FSC и местните общности

Родопите – едно от най-магичните кътчета в България и на планетата, е и една от планините с най-богатите на биоразнообразие в Европа, благодарение на специфичния релеф и климатични условия.



По склоновете ѝ и около р. Марица са разположени многобройни малки общности, чиято прехрана и благосъстояние са неразривно свързани с гората.

„Екологичната и социо-икономическа стойност на българската гора не е преувеличена. Икономиката на страната, също както и положението на хората до голяма степен се крепят на горските ресурси – казва Нели Арабаджиева от WWF-България. – Според доклад на Световната горска коалиция от 2008 г. „българските гори играят важна роля в запазването на над 80% от защитените растителни видове и над 60% от застрашените животни.“

WWF насърчава отговорното управление на горите в България

От 2002 г. насам WWF работи заедно с партньорите си за подобряване на регулацията и управлението на горския сектор, както и за популяризирането на FSC в страната. FSC е един от фокусите на глобалното партньорство между природозащитната организация и един от най-големите производители на хартия в света, „Монди“, което стартира през 2014 г. Целта на сътрудничеството е да намали до минимум влиянието на дейностите на „Монди“ върху горите, климата и водите в глобален мащаб. В рамките му WWF-България подкрепя подготовката за сертифициране на осем горски стопанства. Те са разположени по течението на река Марица, по склоновете на Родопите и Средна гора.

„Днес около 20% от държавните горски стопанства, които обхващат 70% от всички гори в страната, са сертифицирани по FSC. Българското правителство изразява подкрепа за сертификацията, което е окуражаващо и показва, че страната ни е решена да бъде лидер в устойчивото управление на горите“ – казва Арабаджиева.

Българското правителство постановява, че до 2018 г. всяка дърводобивна компания трябва задължително да има международно признат сертификат (FSC или друг), който удостоверява устойчивите практики, за да получи дългосрочен договор с държавно горско стопанство.

Една от първите стъпки в подготовката за FSC сертификация е провеждането на социални проучвания, които да определят кои са заинтересованите страни, какви са ключовите предизвикателства и проблеми за тях (по отношение на управлението на горите) и как се решават тези въпроси.

Точно на тази работа екипът на WWF-България посвети времето си в края на 2015 г. в осемте горски стопанства.

„FSC сертификацията работи само ако всички заинтересовани страни, особено местните общности, са адекватно ангажирани и имат възможности да играят значима роля в управлението на техните горски ресурси. Вярваме, че правилното прилагане на FSC в страната ще позволи на местните общности и на други заинтересовани страни да играят по-активна роля в управлението на нашите гори“ – каза в заключение Арабаджиева.
 

Социални проучвания в подкрепа на FSC сертификацията в България

Една от първите стъпки в подготовката за сертификация по FSC е извършването на социални проучвания, които да определят кои са заинтересованите и засегнати страни, какви са ключовите предизвикателства пред тях (по отношение управлението на горите) и как се подхожда към тези въпроси.

Нашите експерти обобщават работата си по темата до момента така:

• Основните притеснения и нужди на местните хора в общи линии се удовлетворяват от горските стопанства. Свободният достъп до гората не е ограничаван (включително за ползване на недървесните горски продукти и лова), нуждите от дърва за горене се задоволяват (въпреки някои забавяния на места), ливадите за паша се координират адекватно и се зачитат правата на частните собственици.
• Горските служители имат силно присъствие сред местните общности и се радват на уважението им; въпреки това е необходимо да са по-активни в комуникацията си с различните заинтересовани страни. По-редовното общуване сред ловците, дървосекачите, метните общности, туристическите оператори и т. н. също ще е добре дошло.
• Расте общественото признание на ролята, която гората има за осигуряване на чист въздух и чиста вода и за биоразнообразието. Отделя се много повече внимание на това какво правят дървосекачите и горските работници и това е признак за всеобхватен и открит начин на управление.

 

• В общи линии в региона разбирането и информацията за FSC са малко. Много заинтересовани страни дори не знаят, че тяхното горско стопанство е в процес на сертификация.
• Онези, които знаят, изпитват смесени чувства към това. За някои дърводобивни компании принудителното налагане на сертификацията от правителството е проблем. Част от тях заявяват, че откакто са сертифицирани, имат „по-добър имидж“, което привлича клиенти от други страни на Европейския съюз.
• По време на интервютата особено ясно се отличава един проблем: когато има оплаквания (например за повредени пътища вследствие на дърводобива), горските стопанства са склонни да прехвърлят отговорността за решаване на въпроса на своите подизпълнители и действат само като наблюдатели вместо да поемат ролята на посредник, която FSC изисква от тях.
• Отрицателните демографски тенденции (обезлюдяване на селища) също оказват влияние върху наличието на достатъчно работна ръка, което от своя страна, засяга успешното прилагане на горските планове за управление.