възраст, видове и гъстота на дърветата в нея и т.н. Тези характеристики могат да бъдат получени много по-бързо и лесно чрез анализ на изображения, заснети от безпилотни устройства. Освен това, летейки на височина до 800 м. и развивайки скорост до 110 км/ч, дроновете могат да доставят информация и за съществуващата инфраструктура на горските пътища, както и за демаркационните линии. Благодарение на функцията си „автопилот“ те са в състояние при необходимост да излитат и кацат автоматично. По време на полета дроновете правят многоспектърни изображения, а също и доставят телеметрични данни.

Специално за целите на проекта е създадена многоспектърната камера QUERCUS.6. Тя разполага с шест лещи, всяка от които може да се контролира отделно, а теглото ѝ възлиза на едва 1690 гр. Благодарение и на вградения й соларен сензор тя работи с ниска консумация на енергия. Освен това е оборудвана с GPS, както и с бордови компютър със софтуер за събиране на данни от дистанционно разположени датчици. Изображенията с различни спектрални състави могат да се използват както за наблюдение на горите, биоразнообразието и земеделските култури, така и за следене нивото на замърсяване на въздуха и водите.

Следващата амбициозна цел е разработването на софтуер за автоматично сегментиране на получените горски данни, който да сведе до минимум ръчната намеса при техния анализ.

Посещението на полските колеги се проведе в рамките на обмен с проекта на WWF-България „Крайречни гори“, също финансиран по програма LIFE. Неговата цел е възстановяване и опазване на крайречни гори в две защитени зони в България – Марица и Мартен-Ряхово. Сътрудничеството между WWF и Института по авиация във Варшава би допринесло за включване на иновативни методи при оценка на състоянието на горите и набелязване на мерки за тяхното възстановяване и облагородяване.

Новата гора в местността Гущерова одая в защитена зона Река Марица започна да се раззеленява. Тя е резултат от усилията на WWF България за възстановяването на крайречните гори. През 2016 г. залесихме фиданки от типични крайречни дървесни видове в тази местност - полски ясен, бяла върба, дива круша, топола и летен дъб.

По време на теренното посещение на 11 април, част от екипа на WWF България се срещна с представители на горско стопанство Асеновград и на фирмата, осъществила подготовката на почвата и залесяването в защитената зона. Заедно уточнихме необходимите следващи стъпки по възстановяването на гората в Гущерова одая – поливане, мониторинг, осигуряване на необходимите фиданки за попълване на насаждението. 

Крайречните гори заемат само половин процент от площта на горските територии в България. Същевременно, те са толкова богати на биоразнообразие, че приличат на екваториалните джунгли. Освен дом на стотици видове растения и животни, те са изключително важни за предпазването от наводнения и свлачища, като в същото време естествено пречистват водата в реката. Поради голямото си значение за хората и околната среда, крайречните гори са приоритетни за опазване според Европейската директива за местообитанията и българския закон за биологичното разнообразие.
 

Фиданките, които засадихме в местността Гущерова одая (защитена зона Река Марица), имаха нужда от грижа, за да се развие крайречната гора. Организирахме доброволческа акция, в която взеха участие хора от различни места на страната, включително и от чужбина (Украйна и САЩ), както и екипите на ДГС Асеновград и WWF България.

Доброволците свършиха чудесна работа - отстраниха бурените и пречещите клони, за да могат дръвчетата да се напоят, и окопаха около тях. Времето беше усмихнато, земята – поруменяла от макове, по небето прелитнаха щъркел и синявица, наоколо се чуваха папуняци. Един малък заек се беше приютил в бъдещата гора.     

Благодарни сме на хората с добра воля!
 

15 декември 2017 г.

Поредното място, на което беше представена фотоизложба "Крайречните гори на България" беше Бизнес парк София. Таблата бяха представени там от 11 до 15 декември, в рамките на ежегодния коледен базар на WWF.

27 октомври 2017 г.

През октомври експерти на WWF събраха съплодия от черна елша от семенна база по река Искър.

Женските и мъжки съцветия на елшата се намират на едно растение. Съплодията, образувани от женските съцветия наподобяват мънички шишарки. Плодовете са около 2 мм с ципести крилца, което позволява пренасянето им от вятъра. Опадалите семена са изследвани за кълняемост. Те ще бъдат посяти през пролетта от партньорите от ДГС Асеновград, за да се получат фиданки. Дръвчетата ще бъдат посадени наесен на територията на ДГС Асеновград за възстановяването на крайречна гора - местообитание тип *91Е0.

Този тип гори са редки - заемат едва половин процент от площта на горските територии в България и уязвими – категорията им в Червената книга на Република България е „застрашено“, приоритетни са за опазване според европейската директива за местообитанията и българския закон за биологичното разнообразие.

26 октомври 2017 г.

Между 24 и 26 октомври РДГ Русе и WWF България бяха домакини на среща за обмен на опит с унгарски колеги, работещи по проект "Подобрени комуникации", сътрудничество и изграждане на капацитет за опазването на биоразнообразието в гори от Натура 2000", LIFE13 INF/HU/001163. Целта на проекта да е да идентифицира, развие и приложи набор от инструменти, за да се поддържа развитието на умения, активната комуникация и сътрудничество между ключови заинтересовани страни в управлението и опазването на гори в мрежата Натура 2000. Проектът цели и създаването на обща гледна точка за прилагането на целите на Натура 2000.

Експертите от РДГ Русе и ВВФ България представиха напредъка по проекта "Крайречни гори" и начина на въвличане на заинтересовани страни в процеса на опазването им, като за целта организираха и теренно посещение на обектите в защитена зона Мартен – Ряхово.

6 октомври 2017 г.

Традиционната годишна среща на представители на проекти, изпълнявани у нас по програма Life на Европейския съюз, се проведе на 5 и 6 октомври в Благоевград. На срещата бяха представени проектите, които в момента текат в България. Освен обмена на опит между отделните проекти на срещата присъстваха представители на програма Life, които дадоха насоки за работа.

