The WWF is run at a local level by the following offices...
- WWF Global
- Adria
- Argentina
- Armenia
- AsiaPacific
- Australia
- Austria
- Azerbaijan
- Belgium
- Bhutan
- Bolivia
- Borneo
- Brazil
- Bulgaria
- Cambodia
- Cameroon
- Canada
- Caucasus
- Central African Republic
- Central America
- Chile
- China
- Colombia
- Croatia
- Democratic Republic of the Congo
- Denmark
- Ecuador
- European Policy Office
- Finland
А каква беше конкретно 2024 година? Тя донесе своите трудности - неизбежно е да има и такива. В същото време бе плодотворна и удовлетворяваща. WWF България продължи да разраства своята дейност. Работим по голям брой проекти в различни сфери. Щастливи сме, че постигаме видими и значими резултати в опазването на околната среда!
Успехи на WWF България през 2024 г.
С гордост представяме някои от най-големите постижения на нашата организация през изминалата година:-
Две нови защитени територии бяха обявени по предложение на WWF България
Прочетете повече: По предложение на WWF бяха обявени две нови защитени територии
Изглед от защитена местност „Златишка букова гора“. Кадърът е заснет от Нели Дончева, Ръководител програма „Гори“ във WWF България.
-
Ревизията на националния FSC® стандарт завърши успешно
Прочетете повече: България прави стъпка напред в усилията си за отговорно управление на горите
-
Проучванията ни на горското биоразнообразие дадоха интересни резултати
Научете повече за проучванията на биоразнообразието от специалната ни рубрика в Instagram по темата.
Букови сечковци. Снимка: Яна Барзова, WWF
-
Създадохме възможности за обмяна на полезен опит при възстановяването на гори в условия на променящ се климат
По-рано през годината заедно с ЮЗДП организирахме трето поредно теренно посещение за горски служители от цялата страна, отново с цел обмяна на опит по темата за възстановяването на естествените гори. Участие в него взеха над 30 души.
В рамките на LIFE REFOREST експертите от ЮЗДП възстановиха 3628 дка гори (с 32% повече от заложените по проекта 2700 дка) с видове, които са естествено разпространени в съответните зони от Натура 2000. От своя страна WWF участва и в събиране на семена, организиране на доброволци и други важни дейности по проекта.
Гледайте и създадения през 2024 г. късометражен филм Как се възстановяват гори при променящия се климат?
-
Помогнахме за по-улеснено наблюдение на управлението на мрежата Натура 2000
Прочетете още: Как можем да наблюдаваме управлението на Натура 2000 зоните
Разгледайте и Матрицата за гражданско наблюдение на управлението на Натура 2000.
Изглед от Берковския Балкан. Снимка: WWF
-
Партньорството на WWF и EVN България бе отличено с престижна награда
Междувременно при най-скорошната ни акция с EVN България засадихме почти 7000 жълъда летен дъб, които очакваме да покълнат напролет.
Прочетете повече за партньорствата на WWF с бизнеса.
-
Работата ни по Дунав и с рибарските общности е все по-резултатна
Проучихме местообитанията на есетри в четири участъка на река Дунав, където картирахме дъното със сонар. През лятото изследвахме и някои участъци, на които сме били през миналия сезон, за да проверим дали има промяна за една година. Целта на проучванията със сонар е да се създаде карта, която показва доколко местата на есетровите хабитати, защитените зони и местата за драгиране се припокриват.
Картиране на дъното на Дунав със сонар. Снимка: WWF България
Проведохме мониторинг на есетри близо до с. Гомотарци и до гр. Ветрен. Експертите на организацията прекараха общо 20 дни на реката, като регистрираха 31 малки чиги.
Изключително важно за нас е, че продължаваме активно да работим с местните рибарски общности. Посетихме 14 селища и се срещнахме със 107 рибари. Усилията ни дават резултат - все повече риболовци и риболовни сдружения пускат обратно уловените есетри и споделят за това в социалните мрежи.
Научете още за това как се картира дъното на Дунав със сонар.
Малки есетрички. Снимка: WWF България
-
WWF България с ключов принос за доклад, посветен на бракониерството на есетри в Долен Дунав
Прочетете още: Есетровите риби в Долен Дунав изчезват, сочи нов доклад на WWF
-
Мащабен проект подготвя пускане на над милион есетри в Дунав
Прочетете още: WWF ще пусне в Дунав 1,6 млн. есетри
Предстоят зарибявания с есетри в река Дунав. Снимка: WWF
-
Заедно с партньори и доброволци почистихме участък от р. Искър
Вижте видео от акцията по почистване.
