WWF предостави възможност на горски служители от цялата страна да обменят опит в сферата на залесяването



Posted on 19 May 2022
Горският екип на WWF
© WWF
WWF проведе третото си теренно пътуване с участието на лесовъди, експерти и природозащитници от различни краища на България. По този начин организацията, която години наред работи активно за опазването на горите в страната, даде възможност на участниците да обменят опит и идеи, а също и да се запознаят на терен с различни добри практики при залесяванията в района на Североизточна България. В пътуването и дискусиите се включиха 25 души – представители на горските служби от цялата страна, както и от Изпълнителната агенция по горите, Министерството на околната среда и водите и Народното събрание.

Разсадникът  в с. Локорско

Обиколката на експертите започна с посещение на разсадник в с. Локорско, с който WWF работи в тясно сътрудничество. Разсадникът може да се похвали с най-съвременната техника за производство и отглеждане на контейнерни фиданки в България. „Контейнерни“ означава, че корените им се намират в субтрат (почва), заедно с който са залесявани на терен. Това позволява кореновата система на фиданките да бъде защитена от увреждане и изсъхване по време на транспорта и увеличава успеваемостта на прихващането на дръвчетата при залесяване на 97 %. Капацитетът на разсадника е над 1 милион и половина фиданки годишно. Той разполага с модерна генна банка за съхранение на семена от различни горско-дървесни видове, снабдена с две хладилни камери, които поддържат температура между 1 и 9 градуса по Целзий. В разсадника е инсталирана и първата в България поточна линия за производство на контейнерни фиданки, както и напълно автоматизирана система за тяхното напояване. Разсадникът се намира на територията на ДГС “София”, териториално поделение на Югозападното държавно горско предприятие (ЮЗДП).

Култура от летен дъб край Свищов

В покрайнините на Свищов специалистите посетиха млада гора от летен дъб, залесена през 2006 г. с идеята да положи основите на крайречно местообитание с видов състав, близък до този на естествените гори. Жълъдите за нея са събирани от столетните дъбове на о-в Вардим – български остров по река Дунав. Летният дъб е уникален с това, че е в състояние да понесе сериозни заливания. Освен това е и един от най-бързорастящите дъбове – свойство, което носи много ползи при крайречните залесявани. За няколко десетилетия екземпляри от вида могат да достигнат диаметъра на стъблото от 60 см. Залесяването ще пресъздаде горската растителност отпреди 800 години, когато равнината е била покрита от дъбови гори.

Резерватът „Сребърна“

Обиколката продължи на територията на резервата „Сребърна“, залесена с култури от бяла топола (80%), черна топола и бяла върба. Тук освен гризачите, които нападат младите фиданки, основен проблем се оказват инвазивните дървесни видове като ясенолистният явор и американският ясен, които развиват изключително силни способности за оцеляване. Местните специалисти използват два основни метода за борба с тях – първият е физическото им прекършване, а вторият се нарича „опръстеняване“ (т.нар. Саарландски метод). Той представлява премахване на кората и част от камбия на дървото под формата на пръстен. Това се извършва механично със специално приспособление, наподобяващо три свързани вериги от резачка с дръжки от двете страни. Чрез опръстеняването се прекъсва потока на хранителни вещества между корените и короната на дървото, развитието му се забавя и то отмира в рамките на 2-3 години. Този метод е създаден от германски експерти, тъй като е щадящ за биоразнообразието – без нуждата от вкарване на тежка техника в гората, без стрес за местните животински видове и без нарушаване на техните местообитания.

ДГС „Тервел“

На територията на ДГС „Тервел“ участниците се придвижваха с високопроходими автомобили, пригодени за труден терен. По този начин те достигнаха до площ, доскоро покрита от орехови насаждения, които рязко започнали да съхнат. В резултат от проведената санитарна сеч цялата площ била обезлесена и старателно изчистена. Миналата година бе проведено ново залесяване със сребролистна липа (60%), ясен (30%) и цер (10%) – видове с местен произход, като очакванията са за добро прихващане и балансирано развитие на новата гора. Липата е избрана и като естествен вид за района и за да даде възможност на добиви на местните производители на мед. На територията на ДГС “Тервел” групата разгледа и иновативно превръщане на акациеви култури в церови гори чрез използване на многогодишно междинно засаждане на ечемик с цел възпиране на издънковото възобновяване на акацията.