Домакини на срещата бяха "Фонд за дивата флора и фауна". Те организираха теренното посещение в Кресненския пролом, където представиха постигнатото по проект "Светло бъдеще за черния лешояд" (LIFE14 NAT/BG/649).

6 юни 2017

На 5 юни 2017 г.  по покана на WWF-България в зала 500 на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) се състоя експертна среща за обсъждане на проекторъководството за възстановяване и опазване на крайречни гори, разработено по проект "Възстановяване и опазване на крайречни гори в защитени зони по Натура 2000 и моделни територии в България".
 
Срещата се организира съвместно с ИАГ и в нея участваха експерти от Министерството на околната среда и водите, регионалните дирекции по горите, горски стопанства, басейнови дирекции, регионални инспекции по околна среда и неправителствени организации с опит в създаването и стопанисването на крайречни гори.
 
Разработеното ръководство има препоръчителен характер и обосновава необходимостта от обща визия за възстановяването на крайречните гори в България. То цели да даде практически насоки как да се изпълняват бъдещите проекти по възстановяване и управление на крайречни горски местообитания с основен акцент опазване на водните ресурси, осигуряване проводимостта на реките и предпазване от наводнения.
 
На срещата се обсъдиха конкретни въпроси и предложения по съдържанието и обхвата на ръководството, като:
- включване на опита от възстановяване на крайречни гори от Турция, Унгария и Украйна
- включване и на екосистемните услуги
- използване на самосеви и отглеждане на новите горски насаждения

Беше предложено да се включат списъци с източници на фиданки и да се създаде подобен регистър на национално ниво. Други предложения, които кристализираха по време на дискусията, бяха инвентаризиране на всички естествени крайречни гори и налагане на единно ръководство за стопанисването им, както и включването на карти с влажните зони или конкретни местообитания, описани в ръководството.

1.04.2017

На 1 април, съвместно с държавно горско стопанство Асеновград, учители и третокласници от ОУ "Христо Ботев" - с. Поповица и WWF дадохме старт на отбелязването на традиционната за цялата страна седмица на гората. Заедно посетихме местността Гущерова одая, където миналата година залесихме 47 960 фиданки от типични крайречни дървесни видове.

Увлекателните игри за децата имаха за цел да им предадат нови знания за крайречните гори, взаимовръзката гора-река, характерните обитатели на крайречните гори и нуждата от опазването им. Погрижихме се и за младата гора, и за новозасадените фиданки, които допълнихме тази година на мястото на изсъхналите.

21.03.2017

В Световния ден на гората нашите експерти посетиха местността Гущерова одая, където миналата година засадихме фиданки от местни видове край р. Марица. Съвместно с горските служители от ДГС Асеновград те извършиха мониторинг на състоянието им след зимата и планираха мероприятия, които да подпомогнат оцеляването на фиданките.  

С оглед на устойчивата тенденция за затопляне на летата и все по-високи температури, съчетани с продължителни периоди на засушаване, предполагаме, че в края на пролетта и през лятото ще се наложи изкуствено ръчно поливане, за да оцелеят фиданките. 

Ще ни е нужна помощта ви! Очаквайте призив за доброволци, когато планираме точното време на акцията – тук или на фейсбук страницата ни!

31.03.2017

От 29 до 31 март партньорите по проекта от Регионалните дирекции по горите в Русе и Пловдив, Изпълнителната агенция по горите и WWF посетиха заедно с мониториращ експерт на програма LIFE+ защитената зона Мартен-Ряхово, в която изпълняват дейности по проект за възстановяване на крайречните гори.



Целта ни беше да установим как се развиват новозалесените от РДГ-Русе гори и какъв е ефектът от прилагането на елементи от Саарландския метод с цел премахване на неместни инвазивни видове.



Прихващането на фиданките в двата залесени обекта е изключително успешно – над 85%, и очакваме развитието им да продължи все така добре. За ефекта от прилагането на Саарландският метод все още е рано да се съди, но един от направените изводи е, че ще трябва да се прилага многократно за период от 5 години. 

10.10.2016 г.

На 10 октомври експерти от проекта посетиха местността Гущерова одая, за да направят инвентаризация и да проверят състоянието на фиданките преди зимния сезон.

Установихме, че различните залесени видове имат доста различен процент на прихващане. Най-добре се справят черните тополи, ясените и дъбовете, а най-капризни се оказаха елшите и върбите.



Обсъдихме необходимите грижи, които трябва да се приложат, за да подпомогнем растежа и развитието на младото насаждение, което след години ще се превърне в красива крайречна гора: почистване на междуредията с храсторез и изнасяне на изкоренените растения; разрохкване на почвата и напролет – попълване на фиданките, които не са оцелели, с нови.

18.10.2016 г.

Годишната среща на проектите по програма LIFE на Европейския съюз в България се състоя на 12 и 13 октомври в местността Божура в Странджа. В срещата, която се провежда за шести път, взеха участие неправителствени организиции, държавни институции и компании, които изпълняват проекти финансирани по програмата.

Домакин на проекта тази година беше проект "Горите на орела", координиран от ИАГ.

WWF-България представи своя проект "Опазване и възстановяване на крайречни гори" LIFE13 NAT/BG/000801, който се изпълнява в партньорство с ИАГ, РДГ Пловдив и РДГ Русе. През настоящата година партньорите по проекта приключиха с основната част от залесителните дейности в двата проектни района – защитена местност Река Марица и защитена местност Мартен-Ряхово, в които предстои отглеждане на младите крайречни гори.



На снимката: гнездо на малък креслив орел, от теренното посещение, проведено в рамките на срещата
 

29.06.2016 г.

На 29 юни, международният Ден на река Дунав, открихме изложбата „Крайречните гори“ в Русе. Нашите домакини от Екомузея с аквариум в града ни предоставиха пространство, в което да представим една от уникалните характеристики на Дунав – запазените естествени крайречни гори по долното му течение.

