Биоразнообразието Връща Парите (БВП) | WWF

Биоразнообразието Връща Парите (БВП)



Posted on 20 April 2021
Икономическо възстановяване с фокус върху опазването на природата
© Pixabay
Защо булдозерите разкопават поредните защитени дюни? Защо багери скришом превръщат речни местообитания в баластра за поредното шосе? Защо камионите товарят незаконна дървесина от поредната стара гора? Защо бюрократи и политици влизат в поредната нечиста и непрозрачна схема за закони, заменки и замитане в полза на инвеститори?

Отговорът е прост: защото всички хора, замесени в тези действия, дължат нещо на някого.

Най-тежките престъпления на човечеството срещу природата и себе си имат най-баналния мотив: дългът. В Централна Азия, Аралско море е пресушено, защото памукът, за чието поливане е отклонена водата, произвеждан с насилствен труд, е единственият износ, способен да покрие дългове и бюджетни дефицити на съветските републики и техните наследници. Геноцидът на конквистадорите през 16 век, в името на добива на мезоамериканско злато, е движен предимно от дълговете на последните към шепа флорентински банки. Днес, решението дали някоя планина ще бъде разкопана или тропическа гора изсечена, най-често се взима от кредитори и акционери на мултинационални компании, на хиляди километри от засегнатите общности и екосистеми.

В България същият механизъм работи без засечка от началото на прехода към пазарна икономика. Природата – плажове, гори, обработваеми земи и ресурсни залежи, се разглежда като нещо което може да бъде отдадено на концесия или под аренда. Това става срещу съответни парични потоци (легитимни или не), и служи за основа на генериране на дълг и погасяването му с производство на продукт – зърно, дървесина, метали, доволни туристи – в икономиката. Наричаме го просто БВП.

Въпросът това ли е единственият подход за управление на природата, ресурсите и биологичното разнообразие, никога не е бил поставян на дневния ред на обществото – поне извън няколко казионни националистически кампании (“Да върнем българското злато!“), както и дежурните позиции, писма и предложения от природозащитната общност, оставащи нечути от властта.

През последните десетилетия, поне в Европейския съюз има напъни нещо да се промени в тази посока. Така нареченият „екосистемен подход“ поставя на първо място способността на живите и функциониращи екосистеми да осигуряват онова, от което се нуждаят общностите, икономиката и самите екосистеми. Чист въздух, питейна вода, здравословна храна, опрашване, поддържане на плодородна почва и благоприятен микроклимат, поглъщане на въглерод, предотвратяване на наводнения, осигуряване на място за отдих и почивка. Само част от тези „екосистемни услуги“, бяха оценени на 125 млрд. евро годишно, по данни на Съвместния изследователски център към Европейската комисия при първото систематично икономическо остойностяване през 2012 г.

За сравнение целият финансов инструмент „Следващо поколение ЕС“ предложен от Европейската комисия за възстановяване от COVID-19 кризата, в периода 2021-2026 г., е в размер на 750 млрд. евро, от които 672.5 млрд. евро се предоставят по Механизма за възстановяване и устойчивост, откъдето идват и заветните 12 млрд. лева, в българския План за възстановяване и устойчивост, поискани за същия 6-годишен период.

С други думи, съхранената природа в Европейския съюз предоставя повече пари на държавите членки всяка година, отколкото те може да се надяват да получат посредством този механизъм.

С едно много важно уточнение: парите по механизма не са подарък. Те са заемни средства за ЕС,  и ще бъдат осигурени чрез международните финансовите пазари, тоест ще генерират дълг, който трябва да се връща.



Източник: Съвет на ЕС, https://www.consilium.europa.eu/en/infographics/ngeu-covid-19-recovery-package/ 

Впрочем, разчетите на Европейския съюз сочат, че дългът, генериран посредством новия финансов инструмент  ще бъде изплащан до 2058 г. – много след като човечеството  трябва да се е справило със загубата на биоразнообразие и елиминирането на въглеродните емисии.

През цялото това време, някой ще дължи нещо на някого, а това ще създава предпоставки повече булдозери и багери да дълбаят дюните и реките, повече камиони да товарят незаконни дърва, и повече политици и чиновници да влизат в съмнителни съглашения.

