Новини



 rel=
Жълъди от космат дъб
© WWF

Кои гори са устойчиви на климата?

16.03.2022
Здравите, адаптирани към променящите се климатични условия и управлявани по устойчив начин гори осигуряват множество ползи за обществото. Сред тях са: предпазване от наводнения, улавяне на въглероден диоксид, защита от ерозия, осигуряване на дървен материал, поддържане на биоразнообразие и създаване на прекрасна среда за отдих и почивка. Затова от WWF работим в партньорство с Югозападното държавно предприятие (ЮЗДП) в защитени зони от екологичната мрежа „Натура 2000“, за да подпомогнем възстановяването на естествени гори, устойчиви към измененията в климата. Ето част от видовете, които участват в състава на естествените гори в Югоизточна България и фиданки от които ще бъдат отгледани и засадени в идните три години.

1. Полски бряст /Ulmus minor/
Полският бряст е широко разпространен в Европа и Югозападна Африка. В България расте най-често край реките. Той е бързорастящ вид и достига до височина от 40 м. Благодарение на силно развитата си коренова система, полският бряст укрепва бреговете на реките и по този начин предпазва от наводнения. Също така този дървесен вид пречиства въздуха като улавя и задържа значителни количества въглероден диоксид. Брястът има важно значение за своята екосистема, тъй като филтрира замърсители от почвата и осигурява хралупи и места за гнездене на птици. Любопитното е, че той цъфти преди да се е разлистил, и по-късно образува криловиден, овален плод – орехче. Партньорите ни от ЮЗДП планират да засадим над 3500 фиданки бряст в защитени зони от мрежата Натура 2000, за да възстановим крайречните местообитания – дом на много редки растения и животни.

2. Дрян /Cornus mas/
Дрянът се среща в Средна, Източна и Южна Европа до Кавказ и югозападните части на Азия. У нас може да се води почти навсякъде до 1300 м. надморска височина. Той е листопаден храст или малко дърво, достигащо максимум до 8 м. височина. Характерни за дряна са срещуположно разположените му дълги листа, а червено-месестите му плодове, известни като дренки, се отличават с киселия си вкус. Дрянът е изключително ценен дървесен вид с много полезни свойства, в това число лечебни, хранителни, декоративни, дъбилни и багрилни. Освен това той е важен за пчелната паша и осигурява хранителен ресурс за много животни и птици. Отличава се с голяма здравина и твърдост на дървесината, което дава и научното му име mas, т.е. „мъжки“. Над 8000 фиданки дрян ще бъдат залесени в зони от мрежата Натура 2000 в Югозападна България.

3. Дървовидна хвойна /Juniperos excelsa/
Среща се в райони с изразен средиземноморски климат, а у нас – в Родопите и в долината на р. Струма при надморска височина между 100 и 500 м. Хвойната е вечнозелено дърво или храст и може да вирее добре на сухи и бедни почви. Способна е да издържа високи температури и продължителни суши. Тя е особено ценна, тъй като от листата и шишарките ѝ се добиват лечебни и ароматни масла. Според червената книга на България обаче, местообитанието „Гори на дървовидна хвойна“ е критично застрашено, а дървесният вид е защитен. За да възстановим и опазим местообитанията ѝ, за засаждане в разсадника на ЮЗДП са планирани над 12 500 фиданки от вида.

4. Летен дъб /Quercus robur/
В миналото вековните гори от обикновен дъб са заемали обширни части от равнините на България. Това е дълговечен дървесен вид, който може да живее дори повече от 1000 години. Интересното е, че на височина расте в продължение на 400 години, а на дебелина – през целия си живот. Някои екземпляри израстват с до 150 см. на височина годишно. От този вид е и най-старото дърво у нас днес. Макар голяма част от короната му да е изсъхнала, летният дъб в село Гранит е на възраст над 1500 години, с обиколка на стъблото 7,45 метра и височина над 24 метра. Днес обаче, макар да е установен в цялата страна, летният дъб е сравнително рядък. Затова ЮЗДП и WWF ще се погрижат да залесят 45 000 фиданки от вида за възстановяване на крайречни местообитания. Летният дъб расте на места с високи подпочвени води, а плодовете му – жълъдите – са важна част от хранителното меню на много животински видове.

5. Космат дъб /Quercus pubescens/
Косматият дъб се среща в Южна и част от централна Европа и Югозападна Азия. Предпочита да расте на сухи места, у нас – до 1000 м. надморска височина. Косматият дъб е домакин на деликатесните гъби трюфели, които подхранва с кореновата си система. Освен това той е ценен помощник в борбата с парниковия ефект и климатичните промени. При завишени нива на въглероден диоксид във въздуха, косматият дъб образува по-дебели годишни пръстени. Установено е, че в последно време този дървесен вид повсеместно образува все по-широки кръгове. Ето защо залесяването с космат дъб е ефективен начин за намаляване нивата на въглеродния диоксид в атмосферата. Той също така е перфектно адаптиран както към летни засушавания, така и към ниски зимни температури. През есента на 2021 г. WWF фокусира усилия в събирането на жълъди от космат дъб, с които подпомогна  ЮЗДП да отгледа част от планираните 450 000 фиданки от космат дъб до края на 2024 г.