Като част от проекта, по който WWF работи в партньорство с Изпълнителната агенция по горите и регионалните дирекции в Русе и Пловдив, в защитена зона Мартен-Ряхово е възстановена крайречна гора от черна топола и бяла върба. Младите дървета се развиват добре и се надяваме, че в близко бъдеще русенци и гостите на града ще могат да се наслаждават на новата гора. Но освен естетическата стойност на крайречните гори, те имат и други важни функции: предпазване на брега от ерозия, смекчаване на ефектите от наводненията и осигуряване на дом на много видове растения и животни.

Изложбата ще остане в Русе до 1 август.

03.10.2016

В края на септември нашите експерти извършиха проверка на резултатите от прилагането на Саарландския метод край река Марица. Задачата ни беше да установим какъв е успеха от приложените мерки за отстраняване на инвазивни видове, като пенсилвански ясен, ясенолистен явор, аморфа и акация. Установихме, че за местните видове в обекта са създадени условия за растежен простор и през следващите години се очаква да потиснат растежа на чуждите видове в борбата за пространство и хранителни ресурси.

Основната цел на прилагане на този метод е да се възстанови участък от крайречна гора, като практическия опит да послужи при възстановяване и на други крайречни гори в страната, включително за поддържане и подобряване на състоянието на съществуващите крайречни гори, както и за възстановяването им на местата, където те са унищожени.

25.03.2016
 
В рамките на проекта ни за възстановяване и опазване на крайречните гори, залесихме 14 декара на територията на държавно горско стопанство Асеновград, в защитена зона Река Марица.

  
Механично пробиване на дупки за фиданките

Използвахме 7000 фиданки от местни видове, които са характерни за региона, като бяла върба, черна топола, черна елша, летен дъб, ясен и бряст.


 
След завършването на този етап ни предстои грижа за фиданките – отстраняване на плевелите, разрохкване на почвата и плевене (3 пъти през първата година) и поливане (6 пъти през първата година).
 
Целта на залесяването е възстановяване на приоритетно местообитания 91Е0.

Експерти от WWF заедно с партньорите си по проекта от РДГ Русе, РДГ Пловдив и Изпълнителната агенция по горите прекараха два дни на терен на територията на национален парк „Дунав – Драва“. Горските експерти от системата на Изпълнителната агенция по горите и координаторът на програма „Защитени територии и Натура 2000“ на WWF България обмениха опит по възстановяването на крайречни гори с колегите им от националния парк, унгарската организация, управляваща горите и координаторът на горската програма на WWF Унгария.
 
В национален парк „Дунав - Драва“ се намира третото най-значимо местообитание за размножаване на рибите по Долен Дунав (след Дунавската делта и Копачки Рит). Там е и най-голямата в Европа непрекъсната зона със заливни гори, което определя високата му природна стойност. Водите, изобилстващи на риба и старите дъбове и бели тополи, които служат за гнездене са причини в парка да живее една от популациите на черен щъркел с най-голяма гъстота в света.
 
През XIX в. са направени корекции и дига на река Дунав. Териториите извън дигата пресъхват и се използвани за селскостопанска дейност, а повечето гори от тази страна на дигата са изсечени. За да се „заменят“ изсечените гори, е било е задължително да се залесява компенсаторно. Но компенсаторните залесявания в заливаните площи между дигата и реката са следвали основно икономически интерес – правени са с неместни бързорастящи видове, горите са придобивали хомогенна възрастова структура и видов състав. Така почти естествените местообитания са претърпели значителни вреди.  
 
Национален парк „Дунав - Драва“ е обявен през 1996 г. Основна цел е осигуряването на дългосрочна защита и възстановяване на изключително големите пространства с крайречни хабитати. Хармонизацията на природозащитата с икономическите интереси продължава и до днес. Плантациите на стопански ценни видове се заменят  с гори от местни видове и така процентът на чуждите видове намалява от година на година за сметка на характерните за заливната тераса. Първоначално съществуващите конфликти на интереси намаляват поради подобрените взаимоотношения на заинтересованите страни от областите на природозащитата и горското стопанство. Така например за опазването на строго защитените видове (черен щъркел, морски орел) се обявяват зони на защита около гнездата, които ограничават сечите и горско стопанските дейности.

1.06.2016 г.

В края на май се проведе мониторинг на изпълнението на проектните дейности в обхвата на защитена зона "Река Марица".

При проверката на терен са установи почти 90% прихващане на засадените фиданки от местни видове.

За част от фиданките е необходимо да положим допълнителни грижи – те станаха обект на специален интерес от сърни и зайци, които изгризват кората им.

Установихме също, че тревната растителност на места е избуяла силно. Около по-едрите фиданки отстранихме плевелите механизирано, но около по-дребните фиданки ще има нужда от допълнително оплевяване. За тази задача ще са ни нужни доброволци.



 

6.04.2016 г.

На 1 април заедно с петокласници от ОУ "Христо Ботев" в с. Поповица посетихме местността Гущерова одая в ЗЗ Река Марица, Асеновградско, за да се погрижим за новозалесената крайречна гора.



Очакваното пролетно буйно разбуждане на растителността може да направи забелязването на някои от младите фиданки трудно – ето защо се налага до по-малките да се сложат дървени колчета, които се маркират с ярък цвят. Това ще улесни бъдещата ни работа по премахване на плевелите и поливането. 



Учениците, техните учители и колегите от ДГС Асеновград заедно поставиха колчетата и ги маркираха, а след това участваха в игрите, организирани от нашите експерти. Докато работехме и играехме, научихме различни любопитни неща за крайречните гори и да се надяваме, поставихме добри основи за бъдещи грижи и интерес към съдбата на този изчезващ вид гори. 



Децата и колегите ни от ДГС Асеновград бяха подпомогнати от Голямата панда – символът на WWF, чието присъствие направи атмосферата по-весела. 

18.16.2016 г.

