Новини

WWF проведе третото си теренно пътуване с участието на лесовъди, експерти и природозащитници от различни краища на България. По този начин организацията, която години наред работи активно за опазването на горите в страната, даде възможност на участниците да обменят опит и идеи, а също и да се запознаят на терен с различни добри практики при залесяванията в района на Североизточна България. В пътуването и дискусиите се включиха 25 души – представители на горските служби от цялата страна, както и от Изпълнителната агенция по горите, Министерството на околната среда и водите и Народното събрание.

Разсадникът в с. Локорско
Обиколката на експертите започна с посещение на разсадник в с. Локорско, с който WWF работи в тясно сътрудничество. Разсадникът може да се похвали с най-съвременната техника за производство и отглеждане на контейнерни фиданки в България. „Контейнерни“ означава, че корените им се намират в субтрат (почва), заедно с който са залесявани на терен. Това позволява кореновата система на фиданките да бъде защитена от увреждане и изсъхване по време на транспорта и увеличава успеваемостта на прихващането на дръвчетата при залесяване на 97 %. Капацитетът на разсадника е над 1 милион и половина фиданки годишно. Той разполага с модерна генна банка за съхранение на семена от различни горско-дървесни видове, снабдена с две хладилни камери, които поддържат температура между 1 и 9 градуса по Целзий. В разсадника е инсталирана и първата в България поточна линия за производство на контейнерни фиданки, както и напълно автоматизирана система за тяхното напояване. Разсадникът се намира на територията на ДГС “София”, териториално поделение на Югозападното държавно горско предприятие (ЮЗДП).

Култура от летен дъб край Свищов
В покрайнините на Свищов специалистите посетиха млада гора от летен дъб, залесена през 2006 г. с идеята да положи основите на крайречно местообитание с видов състав, близък до този на естествените гори. Жълъдите за нея са събирани от столетните дъбове на о-в Вардим – български остров по река Дунав. Летният дъб е уникален с това, че е в състояние да понесе сериозни заливания. Освен това е и един от най-бързорастящите дъбове – свойство, което носи много ползи при крайречните залесявани. За няколко десетилетия екземпляри от вида могат да достигнат диаметъра на стъблото от 60 см. Залесяването ще пресъздаде горската растителност отпреди 800 години, когато равнината е била покрита от дъбови гори.

Резерватът „Сребърна“
Обиколката продължи на територията на резервата „Сребърна“, залесена с култури от бяла топола (80%), черна топола и бяла върба. Тук освен гризачите, които нападат младите фиданки, основен проблем се оказват инвазивните дървесни видове като ясенолистният явор и американският ясен, които развиват изключително силни способности за оцеляване. Местните специалисти използват два основни метода за борба с тях – първият е физическото им прекършване, а вторият се нарича „опръстеняване“ (т.нар. Саарландски метод). Той представлява премахване на кората и част от камбия на дървото под формата на пръстен. Това се извършва механично със специално приспособление, наподобяващо три свързани вериги от резачка с дръжки от двете страни. Чрез опръстеняването се прекъсва потока на хранителни вещества между корените и короната на дървото, развитието му се забавя и то отмира в рамките на 2-3 години. Този метод е създаден от германски експерти, тъй като е щадящ за биоразнообразието – без нуждата от вкарване на тежка техника в гората, без стрес за местните животински видове и без нарушаване на техните местообитания.

ДГС „Тервел“
На територията на ДГС „Тервел“ участниците се придвижваха с високопроходими автомобили, пригодени за труден терен. По този начин те достигнаха до площ, доскоро покрита от орехови насаждения, които рязко започнали да съхнат. В резултат от проведената санитарна сеч цялата площ била обезлесена и старателно изчистена. Миналата година бе проведено ново залесяване със сребролистна липа (60%), ясен (30%) и цер (10%) – видове с местен произход, като очакванията са за добро прихващане и балансирано развитие на новата гора. Липата е избрана и като естествен вид за района и за да даде възможност на добиви на местните производители на мед. На територията на ДГС “Тервел” групата разгледа и иновативно превръщане на акациеви култури в церови гори чрез използване на многогодишно междинно засаждане на ечемик с цел възпиране на издънковото възобновяване на акацията.

