Дунав - във всевъзможни нюанси на зеленото



Posted on 24 June 2011
Саблеклюнът се научава да плува преди да може да лети
Саблеклюнът се научава да плува преди да може да лети
© Милен Енчев, в. Дневник
Вода, брегове във всевъзможни нюанси на зеленото, чайки и корморани - след три дни по реката пейзажът вече ти е почти еднакъв. Тазгодишното преброяване на птиците по Дунав, организирано от българския клон на Световния фонд за дивата природа (WWF) тръгна от резервата Сребърна в посока Видин - по островите, "импровизираните" пясъчни коси в течението и в блатата покрай бреговете на реката.

Тук-там бреговете се променят - реката става широка, запълвайки половината хоризонт, или пък се появяват се живописни бели скали, при Никопол. Дали минаваме покрай румънски или български острови може да каже само GPRS - системата на капитана на лодката - Веселин Коев от природен парк "Персина". Или румънските гранични полицаи, които веднъж ни навестиха учтиво, за да се приберем в български води, за щастие без да ни спрат, а през останалото време бдяха на сянка, скрити под някоя върба отсреща. Почти непроменен остана и дунавският мобилен интернет, който направи писането оттук почти невъзможно.

Всъщност, всички наглед еднакви острови, покрай които минаваме, са уникални места, казва румънецът Себастиан, биолог от румънското дружество за защита на птиците, който се качи при нас в Оряхово. На всеки от тях има различна комбинация от видове, а по някои острови гнезди и местният връх на хранителната верига - морският орел, най-едрият в България. Този рядък хубавец за щастие веднъж ни показа бялата си опашка. Една двойка орли живее на беленската и една - на никополската островна група. Точните места са известни на орнитолозите, които съвсем наскоро са опръстенили двете малки орлета на едната двойка, но не е желателно да са всеизвестни заради колекционерите на яйца и гълъбарите, които "опазват" екземплярите си, тровейки грабливите птици.по

Себастиан разказва, че покрай едно проучване е живял три дни на един от островите срещу Сребърна по-долу и казва, че това е било достатъчно, за да изтрие околния свят. За румънския специалист разменихме орнитолога Петър Шурулинков от БАН, който продължи отсреща с румънския екип, за да проучва птичите колонии във влажните зони там.

Тази година определено е суха - Дунавът не може да напои блатата около реката и птиците нямат къде да гнездят. Затова в реката попадаме на редки находки, на които по това време не им е точно там мястото - семейство от пет черноврати гмурци, неми лебеди, стридояди. Това поддържа и интереса на орнитолозите. Недалеч от Белене на един български остров попаднахме и на двойка турилици - много рядък вид дъждосвирец, който се слива с цвета на пясъка.

На една от последните пясъчни коси, покрай които минахме, екипът постави пръстени на няколко малки рибарки и саблеклюнчета. Тези пилета са "гнездобегълци", обяснява Гергина Даскалова от орнитологичното дружество. Те щъкат около гнездото и се научават да плуват, преди да литнат. При появата ни на косата едно саблеклюно бегълче се втурна във водата и се наложи да цамбурнем, за да го уловим. Малките пилета с движението си по повърхността привличат сомове и щуки, които охотно ги хапват.

Нагоре по реката пясъчните коси осезаемо намаляха. Сега броим главно "островитяни" и колонии на брегови лястовици, които се заселват в прясно рухналите в реката брегове и ги правят на решето. Поради това тези лястовички са индикатор за бреговата ерозия.

Днес сме на Горни Цибър и продължаваме към Видин, над който се намира последната голяма птича колония в българо - румънския участък на Дунав. 
Саблеклюнът се научава да плува преди да може да лети
Саблеклюнът се научава да плува преди да може да лети
© Милен Енчев, в. Дневник Enlarge