Въпреки горещия ден на 18 юни 17 доброволци, заедно с колегите ни от РДГ Пловдив и от WWF плевиха младите фиданки в местността Мерич орман. 



Задачата им беше да почистят бурените в радиус от 30 сантиметра около младите дъбове, ясени и брястове, а изкоренените растения да слагат в оснавата им, за да задържат влагата по-дълго. Този процес се нарича мулчиране, а растителността, която се разстила по земята – мулч.

Целта на знаиманието беше да се даде простор за растеж на фиданките и достъп до повече хранително вещества и вода, а също и да се отбележат редовете, за да са ясно различими, когато се влиза с техника за механиризано отглеждане.

Благодарим на всички вас! С ваша помощ крайречната гора ще се развива и расте!
 

27.05.2016 г.

В рамките на конференцията Beyond Wood, посветена на многобройните продукти и услуги, които горите в Европа ни дават, представихме изложбата "Крайречните гори на България" пред над 200 представители на европейските институции, държавите-членки, регионални и местни власти, природозащитни организации, търговски и дърводобивни предприятия и др. 

Конференцията се състоя на 23 май в Брюксел и освен с презентация на проекта, изложбата даде на участниците възможност да се докоснат поне визуално до този рядък вид гори. 

17.05.2016 г.

Заедно със своите партньори от РДГ-Русе, РДГ-Пловдив и ИАГ WWF организира и проведе теренно посещение на крайбрежните гори в рамките на дейност F5 по проекта "Опазване и възстановяване на крайречни гори".
Посетихме дунавските острови Ковачев, Козлодуй, Малък и Голям Вардим, където колегите от горските стопанства в Лом, Оряхово и Свищов ни разказаха за своите дейности по опазване и възстановяване на различни видове насаждения, включително от вардимски дъб, тополи и брястове.



Партньорите по проекта на о. Скомен



Пред паметника на лесовъда Димитър Киров в Свищов
 

6.06.2016 г.

Тази пролет WWF заедно с партньорите ни от Регионална дирекция по горите – Пловдив посадихме 47 960 фиданки от местни видове в защитена зона „Река Марица“, близо до Пловдив. Това е част от проекта ни по възстановяване и опазване на крайречни гори.

Пролетните дъждове неминуемо подхраниха и плевелите, които избуяха около фиданките и може да ги задушат. Ако не ги премахнем, можем да загубим ценни насаждения и ще трябва да започнем всичко отначало.

Затова всяка помощ е добре дошла. Имаме нужда от 50 души, които да ни помогнат в оплевяването. Колкото повече сме, толкова по-бързо ще успеем да свършим.

Дата: 18 юни 2016 г.

WWF осигурява безплатен транспорт с автобус от София до с. Маноле и обратно. Ако има по-голяма група от Пловдив, автобусът ще направи спирка там преди да продължи към с. Маноле. Ще има вода и плодове за всички доброволци. А вие, от своя страна, трябва да сте подходящо облечени, по възможност с гумени ботуши или обувки, които спокойно можете да изцапате, да носите шапки, слънчеви очила и слънцезащитен крем, както и храна. В близост няма да има магазин или заведение, откъдето да можете да си купите нещо за похапване.

Важно: Ако желаете да дойдете с децата си, моля да имате предвид, че работата ще отнеме няколко часа и това може да е уморително за тях.

Програма за деня на акцията (18 юни, събота):
7:00 ч. Тръгване от София (мястото ще се уточни впоследствие)
9:00 ч. Спирка в Пловдив (ако се съберат повече от 10 души; мястото ще се уточни впоследствие)
10:15 ч. Спирка пред кметството в с. Маноле – среща с всички, които са предпочели да ползват собствен транспорт
10:30 ч. Местност „Мерич орман“ – оплевяване, похапване, почивка
16:00 ч. Отпътуване за София

Надяваме се, че ще ни помогнете да опазим младите насаждения. Разкажете на колегите и приятелите си и заедно с тях се включете в доброволческата акция на WWF. Запишете се възможно най-скоро, за да организираме автобуса. Крайният срок за записване е 15 юни.

Запишете се за участие като използвате формата за регистрация по-долу. Ако сте по-голяма група, може само един от вас да се регистрира и да напише колко ще бъдете общо.

Благодарим ви много!

За повече информация: Ивелина Георгиева, igeorgieva@wwfdcp.bg, тел.: 0884 51 46 96

Принтирайте този призив и го разлепете на видно място, за да може повече хора да го видят и да се включат.

1.05.2016 г.

Завърши залесяването с фиданки от 7 местни вида в местността „Мерич орман” на територията на община Марица, в защитена зона Река Марица. Регионална дирекция по горите Пловдив осъществи залесяване с 47 960 фиданки от видовете летен дъб, полски бряст, обикновен бряст, полски ясен, черна елша, бяла елша и черна топола, като част от дейностите по проекта „Възстановяване и опазване на крайречните гори“.

Сред последващите грижи за новозалесената гора се предвиждат всички ръчни и механизирани дейности, приложими за отглеждане на създадените горски култури, включително и поливането им.

Залесяването с типични за района дървесни видове е съществен елемент от изпълнението на проекта, тъй като допринася за възстановяването на местообитанията на други характерни растителни съобщества, както и различни видове животни, обитаващи крайречните гори; подпомага добрите практики в областта на лесовъдството и натрупването на опит в съответната сфера, което е и една от целите на проекта.

17.11.2015 г.

Започна работата по прилагането на елементи от Саарландския метод на площ от 223 дка в защитена зона Мартен-Ряхово. Нашите експерти са обходили около една трета от площта и са приложили метода върху инвазивните видове пенсилвански ясен (Fraxinus pennsylvanica) и ясенолистен явор (Acer negundo).

    

На снимката виждате отстраняване на кората под формата на пръстен. По този начин се прекъсват соковете, хранещи дървото, и в рамките на няколко години то изсъхва и умира. Мъртвата дървесина се оставя на място.