ДЛС „Шерба“
Държавно ловно стопанство „Шерба“ впечатли групата с красивите си лонгозни гори от ясен и дъб. „Лонгозни“ са крайречните гори в долните течения на вливащите се в Черно море реки –  Батова, Камчия, Ропотамо и Велека, където най-силно се усеща влиянието на морския климат. ДЛС „Шерба“ е просторен комплекс от крайречни гори, които са били заливаеми в миналото. Някога оттук са добивани огромни количества дървесина за нуждите на корабоплаването в Османската империя. Оттогава тези гори са започнали да намаляват, не само заради добива, но и заради изграждането на диги по дължината на реките с цел освобождаването на площи за земеделие. Това води до липса на заливания и по-ниско ниво на подпочвените води. През втората половина на ХХ в. наблизо е построен и яз. „Елешница“, а река Камчия – коригирана, поради което и заливанията престанали. Тогава всички лесовъди били убедени, че насажденията от ясен са обречени на изсъхване. Затова горите били изкоренени, а площта – залесена с фиданки от бряст и орех. Въпреки промяната в условията обаче, ясенът продължил да вирее и днес се наблюдава връщане към този дървесен вид.

Местност „Гущерова одая“
За финал на програмата експертите посетиха землището на с. „Поповица“ край Пловдив и местността „Гущерова одая“, където в продължение на 6 години WWF и ДГС “Асеновград” успешно отглеждат своя крайречна гора. През 2016 г. благодарение на програмата на Европейската комисия за околната среда LIFE, горските експерти на WWF залесиха 14 декара с полски ясен, летен дъб, бяла и черна топола, дива круша, черна елша, бяла върба. Видовете са предимно с местен произход, което допринася за тяхното развитие и за цялостния баланс в екосистемата. Когато дърветата се развият крайречните гори стават толкова богати на биоразнообразие, че приличат на екваториалните джунгли. Освен дом на стотици видове растения и животни, те са изключително важни за предпазването от наводнения и свлачища, като в същото време естествено пречистват водата в реката. 

Изводи и препоръки
Научно-практическата обиколка на WWF постигна своите цели, а именно да предложи на участниците вдъхновяващи примери за залесяване, да насърчи обмяната на опит. Въпреки различните оттенъци в гледните точки на служителите от структурите на горите, всички са обединени от любовта им към гората и опазената природа, което бе отлична предпоставка за конструктивни и плодотворни дискусии. Повечето от участниците в пътуването споделиха, че то им е било полезно и вече имат идеи как да приложат новото знание в своята практика и ежедневна работа на терен.

Оказа се, че лесовъди, експерти и природозащитници от цялата страна се изправят срещу редица сходни проблеми, а чрез горската обиколка на WWF те получиха възможността да потърсят общи решения. Участниците се обединиха около мнението, че залесяването е сложен и отговорен процес и за да израсне една гора жизнена и многофункционална е необходимо да се вземат предвид редица условия като качеството, вида и произхода на фиданките, мястото и сезона за залесяване, а също и да се полагат задължителните грижи по отглеждането на младите насаждения в продължение на поне 5 години. От ключово значение е и спешната промяна в нормативната база с цел актуализиране на разценките върху отделните етапи на залесяването. В дискусиите изпъкна и нуждата от допълнително финансиране, както и от обучен персонал за залесяване и отглеждане на гори във всяко стопанство. И не на последно място, важно е да се съхранява генното разнообразие, поради което WWF и ЮЗДП заедно разработват семепроизводствени градини.

„Лесовъдството е от хората за хората. То е изкуство и възможност да творим. Това пътуване ни помогна да подкрепим усещането ни за гората с практически знания. Нека да ги използваме за действия в хармония с природата“, каза д-р Станислав Лазаров, лесовъд. „Подобна синергия в група, случайно събрана, е рядкост. Рядко се вижда такова желание и ентусиазъм за споделяне и научаване на нови неща“.

Какво прави WWF?
„Една от най-важните мисии на WWF е не само да опазва горите, но и да вдъхновява и за устойчиво стопанисване и близко до естественото им възстановяване. Логиката на качественото залесяване е да се създават гори близки до естествените, така че след време не просто да добиваме дървесина, но и да поддържаме местното биоразнообразие. В този смисъл не бива да гледаме на лесовъдите като на хората, които изсичат гората, а като на хората, които се грижат за това тя да се развива устойчиво и балансирано“, коментира Таня Шнел от WWF, която бе и координатор на пътуването.