ДЛС „Шерба“

Държавно ловно стопанство „Шерба“ впечатли групата с красивите си лонгозни гори от ясен и дъб. „Лонгозни“ са крайречните гори в долните течения на вливащите се в Черно море реки –  Батова, Камчия, Ропотамо и Велека, където най-силно се усеща влиянието на морския климат. ДЛС „Шерба“ е просторен комплекс от крайречни гори, които са били заливаеми в миналото. Някога оттук са добивани огромни количества дървесина за нуждите на корабоплаването в Османската империя. Оттогава тези гори са започнали да намаляват, не само заради добива, но и заради изграждането на диги по дължината на реките с цел освобождаването на площи за земеделие. Това води до липса на заливания и по-ниско ниво на подпочвените води. През втората половина на ХХ в. наблизо е построен и яз. „Елешница“, а река Камчия – коригирана, поради което и заливанията престанали. Тогава всички лесовъди били убедени, че насажденията от ясен са обречени на изсъхване. Затова горите били изкоренени, а площта – залесена с фиданки от бряст и орех. Въпреки промяната в условията обаче, ясенът продължил да вирее и днес се наблюдава връщане към този дървесен вид.

Местност „Гущерова одая“

За финал на програмата експертите посетиха землището на с. „Поповица“ край Пловдив и местността „Гущерова одая“, където в продължение на 6 години WWF и ДГС “Асеновград” успешно отглеждат своя крайречна гора. През 2016 г. благодарение на програмата на Европейската комисия за околната среда LIFE, горските експерти на WWF залесиха 14 декара с полски ясен, летен дъб, бяла и черна топола, дива круша, черна елша, бяла върба. Видовете са предимно с местен произход, което допринася за тяхното развитие и за цялостния баланс в екосистемата. Когато дърветата се развият крайречните гори стават толкова богати на биоразнообразие, че приличат на екваториалните джунгли. Освен дом на стотици видове растения и животни, те са изключително важни за предпазването от наводнения и свлачища, като в същото време естествено пречистват водата в реката. 

Изводи и препоръки

Научно-практическата обиколка на WWF постигна своите цели, а именно да предложи на участниците вдъхновяващи примери за залесяване, да насърчи обмяната на опит. Въпреки различните оттенъци в гледните точки на служителите от структурите на горите, всички са обединени от любовта им към гората и опазената природа, което бе отлична предпоставка за конструктивни и плодотворни дискусии. Повечето от участниците в пътуването споделиха, че то им е било полезно и вече имат идеи как да приложат новото знание в своята практика и ежедневна работа на терен.

Оказа се, че лесовъди, експерти и природозащитници от цялата страна се изправят срещу редица сходни проблеми, а чрез горската обиколка на WWF те получиха възможността да потърсят общи решения. Участниците се обединиха около мнението, че залесяването е сложен и отговорен процес и за да израсне една гора жизнена и многофункционална е необходимо да се вземат предвид редица условия като качеството, вида и произхода на фиданките, мястото и сезона за залесяване, а също и да се полагат задължителните грижи по отглеждането на младите насаждения в продължение на поне 5 години. От ключово значение е и спешната промяна в нормативната база с цел актуализиране на разценките върху отделните етапи на залесяването. В дискусиите изпъкна и нуждата от допълнително финансиране, както и от обучен персонал за залесяване и отглеждане на гори във всяко стопанство. И не на последно място, важно е да се съхранява генното разнообразие, поради което WWF и ЮЗДП заедно разработват семепроизводствени градини.