    

Тук виждате пречупване на връхните филизи на конкурентни дървета. Резултатът е същият – след известно време тези дървета ще изсъхнат и умрат, за да дадат възможност на местните видове да заемат мястото им.
 
Прилагането на Саарландския метод има няколко предимства:
- по-близък е до природата в сравнение с разчистването на инвазивните видове, свързано с изсичане и изораване на почвата
- по-щадящ е за местното биоразнообразие, защото не причинява стрес на животинските видове и дава възможност на тези от тях, които са се приспособили към чуждия растителен вид, да намерят други подходящи за тях дървета.
 
В допълнение прилагането на метода ще доведе до плавно подобряване на структурата на насажденията и постепенно отстраняване на екзотичните видове и така ще създаде по-добри условия на растеж и развитие на характерните за местообитанието видове. Тази дейност ще ни предостави ценна информация за приложимостта на Саарландския метод за целите на възстановяването на местообитание 91E0 в два различни подтипа.
 

4.06.2016 г.

В края на май и първата седмица на юни екипът на РДГ Русе извърши теренна проверка на отделите със залесени фиданки по проект "Опазване и възстановяване на крайречните гори".

Установихме, че около 80% от залесената площ е покрита с аморфа и типична тревна растителност. Залесените фиданки от черна топола и бяла върба са жизнени, с покарали листа и клонки (между 10 и 30 см) и без видими повреди. Малък брой върбови фиданки са пречупени от дивеча, но изникналите от корените издънки и на места клонки показват, че и те са жизнени и перспективите за прихващането им са добри.

Предвижда се трикратно отгледжане на културите от от местните видове черна топола и бяла върба: ръчно окопаване около фиданките; попълване на фиданките, което ще се уточни при есенната инвентаризация (октомври–ноември) – отново ръчно пробиване на дупки и засжадане. Фиданките ще се третират с препарати за защита от болести, вредители и повреди само при доказана необходимост, каквато в момента няма.

В заключение, на този етап не са необходими спешни мерки и действия за новосъздадените култури.
 

05.12.2015 г.

През декември приключи подготовката на почвата за залесяване с типични крайречни видове дървета на 12,8 ха площ в защитена зона Река Марица.

На мястото на хибридните тополи РДГ Пловдив и местното горско стопанство ще засадят тук фиданки с характерните за областта местни видове черна и бяла елша (Alnus glutinosa и Alnus incana), черна топола (Populus nigra), летен дъб (Quercus robur) и полски ясен (Fraxinus angustifolia).

20.11.2015 г.

През ноември 2015 година стартира залесяването с черна топола и бяла върба на 98 декара в защитена зона Мартен-Ряхово. Дейността е част от работата по възстановяване на крайречни гори от типа *91Е0  в рамките на проекта и се изпълнява от РДГ Русе.


На снимката: залесяване с фиданки от бяла върба и черна топола в защитена зона Мартен-Ряхово

Черната топола (Populus nigra) и бялата върба (Salix alba) са характерни видове в комплексите от крайречни гори по поречието на Дунав и неговите притоци. На много места естествената им структура е силно модифицирана от навлизането на инвазивния американски вид Amorpha fruticosа. За тези гори е характерно богатото биологично разнообразие и важната им роля по отношение на контрола на ерозията и формирането на специфичен микроклимат.

 

15.03.2016 г.

Освен своите противоерозионно и водоохранни функции, крайречните гори изпълняват и важна роля като зелени коридори – мостове, които свързват изолирани от човешката дейност местообитания. Една от дейностите ни по проекта за възстановяване на крайречните гори е извършването на анализ за това доколко са свързани зоните, избрани по проекта, с други места от мрежата Натура 2000.
 

Обекти и избрани видове за анализите

Извършените анализи изследват свързаността на река Марица с други четири защитени зони – Чирпански възвишения, Оризища – Цалапица, Река Мечка и Чинар Дере. За целта бяха избрани различни видове животни, обeкт на опазване в Река Марица, за които тази свързаност е от съществено значение при миграция, разселване, установяване на нови местообитания и адаптиране към климатични промени. Направихме анализ на техните изисквания към свързващите територии (или биокоридори), за да могат те да се предвижват от една защитена зона до друга.

Това са: маришка мряна, южен гребенест тритон, червенокоремна бумка, пъстър смок,  шипобедрена костенурка, шипоопашата костенурка, обикновена блатна костенурка, видра, пъстър пор, лалугер.

На тази база с помощта на Географска информационна система бяха картиране биокоридорите, а последствие бе направен преглед на плановите документи, които ги засягат.
 

Резултатите от анализа

Териториалният обхват и статута на защитените зони от Натура 2000 е отразен в повечето от плановете, но не се отчитат свързващите елементи на ландшафта в терените без специален законов статут. Предвидените мерки за развитие на зелените системи на населените места в много случаи са логически отделени от мерките за опазване на биологичното разнообразие и защитените територии/зони.

Основни заплахи за свързващите биокоридори

Основните идентифицирани заплахи са: изсичането на крайбрежната дървесна растителност, забентването и изграждането на МВЕЦ, фрагментирането от пътна инфраструктура, пресушаването, опожаряването, промяната на начина на трайно ползване, урбанизирането, разораването на пасища, ливади и мери, замърсяване, изграждането на соларни паркове и кариери за инертни материали във водните течения.

Последващи действия

Всеки от експертните доклади прави препоръки за опазване на биокоридорите, каквото изискване по принцип е заложено в закона за биологичното разнообразие. Предстои да подготвим резюмета за общините, които биха могли да се възползват от тези препоръки и да разработят свои проекти за опазване на биокоридорите и тяхното опазване. Екологичната мрежа и свързващите територии добива популярност като зелена инфрастуктура.
 
Работният текст на анализите можете да свалите от секцията вдясно до тази новина.
 

12.11.2015 г.

Фотоизложбата „Крайречните гори на България“ гостува за втори път в гр. Пловдив.
На 12 ноември Нели Дончева, координатор на проекта, откри изложбата в Дома на науката и техниката, където тя може да бъде разгледана в периода 12 – 27 ноември.