Днес балансираното развитие на горите е повлияно и от още един ключов фактор – климатичните промени. В резултат от изменението на климата горите, които през последните 300 години са се развивали под влиянието на човека, ще претърпят промени. Очаква се изместване на горските растителни зони, благоприятни за отглеждане на основни стопански дървесни видове като дъб, бук, смърч и т.н. Все още не е ясна степента, до която местните дървесни видове ще успеят да се адаптират към новите условия на средата. Опитът обаче показва, че най-жизнеспособните видове, които успешно се приспособяват към климатичните промени, могат да осигурят и най-добрия генетичен материал за бъдещите гори.

„Климатичните промени оказват все по-силно влияние върху нашето ежедневие. Това се усеща и в горскостопанския сектор. Затова WWF работи за адаптацията към климатичните промени най-уязвимите гори у нас – изкуствено създадените горски култури от бял бор. А в ниските части край реките Струма и Места, където се очаква климатът да стане по-близък до средиземноморския в следващите десетилетия, се експериментира с по-сухоустойчиви видове като средиземноморски борове и вечнозелени дъбове“, разказва Костадин Вълчев, старши експерт „Гори“ във WWF.

Теренната работа по адаптацията на горите в България се извършва на площ от над 1000 ха в обхвата на седем държавни горски стопанства: ДГС „Витошко-Студена“, ДГС „Радомир“, ДГС „Невестино“, ДГС „Петрич-Първомай“, ДГС „Гоце Делчев“, ДГС „Сандански“ и ДГС „Кюстендил“ – всичките на територията на Югозападното държавно предприятие.
 

Теренното пътуване се извърши в рамките на проект „Подпомагане на възстановяването, климатичната устойчивост изначимостта за биологичното разнообразие на приоритетни горски местообитания в Натура 2000 зони“ – LIFE Reforest (LIFE19 NAT/BG/000986), с водещ партньор Югозападно държавно предприятие и финансиран от програма LIFE на Европейската комисия. 

Здравите, адаптирани към променящите се климатични условия и управлявани по устойчив начин гори осигуряват множество ползи за обществото. Сред тях са: предпазване от наводнения, улавяне на въглероден диоксид, защита от ерозия, осигуряване на дървен материал, поддържане на биоразнообразие и създаване на прекрасна среда за отдих и почивка. Затова от WWF работим в партньорство с Югозападното държавно предприятие (ЮЗДП) в защитени зони от екологичната мрежа „Натура 2000“, за да подпомогнем възстановяването на естествени гори, устойчиви към измененията в климата. Ето част от видовете, които участват в състава на естествените гори в Югоизточна България и фиданки от които ще бъдат отгледани и засадени в идните три години.

1. Полски бряст /Ulmus minor/
Полският бряст е широко разпространен в Европа и Югозападна Африка. В България расте най-често край реките. Той е бързорастящ вид и достига до височина от 40 м. Благодарение на силно развитата си коренова система, полският бряст укрепва бреговете на реките и по този начин предпазва от наводнения. Също така този дървесен вид пречиства въздуха като улавя и задържа значителни количества въглероден диоксид. Брястът има важно значение за своята екосистема, тъй като филтрира замърсители от почвата и осигурява хралупи и места за гнездене на птици. Любопитното е, че той цъфти преди да се е разлистил, и по-късно образува криловиден, овален плод – орехче. Партньорите ни от ЮЗДП планират да засадим над 3500 фиданки бряст в защитени зони от мрежата Натура 2000, за да възстановим крайречните местообитания – дом на много редки растения и животни.

2. Дрян /Cornus mas/
Дрянът се среща в Средна, Източна и Южна Европа до Кавказ и югозападните части на Азия. У нас може да се води почти навсякъде до 1300 м. надморска височина. Той е листопаден храст или малко дърво, достигащо максимум до 8 м. височина. Характерни за дряна са срещуположно разположените му дълги листа, а червено-месестите му плодове, известни като дренки, се отличават с киселия си вкус. Дрянът е изключително ценен дървесен вид с много полезни свойства, в това число лечебни, хранителни, декоративни, дъбилни и багрилни. Освен това той е важен за пчелната паша и осигурява хранителен ресурс за много животни и птици. Отличава се с голяма здравина и твърдост на дървесината, което дава и научното му име mas, т.е. „мъжки“. Над 8000 фиданки дрян ще бъдат залесени в зони от мрежата Натура 2000 в Югозападна България.

