Горите – последният ни съюзник в битката с пламъците



Posted on 11 August 2021
Продължителността на сезоните, в коите се наблюдават горски пожари, се е увеличила с 19% от 1979 г. насам
© Volodymyr Burdiak / Shutterstock
Това лято жителите на Европа няма нужда да четат докладите на природозащитната организация WWF или да гледат документални филми, за да усетят опустошителните последици от климатичните промени. Зловещо прозвуча обобщението на гръцкия министър-председател Кириакос Мицотакис, когато бушуващите горски пожари приближиха Атина – родното място на елинската цивилизация и Олимпийските игри: „Ако все още има хора, които се чудят дали климатът се променя, аз ги призовавам да дойдат тук и да видят сами“.
 
Действително има нещо изключително в природните бедствия, разгръщащи се пред очите ни през 2021 г., както заяви Световната метеорологична организация. През юли части от Западна Европа само за два дни получиха своята двумесечна норма дъжд, докато Северна Европа беше подложена на безпрецедентна топлинна вълна, повишила температурата на водите на Балтийско море до тропическите 26,6 ° C. Това беше преди горските пожари да обхванат Средиземноморското крайбрежие – от Италия през Балканите и Гърция до Турция – причинявайки десетки смъртни случаи и евакуацията на големи туристически райони.
 
В миналото климатолозите бяха на мнение, че не можем да правим връзка между метеорологичните бедствия и причинените от човека изменения в климата. Тези схващания обаче се променят, тъй като учените вече разполагат с инструменти от ново поколение за статистически анализ на екстремните явления. Благодарение на тях можем с увереност да определим вероятността дали дадено метеорологично събитие е настъпило или не в резултат от глобалното затопляне. Според непрекъснато актуализираната карта на CarbonBrief, съдържаща повече от 350 проучвания по темата, 70% от 405 изследвани екстремни явления са станали по-вероятни благодарение на антропогенното въздействие върху климата.
 
Тазгодишните бедствия също показват ясна връзка с климатичните промени. Нова група от климатолози, водени от Оксфордския университет – Световната инициатива за преглед на времето определи достигнатите през 2021 г. 50°C в Северна Америка като „топлинен купол“ и като „практически невъзможни“ без човешка намеса. Метеоролозите класифицираха тежките наводнения в Западна Европа като „напълно нетипични“ за засегнатите райони, но в съответствие с тенденциите на изменението на климата, които вече променят „схващанията за нормално време“. А пожарите в Анталия, които според експертите от програмата за сателитно наблюдение на ЕС – „Коперник“, достигнаха „безпрецедентен интензитет“ (генерирайки толкова топлина колкото 20 електроцентрали с по 1 гигават всяка) избухнаха само седмица след като Турция регистрира рязък температурен рекорд от 49.1°C.
 
Приемането на променящи се цели по отношение на „новото нормално“ при екстремните метеорологични явления е едно, но адаптирането към тях е съвсем друго. На практика съществуват абсолютни граници за адаптация не само за градовете и общностите, заляти от наводнения или задушени от дима на горските пожари, но и за естествените екосистеми, които лежат в основата на човешкото здраве, благосъстояние и просперитет. Нещата несъмнено ще се влошат още повече... През август Междуправителственият панел по изменение на климата (IPCC) предупреди, че планетата ни е на път да премине критичния праг на затопляне от 1,5 ° C до 2030 г. – десетилетие по-рано от предишните прогнози.
 
В резултат на това особено застрашени са горите, тъй като дърветата не могат да мигрират или лесно да се адаптират към променящите се климатични условия. Според проучване от 2021 г., публикувано в авторитетното издание Nature Communications, горите в Европа показват нарастваща уязвимост към климатичните промени: 40% от биомасата на горските насаждения е застрашена от ветровали, 34% – от пожари, а 26% – от огнища на насекоми. Ситуацията е особено тревожна за горите в Южна Европа, където предизвиканите от климатичните промени „горещи точки на уязвимост“ могат да създадат сериозни рискове от бури в Алпите, Балканите и Карпатите, както и да увеличат опасността от пожари на огромни площи от Италия до Турция и Украйна.
 