Със своите 25 фотоси и текст към тях изложбата представя характерните особености, присъщото биологично разнообразие, значението и заплахите за крайречните гори в България.

18.11.2015 г.

Завърши проверката на Изпълнителната агенция по горите, проведена в защитена зона Мартен-Ряхово – част от част от задължителните мониторингови дейности по проекта за опазване и възстановяване на крайречни гори. Представители на Агенцията посетиха местата, предвидени за залесяване, за да удостоверят и документират качеството и навременното извършване на подготвителните дейности.

Местата, избрани за възстановяване със съответните дървесни видове на местообитание 91Е0*, съответстват на изискванията на хабитата като са съобразени с изискванията на биологията за вида.


 

05.10.2015 г.

Черната топола (Populus nigra) е широколистно листопадно двудомно дърво. Това означава, че мъжките и женските ѝ репродуктивни органи са разположени на различни дървета, а не на едно и също едновременно.



Мъжка черна топола       



Женска черна топола

На височина тополата достига 45 м, а диаметърът на стъблото ѝ може да стане 4 м. Короната е със силно променлива форма и може да е широко разперена, цилиндрична или с почти успоредни на ствола странични клони.
 
Кората на младите дървета и в горната част на по-възрастните е светлобелезникава, с жълт оттенък, а в долната част се напуква и потъмнява.


Ствол с напукана кора и листо



Клонче от мъжко растение с по-светла кора и пъпки

С узряването на цветовете само женската топола формира познатите на всички пухчета, които дразнят носа и очите и създават ефекта на „пролетен сняг“, щом вятърът започне да ги разселва от дървото.


Женски цвят

Младите клонки са голи, гладки, лъскави и покрити с кръгли лещанки. Връхната пъпка е значително по-едра от страничните и съдържа лепкаво вещество. Листата са почти ромбични или яйцевидни, със силно стеснен и удължен връх. 

Черната топола е силно светлолюбив, влаголюбив и студоустойчив дървесен вид. Част от страничните корени се разполагат повърхностно, но останалите проникват дълбоко в почвата. Корените дават голямо количество коренови издънки, а при отсичане на централното стъбло се появяват и множество пънни издънки. Видът е типичен за Западна Азия и Европа. В България черната топола се среща почти в цялата страна до 700 м н. в. край реките, в непосредствена близост до течаща вода.

Черната топола има разнообразно икономическо значение – освен дървесина, от нея могат да се добиват багрила и дъбилни вещества.

Залесяването с черна топола в защитена зона Мартен-Ряхово обаче ще има друга цел, а именно възстановяване на естествената за района крайречна растителност. Крайречните гори от типични местни видове са от голямо значение за поддържане бреговете на реките и спиране на ерозията, а в случай на наводнение – намаляване на обема и въздействието на разлива.

Естествените крайречни гори от топола са подходящо местообитание за много редки и защитени видове висши растения, като едроплоден хрян, блатно кокиче, блатен кострец, както и на различни консервационно значими видове гъби. Тези гори са източник на ценни лечебни растения – коприва, черен оман, къпина, хмел и др. и са важни за размножаването на  водолюбиви птици, като чапли, корморани, орли, кълвачи и др.

14.09.2015 г.

WWF България ще представи за първи път своята фотоизложба „Крайречните гори на България“, в рамките на One Architecture Week. 25-те пана с красиви снимки от едни от най-редките български гори ще могат да бъдат видени всеки ден от 19 до 26-ти септември между 9 и 19 ч на втория етаж в Тютюнев склад, ул. Екзарх Йосиф 14.  Откриването на изложбата е в петък от 18 ч.
 
В неделя, 20 октомври, от 11 до 12 ч изложбата ще бъде представена от Нели Арабаджиева от горската програма на WWF.
 

Крайречните растителни съобщества и местообитания съхраняват богато биологично разнообразие. Те са се формирали и развивали при специфични условия: висока влажност, осигурявана от речните нива, периодичното заливане и високата подпочвена влажност. Крайречните гори са неразделна част от миграционните коридори, играят важна роля в поддържането на качеството на водите и опазване на почвите и имат положителен ефект върху водните екосистеми.

Крайречните гори са едно от най-уязвимите и редки местообитания. Видът, с който работим по проекта (91ЕО), е тип крайречна гора в низините и равнините, която се развива на богатите почви, заливани периодично от прииждането на реката. Макар да се среща из цялата страна, то заема едва половин процент от площта на горските територии в България. Благодарение на достъпността и близостта си до населените места, крайречните гори винаги са били обект на негативно човешко въздействие, което води до постоянно намаляване на площта им.

Какви типове крайречни гори има в България?

• Крайречни гори в низините и планините (алувиални гори). Срещат се върху богати алувиални почви, периодично наводнявани от реката. Разпространени са ограничено по долното течение на реките Батова, Камчия, Ропотамо, Тунджа и други вътрешни реки; около реките в ниския планински пояс (300 – 1000 м) и в средния планински елово-буков пояс (1000 – 1500 м) и в поречието на Дунав и долното течение на неговите притоци.

• Периодично заливани крайречни смесени широколистни гори. Тези гори са се развили на по-нови речни наноси. В зависимост от водния режим доминиращите дървесни видове принадлежат към родовете ясен, бряст или дъб.

• Крайречни галерии от бяла върба и бяла топола: разпространени са в низините и долните части на планинските склонове в най-южните части на страната, но най-вече край реките Марица, Струма, Места и Тунджа и техните притоци.

• Гори от източен чинар: Заемат нестабилните речни наноси на големите реки, чакълестите или пясъчните наноси от постоянните или временните поречия и особено най-ниските части на стръмните сенчести проломи.

