Новини

Още много интересни факти ще намерите в новите ни определители за растенията и животните в горите с висока консервационна стойност в България!

Важно е да познаваме редките и защитени видове, за да можем да ги опазим. Съхранената природа – растенията, животните и техния дом, специфичните условия на живот, към който са се приспособили – за нас, хората, означава чист въздух, чиста вода, възможност за почивка и възстановяване в естествена атмосфера и източник на гордост от съграденото, а не от разрушеното.
 
Дългият термин "гори с висока консервационна стойност" ни представя идеята, че има определени видове гори, чието значение за екосистемите, местните жители, икономиката и климата е изключително важно. Установяването на тези гори и точните видове или характеристики, които определят "високата им стойност" е сложен и трудоемък процес, който е задължителен например за стопанствата, които искат да се сертифицират по системата FSC.
 

Какво ще намерите в новите определители?

Първи том – растения, съдържа 69 вида, които са включени в приложение 1А на Практическото ръководство за определяне на гори с висока консервационна стойност. Наличието дори на един от тези видове е достатъчен дадена горска територия да се определи като притежаваща висока консервационна стойност. Посочени са най-важните характеристики на видовете за разпознаване, както и техни специфични биологични белези.

Видовете в определителя са подредени в следния ред:

• Дървета
• Храсти
• Нецъфтящи тревисти растения
• Цъфтящи тревисти растения с бели цветове
• Цъфтящи тревисти растения с жълти цветове
• Цъфтящи тревисти растения със зелени цветове
• Цъфтящи тревисти растения със сини цветове
• Цъфтящи тревисти растения с цветове в лилаво-червената гама

Текстът е разработен от инж. Добромира Димова с подкрепата на WWF-България.
 
Втори том – животни, съдържа фотографии и разяснителни текстове за 70 вида животни от включените в Приложение 1Б на Практическото ръководство за определяне на гори с висока консервационна стойност в България (Национално ръководство за ГВКС). 


Видовете в определителя са подредени в следния ред:

• Бръмбари
• Пеперуди
• Земноводни
• Влечуги
• Колониално гнездящи птици
• Птици, гнездящи във вътрешността на гората
• Птици, гнездящи в покрайнините на горите
• Птици, гнездящи по скали и по-рядко в гори

Определителят е разработен от авторски колектив в състав: д-р Ростислав Бекчиев – раздел „Бръмбари“, доц. д-р Стоян Бешков – раздел „Пеперуди“, Симеон Арангелов – раздел „Земноводни и влечуги“, Дончо Киров – раздел „Птици“, с подкрепата на WWF-България.
 
WWF България благодари на всички фотографи, които предоставиха свои снимка за настоящия определител!

февруари 2017 г.

София, ноември, 2016 г.

WWF-България работи за налагане и популяризиране на сертификацията по системата на FSC от 2001 г. и за 15 години успя да постигне наистина много: 650 000 ха гори са сертифицирани с наша помощ, десетки служители от системата на горите са преминали през специализирани обучения, отговорното отношение на потребителите намира все повече разбиране сред все повече хора.

През последните години наблюдаваме сериозен интерес за сертифициране на горите в България. В същото време констатираме някои слабости и тревожни тенденции. Свидетели сме на предизвикателства пред сертификацията – както за вече сертифицираните стопанства, така и за доверието в зеления етикет на FSC.

Това е основната причина за организирането и провеждането на среща между WWF и одитори на сертифициращите организации, които работят в страната.
Срещата се проведе на 28 ноември в София и завърши с приемането на общ документ за необходимите следващи стъпки в областта на горската сертификация.

Участниците в срещата се обединиха около следните предложения:

1. Организиране на среща по инициатива на сертифициращите органи с представители на МЗХ и държавните горски предприятия, на която да се обсъждат следните теми: отношението към горската сертификация – постигане на съгласие за съвместни действия; използване на сертификацията като инструмент за реални крачки напред; изясняване на ролите и поемане на конкретни ангажименти с конкретен ангажимент; създаване на послание в посока от министъра към директори на стопанствата и предприятията за по-сериозно отношения към сертификацията; определяне на подходящо време за срещите – при влизане на националния стандарт в сила.

