Скален орел



Posted on 06 January 2022
Орелът стои на върха на хранителната верига
© WWF
Орлите са на върха на хранителната верига. Това означава, че те са върховни хищници (така както лъвовете например) и тяхното присъствие показва богатството на всяка екосистема. В България се срещат 10 вида орли, като всички те са застрашени и защитени от закона. Изброяваме ги: Кръстат или Царски орел, Малък орел, Малък креслив орел, Голям креслив орел, Скален орел, Степен орел, Морски орел, Ястребов орел, Орел рибар, Орел змияр.

Ахилесовата пета на тези царствени птици е човекът, който със своите действия води до тяхното намаляване и изчезване. Сред най-големите заплахи за орлите в България е отравянето. Случайно или умишлено, в България незаконно се ползват отровни примамки за вълци, чакали и лисици или при борбата с дребни гризачи - незаконни пестициди. Отровените животни/примамки биват погълнати от орлите, отровите или се натрупват в организма и водят до безплодие и други болести, или причиняват директно смърт.

Но тук ще разкажем в малко повече детайли за скалния орел – една от грабливите птици с най-голям ареал на разпространение в света: среща се в цяла Европа, Азия, Северна Африка, Арабския полуостров и Северна Америка.  Поради внушителните си размери и уменията си на ловец, скалният орел е един от най-почитаните орли в много култури.

Наричан още „цар на орлите“ и затова в някои езици името му значи „кралски, царски": águila real (исп.), aigle royal (фр.). Видовото име на латински („chrysaetos“) в превод от старогръцки означава „златен“, както е и името му на английски („Golden Eagle“). То се дължи на жълтеникавите копиевидни перца по главата, които ѝ придават златист оттенък.

Обитава труднодостъпни скални комплекси - скални стени, венци, проломи и долини в близост до открити площи, в които може да ловува. Двойките са силно териториални, с голяма територия, която защитават. Двойката прави 2-3 гнезда от клони, като всяка година ползва различно гнездо, за да осигури време на предишното да се изчисти от паразитите. По-рядко скалният орел изгражда гнездото си на високо дърво. Гнездото се надгражда всяка година и може да достигне 2-3 м в диаметър и до 2 м дебелина. Младите птици остават в гнездото 70 - 80 дни.

С какво се храни скалният орел?

Предпочитаната му храна са сухоземните костенурки. За да счупи твърдата коруба на костенурките, той ги издига високо в мощните си нокти и ги пуска, за да се разбие корубата в земята. Изключително умел ловец, чийто размери и силни крака с мощни нокти му позволяват да ловува и по-едри бозайници (зайци например, затова е известен и като „орел зайчар“) и други едри птици. В гнездата им са намирани остатъци и от лалугери, лисици, зайци, птици, змии и гущери. Според особеностите на плячката ползва разнообразни стратегии за лов: търси я, реейки се високо в небето или наблюдавайки от погледно място, а понякога изненадва жертвата с полет ниско над земята или пикира косо за атака.
 
Кратка история на скалния орел в България

Той е постоянен вид, разпространен основно в планинските райони на страната. До средата на 20-и век скалният орел е бил на прага на изчезване в България. Днес числеността му се оценява на 150-170 двойки. В България най-често се среща в Централна и Западна Стара планина, Рило-Родопския масив и планинските райони в Западна България, но е наблюдаван още в Странджа, Източна Стара планина, Лудогорието. Пирин е била важна територия за скалния орел, но в момента не се знае какво е състоянието му там и дали има гнездяща двойка.

Защо скалният орел е ценен за екосистемата, в която живее?

Като летящ хищник на върха на хранителната пирамида, има ключово значение за поддържането на баланса в екосистемите, в които се среща, както и за регулацията на популациите на видовете, които ловува.

Заплахи пред скалния орел

Скалният орел е уязвим за България вид, защитен от Закона за биологичното разнообразие и включен в Червената книга на България. Заплахи за него са безпокойството по време на гнездене, бракониерството на гнездата за яйца и малки, отстрелът с цел препариране и отравянето му чрез поставяне на примамки за вълци, чакали и лисици.

Как можете да помогнете за съхраняването на вида?

1) Ако станете свидетел на лов на орел в националните паркове – Рила, Пирин и Централен Балкан, или в ПП Витоша подайте сигнал на 112, както и на съответната паркова дирекция. Не забравяйте да вземете координати на мястото, където сте видели бракониерите. Направете снимка, ако видите гилзи или убито животно; оставете телефон за обратна връзка.

2) Ако видите препариран орел (или части от него, трофеи) в някое заведение или хотел, подайте сигнал в съответната Регионална инспекция по околната среда и водите. Подаването на сигнали за бракониерски лов или трофеи е начинът да се обединим и да спрем заедно престъпленията срещу природата.
 
Знаехте ли, че…?
  • Скалният орел е един от най-едрите български орли. Дължината на тялото му е 80-93 см, а размахът на крилете - 190-225 см, като женските са по-едри от мъжките.
  • Силно привързан към гнездовата си територия вид и формира постоянни двойки. Характерни са брачните му „игри": вълнообразен полет, в който и двамата партньори пускат даден обект (камък, буца пръст, пръчка), след което я улавят във въздуха.
  • При пикиращ полет, може да развие до 200 км/ч, което го прави един от най-бързите орли.
  • Скалният орел е доста мълчалив и изключително търпелив. Може много дълго време да стои на пост на наблюдателната си точка – висока скала или връх на дърво. Издава лек флейтов звук „клух“ или „пий-чулп“.
  • Във вярванията на много северноамерикански индианци скалният орел е почитан като една от най-свещените птици. Перата от опашките на младите птици - бели с черен връх, са се използвали за направата на индианските корони за глава.
 
Всеки, който иска тези невероятни създания да останат в нашите гори, може да се включи в борбата с престъпленията срещу дивата природа, като подкрепи кампанията на wwf.bg/koleda.

Нека заедно изградим бъдеще, в което хората живеят в хармония с природата!
Орелът стои на върха на хранителната верига
© WWF Enlarge
WWF
© WWF Enlarge
WWF
© WWF Enlarge
WWF
© WWF Enlarge
WWF
© WWF Enlarge
WWF
© WWF Enlarge
WWF
© WWF Enlarge
WWF
© WWF Enlarge