-
Трите осиротели мечета Никола, Мишо и Анета бяха върнати в естествената им среда
Никола, Мишо и Анета са живи и здрави. Получаваме редовни данни от техните GPS нашийници и по всичко личи, че се адаптират успешно към живота в дивата природа. Тримата обитават различни планински участъци в Рила и Родопите.
Вижте видео с мечетата.
Моментът, в който Мишо, Анета и Никола се завърнаха в дивата природа. Снимка: Велико Балабанов
-
„Зелените“ коридори за едри хищници – във фокуса на работата ни
В рамките на проекта обобщихме съществуващия опит за отглеждане и засаждане на горскоплодни дървета. На база на изследвания на диетата на кафявата мечка определихме най-предпочитаните видове, с които се храни. Заедно с представители на Северозападното държавно предприятие (СЗДП) събрахме костилки и семки от диви череши, круши, ябълки и джанки, които засадихме в разсадник в Берковица. През предстоящата година ще разсадим фиданките, за да увеличим хранителната база на мечките в коридорните територии на вида в Западна Стара планина.
Започнахме също така да тестваме различни методи на пространствено моделиране на екологични коридори за едри хищници. За целта събрахме съществуващи пространствени данни за района на Западна Стара планина и започнахме активно да изследваме територията за присъствие на животни. Създадените модели ще ни помогнат да определим важни коридори, чрез които едрите хищници от Централна и Западна Стара планина могат да се свързват помежду си.
Инсталирахме и фотокапани на различни места, за да потвърдим на терен коридорите, откъдето преминават едрите хищници и/или бозайници.
Прочетете още за проекта ForestConnect.
Част от екипа, работещ по проект ForestConnect.
-
Успешни проучвания на свързаността на мечешки местообитания по българо-гръцката граница
Поставихме 5 фотокапана от българска страна, които в продължение на 5 месеца (от юни до октомври) събираха данни над самия тунел, както и от ключови местообитания в района. Целта беше да проверим дали над тунела има преминаване на мечки и други едри бозайници (вълк, сърна, дива свиня) и да проучим функционалността му като екокоридор.
Проведени бяха и интервюта с представители на местните общности в района на Илинден, Хаджидимово и съседните села. Това ни даде възможност да разберем какво е знанието им за едрите бозайници в района, както и за компенсациите при щети, нанесени от мечка. Стана ясно, че част от местните фермери не са запознати с компенсациите, както и че хората рядко използват електропастири или ги монтират неправилно, което ги прави неефективни. Част от фермерите пък не са получили компенсации за щети, тъй като животните и пчелините им не са регистрирани. Въпреки това случаите на щети в района не са много и повечето хора не се притесняват от хищници. Според местните обаче има много случаи на бракониерство.
В дейностите ни последните няколко месеца взеха участие и 12 доброволци, които имаха възможност да научат как да разпознават следи на различни видове животни, как се събират и преглеждат данните от фотокапани, както и помогнаха в комуникацията с местните хора и провеждането на интервюта.
Прочетете още: WWF проучва свързаността на местообитания на мечки по границата с Гърция
-
WWF разработи първия Базов анализ за потенциала за ВЕИ в нарушени и урбанизирани терени в България
В партньорство с още 3 различни организации от Унгария и Румъния WWF разработи и методология, която да подпомогне работата на МОСВ по картирането на бъдещите зони за ускорено развитие на ВЕИ в страната.
Прочетете още: България планира да добива 20 GW енергия от възобновяеми източници до 2050 г.
Научете повече за проект ReNewLand, по който работим.
Картографирането и пространственото планиране на територии, подходящи за ВЕИ у нас, е абсолютна необходимост. Снимка: WWF
-
Продължаваме да допринасяме за борбата с климатичните промени
ИНПЕК следва европейските цели за нисковъглеродна икономика, отчитайки спецификите на енергийния сектор в България. През 2024 г. WWF организира и кръгла маса за обсъждане на плана, в която активно участие взеха десетки експерти и представители на министерства, общини, академични институции и неправителствени организации.