3. Дървовидна хвойна /Juniperos excelsa/
Среща се в райони с изразен средиземноморски климат, а у нас – в Родопите и в долината на р. Струма при надморска височина между 100 и 500 м. Хвойната е вечнозелено дърво или храст и може да вирее добре на сухи и бедни почви. Способна е да издържа високи температури и продължителни суши. Тя е особено ценна, тъй като от листата и шишарките ѝ се добиват лечебни и ароматни масла. Според червената книга на България обаче, местообитанието „Гори на дървовидна хвойна“ е критично застрашено, а дървесният вид е защитен. За да възстановим и опазим местообитанията ѝ, за засаждане в разсадника на ЮЗДП са планирани над 12 500 фиданки от вида.

4. Летен дъб /Quercus robur/
В миналото вековните гори от обикновен дъб са заемали обширни части от равнините на България. Това е дълговечен дървесен вид, който може да живее дори повече от 1000 години. Интересното е, че на височина расте в продължение на 400 години, а на дебелина – през целия си живот. Някои екземпляри израстват с до 150 см. на височина годишно. От този вид е и най-старото дърво у нас днес. Макар голяма част от короната му да е изсъхнала, летният дъб в село Гранит е на възраст над 1500 години, с обиколка на стъблото 7,45 метра и височина над 24 метра. Днес обаче, макар да е установен в цялата страна, летният дъб е сравнително рядък. Затова ЮЗДП и WWF ще се погрижат да залесят 45 000 фиданки от вида за възстановяване на крайречни местообитания. Летният дъб расте на места с високи подпочвени води, а плодовете му – жълъдите – са важна част от хранителното меню на много животински видове.

5. Космат дъб /Quercus pubescens/
Косматият дъб се среща в Южна и част от централна Европа и Югозападна Азия. Предпочита да расте на сухи места, у нас – до 1000 м. надморска височина. Косматият дъб е домакин на деликатесните гъби трюфели, които подхранва с кореновата си система. Освен това той е ценен помощник в борбата с парниковия ефект и климатичните промени. При завишени нива на въглероден диоксид във въздуха, косматият дъб образува по-дебели годишни пръстени. Установено е, че в последно време този дървесен вид повсеместно образува все по-широки кръгове. Ето защо залесяването с космат дъб е ефективен начин за намаляване нивата на въглеродния диоксид в атмосферата. Той също така е перфектно адаптиран както към летни засушавания, така и към ниски зимни температури. През есента на 2021 г. WWF фокусира усилия в събирането на жълъди от космат дъб, с които подпомогна  ЮЗДП да отгледа част от планираните 450 000 фиданки от космат дъб до края на 2024 г.

Проектът е финансиран по програма LIFE на Европейския съюз.

Изменението на климата води до екстремни метеорологични явления – продължителни суши, горещини, пожари и силни бури, които често водят до загуба на гори. А с горите губим и ценните екосистемни услуги, които природата ни предоставя – чист въздух, питейна вода, суровини за храна, лекарства и енергия, защита от ерозия.

В стремежа си да запазим това богатство от ресурси ние природозащитната организация WWF работим в партньорство с Югозападното държавно предприятие (ЮЗДП)  за възстановяване на увредените гори и местообитания. Дейността ни включва залесяването със стотици хиляди фиданки от различни видове в защитени зони от екологичната мрежа „Натура 2000“, намиращи се в Югозападна България. В следващите два материала ще ви разкажем повече за част от видовете, с които ще бъдат залесени. Ето първите пет от тях:

1. Бяла върба /Salix alba/
Бялата върба расте покрай реките на 1000-1700 м. надморска височина. Освен в Европа, тя е разпространена също и в Централна и Западна Азия, както и в Северна Африка. Достига височина от 25-30 м. Бялата върба има свойството да намалява изпарението на водата, да задържа влагата и по този начин да запазва висока влажност под короната си. Това прави този дървесен вид особено важен за хората в горещи и сухи райони, където се очакват още повече засушавания поради настъпващите климатични промени. Освен това бялата върба пречиства водата, регулира водния баланс и предпазва бреговете от ерозия. Експерти на нашите партньори ЮЗДП планират да залесят над 60 000 фиданки бяла върба с цел възстановяване на крайречните местообитания в защитени зони от мрежата Натура 2000 у нас до края на 2024 г.