Опасности за крайречните гори

Освен със значението на крайречните гори изложбата ще ви запознае и с проблемите и заплахите пред тях. Силното антропогенно въздействие – незаконни и голи сечи, създаване на плантации от хибридни тополи, реализиране на инфраструктурни проекти, извличане на инертни материали, увеличаване на земеделските земи и др., е довело до масовото изсичане на крайречни гори в миналото. Навлизане на инвазивни и неместни видове – аморфа, айлант, ясенолистен явор, американски ясен и др., предизвикват промяна в условията на местообитанието и затрудняват възстановяването на местните дървесни видове.
При традиционните лесовъдски практики не се осигурява запазване на ключови елементи на биоразнообразието – мъртва дървесина, острови на старостта, дървета с хралупи, зони на спокойствие, гори във фаза на старост и т. н. Мероприятия за осигуряване проводимостта на реките, като изграждане на миниВЕЦ и извличането на инертни материали, води до компрометиране на хидрологичния режим. Това неблагоприятно въздействие е особено интензивно през последните десет години. Наводненията в някои райони предоставиха допълнителни аргументи за прилагането на различни мероприятия с негативно въздействие. За съжаление, на много места те се изпълняват, не за да се осигури нормалния воден отток на реките, а с явно комерсиална цел. Това на практика води до унищожаване на тези изключително важни за речните екосистеми гори.
 
Крайречните гори имат голяма роля както за обществото, така и за биоразнообразието и протичането на редица естествени природни процеси. За тяхното опазване са необходими специални грижи и промяна в отношението ни към реките и горите.
 

09.10.2015 г.

На 7 и 8 октомври 2015 г. WWF България с проекта Free Fish беше домакин на петата ежегодна среща на проектите по програмата Life в раздел "Природа". Срещата се проведе в с. Кошов край Русе. Проектът Free Fishc се изпълнява в партньорство с дирекцията на ПП "Русенски Лом".

В срещата взеха участия Саймън Гос (експерт техническо отчитане) и г-жа Брунхилде Рак (експерт финансово отчитане) от Техническия офис на Секция Life в Европейската комисия, както и експертите, извършващи мониторинг на българските проекти – Ивайло Зафиров и Стоян Йотов.

Бяха обсъдени техническите и финансови въпроси, свързани с промените в управлението на програма Life в ЕК и всички новости, и се представиха новите проекти за България, които стартират през 2015 г. – Land for LIFE на БДЗП, както и на "Зелени Балкани"  и ФДФФ за опазване на черния лешояд.

От българска страна участие в срещата взеха БФБ и проекта "Солта на живота"; EVN с проекта "Живот за царския орел"; WWF с проекта "Крайречни гори"; БДЗП с проекта "Помощ за египетския лешояд"; ИАГ и прокта "Горите на орела"; сдружение "Информация и природозащита" с инфопроекта "Популяризиране на устойчивото ползване на билките в България"; "Зелени Балкани" със своя проект "По-голям шанс за белошипата ветрушка"; ФДФФ и проекта "Живот за Кресненското дефиле".

В края на срещата се проведе теренно посещение на един от обектите по проект "Свободни риби" на WWF – бараж на р. Русенски Лом, край с. Червен.

01.06.2015 г.

В края на месец май приключи успешно подготовката на почвата на 49 декара площ в защитена зона Мартен-Ряхово.
Доскоро тази площ беше заета от плантации хибридни тополи за бързо производство на дървесина. РДГ Русе заедно с местното горско стопанство ще възстанови върху част от плантацията типичната за областта крайречна гора. За тази цел теренът се подготвя като се изкореняват пъновете, почистват се издънките, а почвеният слой се разхорква.
В рамките на проекта Life+ Крайречни гори в защитена зона Мартен-Ряхово ще бъдат залесени 98 декара с характерните за областта местни видове бяла върба и черна топола, които са най-добре пригодени към режима на заливане на близките речни участъци.

Изпълнителна Агенция по Горите (ИАГ)
Адрес: София 1000, Бул. Христо Ботев № 55.
E-mail: iag@iag.bg
Тел.: + 359 (0) 2 98511503
web site: www.iag.bg

1.    Ценко Ценов – Директор на проекта
2.    Кирил Ташев – Координатор на проекта
(E-mail: tashev.k@gmail.com; tashev@dag.bg; GSM:0885 841 389; )
3.    Росен Райчев – Горски експерт
4.    Катерина Кутина – финансов директор на проекта

WWF България
адрес: София 1612, бул. Борис III № 19
е-mail: office@wwfdcp.bg
тeл.: + 359 (0) 2 9505041
web site: www.wwf.bg

1.    Катерина Раковска - координатор на проекта
(е-mail: krakovska@wwfdcp.bg; GSM: 0893 393 810; fax: 981 66 40)
2.    Стела Апостолова - технически сътрудник

РДГ Пловдив
адрес: 4002 Пловдив
бул. "Санкт Петербург" N 57
e-mail: rugplovdiv@iag.bg
тел:  + 359 32 / 275070
факс: + 359 32 / 643338
уебсайт: http://www.plovdiv.dag.bg/

1.    Мирослава Велинова - местен проектен координатор
(еmail: lifeplus.pld@gmail.com; GSM: 0889 992 254; Факс: 032 643 338)
2.    Надежда Мухтарова – счетоводител
3.    Зоя Маркова - специалист Обществени поръчки
4.    Никола Каварджиков - експерт по горски дейности
5.    Александър Дюлгеров - експерт по горски дейности

РДГ Русе
адрес: Русе 7000, Бул. Скобелев №7, ПК 443
тел.: +359 (0)82 821 706
факс: +359 (0)082 821 708
e-mail: RugRuse@iag.bg
уебсайт: http://www.ruse.iag.bg/

1.    Божидар Кирилов Якимов - местен проектен координатор (GSM  0885 824 665)
2.    Диана Йорданова Пенчева – счетоводител по проекта
3.    Ростислав Димов - специалист Обществени поръчки (GSM 0887 003 756)
4.    Виктор Ганчев Михайлов - експерт по горски дейности
5.    Ирена Николова Банова - експерт по горски дейности

Март 2015 г.