Проектът е финансиран по програма LIFE на Европейския съюз.
 rel=
Ето с какви видове залесяват WWF и ЮЗДП
© WWF

WWF партнира на ЮЗДП в залесявния с дървесни видове, устойчиви на измененията в климата

16.03.2022
Изменението на климата води до екстремни метеорологични явления – продължителни суши, горещини, пожари и силни бури, които често водят до загуба на гори. А с горите губим и ценните екосистемни услуги, които природата ни предоставя – чист въздух, питейна вода, суровини за храна, лекарства и енергия, защита от ерозия.

В стремежа си да запазим това богатство от ресурси ние природозащитната организация WWF работим в партньорство с Югозападното държавно предприятие (ЮЗДП)  за възстановяване на увредените гори и местообитания. Дейността ни включва залесяването със стотици хиляди фиданки от различни видове в защитени зони от екологичната мрежа „Натура 2000“, намиращи се в Югозападна България. В следващите два материала ще ви разкажем повече за част от видовете, с които ще бъдат залесени. Ето първите пет от тях:

1. Бяла върба /Salix alba/
Бялата върба расте покрай реките на 1000-1700 м. надморска височина. Освен в Европа, тя е разпространена също и в Централна и Западна Азия, както и в Северна Африка. Достига височина от 25-30 м. Бялата върба има свойството да намалява изпарението на водата, да задържа влагата и по този начин да запазва висока влажност под короната си. Това прави този дървесен вид особено важен за хората в горещи и сухи райони, където се очакват още повече засушавания поради настъпващите климатични промени. Освен това бялата върба пречиства водата, регулира водния баланс и предпазва бреговете от ерозия. Експерти на нашите партньори ЮЗДП планират да залесят над 60 000 фиданки бяла върба с цел възстановяване на крайречните местообитания в защитени зони от мрежата Натура 2000 у нас до края на 2024 г.

2. Източен чинар /Platanus orientalis/
Чинарът се среща в обширни територии, обхващащи района на Балканския полуостров, източното Средиземноморието и Близкия изток. В България се разпространява естествено в долините на реките Струма, Места и Арда, както и в Тракийската низина. Вирее на чакълести или пясъчни наноси, а също и на стръчни сенчести проломи. Видът се различава лесно – по кората на тъмни и светли петна, както и по широката, сводеста и неправилна корона. Често долните разклонения на клоните провисват и докосват земята. Чинарът е изключително ценен да градски условия – издържа на засушаване, а с височината си до 40 метра обрзува и плътна сянка. Затова през есента на 2021 г. експерти на WWF събраха семена от подходящи източници за производството на 6400 фиданки от източен чинар, за възстановяване на крайречни гори в Югозападна България.

3. Черна елша /Alnus glutinosa/
Черната елша расте покрай реки и потоци до 1000 м. надморска височина. Среща се в Европа и Кавказ, както и в Югозападна Азия и Западен Сибир. Често достига височина между 25 и 30 м. и възраст повече от 100 години. Черната елша е горскостопанско, медоносно, фуражно и лечебно растение, което има важно екологично значение. Дори тясна ивица крайречна елшова гора е в състояние да премахне над 80 % от биогенните замърсители (азот, фосфор и др.) в почвата, които иначе биха попаднали в реката. Така видът предотвратява „цъфтеж на водата“ и измирането на риби и други водни организми. Дървесината на черната елша е особено ценна, тъй като се ползва за подводни строежи, а кората ѝ се употребява за щавене на кожи. Освен това като ранно пролетно цъфтящо растение видът е от значение и за пчелната паша. Всяка есен експерти на WWF събират семена от черна елша от местни източници за отглеждането на фиданки черна елша в разсадниците на ЮЗДП, с които да бъдат възстановявани крайречни гори в защитени зони от мрежата Натура 2000.

4. Планински ясен /Fraxinus excelsior/
Планинският ясен се среща в умерения климатичен пояс на Европа. През пролетта се разлиства последен, като любопитното при него е, че цветовете му се появяват преди листата. Дърветата, израснали от семена, могат да достигнат възраст до 300 години. Започва да плодоноси на възраст от 20-30 години. Друг интересен факт за ясена е, че една година може да има само мъжки цветове, а на следващата – само женски. Дървесината му се отличава с твърдост и еластичност. Видът има важно екологично значение, защото регулира водния баланс, предпазва бреговете от ерозия и пречиства водата. Обикновено достига височина до 30 метра, като някои екземпляри израстват цели 45 метра над земята. Благодарение на партньорството с ЮЗДП ще залесим 2900 фиданки планински ясен в рамките на седващите две години.

