Успешно осъществихме операцията по връщането на мечетата Хуба, Вихър и Горан в дивата природа заедно с МОСВ и фондация „Четири лапи“. Тримата мъници бяха намерени осиротели и уплашени в Родопите през юни 2021 г. Те прекараха близо година в Центъра за рехабилитация на кафяви мечки на организацията „Арктурос“ в Гърция. След като специалистите там установиха, че мечетата са укрепнали достатъчно, организирахме тяхното завръщане в дивата природа и пускането им на свобода в Национален парк „Централен Балкан“.
В края на 2020 г. дадохме старт на нашата дългосрочна мисия за опазване на кафявите мечки у нас. България е единствената страна в Европа, в която популацията намалява, докато в други райони е стабилна. Освен стабилизирането ѝ, една от основните ни дейности е и превенция на бъдещи конфликти между хора и мечки. Целта ни е да се погрижим за тези, чиито дворове, пчелини или домашни животни са застрашени или пострадали от тяхното присъствие. За да могат мечки и хора да живеят в хармония.
Благодарение на даренията на нашите поддръжници „Спасителният мечешки отряд“ работи активно на терен. От създаването си досега е поставил 22 електропастира, участва два пъти в преместването на проблемни мечки, създаде образователни табели и брошури, срещна се с различни институции и местни власти, отзова се на десетки сигнали, проучвайки ситуацията и предлагайки решения.
През 2021 г. нашият екип организира и проведе първото и второто преместване на проблемни мечки в България. Мечката Симона бе първата, уловена с цел преместване, а не отстрел! Това е прецедент у нас и правилна стъпка в опазването на вида. За съжаление, въпреки огромните грижи, които положихме, Симона не успя да оцелее. Тя бе открита простреляна от бракониери. Близо 100 мечки стават жертва на бракониерство всяка година. За щастие обаче, мечокът Живко не е сред тях. Той стана втората преместена проблемна мечка в България, в рамките на година, след като беше забелязан да търси храна из ябълковите градини и боклуджийските кофи в покрайнините на Габрово. В момента Живко се намира в отдалечена част на Национален парк „Централен Балкан“ и по данни от GPS нашийника, който му поставихме, се адаптира успешно към новия си дом.
Нашите експерти намериха двегодишното мече Митко изнемощяло, ранено и на косъм от смъртта. Останало без майка, уплашено и гладно, то явно е тръгнало да търси храна. Но понеже няма опит, а и инстинктите му за съхранение все още не са развити, се е отправило към най-близкото населено място. Вместо на храна обаче, Митко се е натъкнал на бракониер, който го ранил тежко.
Митко веднага е транспортиран до Парка за танцуващи мечки край Белица, а оттам и до рехабилитационен център "Арктурос" в Гърция, където е подложен на животоспасяваща операция. Днес състоянието му продължава да се подобрява, но, за съжаление, никога вече няма да може да живее сам сред дивата природа.
Тази сложна спасителна акция нямаше да бъде възможна без колективните усилия и солидна подготовка също и на Националната служба за защита на природата към МОСВ, център "Арктурос", Фондация ЧЕТИРИ ЛАПИ, Сдружение за дива природа "Балкани", Национален парк "Централен Балкан" и РИОСВ София.
Ние единствени в България правим зарибявания с есетри - критично застрашени риби, оцелели още от времето на динозаврите, но днес изправени на ръба на оцеляването! През годините пуснахме в Дунав хиляди малки рибки - моруни, руски есетри и чиги. С това целим да укрепим популацията им.
През 2020 г. пуснахме над 7000 моруни - един от четирите останали в Дунав есетрови вида. Рибите са отгледани в български развъдник при специални условия, позволяващи по-лесната им адаптация в естествената среда. Освен това са маркирани от екипа на WWF с цел проследяване на тяхното развитие. През 2019 г. пуснахме в Дунав 20 000 руски есетри, а през 2014 и 2015 г. 50 000 чиги се отправиха към Черно море.
Международният съюз за защита на природата класифицира есетрите като най-застрашената група от видове в света. Затова в продължение на много години WWF България работи за опазването на техните естествени местообитания.