2. Създаване на Национална инициатива на FSC (национален FSC координатор) – обща дейност; WWF се ангажира да проучи процедурата на FSC.

3. Обученията/подготовката на стопанствата за сертификация да се правят от трета страна; да се разделят ролите – предстои обсъждане как да се организира това; процедурите и други помощни материали, свързани с новия стандарт, трябва да са качени някъде онлайн; да има консултация с одиторите по процедурите, които ще се разработят (WWF); да се помисли за съвместни действия с Лесотехническия университет и студентите.

4. В сигналите да се дава конкретика за нарушенията, които няма как да се установят без нея по време на одит (може и в деня на одита); за случаите, в които има масовост на нарушението и одитора така или иначе може да го установи, няма нужда от конкретика и може да не се дава такава в сигнала (WWF).

5. WWF да препращат сигналите от гражданите към одиторите; както и контактите на жалбоподателите, когато е възможно. 

6. По-голям фокус от страна на одиторите върху старите гори, докладите за ВКС и тяхната публичност, незаконните сечи (особено когато има подадени сигнали).

7. Да се правят непланирани одити от страна на сертифициращите органи, когато има подаден сигнал; проверката да е в най-кратките срокове, възможни по процедура (може да се прави в няколко стопанства, посочени от WWF).

8. Клиентите по CoC могат да служат като механизъм за подобряване качеството на FM (въпросът за дневниците на клиентите по CoC –да се облекчи бюрокрацията, бихме могли да направим предложение към ИАГ/МЗХ, сами или съвместно, WWF с подкрепа от сертифициращите органи).

9. Насрочване на следваща среща.

В периода 6 - 9 май 2015 г. Факултетът по Горско стопанство към Лесотехническия университет организира международна научна конференция по случай 90-годишнината от основаването на висшето лесотехническо образование в България. Събитието ще се състои в Парк хотел Москва в София. Основната тема на конференцията е „Влияние на климатичните промени върху горите и горското стопанство“, а допълнителните области за обсъждане са „Горско стопанство“, „Дървообработване“ и „Екология“.
 
WWF е сред официалните партньори и участници в събитието, където ще представи  уеб-базирана платформа с информация за старите гори в България (gis.wwf.bg/forests/), както и документалния филм „Непознатите гори“. Участниците в конференцията ще получат и изданието на WWF& „Старите гори – непознатите съкровища на България“.
 
Повече информация за конференцията ще намерите ТУК. 

На 5 декември 2014 г. в хотел Рила в София, WWF организира експертна среща за обсъждане на проблемите при определянето на територии за осигуряване на гори във фаза на старост (ГФС) в зоните от Натура 2000. Дискусията бе част от процеса по разработването на Наредбата за инвентаризация и планиране в горските територии, доколкото една от мерките за управлението на горските местообитания в защитените зони от Натура 2000 е осигуряването на ГФС в поне 10% от територията на всяко горско местообитание. В срещата се включиха близо 30 експерти от Министерство на земеделието и храните, Изпълнителна агенция по горите, държавни горски предприятия, Лесотехнически университет, Институт за гората при БАН, природозащитни организации, фирми и лесовъди на частна практика.
 
В рамките на дискусията, преобладаваща част от участниците се обединиха около мнението, че критериите и подходите за определяне на ГФС в Натура 2000 следва да са сходни с утвърдените критерии и методи за определяне на Гори с висока консервационна стойност (ГВКС), като част от процеса на FSC сертификация. В тази връзка се счита, че определянето на ГФС е необходимо да се извършва с участието на лесовъдите на местно ниво, които познават най-добре горските територии  в отделните стопанства. В рамките на дискусията многократно се изтъкна необходимостта от разработване на практична методика за определяне на ГФС, която да насочи лесовъдите и лесоустроителите към най-подходящите методи за пространствен анализ на данните за горските местообитания и групиране на подходящите насаждения за осигуряване на гори във фаза на старост.
 