Силните горски пожари в Средиземноморието и на Балканите и произтичащите от тях загуби на човешки животи, горски местообитания и диви животни, както и чувствителното увеличение на замърсяването на въздуха с фини прахови частици трябва да убедят гражданите и правителствата да действат. Не става въпрос само за ограничаване на непосредствената заплаха за живота и здравето, но и за укрепване на адаптивния капацитет на нашите гори.
 
Изпращайки световен призив за финансова подкрепа за борба с пожарите в Турция, където само за седем дни бяха загубени 140 000 хектара горски площи в повече от 140 огнища, изпълнителният директор на WWF-Турция Аслъ Пашанлъ сподели, че сегашните усилия на властите и природозащитниците са фокусирани върху оказването на спешна помощ и медицински грижи, както и върху организирането на подслон за хора и диви животни, но „има още много да се изговори и направи, след като всичко приключи“.
 
В резултат от мощните пожари в района на Атина и на остров Евиа WWF-Гърция изпрати спешна петиция до националното правителство, подкрепена от над 50 000 граждани, с молба за смели регулаторни реформи. Те трябва да включват създаването на локални кризисни планове, изготвяне на системи за доброволчески противопожарни действия от страна на граждани, прекратяване на строителството в близост до уязвими гори, което увеличава риска от пожари и застрашава човешки животи, както и полагането на системни усилия за възстановяването на изгорелите горски площи.
 
В България, където пламъците погълнаха над 40 000 хектара от началото на годината и отнеха живота на двама горски служители, комбинацията от лятна суша, горещи вълни и силни ветрове доведе до 30-процентно увеличение в годишния брой пожари от 2015 г. насам. Те застрашават постиженията на страната ни в областта на защитата на старите гори. След едногодишна кампания на WWF България в Националния план за възстановяване и устойчивост бяха включени адаптивни мерки за горските екосистеми и влажните зони.
 
И все пак липсва солидна подкрепа за мащабни мерки за адаптация в най-чувствителните зони – боровите гори, мониторирани от WWF. „Възстановените влажни зони и гори могат да предотвратят бъдещи пожари и наводнения“, казва Веселина Кавръкова, изпълнителен директор на WWF България. „Ето защо инвестирането във възстановянане не екосистемите за климатична адаптация е толкова важно.“
 
Истински обрат в борбата за защита и адаптиране на европейските гори към пожари и други екстремни климатични явления ще дойде едва когато осмислим горите и естествените екосистеми като наши съюзници. Решенията за адаптация, основани на околната среда, все повече се разглеждат като основен подход за справяне както с климатичната криза, така и със загубата на биоразнообразие на местно ниво. За съжаление, в повечето европейски страни тези подходи днес съществуват само на хартия.
 
Доклади на WWF от 2019 г. и 2020 г. относно управлението на пожарите в Средиземноморския басейн подчертава необходимостта от работа с природната среда, за да се намали силата и честотата на тези бедствия. Според документите, продължителността на сезоните, в коите се наблюдават горски пожари, се е увеличила с 19% от 1979 г. насам.  В тази връзка интегрираните земеделски политики, намаляващи запалимостта на изкуствените насаждения, стриктното прилагане на закона за горите и възстановяването на засегнатите площи като се използват местни видове, могат да поставят добро начало.
 
Спирането на загубата на гори обаче няма да бъде достатъчно. Докладът на Климатичния панел (IPCC) от 2021 г. е повече от ясен: целта на Парижкото споразумение от 1,5 ° C се изплъзва. Новата Стратегия за горите на ЕС за 2030 г. предвижда засаждането на 3 милиарда дървета, за да отнемат от въглерода в атмосферата и да направят Европа въглеродно-неутрална до средата на века. Това безпрецедентно усилие от континентален мащаб може да бъде успешно само ако се уверим, че създаваме устойчиви екосистеми, максимално защитени от пожари и отделяне на въглероден диоксид. Южноевропейските народи, чиито страни са на границите на огъня, трябва да обърнат специално внимание на това.
 
За повече информация, свържете се с Апостол Дянков: adyankov@wwf.bg
Продължителността на сезоните, в коите се наблюдават горски пожари, се е увеличила с 19% от 1979 г. насам
© Volodymyr Burdiak / Shutterstock Enlarge