От друга страна, биоразнообразието не очаква да му връщаме пари. Напротив, биоразнообразието връща пари в икономиката!

Затова е редно да се запитаме:
  1. Кога ще сложим точка на разсъждаването за природата като нещо, от което можем да вземем, за да генерираме или погасим финансов дълг на някого към някого днес?
  2. Кога ще започнем да виждаме опазването на природата като наш собствен морален дълг към съществуването и благоденствието на бъдещите поколения?
Планът за възстановяване и устойчивост (ПВУ) във вече третата му итерация от 16 април, 2021 г., в частта за финансирането на биоразнообразието по Стълб „Зелена България“ се проваля в отговора на тези въпроси. Природата отново е сведена до генериране на БВП, което сабитора предложеното от самия план внедряване на „екосистемния подход“.

Какво пише там и защо то продължава да лежи върху цялостно погрешния подход към управлението на мрежата Натура 2000  и българската природа като цяло?

На първо място, остават дадените „през зъби“ 32.3 милиона лева (под 1% от целия стълб Зелена България), за административни, картографиращи и укрепващи капацитета на МОСВ и управлението на Натура 2000  дейности. Много от тези дейности безспорно са нужни (средствата за някои от бяха многократно одобрявани и спирани в миналото), но както WWF България описа в становището си по втората версия на Плана –  „ПВУ на България не предвижда да остави след себе си дори едно посадено дърво“ (Забележка: в отговор на този натиск от природозащитните организации, в приложенията към Третата версия на плана, публикувани в интернет е упоменато,  че ще бъдат извършени залесявания на територия 150 ха).

По-лошо, добавени са текстове, в които българското правителство, изготвило плана, поставя под въпрос смисъла от инвестициите в опазване на биологичното разнообразие.  На базата на направената “собствена оценка” на въздействията, в плана четем, че „Предвидените мерки в компонента ще окажат изключително скромно въздействие в макроикономически план, което произтича донякъде от предвидения размер на финансиране, но частично се дължи и на възможностите на използвания инструмент за оценка на очакваните ефекти.” Тоест, признание, че бюджетът за инвестиции в биологичното разнообразие е нищожен, а ефектът от подобни инвестиции не може да бъде добре изчислен.

Въпреки това признание, Планът твърди, че непубликуваната подробна оценка на въздействието е открила, че „нивото на БВП по постоянни цени ще бъде с 0.004% по-високо спрямо базисен сценарий (в който планираните в компонента интервенции не са реализирани) към 2023 г., като ефектът в средносрочен план (към 2026 г.) достига 0.01% допълнително нарастване на БВП спрямо базисния сценарий.” Тоест, пари които заемаме от кредитори с времеви хоризонт за връщане след 37 години, не успяват да напомпат краткосрочния растеж на производството и консумацията на стоки и услуги, за разлика от, например, многобройни мерки за инвестиция в инфраструктурата, при които се харчат пари веднага, налети в стиропор и бетон.

Подобно заключение, макар и разочароващо, не е изненадващо. В крайна сметка ПВУ реално е замислен като едни бързи пари, които да върнат растежа по познатите параметри за усвояване на средства и кредитна експанзия на икономиката. Очевидно, както добре знаем и от практиката на правителството в оставка, в краткосрочен план българската икономика може да яде асфалт. Булдозери, багери и камиони с дървесина са БВП в чист вид. Отсеченото дърво за нов индустриален парк днес е БВП, но засаденото дърво за природен парк утре не бива отчетено.

Същото важи и по отношение на критерия заетост. Според Плана: Очакваните ефекти от реализацията на намеренията в този компонент по отношение на пазара на труда остават също толкова скромни, възлизайки съответно на 0.003% (в краткосрочен план – към 2023 г.) и 0.006% (в средносрочен план – към 2026 г.) допълнителен ръст в броя на заетите“. Тук си струва да се запитаме какво означава концепцията зелено работно място и дали то включва единствено служителите, които администрират мрежата Натура 2000 и някои наети на краткосрочни договори фирми и експерти, извършващи специализирани проучвания?