„Лесовъдството е от хората за хората. То е изкуство и възможност да творим. Това пътуване ни помогна да подкрепим усещането ни за гората с практически знания. Нека да ги използваме за действия в хармония с природата“, каза д-р Станислав Лазаров, лесовъд. „Подобна синергия в група, случайно събрана, е рядкост. Рядко се вижда такова желание и ентусиазъм за споделяне и научаване на нови неща“.

Какво прави WWF?

„Една от най-важните мисии на WWF е не само да опазва горите, но и да вдъхновява и за устойчиво стопанисване и близко до естественото им възстановяване. Логиката на качественото залесяване е да се създават гори близки до естествените, така че след време не просто да добиваме дървесина, но и да поддържаме местното биоразнообразие. В този смисъл не бива да гледаме на лесовъдите като на хората, които изсичат гората, а като на хората, които се грижат за това тя да се развива устойчиво и балансирано“, коментира Таня Шнел от WWF, която бе и координатор на пътуването.

Днес балансираното развитие на горите е повлияно и от още един ключов фактор – климатичните промени. В резултат от изменението на климата горите, които през последните 300 години са се развивали под влиянието на човека, ще претърпят промени. Очаква се изместване на горските растителни зони, благоприятни за отглеждане на основни стопански дървесни видове като дъб, бук, смърч и т.н. Все още не е ясна степента, до която местните дървесни видове ще успеят да се адаптират към новите условия на средата. Опитът обаче показва, че най-жизнеспособните видове, които успешно се приспособяват към климатичните промени, могат да осигурят и най-добрия генетичен материал за бъдещите гори.

„Климатичните промени оказват все по-силно влияние върху нашето ежедневие. Това се усеща и в горскостопанския сектор. Затова WWF работи за адаптацията към климатичните промени най-уязвимите гори у нас – изкуствено създадените горски култури от бял бор. А в ниските части край реките Струма и Места, където се очаква климатът да стане по-близък до средиземноморския в следващите десетилетия, се експериментира с по-сухоустойчиви видове като средиземноморски борове и вечнозелени дъбове“, разказва Костадин Вълчев, старши експерт „Гори“ във WWF.

Теренната работа по адаптацията на горите в България се извършва на площ от над 1000 ха в обхвата на седем държавни горски стопанства: ДГС „Витошко-Студена“, ДГС „Радомир“, ДГС „Невестино“, ДГС „Петрич-Първомай“, ДГС „Гоце Делчев“, ДГС „Сандански“ и ДГС „Кюстендил“ – всичките на територията на Югозападното държавно предприятие.

----------------------
Теренното пътуване се извърши в рамките на проект „Климатично-интелигентно управление на горите в Централна и Източна Европа”, с водещ партньор Югозападно държавно предприятие и финансиран от програма LIFE на Европейската комисия.
 
Горският екип на WWF
© WWF Enlarge
Лонгозни гори в Североизточна България
© WWF Enlarge
Контейнерни фиданки от дъбчета
© WWF Enlarge
Автоматизирана система за напояване
© WWF Enlarge
Летен дъб край Свищов
© WWF Enlarge
Методът "опръстеняване"
© WWF Enlarge
На места участниците в обиколката бяха превозвани с високопроходими автомобили
© WWF Enlarge
Площ, залесена с култура от сребролистна липа
© WWF Enlarge
Лонгозни гори от ясен
© WWF Enlarge
Дъбови гори с лиани, наподобяващи тропически джунгли
© WWF Enlarge
Крайречна гора от ясен, за която WWF се грижи в продължение на 6 години
© WWF Enlarge
По време на обиколката участниците имаха възможността да споделят своя опит в залесяванията
© WWF Enlarge
Водиха се оживени дискусии на терен
© WWF Enlarge
Имаше време и за наблюдение на птици
© WWF Enlarge
Когато дърветата се развият крайречните гори стават толкова богати на биоразнообразие, че приличат на екваториалните джунгли
© WWF Enlarge
Програма LIFE на Европейската комисия
© WWF Enlarge
LIFE Reforest
© LIFE Reforest Enlarge