The WWF is run at a local level by the following offices...
- WWF Global
- Adria
- Argentina
- Armenia
- AsiaPacific
- Australia
- Austria
- Azerbaijan
- Belgium
- Bhutan
- Bolivia
- Borneo
- Brazil
- Bulgaria
- Cambodia
- Cameroon
- Canada
- Caucasus
- Central African Republic
- Central America
- Central Asia
- Chile
- China
- Colombia
- Croatia
- Democratic Republic of the Congo
- Denmark
- Ecuador
- European Policy Office
- Finland
(Lutra lutra)

Виждали ли сте някога видра? Нямаме предвид на видеоклип в интернет, макар че там тези симпатични животни имат много почитатели. Всъщност видрите са разпространени из дивата природа на цяла България. А в световен мащаб различни подвидове се срещат от Европа до Азия, от Северна Америка до северните части на Африка, дори и в Амазония.
В настоящия материал представяме любопитна информация за видрите, чрез която ще ги опознаете по-добре.
Видрите в България
Видрите са полуводни бозайници с дълги, гладки и гъвкави тела. Те са отлични плувци и гмурци. Зъбите им са специално пригодени за хващането на риба, а козината им е гъста и непромокаема, за да им пази топло. В света има 13 различни вида видри.
В България се среща видът Европейска речна видра (Lutra lutra). До 30-те години на XX век е бил разпространен навсякъде и числеността е наближавала 5000 индивиди. През 50-те години обаче намалява застрашително, сочат данните в Червената книга на България. Към края на века, след въвеждане на законова защита и прекратяване на търговията с кожи на видри, популацията започва да се стабилизира.
Според последните оценки към момента в България има между 1000 и 1500 индивида. В Червената книга видът е класифициран като „уязвим“. Подчертаваме, че ловът на видри е забранен от закона!
Къде в България има видри?
Видри има в цяла България на места до около 1400 м н.в. Те обитават естествени речни течения и затворени водоеми. Срещат се в равнини, планини, по дунавското крайбрежие, могат да се видят да ловуват и в Черно море. Най-плътна е популацията в Югоизточна България на територията на Природен парк „Странджа“ около реките Велека и Резовска.
Видрите правят своите бърлоги в кухини, пукнатини, пънове, сред корените на дървета, в изоставени дупки на други животни, вдлъбнатини под мостове. Понякога изравняват участъци от растителността, за да ги използват като места за почивка. Предпочитат райони с изобилна крайбрежна растителност и, разбира се, с разнообразна храна.

Речна видра. Снимка: Shutterstock
С какво се храни видрата?
Видрата е хищник и основната ѝ храна се състои от водни животни - риби, раци, жаби и блатни костенурки. Рибата е водещият компонент от диетата ѝ през цялата година, а раците са втората по важност плячка.
Видрите обаче са опортюнистични и в зависимост от наличните количества могат да консумират и друга храна. Разнообразяват менюто си с горски плодове, водни растения, дребни земноводни и птици, водни насекоми, мекотели.
Защо видрата е ценен вид за екосистемата?
Видрите са на върха на хранителната верига във водоемите. Те са от решаващо значение за поддържането на екологичното равновесие във водните екосистеми, контролирайки числеността на популациите на рибите, недопускайки инвазивни видове риби да се развият масово и да изместят местните видове. Също така спомагат за разпространението на някои семена.
Състоянието на популациите на видрите е много добър индикатор за екологичното състоянието на цели водосборни райони. То показва цялостното ниво на жизненост и стабилност на екосистемата на влажните зони.

Речни видри. Снимка: WWF
Заплахи за видрите
Човешките дейности, които застрашават и увреждат речните местообитания и рибните популации, са и факторите, които застрашават самите видри. Речните прегради, коригирането на реки и пресушаването на влажни зони, замърсяването на водите, изсичането на крайречната растителност, засушаването в резултат на климатичните промени са само част от тях.
Убиването на видри е незаконно, но за съжаление, се случва. Много често видрите стават жертва на хората, когато се заселят в близост до рибовъдни обекти, в които рибата се отглежда в незащитени водоеми. Но има много методи да се ограничи достъпът на видрите до водоемите, без да е нужно да се убиват тези интелигентни и застрашени животни.
Видрата не живее само във водата – тя изминава и големи разстояния по сушата, търсейки подходящи водоеми. Бидейки полуводно животно, придвижването й по сушата обаче не е бързо и елегантно. По тази причина видрите често биват прегазвани от автомобили, когато пресичат пътища през тъмната част от денонощието, или стават жертви на скитащи кучета, от които е трудно да избягат.
____________________________
Ако желаете да подкрепите усилията на WWF България за опазване на реките и влажните зони – дом на видрата, можете да го направите на wwf.bg/vidri