По данни на друго проучване на Съвместния изследователски център към Европейската комисия, около 104 000 работни места в ЕС са директно свързани с мрежата Натура 2000 , без да се броят около 1.4 милиона работни места в селското и горско стопанство, и рибарството, които също зависят от доброто функциониране на мрежата. Всеки възстановителен проект в мрежата Натура 2000 , финансиран от ЕС (посредством програма LIFE и кохезионните оперативни програми) води до създаването на около 10 работни места, от които 5 работни места се запазват и след 5 години. За всеки инвестирани 170 000 евро във възстановителен проект се създава 1 пряко и повече непреки работни места. Това действително би означавало под 100 нови преки работни места, ако малкото пари за биоразнообразие по ПВУ бяха вложени до стотинка в мерки за възстановяване на защитени зони. Може би звучи скромно, но всъщност създадените спрямо инвестицията работни места са повече, отколкото например в планирания и спрян завод на Фолксваген в Турция, при който щеше да бъде създадено 1 работно място за всеки инвестирани 235 000 евро.

Ако бюджетът за възстановяването на мрежата Натура 2000  се увеличи, например до 5% от стълб “Зелена България”, могат да бъдат адекватно включени повече реални природозащитни мерки, препоръчани от природозащитни организации като WWF, например:
  • Базирани на природата решения за смекчаване и адаптация към изменението на климата в България (подобни пилотни мерки са само загатнати във Версия 3 на плана);
  • Дейности по реално опазване и възстановяване на влажни зони и речни екосистеми;
  • Дейности по възстановяване на лесозащитни пояси и крайречни гори;
  • Дейности за осигуряване на свързаност на защитените зони.
Реализираните икономически ползи ще надхвърлят многократно генерирането на БВП от самите възстановителните дейности и създадените преки работни места. Нещо повече, с допълнителни средства, които могат да се отпуснат по Механизма за възстановяване и устойчивост, ПВУ може да предложи смели възстановителни мерки на екосистеми извън мрежата Натура 2000 , например:
  • подкрепа за създаване и опазване на градски зелени зони, градини и екосистемни услуги, включително и за преодоляване на проблема със замърсяването на въздуха;
  • устойчиви градски отводнителни системи и зелени покриви в населените места.
Ползите от намалените здравни разходи, повишеното качество на живот и редуцирания риск от климатични бедствия, биха изплатили направените инвестиции дори в по-краткосрочен план.

За съжаление, обаче, много от тези важни ползи няма да бъдат отчетени в статистиката за БВП.

Проектът на ПВУ по някакъв начин адресира тази реалност като, все пак, предлага интегриране на екосистемния подход и, по-точно, изготвянето на „монетарна оценка на екосистемните услуги и база с данни за въвеждането в счетоводните стандарти на страната“ и „специализирани бази данни за екосистемите, екосистемните услуги и зелената инфраструктура, и тяхната визуализация в съществуваща информационна среда“.

Тази специфична интерпретация на екосистемния подход предлага някои възможности, например, създаването на географски-базирани (ГИС) бази данни, които да дават важна и редовно актуализирана информация за състоянието на екосистемите и предоставяните от тях критично-важни ползи. Български и Европейски учени и експерти работят по създаването на подобни приложения, в рамките на т.нар. инициатива MAES, включваща сателитни и теренни данни, екосистемни анализи и проучвания. Монетарното остойностяване на някои екосистемни услуги, които получаваме директно от природата (питейна вода, опрашване на селскостопански култури, спестени емисии), е от важно значение за планирането на обезпечаване на тези услуги, както и за заострянето на общественото внимание към проблемите и заплахите за екосистемите.

Не всяка част от природата, обаче, може и трябва да бъде остойностена на пазарен принцип!

Дори ако Националният статистически институт започне да публикува някаква усреднена счетоводна стойност на 1 километър речен бряг, 10 хектара стари гори или 5 гнездящи двойки черен лешояд, това далеч не гарантира по-доброто опазване и управление на тези безценни видове и екосистеми. Съществува голям риск тяхната стойност да бъде умишлено омаловажена.

