Броени дни преди COP27: Критична „недостатъчност” на усилията ни да спасим планетата



Posted on 04 November 2022
COP27
© WWF
Когато органите на едно човешко същество или животно спрат да работят, то не може да продължи да живее. Мултиорганната недостатъчност води до нарушаване на системите, които поддържат организма жив. Същото е вярно и за биосферата - когато загубим речните и горски екосистеми и техните функции, видовете, които разчитат на тях, трудно могат да оцелеят. Докладът “Жива планета” на WWF за 2022 г. за пореден път показа, че шокиращото намаляване на популациите на диви животни с 69% от 1970 г. насам е свързано именно с подобни системни нарушения, предизвикани от човешките дейности. 
 
Особено плашещи са потенциалните последствия от настоящата „двойна извънредна ситуация“ – намаляването на биоразнообразието и климатичната криза. Тези последствия ще бъдат изпитани както от биосферата, така и от хората, особено от най-уязвимите общности. Много от тях не биха могли да се адаптират към затоплянето, покачването на нивото на океана, екстремните проявления на времето и загубата на биотични ресурси, на които разчитат.
 
Два нови доклада на ООН, публикувани през изминалата седмица, затвърждават тревожните тенденции по отношение на климатичната криза и потенциалните последствия от нея. Дни преди старта на годишната климатична среща COP27 в Египет, те показват, че човечеството и отделните държави не правят достатъчно, за да избегнат непоправимата дестабилизация на климата, която ще настъпи ако покачването на емисиите не бъде овладяно през настоящото десетилетие. Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш недвузначно определи тази „критична недостатъчност”:
 
Недостатъчното (намаляване на емисиите) e продукт на недостатъчни ангажименти. Недостатъчни действия… Трябва да наваксаме този недостиг преди климатичната катастрофа да ни изпревари.
 
Годишен доклад на ООН за намаляването на емисиите (Emissions Gap Report)
 
Тринадесетото издание на годишния доклад на ООН, който оценява усилията на държавите да елиминират своите емисии на парникови газове, носи недвузначно заглавие „Затварящият се прозорец”, визирайки прозореца, в който светът би могъл да постигне целите на Парижкото споразумение - а именно, недупоскане на затопляне отвъд считания от учените рисков праг от 1,5 градуса по Целзий.
 
Според водещите учени на Програмата на ООН за околна среда (UNEP), която разработва годишния доклад, националните ангажименти, поети от държавите до настоящия момент, ще доведат до сумарно затопляне на планетата между 2,4 и 2,6 °C. Въпреки че много държави приеха нови цели за климатична неутралност, които биха намалили емисиите до 1,8°C (в случай, че всички бъдат изпълнени), конкретните действия, нужни за изпълнение на ангажиментите, още не се случват.
 
Докладът препоръчва конкретни действия по сектори, които могат да намалят тази „недостатъчност” в климатичните амбиции. Най-важен от всички е енергийният сектор като ООН цитира научни изследвания, според които за да бъде постигната целта на Парижкото споразумение, енергийният преход трябва да се случва 6 пъти по-бързо, а емисиите от въглища трябва да спрат до 2030 г.
 
За съжаление, това послание не стига до управляващите в България, които продължават да планират скъпо, високоемисионно, замърсяващо околната среда и вредно за човешкото здраве производство на електроенергия от лигнитни въглища чак до 2038 г., ако не и след това.
 
Ако има положително заключение от доклада, то е че благодарение на падащите скоростно цени на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) - основно вятърна и слънчева енергия, затоплянето няма да достигне крайно катастрофичните нива, които се очакваха преди 2010 г., когато се считаше, че изкопаемите горива ще са нужни още много десетилетия. В свой доклад от миналата седмица, Международната енергийна агенция (IEA) потвърждава това становище, като предвижда, че до 2035 г. електроенергийните системи по света може да достигнат пълна климатична неутралност.
 
Годишен доклад на ООН за адаптацията (UN Adaptation Gap Report)
 
Вторият доклад, публикуван от UNEP на 1-ви ноември, описва „твърде малкото и твърде бавни” действия, които държавите предприемат по отношение на адаптацията към климатичната криза. Тук основен акцент пада върху дългосрочното планиране - наличието на цялостни и актуални стратегии и планове за адаптация на държавите, както и на тяхното обезпечаване с финанси. 
 
Стряскащо е, че към 2020 г. едва 29 милиарда долара са заделени за международни програми за адаптация, насочени към най-уязвимите части на света, спрямо съгласуваната от държавите помощ за развиващите се държави от 100 милиарда долара годишно. Според ООН, нуждата от инвестиции в адаптация в световен мащаб само ще нараства и ще достигне 160-340 милиарда долара през 2030 г. или 315-565 милиарда долара през 2050 г. - според степента, в която сме способни да овладеем климатичната криза. 
 
Тези суми може да изглеждат напълно непостижими, но, както видяхме през последните две години, държавите са способни да заделят подобни средства за спешни мерки за справяне с последствията от пандемии и войни. Междувременно, според Международната енергийна агенция, годишният обем на субсидиите за изкопаеми горива продължава да е близо 1 трилион долара.

Докладът на ООН за адаптацията обръща специално внимание на ролята на природо-базираните решения в адаптацията към климатичните рискове, като се фокусира върху потенциала на възстановените речни екосистеми да предотвратят нови наводнения в Европа. Според цитирани от ООН учени, тези решения са сравнително евтини, спрямо технологичните алтернативи, а създават много допълнителни екологични и социални ползи.  
 
Какво трябва да направи България?
 
България влиза в световната климатична дипломация и срещата COP27 в Египет като част от най-прогресивния блок от държави, целящ да постигне консенсус за климатичната криза - Европейския съюз. Може да имаме конкретна полза от тази възможност за страната ни - като например, да предложим домакинство на следваща климатични среща, планирана за Европа (през 2024 или 2026 г.).
 
Още по-важно, обаче, е да ускорим реформите на националните климатични политики, като приемем национална цел за климатична неутралност, уредена с актуализация на Закона за ограничаване на изменението на климата (ЗОИК), както и да включим политиката по адаптация в обхвата на този закон. Предстои окончателното приемане на Пакета „Подготвени за цел 55” на ЕС, в рамките на който нашата страна трябва да приеме Социален климатичен план, който да подпомогне най-уязвимите граждани и домакинства да се справят с последствията от климатичната криза и да поемат разходите от енергийния преход. На местно ниво градовете трябва да имат ускорени и амбициозни планове за адаптация, които да предотвратят рисковете, използвайки природо-базираните решения и подпомагайки и възстановяването на биологичното разнообразие.
 
Повече за очакванията на WWF от срещата в Кайро може да прочетете тук.
 
Препоръчваме и това обобщение на срещата от учените на Климатека.
COP27
© WWF Enlarge