2. Източен чинар /Platanus orientalis/
Чинарът се среща в обширни територии, обхващащи района на Балканския полуостров, източното Средиземноморието и Близкия изток. В България се разпространява естествено в долините на реките Струма, Места и Арда, както и в Тракийската низина. Вирее на чакълести или пясъчни наноси, а също и на стръчни сенчести проломи. Видът се различава лесно – по кората на тъмни и светли петна, както и по широката, сводеста и неправилна корона. Често долните разклонения на клоните провисват и докосват земята. Чинарът е изключително ценен да градски условия – издържа на засушаване, а с височината си до 40 метра обрзува и плътна сянка. Затова през есента на 2021 г. експерти на WWF събраха семена от подходящи източници за производството на 6400 фиданки от източен чинар, за възстановяване на крайречни гори в Югозападна България.

3. Черна елша /Alnus glutinosa/
Черната елша расте покрай реки и потоци до 1000 м. надморска височина. Среща се в Европа и Кавказ, както и в Югозападна Азия и Западен Сибир. Често достига височина между 25 и 30 м. и възраст повече от 100 години. Черната елша е горскостопанско, медоносно, фуражно и лечебно растение, което има важно екологично значение. Дори тясна ивица крайречна елшова гора е в състояние да премахне над 80 % от биогенните замърсители (азот, фосфор и др.) в почвата, които иначе биха попаднали в реката. Така видът предотвратява „цъфтеж на водата“ и измирането на риби и други водни организми. Дървесината на черната елша е особено ценна, тъй като се ползва за подводни строежи, а кората ѝ се употребява за щавене на кожи. Освен това като ранно пролетно цъфтящо растение видът е от значение и за пчелната паша. Всяка есен експерти на WWF събират семена от черна елша от местни източници за отглеждането на фиданки черна елша в разсадниците на ЮЗДП, с които да бъдат възстановявани крайречни гори в защитени зони от мрежата Натура 2000.

4. Планински ясен /Fraxinus excelsior/
Планинският ясен се среща в умерения климатичен пояс на Европа. През пролетта се разлиства последен, като любопитното при него е, че цветовете му се появяват преди листата. Дърветата, израснали от семена, могат да достигнат възраст до 300 години. Започва да плодоноси на възраст от 20-30 години. Друг интересен факт за ясена е, че една година може да има само мъжки цветове, а на следващата – само женски. Дървесината му се отличава с твърдост и еластичност. Видът има важно екологично значение, защото регулира водния баланс, предпазва бреговете от ерозия и пречиства водата. Обикновено достига височина до 30 метра, като някои екземпляри израстват цели 45 метра над земята. Благодарение на партньорството с ЮЗДП ще залесим 2900 фиданки планински ясен в рамките на седващите две години.

5. Черна топола /Populus nigra/
Черната топола расте покрай реки и влажни места до 700 м. надморска височина. Среща се на обширни територии от Средна, Южна и Източна Европа, Северна Африка, чак до Югозападна и Централна Азия и Сибир. Видът е двудомен, т.е. има както мъжки, така и женски дървета. Тополата се отличава с бърз растеж и, ако не бъде отсечена, може да живее в прордължение на 3-4 века. Видът има ценна роля в регулирането на екологичния баланс по няколко причини: улавя и задържа значителни количества въглероден диоксид, укрепва речните брегове и филтрира замърсителите, осигурява местообитания за гризачи и птици. За да възстановим крайречните местообитания в част от защитените зони на Натура 2000 в Югозападна България, заедно с ЮЗДП ще залесим 60 000 фиданки от черна топола.

Проектът е финансиран по програма LIFE на Европейския съюз.