Заданието за работа по Дейност А5 е разработено и съгласувано. Определени са експертите за изпълнение на дейността. Договорите ще бъдат подписани през април 2015 г.

Осъществена е тръжна процедура за избор на изпълнител за почвоподготовката за залесяването (Дейност C.2). Избран е подизпълнител. Договор ще бъде подписан през април 2015 г.

Осъществена е среща между WWF България и Областния Управител на Административна Област Пловдив. Целта на срещата е да бъде информиран Областният управител за дейностите по проекта и да се обсъди подписването на споразумение за съвместна работа между WWF и Областната Администрация за част от дейностите от Дейност С.3.  (Причината за това е, че една от проектните територии – остров Градина, е публична държавна собственост и е под юрисдикцията на Областния управител).

Осъществява се работа по отчитане за второто тримесечие от проекта – събиране и преглед на документите, работните графици и др.

Подготовка за работата по първия отчет  по проекта (отчетът следва да се предаде до 30 април 2015).


Февруари 2015 г.

Споразуменията за съвместна работа между WWF България и съответните горскостопански институции (СЦДП и ЮЦДП) са разработени. Подписано е споразумението от страна на ЮЦДП (Южноцентрално Държавно Предприятие). Споразуменията са необходими за осъществяването на Дейност А3.  
Стартира работата по дейност А4. Сформиран е работния колектив, изяснени са задачите и времевата рамка.

Разработва се Заданието за работа по Дейност А5.

Процедурите за възлагане на залесителните дейности в защитените зони Мартен-Ряхово“ и „Река Марица“ са в процес (Дейност С1 и С2).  

Избрана е одитираща компания (Дейност F6).


Януари 2015 г.

На 8 януари 2015 е осъществена първата среща за мониторинг на проекта.
Вътрешното отчитане за първото тримесечие от проекта е осъществено – събиране и преглед на документите, работните графици и др. от партниращите организации.
Технологичните планове за залесяване (Дейност А2 и А2) са одобрени от съответните институции.

Процедурите за възлагане  на залесителните дейности в защитените зони „Мартен-Ряхово“ и „Река Марица“ са в процес (Дейност С1 и С2).  
Сформирана е работната група за разработване на Ръководство за възстановяване и управление на крайречни гори (Дейност 4).

Сформирана е Комисия по проекта  съгл. Дейност  F1.

Подготвени са документите по процедурата за избор на одитираща компания за осъществяване на  Дейност F6.


Декември 2014 г.

Осъществено е теренно посещение до защитена зона  „Река Марица“, като част от дейност А3: теренна работа и събиране на информация по отношение прилагането на Саарландския метод.  

Технологичните планове за залесяване(дейност А1, А2 А3)  са разработени и са изпратени за одобрение до съответните институции.

Започва подготовката за определяне на дейностите по залесяване в зоните „Мартен – Ряхово“ и „Река Марица“ (документални процедури).


Ноември 2014 г. 

Подписани са партньорските споразумения между водещия партньор и асоциираните партньори.

РДГ Пловдив е стартирала изпълнението на Дейност А1: осъществени са пътувания до проектните терени, започнало е разработването на технологичните планове за залесяването.

WWF България е започнала работа по Дейност А3 – осъществени са теренни посещения в района на защитените зони  „Мартен-Ряхово“ и „Река Марица“.


WWF започна теренните проучвателни работи, свързани с възстановяването на крайречни гори от типа 91Е0. Целта на полевата работа е да се финализира избора на обектите в защитени зони Река Марица и Мартен-Ряхово, където WWF ще възстановява целевото крайречно местообитание.

Дейностите по възстановяване включват както залесяване с типични местни видове, така и  прилагане на елементи от "Саарландския метод". Този метод включва отстраняване на конкурентни млади дървета , включително от инвазивни видове, като по този начин се толерират местните видове. Оригиналният Саарландски метод е насочен към  съчетаване на консервационните цели (например повишаване на екологичните функции на горите) с производството на висококачествена дървесина. Той е икономически по-изгоден в сравнение с конвенционалните методи за отстраняване на нежелани дървета. Неговите основни задачи са опазването на биологичното разнообразие чрез отдаване на приоритет на естественото възобновяване и местните видове, използването на естествените сукцесионни процеси, които протичат в екосистемата, горскостопански интервенции, насочени към отделни дървета.


Октомври 2014 г.

Бяха определен са екипите от страна на РДГ Пловдив и РДГ Русе. На 31 октомври 2014 в офиса на WWF България в София се състоя среща между партньорите с фокус върху финансово-счетоводната работа по проекта. Бе обсъден също работния план на проекта, както и споразуменията за партньорство (планирано е да бъдат подписани през ноември 2014 г.).  

РДГ Русе стартира изпълнението на Дейност А2: осъществени са пътувания до проектните терени, разработени са технологичните планове за залесяването. Стартирана е процедурата за съгласуване на технологичните планове със съответните институции.

Подготвена е специална уебсайт секция за проекта на следния адрес:  http://www.wwf.bg/what_we_do/forests/riparian_forests/.


Септември 2014 г.

Първата среща по проекта с участие на всички партньори се състоя на 23.09.2014 г. WWF България беше домакин на срещата. Основната цел на срещата беше да се съберат заедно всички партниращи организации и да се оформи обща гледна точка по-отношение на проектните дейности, времевата рамка, каналите за комуникация между партньорите,  както и да се обсъдят първите стъпки в осъществяването на проекта и потенциалните предизвикателства.

Бяха разработени вътрешни правила за комуникацията между партньорите и  фасилитирането на административните аспекти от работата. Бяха определни екипите на водещият партньор   – Изпълнителна Агенция по Горите и асоциирания партньор WWF България. Започна подготовката на договорите за назначаване на работните екипи от РДГ Пловдив и РДГ Русе (асоциирани партньори).


В тази секция можете да следите какво се случва с проекта и да се включите с коментари или като доброволци за залeсяванията.