Разказ за гората – част III
Гората и природата
Цветан Пенев ни покани да се разходим из повереното му стопанство, защото в сертифицираната гора можем да видим вековни дървета и стари гори, в които отдавна не е стъпвал човешки крак. Вървим покрай тиха рекичка и се наслаждаваме на ароматния въздух и птичите песни.
Андон също е с нас, защото като работник познава много от задължителните елементи, с които е съобразен дърводобивът и стопанските дейности в горите.
„Ей това мостче с колегите го правихме – сочи ни прехвърления над реката път, – за да не размътват трупите водата, да не съсипват дъното и да не пречат на рибите. А и водата, която ние ще пием, ще е по-чиста“.
Забелязваме, че там, където е сечено, дърветата са подбирани по някакъв критерий и няма оголени участъци, а освен това непосредствено около реката растителността е гъста и изглежда непокътната. „Около бреговете на реката има зони от 15 метра, в които не може да се сече, за да не се увреди специфичната екосистема и обитателите ѝ – обяснява ни Цветан“.
Продължаваме да вървим и стигаме до място с много изсъхнали, мъртви или нападали дървета. Повечето са обрасли с мъх, на някои виждам гъби и други дребни растения. Атмосферата става по-мрачна, почти зловеща – сякаш се намираме в някоя от приказните гори на Толкин. Питам двамата си водачи защо има толкова много мъртви дървета, които са оставени безстопанствени, и Цветан веднага ми отговаря, че това е направено умишлено.
„Оставянето на мъртвата дървесина в гората, поне 10%, е много важно! Знаете ли, че половината от горските обитатели са пряко зависими от нея? Мъртвите дървета са единственото място, където бръмбарът бегач се размножава, върху тях се развиват мъхове и гъби, в хралупите им гнездят много птици и прилепи, дори дребни бозайници... За нас може и да нямат стопанско значение, но като изгният, обогатяват почвата и дават възможност на гората да се възобновява и да не умре.“
Дори привидно излишните елементи от горския пейзаж имат своето незаменимо място в общата картина.
______________________________________________________________
Имената на героите в нашата разходка са сменени. Но възможностите за отдих сред природата и наслада на красивата гора са реални.
Ако сте пропуснали първа и втора част от разказа ни за гората, прочетете тук как FSC помага на Андон да има сигурна работа и безопасни условия на труд, а на Христо – да започне собствен бизнес
Андон също е с нас, защото като работник познава много от задължителните елементи, с които е съобразен дърводобивът и стопанските дейности в горите.
„Ей това мостче с колегите го правихме – сочи ни прехвърления над реката път, – за да не размътват трупите водата, да не съсипват дъното и да не пречат на рибите. А и водата, която ние ще пием, ще е по-чиста“.
Забелязваме, че там, където е сечено, дърветата са подбирани по някакъв критерий и няма оголени участъци, а освен това непосредствено около реката растителността е гъста и изглежда непокътната. „Около бреговете на реката има зони от 15 метра, в които не може да се сече, за да не се увреди специфичната екосистема и обитателите ѝ – обяснява ни Цветан“.
Продължаваме да вървим и стигаме до място с много изсъхнали, мъртви или нападали дървета. Повечето са обрасли с мъх, на някои виждам гъби и други дребни растения. Атмосферата става по-мрачна, почти зловеща – сякаш се намираме в някоя от приказните гори на Толкин. Питам двамата си водачи защо има толкова много мъртви дървета, които са оставени безстопанствени, и Цветан веднага ми отговаря, че това е направено умишлено.
„Оставянето на мъртвата дървесина в гората, поне 10%, е много важно! Знаете ли, че половината от горските обитатели са пряко зависими от нея? Мъртвите дървета са единственото място, където бръмбарът бегач се размножава, върху тях се развиват мъхове и гъби, в хралупите им гнездят много птици и прилепи, дори дребни бозайници... За нас може и да нямат стопанско значение, но като изгният, обогатяват почвата и дават възможност на гората да се възобновява и да не умре.“
Дори привидно излишните елементи от горския пейзаж имат своето незаменимо място в общата картина.
______________________________________________________________
Ако сте пропуснали първа и втора част от разказа ни за гората, прочетете тук как FSC помага на Андон да има сигурна работа и безопасни условия на труд, а на Христо – да започне собствен бизнес
Рисът се завръща у нас, но за да остане, има нужда от гори без човешка намеса
