Видра

Публикувано на 10 March 2025

(Lutra lutra)

Виждали ли сте някога видра? Нямаме предвид на видеоклип в интернет, макар че там тези симпатични животни имат много почитатели. Всъщност видрите са разпространени из дивата природа на цяла България. А в световен мащаб различни подвидове се срещат от Европа до Азия, от Северна Америка до северните части на Африка, дори и в Амазония.

В настоящия материал представяме любопитна информация за видрите, чрез която ще ги опознаете по-добре.

Видрите в България

Видрите са полуводни бозайници с дълги, гладки и гъвкави тела. Те са отлични плувци и гмурци. Зъбите им са специално пригодени за хващането на риба, а козината им е гъста и непромокаема, за да им пази топло. В света има 13 различни вида видри.

В България се среща видът Европейска речна видра (Lutra lutra). До 30-те години на XX век е бил разпространен навсякъде и числеността е наближавала 5000 индивиди. През 50-те години обаче намалява застрашително, сочат данните в Червената книга на България. Към края на века, след въвеждане на законова защита и прекратяване на търговията с кожи на видри, популацията започва да се стабилизира.

Според последните оценки към момента в България има между 1000 и 1500 индивида. В Червената книга видът е класифициран като „уязвим“. Подчертаваме, че ловът на видри е забранен от закона!

Къде в България има видри?

Видри има в цяла България на места до около 1400 м н.в. Те обитават естествени речни течения и затворени водоеми. Срещат се в равнини, планини, по дунавското крайбрежие, могат да се видят да ловуват и в Черно море. Най-плътна е популацията в Югоизточна България на територията на Природен парк „Странджа“ около реките Велека и Резовска.

Видрите правят своите бърлоги в кухини, пукнатини, пънове, сред корените на дървета, в изоставени дупки на други животни, вдлъбнатини под мостове. Понякога изравняват участъци от растителността, за да ги използват като места за почивка. Предпочитат райони с изобилна крайбрежна растителност и, разбира се, с разнообразна храна.

Речна видра. Снимка: Shutterstock

С какво се храни видрата?

Видрата е хищник и основната ѝ храна се състои от водни животни - риби, раци, жаби и блатни костенурки. Рибата е водещият компонент от диетата ѝ през цялата година, а раците са втората по важност плячка.

Видрите обаче са опортюнистични и в зависимост от наличните количества могат да консумират и друга храна. Разнообразяват менюто си с горски плодове, водни растения, дребни земноводни и птици, водни насекоми, мекотели.

Защо видрата е ценен вид за екосистемата?

Видрите са на върха на хранителната верига във водоемите. Те са от решаващо значение за поддържането на екологичното равновесие във водните екосистеми, контролирайки числеността на популациите на рибите, недопускайки инвазивни видове риби да се развият масово и да изместят местните видове. Също така спомагат за разпространението на някои семена.

Състоянието на популациите на видрите е много добър индикатор за екологичното състоянието на цели водосборни райони. То показва цялостното ниво на жизненост и стабилност на екосистемата на влажните зони.

Речни видри. Снимка: WWF

Заплахи за видрите

Човешките дейности, които застрашават и увреждат речните местообитания и рибните популации, са и факторите, които застрашават самите видри. Речните прегради, коригирането на реки и пресушаването на влажни зони, замърсяването на водите, изсичането на крайречната растителност, засушаването в резултат на климатичните промени са само част от тях.

Убиването на видри е незаконно, но за съжаление, се случва. Много често видрите стават жертва на хората, когато се заселят в близост до рибовъдни обекти, в които рибата се отглежда в незащитени водоеми. Но има много методи да се ограничи достъпът на видрите до водоемите, без да е нужно да се убиват тези интелигентни и застрашени животни.

Видрата не живее само във водата – тя изминава и големи разстояния по сушата, търсейки подходящи водоеми. Бидейки полуводно животно, придвижването й по сушата обаче не е бързо и елегантно. По тази причина видрите често биват прегазвани от автомобили, когато пресичат пътища през тъмната част от денонощието, или стават жертви на скитащи кучета, от които е трудно да избягат.

Любопитни факти за видрите

Бебе видра. Снимка: Shutterstock

Научете още интересна информация за вида:

Дължината на телата на видрите варира между 57 и 95 см (без да се включва опашката, която обикновено е дълга около 35 – 45 см). Теглото им е между 5 - 7 кг за женските и 10 - 12 кг за мъжките.
Както всички останали членове на семейство Порови (да, заедно с белките, златките, язовците) видрите са много интелигентни, комуникативни животни, и издават сложни звуци като подсвирквания, писукания, които звучат почти като издавани от птици.
Речната видра обикновено се гмурка за под 1 минута, за да хване риба, но може да издържи под водата и 4 минути, благодарение на големите си бели дробове. Напълно е възможно обаче видра да се удави, ако докато се гмурка, се заплете в мрежа или друго риболовно съоръжение.
Мъжките видри маркират територията си със „спрейове“ - изпражнения, „ароматизирани“ със секрети от жлези. Също чрез миризми женските видри пък сигнализират на мъжките, че са готови за чифтосване.
Видрите не живеят в големи социални групи. Те са териториални и водят самостоятелно съществуване с изключение на срещите за чифтосване и периода на отглеждане на малките. На територията на един мъжки могат да живеят няколко женски с малките си.
Женските видри раждат по 2-3 малки, които остават в бърлогата около два-три месеца. После малките излизат, за да се учат от майка си как да плуват и ловят риба. На около година вече са самостоятелни и започват да си търсят своя територия.
Видрите са много игриви. Виждани са да се пързалят по корем по кални брегове и снежни преспи, да „жонглират“ с камъни, а докато малките братчета и сестричета са още заедно – да се гонят и да си играят във водата. Смята се, че това им помага да развият ловните си техники.
Видрите са доста любопитни, но и срамежливи животни. Обикновено се страхуват от хората и ги избягват.
Видрите са активни най-често през нощта и по здрач, макар че могат да ловуват и през деня. Установено е, че активността зависи от активността на предпочитаната плячка. Например видри, специализирали се да ловят нощно активни риби, които от своя страна спят през деня в скални ниши, са активни през деня, за да хващат по-лесно съответния вид риби. Наблюдавано е и обратното.
Именно видра е поставена на емблемата на Бернската конвенция, на основата на която е създадена Директивата за хабитатите на ЕС.

Ако желаете да подкрепите усилията на WWF България за опазване на реките и влажните зони – дом на видрата, можете да го направите на wwf.bg/vidri