Прочетете още: WWF инициира кръгла маса за обсъждане на Интегрирания план за енергетика и климат
-
Задълбочена работа по проблема с енергийната бедност у нас
В рамките на един от проектите, по които работим – проект EUKI BioJust – бяха обследвани 80 еднофамилни жилищни сгради на енергийно бедни домакинства в Луковит и Берковица. Беше направена и оценка на инвестиционния разход за 8 вида възможни мерки, на базата на които може да се направи по-мащабно планиране за нуждите и проблемите, свързани с енергийната бедност на териториите на двете общини.
Прочетете още: Как да определим дали живеем в енергийно бедно домакинство?
Научете повече за проекта BioJust.
Проблемът с енергийната бедност у нас е изключително сериозен. Снимка: WWF България
-
Организирахме първата в България Младежка асамблея за климата
Прочетете още: WWF дава старт на първата Младежка асамблея за климата у нас
-
Над 200 млади хора от цялата страна се включиха в Panda Labs
Приключихме успешно второто издание на Panda Labs и започнахме да се подготвяме за новото приключение през 2025 г. - Panda Labs Schools - въвеждане на програмата в училища. Очаквайте подробности скоро!
Прочетете още: Идея за приложение, следящо консумацията на вода в домакинството, е големият победител в Panda Labs; Идея за биоразградима опаковка за хранителни изделия спечели голямата награда на Panda Labs
Участници в мастър класа на семестър „Бъдещето на водата“. Снимка: WWF
-
Дадохме старт на Power Up! - нова младежка инициатива
Прочетете още: WWF насърчава следващото поколение да даде отпор на климатичните промени
-
Популяризирахме темата за справедливия енергиен преход сред учениците
През есента пък повече от 20 ученици и студенти, преминали през програмата, участваха в младежка симулация на Икономическия и социален съвет (ECOSOC). Младите хора обсъждаха екологични, икономически изгодни и социално адекватни алтернативи за развитие на своите родни райони, изложени на десетилетия интензивен въгледобив.
Прочетете още: Справедливият енергиен преход вълнува все повече млади хора у нас
Млади хора от въгледобивните региони на България търсят решения за справедлив енергиен преход. Снимка: WWF
-
ПанГея, младежката структура към WWF България, вдъхнови бъдещи екологични лидери
Колегите ни от ПанГея разработиха и наръчник за млади екологични лидери. Благодарение на тяхната подкрепа бяха създадени 6 еко клуба в гимназии в 3 български града, като учениците от тях организираха своите първи екологични инициативи. Така ПанГея спомогна за изграждането на общност от млади лидери, които активно работят за екологична устойчивост и насърчават други да правят същото.
Последвайте профила на ПанГея в Instagram, за да научите повече за младежката организация.
Уъркшоп на ПанГея. Снимка: ПанГея
-
Видеокастът на WWF и Българското национално радио се завърна с втори сезон
Гледайте всички епизоди от видеокаста.
-
Хиляди българи се включиха в инициативите на WWF за Часа на Земята и доклада „Жива планета“ и подкрепиха опазването на горите в България
През есента пък излезе докладът „Жива планета“ на WWF, който е водещият световен анализ на тенденциите в биоразнообразието. За съжаление той разкри тревожни данни – само за 50 години сме загубили цели 73% от популациите на диви животни на планетата. За да привлечем внимание към изчезването на видове, ние от WWF България създадохме любопитен куиз, в който участниците трябваше да разпознаят дали дадена снимка на животно е истинска или е генерирана чрез изкуствен интелект. Над 6000 души направиха куиза и научиха важни факти за застрашените видове.
Изпробвайте уменията си да разпознавате изкуствения интелект с куиза „Снимка или AI изображение“.
В края на календарната година отново близо 6000 души подкрепиха петиция на WWF срещу спорни промени в наредбите за сечите и за строителството в горите. Ако бъдат приети, промените биха позволили провеждане на сечи с цел прокарване на просеки за тежки дърводобивни машини – харвестъри. За малко повече от две седмици хиляди хора се включиха в нашата инициатива и изпратиха до Министерството на земеделието и храните своите становища, с които изразяват несъгласието си с планираните изменения.
Прочетете до какво биха довели опасните промени.
Изброените успехи са плод на много труд и упоритост. За постигането им принос имат и всички съмишленици, дарители и партньори на WWF България. Благодарим им от сърце за подкрепата!
През 2025 г. ще продължим да работим за опазването на българската дива природа и в името на голямата мисия на WWF – хората и природата да съществуват в хармония!
_______________
Ако желаете да подкрепите дейността на WWF България с дарение, можете да го направите на DARI.WWF.BG.
© WWF Bulgaria