По отношение на отговорността за определяне на ГФС по видове собственост, експертите посочиха, че определянето на ГФС в публичните гори трябва да е водещо, тъй като те обхващат около 90% от българските гори. Част от експертите изразиха мнение, че определянето на ГФС следва да е еднократен процес с цел по-бързото постигане на природозащитните цели, които стоят пред горите в Натура 2000. Друга част от присъстващите изтъкнаха, че определянето на ГФС следва да е обект на планирането на ниво областен план и горскостопански план.

Повече подробности относно дискусията ще намерите в Доклада от срещата.

Националният FSC стандарт за България се разработва  съгласно Процедурата за изготвяне на национални стандарти (FSC-STD-60-006 V1-2) на Съвета по стопанисване на горите (Forest Stewardship Council ®). Съгласно процедурата на FSC, обществените консултации се провеждат в срок от 60 дни. В горепосочения срок, всички заинтересовани страни могат да изпращат своите писмени коментари по документа на следната електронна поща: standart@wwfdcp.bg или на адрес: София 1000, ул. Иван Вазов 38, ет. 2, ап. 3-4, офис на WWF България.

Документът може да бъде изтеглен от уебсайта на WWF България. Черновата на стандарта е качена в раздел „Новини и факти“, подраздел „Публикации“: http://www.wwf.bg/news_facts/publications/.

Изготвянето на национален FSC стандарт за България е инициирано и се подпомага от WWF България. Процесът се осъществява от работна група, която е регистрирана официално в отдел „Политика и стандарти“ на FSC  през август 2014 г. Съгласно процедурата на FSC e сформирана работна група от равен брой експерти от трите основни и задължителни сектора, които имат отношение към управлението на горите – социален, природозащитен и икономически. Експертите от работната група ще разгледат коментарите на заинтересованите страни и ще ги интегрират в стандарта съобразно тяхната релевантност и допустимост преди да започне разработването на втората чернова. Втората чернова на стандарта отново ще бъде предоставена за обществени консултации.
 
FSC (Forest Stewardship Council) е международна, неправителствена организация, чиято основна цел е да създава и прилага инструменти за по-щадящо отношение към горите. FSC е етикет, лого, сертификат и набор от строги принципи и критерии за отговорно управление на горите. 
 
Горските стопанства и компаниите, сертифицирани според изискванията на FSC  демонстрират отговорно отношение както към околната среда, така и към социалните и културни нужди на хората, работещи и живеещи в горите. Ето защо FSC e един от най-уважаваните и разпознаваеми знаци сред отговорните потребителите на продукти от горите. Стандартът е използван и от най-големите природозащитни и социални организации. Все повече компании и стопанства в цял свят предпочитат да бъдат сертифицирани според принципите и критериите на FSC, за да станат част от отговорния бизнес и пазар.  
 
В света вече има около 185 милиона хектара  сертифицирани гори и над 28 000 сертифицирани компании по веригата за търговия с дървен материал и производство на продукти от дървесина. Към момента в България са сертифицирани почти 20 % от горите и 100 компании за преработка и търговия с дървесина. Очаква се сертифицираните гори в България през 2015 г. да нараснат до 40% от общата площ на горите.
 
FSC има система за контрол на горите и компаниите, които са получили FSC сертификат. Ако една гора, търговец на дървесина или производител са сертифицирани, те  биват ежегодно  одитирани от независими международни сертифициращи и одитиращи компании  за спазване на принципите на FSC. 
 
Поради местната специфика и с цел да се повиши качеството на сертифицирането и одитирането на горите в България е необходимо международните общи индикатори на FSC да се адаптират за България, чрез изготвянето на национален FSC стандарт.
 
Още за FSC:
http://www.wwf.bg/what_we_do/forests/fsc/
https://ic.fsc.org/
 
За контакт:
Нели Дончева – WWF Дунавско-Карпатска Програма  България, тел.: 0885 511014, ndoncheva@wwfdcp.bg
Нели Арабаджиева – WWF Дунавско-Карпатска Програма  България, тел.: 0896 61412, fcic@wwfdcp.bg

ДГС Триград и ДГС Смилян бяха успешно сертифицирани по международната система за управление на горите FSC. Подготовката на стопанствата и оценката им по стандарта се осъществи с подкрепата на природозащитната организация WWF. Основният одит на двете стопанства се състоя в края на юни 2014 г., а сертификатът им бе издаден в началото на октомври 2014 г.