5. Черна топола /Populus nigra/
Черната топола расте покрай реки и влажни места до 700 м. надморска височина. Среща се на обширни територии от Средна, Южна и Източна Европа, Северна Африка, чак до Югозападна и Централна Азия и Сибир. Видът е двудомен, т.е. има както мъжки, така и женски дървета. Тополата се отличава с бърз растеж и, ако не бъде отсечена, може да живее в прордължение на 3-4 века. Видът има ценна роля в регулирането на екологичния баланс по няколко причини: улавя и задържа значителни количества въглероден диоксид, укрепва речните брегове и филтрира замърсителите, осигурява местообитания за гризачи и птици. За да възстановим крайречните местообитания в част от защитените зони на Натура 2000 в Югозападна България, заедно с ЮЗДП ще залесим 60 000 фиданки от черна топола.

Проектът е финансиран по програма LIFE на Европейския съюз.
 rel=
Събраните жълъди ще поставят началото на нова, устойчива на измененията в климата гора от космат дъб
© WWF

WWF инициира акция за събирани на жълъди от космат дъб

16.11.2021
Като част от мерките за борба с климатичните промени Югозападното държавно предприятие (ЮЗДП) и WWF работят по проект Life Reforest. Той предвижда залесяването с 450 000 фиданки от космат дъб на подходящи места в Югозападна България в следващите три години.

Първата фаза на създаването на новите гори включва събирането на жълъди, които след специална грижа в разсадник ще бъдат отгледани във фиданки. За тази цел екип от експерти от ЮЗДП, WWF България, Горска семеконтролна станция и доброволци се отправиха към Влахина планина, в близост до с. Църквище, където откриха сезона по събиране на жълъди в подходящи гори от вида.

Част от планината Влахина попада в границите на защитена зона „Скрино“ от мрежата „Натура 2000“. Зоната е обявена за защита на важни за опазване типове местообитания и различни животински видове.

Как климатът влияе на нашите гори?

Изменението на климата води до екстремни метеорологични явления – продължителни суши, горещини, пожари и силни бури, които често водят до загуба на гори. А с горите губим и ценните екосистемни услуги, които природата ни предоставя – чист въздух, питейна вода, суровини за храна, лекарства и енергия, защита от ерозия. В стремежа си да запазят това богатство от ресурси WWF и ЮЗДП работят за по-бързото възстановяване на увредените гори.

„Това трябва да се случи по научно обоснован начин чрез целенасочени действия, внимателно планирани от лесовъдите и експертите по горско стопанство. Горите на бъдещето трябва да отразяват очакваните промени в климата, за да бъдат устойчиви“, разказва Таня Шнел, координатор на проекта Life Reforest за WWF. „Здравите, адаптирани към новите условия и управлявани по устойчив начин гори осигуряват множество ползи за обществото. Сред тях са: предпазване от наводнения, улавяне на въглероден диоксид, защита от ерозия, осигуряване на дървен материал, поддържане на биоразнообразие и създаване на прекрасна среда за отдих и почивка“.

Защо точно космат дъб?

Косматият дъб се среща в Южна Европа, Югозападна Азия и в части от Централна Европа. Предпочита сухи места като у нас расте на около 1000 метра надморска височина. Живее до няколкостотин години и достига 20 метра височина. Освен, че е домакин на деликатесните гъби – трюфели, които подхранва с кореновата си система, косматият дъб също е ценен помощник в борбата с въглеродните емисии. При завишени нива на въглероден диоксид във въздуха той образува по-дебели годишни пръстени.

В миналото на Югозападна България, горите от космат дъб са били много широко разпространени, но с развитието на цивилизацията са отстъпили място на обширни пасища. За щастие, тази година се оказа особено плодоносна на косматия дъб. Понякога преминават между три и пет години, преди да има отново жълъди от даден вид дъб в гората.

Косматият дъб е перфектно адаптиран към лятното засушаване и ниските зимни температури, което го прави изключително подходящ за залесяване в условията на климатични промени. Нещо повече, той е един от дървесните видове, за които се предвижда, че климатичните изменения ще бъдат благоприятни, и в резултат подходящите за него местообитания ще се увеличат почти двойно. Създадените по проекта бъдещи гори от космат дъб ще бъдат по-адаптирани и устойчиви на измененията в климата.

Как правилно се събират жълъди с цел залесяване?