Като част от мерките за борба с климатичните промени Югозападното държавно предприятие (ЮЗДП) и WWF работят по проект Life Reforest. Той предвижда залесяването с 450 000 фиданки от космат дъб на подходящи места в Югозападна България в следващите три години.

Първата фаза на създаването на новите гори включва събирането на жълъди, които след специална грижа в разсадник ще бъдат отгледани във фиданки. За тази цел екип от експерти от ЮЗДП, WWF България, Горска семеконтролна станция и доброволци се отправиха към Влахина планина, в близост до с. Църквище, където откриха сезона по събиране на жълъди в подходящи гори от вида.

Част от планината Влахина попада в границите на защитена зона „Скрино“ от мрежата „Натура 2000“. Зоната е обявена за защита на важни за опазване типове местообитания и различни животински видове.

Как климатът влияе на нашите гори?

Изменението на климата води до екстремни метеорологични явления – продължителни суши, горещини, пожари и силни бури, които често водят до загуба на гори. А с горите губим и ценните екосистемни услуги, които природата ни предоставя – чист въздух, питейна вода, суровини за храна, лекарства и енергия, защита от ерозия. В стремежа си да запазят това богатство от ресурси WWF и ЮЗДП работят за по-бързото възстановяване на увредените гори.

„Това трябва да се случи по научно обоснован начин чрез целенасочени действия, внимателно планирани от лесовъдите и експертите по горско стопанство. Горите на бъдещето трябва да отразяват очакваните промени в климата, за да бъдат устойчиви“, разказва Таня Шнел, координатор на проекта Life Reforest за WWF. „Здравите, адаптирани към новите условия и управлявани по устойчив начин гори осигуряват множество ползи за обществото. Сред тях са: предпазване от наводнения, улавяне на въглероден диоксид, защита от ерозия, осигуряване на дървен материал, поддържане на биоразнообразие и създаване на прекрасна среда за отдих и почивка“.

Защо точно космат дъб?

Косматият дъб се среща в Южна Европа, Югозападна Азия и в части от Централна Европа. Предпочита сухи места като у нас расте на около 1000 метра надморска височина. Живее до няколкостотин години и достига 20 метра височина. Освен, че е домакин на деликатесните гъби – трюфели, които подхранва с кореновата си система, косматият дъб също е ценен помощник в борбата с въглеродните емисии. При завишени нива на въглероден диоксид във въздуха той образува по-дебели годишни пръстени.

В миналото на Югозападна България, горите от космат дъб са били много широко разпространени, но с развитието на цивилизацията са отстъпили място на обширни пасища. За щастие, тази година се оказа особено плодоносна на косматия дъб. Понякога преминават между три и пет години, преди да има отново жълъди от даден вид дъб в гората.

Косматият дъб е перфектно адаптиран към лятното засушаване и ниските зимни температури, което го прави изключително подходящ за залесяване в условията на климатични промени. Нещо повече, той е един от дървесните видове, за които се предвижда, че климатичните изменения ще бъдат благоприятни, и в резултат подходящите за него местообитания ще се увеличат почти двойно. Създадените по проекта бъдещи гори от космат дъб ще бъдат по-адаптирани и устойчиви на измененията в климата.

Как правилно се събират жълъди с цел залесяване?

Преди началото на процеса е добре да се прецени дали жълъдите са добре узрели. За целите на залесяването падналите на земята жълъди могат да бъдат събирани, но трябва внимателно да се отсяват тези, които са изгнили от влагата в почвата или имат дупки и пукнатини. Много е важно да се работи с експерти, тъй като дъбовете много си приличат. От друга страна видовете са силно изменчиви и често от един дървесен вид има приличащи си вариации, а в много случаи има и смесени насаждения.

Работата с жълъдите едва сега започва

Събирането на жълъдите и тяхното отсяване е само първата фаза на процеса. До другата пролет тези жълъди ще бъдат специално обгрижвани в горски разсадник на ЮЗДП. Те ще бъдат съхранявани на определена температура, проветрявани и овлажнявани по няколко пъти на седмица. След това, на пролет, жълъдите ще бъдат засадени ръчно в специални контейнери един по един. Залесяването с контейнерни фиданки позволява кореновата система на фиданките да бъде защитена от увреждане и изсъхване по време на транспорта и увеличава броя на успешно прихваналите се фиданки.