По време на основните одити двете стопанства са се представили на ниво и са отговорили на многобройните изисквания на международния стандарт. Дървесината, която се добива в двете стопанства, вече ще носи престижното лого на FSC. Логото е разпознаваемо и търсено от отговорните потребители и компании в цял свят и показва, че дървесината е била добита от отговорно управлявани гори.

FSC е стандарт, който гарантира по-устойчиво и щадящо управление на горите на планетата. Стандартът е подкрепен от уважавани природозащитни организации като WWF, Friends of the Earth и Greenpeace, от социални организации в цял свят, както и от големи компании, производители на продукти от дървесина като IKEA. Основното предимство на FSC пред други стандарти е, че той осигурява ежегоден допълнителен контрол на сертифицираните гори, търговци и компании. FSC гарантира, че всички звена по веригата от гората до крайния потребител на продукти от горите са сертифицирани и контролирани от независими одитиращи органи. Освен екологичните аспекти, 10-те основни принципа на FSC засягат широк спектър от важни проблеми, свързани с гората и добива на дървесина, вкл. социалната сигурност на местните хора и икономическата стабилнoст и виталност на дърводобивните компании.

Работната група, формирана, за да разпише националния стандарт за сертифициране и одитиране на гори по системата FSC, се събра и заседава за първи път на 1 и 2 октомври 2014 г.

Групата се състои от девет души – експерти от трите основни сектора, които имат отношение към управлението на горите. Икономическият, социалният и природозащитният сектор са представени всеки с по трима участника в групата, за да се гарантира баланс и равнопоставеност на интересите при взимането на решения. В нея участват представители на Изпълнителната агенция по горите, Дирекция Търговски дружества и държавно участие към Министерството на земеделието и храните, Браншова камара на дървообработваща и мебелна промишленост, Българска Асоциация за алтернативен туризъм (БААТ), Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда“, Съюз на лесовъдите в България, СНЦ „Зелени Балкани“, Асоциация на парковете в България и Българското дружество за защита на птиците. Процесът по разработване на стандарта е подкрепен и координиран и от WWF.

Очаква се до декември 2014 г. работната група да подготви първата чернова на стандарта. Черновата ще бъде изпратена до всички заинтересования страни, които са заявили желание да участват в Консултативния форум. Коментари и забележки по документа ще могат да бъдат изпращани към работната група в рамките на 60 дни от публикуването на черновата на интернет страницата на WWF.

Националният стандарт е документ, който ще подпомогне сертифицирането и одитирането на българските гори по международната система FSC. FSC е стандарт, който гарантира по-устойчиво и щадящо управление на горите на планетата. Стандартът е подкрепен от уважавани природозащитни организации като WWF, Friends of the Earth и Greenpeace, от социални организации в цял свят, както и от големи компании, производители на продукти от дървесина като IKEA.

Основното предимство на FSC пред други стандарти е, че той осигурява ежегоден допълнителен контрол на сертифицираните гори, търговци и компании. FSC гарантира, че всички звена по веригата от гората до крайния потребител са сертифицирани и контролирани от независими одитиращи органи. Освен екологичните аспекти, 10-те основни принципа на FSC засягат широк спектър от важни проблеми свързани с гората и добива на дървесина, включително социалната сигурност на местните хора и икономическата стабилнoст и виталност на дърводобивните компании.

За повече информация: www.fsc.org

Заповядайте на 25 септември от 15:30 до 19:00 ч. в Южния парк в София (при статуята с птиците до фитнес уредите), за да празнуваме заедно Петъка на FSC! (Събитието ще се проведе в четвъртък вместо в петък, поради прогнозите за лошо време!)

Подготвили сме ви незабравими преживявания с горски театър на сетивния лабиринт и разходка из парка с експерт на WWF за разпознаване на дърветата и храстите, а най-малките участници ще могат да покажат артистичните си умения, като изобразят своята представа за горите на планетата върху голяма, обща рисунка-послание.