Предложение на WWF България доведе до обявяването на нова защитена местност на име „Есетрите – Ветрен“ в участък на река Дунав. Това е първата защитена територия у нас, посветена на най-застрашените от изчезване животни в световен мащаб - есетрите. Постижението е резултат от десетгодишни теренни проучвания и работа с местните рибарски общности и отговорните институции. Особено горди сме, че местните професионални риболовци подкрепиха обявяването на защитената територия - свидетелство, че имаме споделено виждане относно важността на опазването на есетрите в Дунава.
През 2021 г. създадохме първия по рода си доклад с доказателства за мащаба на бракониерството и незаконната търговия с есетри и естрови продукти. В процеса на работа събрахме данни за нарушенията както в България, така и в Румъния, Сърбия и Украйна. Оказа се, че въпреки забраната, месо и хайвер от диви есетри все така се продават свободно на българския пазар. Повечето нарушения са в заведения в дунавски градове, а незаконният хайвер се продава предимно в интернет. Опасенията ни са, че реалните нива на незаконна търговия и улов на есетри вероятно са в пъти повече от регистрираните. Въпреки това, усилията ни по опазване на популацията на най-застрашената от изчезване група видове в света – есетрите, продължават.
Усилията за опазване на есетрите биха имали незначителен ефект без въвличането и разбирането на хората, живеещи около Дунав. През октомври 2014 г. от WWF започнахме обучения на рибари за кандидатстване по европейски програми за земеделие и рибарство. Много рибарски сдружения се включиха в обученията, а рибарите от рибарското сдружение „Ветрен-396“ бяха обучени от експерти как да помагат при изследвания на риби и в мониторинг на есетровите популации. Включването на рибарите в опазването на есетрите е от огромно значение. Освен че придобиват допълнителни практически умения, те могат да помагат на изследователски или природозащитни организации като нашата, с предоставяне и споделяне на своите ценни познания за реката, техническа помощ при изследвания, както и данни за случайно уловени екземпляри. Ветрен е и мястото, където нашите колеги провеждат своите експедиции, посветени на проучване на естественото размножаване на есетрите.
Крапец е още едно място, на което екипът на WWF работи с рибарските общности. Там проследяваме и наличието на есетри. Фокус са ни малките есетрови риби, които почти всяка година пускаме по Дунав. През 2020 г. пуснахме над 7000 тримесечни моруни. През 2019 г. пък над 20 000 тримесечни рибки от критично застрашения вид руска есетра поеха своя път от Белене, през делтата на Дунав, до Черно море. При Крапец нашите експерти проверяват дали рибките са достигнали Черно море, какъв процент от тях са оцелели и дали има вероятност да се завърнат след години обратно в Дунав, където да се размножат.
През 2016 г. за тези древни обитатели от времето на динозаврите беше постигната голяма победа: пълната забрана за улов на диви есетри беше удължена с още 5 години – до 2020 г. През 2021 г. тя отново беше удължена - до 2025 г. Това ще даде по-добър шанс за възстановяване на критично застрашените есетри.
Преди точно 12 години, през 2010 г., WWF постави началото на най-мащабната световна инициатива за опазване на емблематичен животински вид – тигрите в Азия. Правителствата на 13 страни, в които все още живеят тигри, обединиха усилия, за да направят всичко възможно да запазят от изчезване тези величествени диви котки, наброяващи тогава едва 3200. Целта е ясна: удвояване популацията на тигрите до 2022 г. Името на проекта пък недвусмислено е #TX2 (абревиатура за: тигри, умножени по две).
През 2016 г. беше направено междинно преброяване, което показа значителен ръст в популацията на тигрите - 3900.
През септември тази година отново ще бъде направено преброяване, което ще определи дали сме постигнали целта си. В България стотици се включиха в подкрепа на TX2. Но работата за опазване на тигрите продължава.
Участвахме в междуведомствената група за създаването на Специализирано звено за борба с престъпленията срещу природата към Главна дирекция „Национална полиция“. Създаването на „единна точка“ е необходимо, защото реален напредък в борбата с нарушенията и престъпленията срещу дивата природа може да се постигне само чрез прилагането на последователна политика и координирани действия от всички заинтересовани страни в този процес.
През 2022 г. в партньорство с Асоциация на прокурорите в България проведохме първото от серия обучения за прокурори по темата „Престъпления срещу природата". Над 50 прокурори от цялата страна се запознаха с резултатите от нашето проучване, със социално-икономическите и екологични ефекти и предизвикателствата пред разкриването на тези престъпления.