Преди началото на процеса е добре да се прецени дали жълъдите са добре узрели. За целите на залесяването падналите на земята жълъди могат да бъдат събирани, но трябва внимателно да се отсяват тези, които са изгнили от влагата в почвата или имат дупки и пукнатини. Много е важно да се работи с експерти, тъй като дъбовете много си приличат. От друга страна видовете са силно изменчиви и често от един дървесен вид има приличащи си вариации, а в много случаи има и смесени насаждения.

Работата с жълъдите едва сега започва

Събирането на жълъдите и тяхното отсяване е само първата фаза на процеса. До другата пролет тези жълъди ще бъдат специално обгрижвани в горски разсадник на ЮЗДП. Те ще бъдат съхранявани на определена температура, проветрявани и овлажнявани по няколко пъти на седмица. След това, на пролет, жълъдите ще бъдат засадени ръчно в специални контейнери един по един. Залесяването с контейнерни фиданки позволява кореновата система на фиданките да бъде защитена от увреждане и изсъхване по време на транспорта и увеличава броя на успешно прихваналите се фиданки.
 rel=
WWF има дългогодишен опит в залесяванията
© WWF

ЮЗДП и WWF ще възстановяват гори в пет зони от екологичната мрежа „Натура 2000“

16.12.2020
Експертите от природозащитната организация WWF ще подпомогнат Югозападното държавно предприятие в едно ново интересно предизвикателство. В следващите четири години те ще работят усилено за възстановяването на приоритетни горски местообитания в няколко зони от европейската екологична мрежа „Натура 2000“, разположени в Югозападна България. Дейности се предвиждат във Витоша, Конявска и Осоговска планини, Кресна-Илинденци и Долна Места като общата площ на възстановените гори ще бъде 2750 дка или колкото площта на 420 футболни игрища.
 
Проектът REFOREST ще разчита и на капацитета, изграден при предишни проекти, финансирани по европейската програма LIFE. Основната цел на дейността е възстановяване на горски местообитания в рамките на „Натура 2000“, увредени от природни бедствия или залесени в миналото с неподходящи видове, уязвими на промените в климата. За постигането на проектните цели Югозападното държавно предприятие ще приложи най-добрите научни практики в залесяването с подкрепата на дългогодишния опит на WWF в разработване на методики за отговорно стопанисване на горите. Ще бъдат създадени и съвременни модели за предвиждане ефектите на климатичните промени върху горските местообитания.   
 
„Горите са най-големите складове за въглероден диоксид след океаните и играят ключова роля за климата на планетата. Безразборното им изсичане води до изпускане на огромно количество въглероден диоксид в атмосферата, което допринася за климатичните промени. Освен че ни осигуряват ресурсите, необходими за нашето оцеляване, горите имат и важно стопанско значение. Затова опазването и възстановяването им е един от най-важните приоритети в работата на WWF в България“коментира Костадин Вълчев от WWF.
 
Горските местообитания, които ще бъдат обект на възстановяване са: източни и панонски гори от космат дъб, субсредиземноморски борови гори, крайречни алувиални гори с елша и ясен и ендемични гори от дървовидна хвойна. В цялостната дейност ще бъдат включени и съответните заинтересовани страни, отговорни институции, както и местни общности.
 
Какво ще прави ЮЗДП?
  • Ще ръководи цялостно проектното изпълнение;
  • Ще отглежда фиданките за залесяване в специализиран високо технологичен горски разсадник;
  • Ще планира, подготвя и и изпълнява залесяванията;
  • Ще събере и координира експертна работна група, която ще изработи предложения за промени на стратегически и нормативни документи свързани с адаптацията на горите към климатичните промени;
  • Ще изгради информационен център за НАТУРА 2000.
 
Какво ще прави WWF?
  • Ще участва в избора на местата за залесяване;
  • Ще участва в събирането на вегетационен материал, от който ще бъдат произведени фиданките;
  • Ще участва в залесителните дейности;
  • Ще вземе участие в подготовката на стратегически и нормативни документи свързани с адаптацията на горите към климатичните промени;
  • Ще координира и изпълнява дейности, свързани с информиране на целевите групи, в това число обществеността;
  • Ще координира и изпълнява дейности, разпространение и прилагане на резултати от проекта на други организации и на други места.

Като резултат WWF очаква да се подобри природозащитния статус на местообитанията, както и тяхната адаптивност към климатичните промени, което ще запази и местното биоразнообразие. В стратегически план това би било възможно единствено при устойчиво и ефективно управление на възстановените гори. С цел споделяне на опит природозащитната организация ще проведе международна конференция, посветена на възстановяването на горски местообитания, както и специализирани семинари със заинтересованите страни. А в края на проекта WWF ще открие и тематична фотоизложба, посветена на приоритетните местообитания.