Ще ви очакваме! Не забравяйте да поканите приятели, за да споделите с тях празника и заедно да разберете как помагате за опазването на горите, купувайки продукти с логото FSC.

Какво е общото между книгите, кухненската маса и четките за гримиране?

Всички те са продукти, произведени от горите на нашата планета. Ето още няколко примера – тоалетна хартия, коркови тапи, гумени ръкавици, дървени въглища, кухненски прибори, хартия за принтери, различни видове ядки.

Колкото по-дълготрайно и по-разумно ползваме подобни продукти, толкова по-малко дървета ще бъдат отсечени, а това на свой ред означава запазени гори, които ни носят чиста вода и въздух и ни помагат в борбата с климатичните промени. Ако, обаче, търсенето на дървесина намалее, това ще се отрази на дърводобивния и дървообработващ сектор, който осигурява прехрана на хиляди семейства.

А има ли начин агнето да е цяло, а вълкът – сит?
Отговорът е: „Да, има“.

Съветът по стопанисване на горите (Forest Stewardship Council – FSC) е една от най-големите неправителствени организации, чиято цел е опазване на горите на планетата. Тя разработва и прилага методи за по-щадящо използване на горите. Всеки продукт, обозначен с логото FSC, гарантира, че използваната за неговото производство дървесина е от отговорно управлявани гори.

Какво означава това?

- забранява се сечта в 15-метровата ивица по дължината на речните корита, за да не се увреди специфичната речна екосистема с богато разнообразие от организми, както и естествените укрития на горските животни, които ползват реката за водопой;

- опазват се старите гори с вековни дървета, а ако няма такива, се определят млади гори, които да бъдат оставени да остареят. Важно е да съществуват такива „острови на старостта”, за да се проследи и осигури възможността за естествена поява на нови видове, както и да има достатъчно територии, в които изключително редки и уязвими видове да продължат да съществуват;

- не се секат дървета, в които има хралупи на птици, прилепи и други бозайници, както и дървета, под които има редки и застрашени растения;

- опазва се културата и поминъка на местното население;

- гарантират се правата на горските работници – да имат подходящо защитно облекло, да имат договори и да са осигурени, да са добре обучени и квалифицирани, да не се експлоатира детски труд при добива и обработката на дървесина;

- не се допуска използването на опасни пестициди;

- не се допуска отглеждането на генно-модифицирани организми в горите.

Има и много други предимства на FSC сертификацията. От няколко години WWF работи приоритетно по проект за нейното популяризиране и налагане в България. Повече информация можете да откриете на нашия уебсайт.

В началото на август 2014 г. регистрацията на процедурата по разработване на национален FSC стандарт за България бе официално одобрена от директора на отдел „Политика и стандарти” към Съвета по стопанисване на горите (Forest Stewardship Council - FSC). През април 2014 г. WWF България стана член на FSC и инициира разработването на национален FSC стандарт за България.

Разработването на национален FSC стандарт е важна крачка, защото е необходимо общите международни стандарти да бъдат адаптирани към местната специфика. Националните стандарти са от много голямо значение за по-ефективното и адекватно сертифициране на горски територии в България, както и за успешните одити на вече сертифицираните гори.

Работата на групата, отговорна за изготвяне на национален FSC стандарт, се подпомага и координирана от WWF. В работната група участват експерти от социалния, икономическия и природозащитния сектор. Съгласно процедурите на FSC, заинтересованите страни ще бъдат периодично консултирани и ще могат да изпращат своите коментари и предложения към работната група. Според предварителното планиране се очаква националният стандарт да бъде разработен и депозиран за одобрение от Съвета по стопанисване на горите към юни 2016 г.

WWF изказва своите благодарности към всички заинтересовани страни, които заявиха подкрепата си и изразиха желание да участват активно в разработването на стандарта. Лицата и организациите, които все още не са успели да се регистрират в Консултативния форум, могат да заявят своята заинтересованост към процеса като се свържат с екипа на Отдел „Гори” на WWF България.