Според третия вариант на Плана, остойностяването „дава възможност за пресмятане на стойността на необходимите инвестиции, чрез които ще се приложат решения, базирани на природата в опазването на мрежата Натура 2000. Също така монетарно онагледява ползите и разходите, свързани със загубата на биоразнообразие, подпомагайки вземането на управленски решения.” Методологията ползи-разходи (англ. Cost-Benefit Аnalysis) наистина e добре познат и често прилаган подход. За да бъде прилагана коректно, ползите и разходите не могат да се разглеждат в 5-годишен период, така както проектът на ПВУ прави по отношение на БВП и създадените работни места. Подобен изкривен анализ би отхвърлил който и да е истински смислен природозащитен, образователен или социален проект.

Впрочем подходът ползи-разходи най-често се прилага, когато става въпрос за инвеститорски проекти, засягащи природни територии, които биха имали вредно екологично въздействие. Подозрението, че именно такова приложение на „екосистемния подход“ за мрежата Натура 2000  е търсеното, остава.  Във вариант 2 на ПВУ от февруари, при който бяха публикувани подробни описания на проектите в стълб Зелена България, подобна трактовка присъстваше зад понятието „природен капитал“, по-точно в намерението: “За всички екосистеми и екосистемни услуги ще се определи монетарната стойност и стойността на „природния капитал“, които да послужат като основа за включването им в счетоводните стандарти.” и формулировката: „всички видове стойност на природния капитал трябва да се включват в изчисляването на ползите и загубите от инвестиционни проекти, които по един или друг начин ги засягат”.

Ако подобно намерение стане реалност, скоро може да узнаем животът на точно колко кафяви мечки струва удобството от 1 км магистрала (подсказване: не очаквайте удобството да отстъпи).

Уви, такова намерение би компрометирало сериозно и най-важната стъпка, свързана с ПВУ и неговото приемане и изпълнение, от гледна точка на биологичното разнообразие. Тази стъпка е подлагането на плана на Екологична оценка, както и на оценка на база на принципа за „за ненанасяне на значителни вреди“  по смисъла на член 17 от Регламент (ЕС) 2020/852 (т.нар. DNSH). Към настоящия момент, Екологична оценка на новия вариант на ПВУ не е представена.  Извършената „самооценка“ на отделните мерки от плана по отношение на DNSH принципа, представя непълни данни и недобре обосновани твърдения, относно липсата на екологични въздействия от основните инфраструктурни инвестиции.

Важно е да се отбележи, че DNSH принципът се базира на философията за пълна превенция на значими вреди върху климата, видовете и екосистемите, въздуха и водите, а не на сравнение на вредите с икономически ползи.

Всичко гореописано води до едно единствено заключение: в настоящия си вид, по отношение на частта за биологичното разнообразие, ПВУ предлага погрешна парадигма за българската природа. Според плана ролята на мрежата Натура 2000  е да бъде управлявана подобно на едно стопанско предприятие или район за икономическо планиране – на основа на нови териториални планове, счетоводни инвентаризации и оценки ползи-разходи. Във всичко това, багерите не са изключени.

За щастие ПВУ не е документът, който залага цели и приоритети за мрежата Натура 2000  или българското биоразнообразие като цяло. Това правят Националната приоритетна рамка за действие по Натура 2000 на България и Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2030 г. ПВУ, заедно с Оперативна програма “Околна среда” трябва да осигурят средствата за изпълнението им.

По-общата роля на ПВУ е да подпомогне възстановяването от COVID-19 в България, като предложи адекватни инвестиции и извърши дългогодишни отлагани реформи. Идеята на стълб “Зелена България” е не просто да постигне краткосрочни ръст на БВП, а да зададе ясна посока за инвестиции и реформи в полза на климата, природата  и качеството на живот на българите.

Биоразнообразието връща парите. „Инвестирането“ в неговото и нашето бъдеще със сигурност ще изплати не само капиталовложението на европейските данъкоплатци и финансовите пазари преди 2058 г., но и моралния дълг, който ние имаме към бъдещите поколения на България.

Именно този дълг е важният.
Икономическо възстановяване с фокус върху опазването на природата
© Pixabay Enlarge