FSC е международен стандарт за отговорно стопанисване на световните гори. Към момента на планетата има около 185 милиона хектара сертифицирани гори и около 28 000 сертифицирани компании по веригата за търговия с горски продукти. Около 18% от българските гори също вече са сертифицирани, което гарантира по-високо качество на управлението на горите в страната ни. На българския пазар също вече има продукти с логото на FSC. Това дава възможност на потребителите да избират и пазаруват продукти, при чието производство е била опазена както околната среда, така и правата на местните хора и горските работници.


За допълнителна информация:
Нели Арабаджиева - WWF Дунавско-Карпатска Програма България, тел.: 0896 614312, fcic@wwfdcp.bg
Gordian Fanso – FSC Policy and Standards Unit, g.fanso@fsc.org

Допълнителна информация за FSC: https://ic.fsc.org/

30 април 2014 г.

Посетителите на ежегодното изложение за екологични продукти и организации Зелени дни ще могат да гледат филма на WWF „Непознатите гори“ и да се запознаят с уеб-базираната ГИС платформа за вековните гори в България, от 13:30 ч. на 10 май 2014 г. в шатрата за презентации пред паметника на съветската армия в София, където ще се проведе изложението.

Документалният късометражен филм „Непознатите гори“ (2013, 16 мин.) е първата продукция на WWF, посветена на неповторимата красота на българските вековни гори и нуждата да се положат сериозни усилия за опазването им. Филмът на режисьора Камен Коларов представя един уникален поглед от вътрешността на старата, вековна гора. Камерата улавя разнообразните обитатели на специфичното горско пространство, чието съществуване зависи от огромните дървета с техните разнообразни функции за поддържане на биоразнообразието. Експертите, които участват във филма, запознават зрителя с неизвестни до сега особености и уникални свойства на вековните гори.

След прожекцията гостите ще могат да се запознаят с географската информационна система (ГИС) - онлайн платформа за старите гори в България, която е изработена от WWF. Това е първият подобен продукт, разработен за българската природа. ГИС платформата може да се използва както от специалисти, така и от любители на горите. Тя дава разнообразна информация за местоположението на старите гори, възрастта и историята им, както и насоки как може да се стигне до уникалните природни системи.

Зрителите ще могат да зададат своите въпроси и да участват в дискусия за старите гори с Александър Дунчев, експерт в програма „Гори“ на WWF.
 

26 март 2014 г.

Във връзка с последния вариант на наредбата за инвентаризация в ГТ и горско планиране свързани с управлението на гори в Натура 2000, от 10 март 2014, WWF предлага промени.Те трябва да допринесат за логичната подредба и реалната приложимост на разпоредбите, касаещи инвентаризацията и планирането на гори в защитени зони от Натура 2000. Предложенията можете да намерите в приложените документи

28 февруари 2014 г.

На 28 януари 2014 г. документалната продукция на WWF „Непознатите гори“ (17 мин, реж. Камен Коларов) беше представена на голям екран в софийското кино Евросинема. След прожекцията се проведе официалното представяне пред експертна публика на уеб-базираната географска информационна система (ГИС) за старите гори в България, изработена от WWF. Зрителите имаха възможност да разгледат и проучването на WWF България за установяване на старите гори в Западна Стара планина.

Филмът „Непознатите гори“ е посветен на неповторимата красота на българските вековни гори, видовете, които се срещат в старите гори в страната ни, както и нуждата да се положат сериозни усилия за опазването им.

Прожекцията беше илюстрирана с най-новата горска брошура на WWF "Старите гори - непознатите съкровища на България". Изданието беше представено от неговата създателка инж. д-р Стела Лазарова. Експертите инж. д-р Станислав Лазаров, доц. д-р Цветан Златанов и гл. ас. Диана Златанова, които участват във филма, също присъстваха на събитието.

Доц. д-р Цветан Златанов разказа по какъв начин е било създадено проучването за старите гори в Западна стара планина. ГИС платформата за старите гори в България беше представена от инж. Александър Дунчев, експерт програма „Гори” във WWF България.

Следващата прожекция на „Непознатите гори“ и представяне на ГИС платформата се състояха на 25 февруари 2014 г. като част от фестивала Мини Арт Фест ФО. Зрителите се срещнаха с режисьора на филма Камен Коларов.

Инж. Александър Дунчев запозна присъстващите с ползите на географската информационна система от туристическа гледна точка и показа как могат да се подават сигнали за незаконна сеч. Платформата включва и информация за застрояване и планирано застрояване в защитени територии.

Повече информация за кампанията на WWF за вековните гори в България има на http://www.wwf.bg/get_involved/oldforests/.

На 26 септември WWF, Министерството на земеделието и храните и Министерството на околната среда и водите обсъдиха на работна среща възможностите за прилагане на "Режимите за устойчиво стопанисване на горите в Натура 2000" (ИАГ, 2011) по отношение осигуряването на гори във фаза на старост в държавните гори в Натура 2000.

Заинтересованите страни обмениха експертни мнения за осигуряване на гори във фаза на старост приоритетно в управляваните от държавата гори, в обхвата на екологичната мрежа Натура 2000, и да решиха те бъдат включени в публичен доклад. Това изискване е залегнало като ключов режим за устойчивото управление на горите в Натура 2000 и има за цел поддържане на благоприятното природозащитно състояние на горските местообитания от Прил. 1 и видовете свързани със старите гори от Прил. 2 на Закона за биологичното разнообразие, но към настоящия момент не се изпълнява поради липсата на държавна политика и изискване в Наредбата за планирането за спазването на този режим при планирането и устройството на горите и ЗТ. До сега режимът е приложен успешно единствено в разработването на ЛУП на ДГС „Михалково“ и ДЛС „Извора“ по проект на Зелени Балкани.

Експертните мнения са събрани в публично-достъпен доклад, който да послужи за събиране на допълнителни коментари и за разработването на концепция как на практика да бъде приложен този режим в държавните гори.

В софийската зоологическа градина има над 80 вида дървета и храсти от цял свят. WWF изработи табели, които са поставени из цялата градина и описват достъпно 40 от видовете с текст и илюстрации.

"Искаме да дадем възможност на посетителите на зоопарка да опознаят и растителния свят, неделима част от животинското царство", сподели Нели Дончева, експерт "Гори" на WWF и гид в днешната обиколка - откриване на дендрологичния маршрут.

Сред чуждоземните видове в зоопарка са мамонтовото дърво, представител на един от гигантите в амерканската флора, който се среща в естествена среда само в планината Сиера Невада, блатният  кипарис - иглолистен вид, който сменя листата си ежегодно, японският явор - задължителен представител на японските декоративни градини, айлантът (или китайски ясен) - силно инвазивен вид. От местните видове зоопаркът подслонява полският ясен, сребролистата липа, четритичинговата ракитовица, конският кестен (ендемит за Балканския полуостров), габърът, офиката и много други

Гостите на зоопарка помогнаха и за засаждането на фиданки бук и ела, които допълниха маршрута на дърветата и храстите.

На 21 март 2013 г. е първото официално честване на Международния ден на горите. През 2012 г. Организацията на обединените нации обяви 21 март за ежегоден Международен ден на горите , посветен на „повишаване на осведомеността на всички равнища за укрепване на устойчивото управление, опазването и устойчивото развитие на всички видове гори и дървета извън горите в полза на сегашните и бъдещите поколения ".

WWF България работи последователно за опазването и качественото, прозрачно управление на горите в България.

В началото на 2013 г. екипът на WWF допринесе за спасяването на 4500 ха крайречни гори.

Една от основните кампании на WWF e за опазването на вековните гори.

Организацията подкрепи и отговорното горско стопанство с въвеждането на независима и надеждна горска сертификация в България , отговорно потребление и търговия с горски продукти.

Становището е по проект за изменение и допълнение на Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите. В него WWF прави редица предложения за допълнение на наредбата и съобразяването й с технологичните и административни нужди на заинтересованите страни при извършването и контрола на сечите.

Може да изтеглите цялото становище от тук.