The WWF is run at a local level by the following offices...
- WWF Global
- Adria
- Argentina
- Armenia
- AsiaPacific
- Australia
- Austria
- Azerbaijan
- Belgium
- Bhutan
- Bolivia
- Borneo
- Brazil
- Bulgaria
- Cambodia
- Cameroon
- Canada
- Caucasus
- Central African Republic
- Central America
- Central Asia
- Chile
- China
- Colombia
- Croatia
- Democratic Republic of the Congo
- Denmark
- Ecuador
- European Policy Office
- Finland
Това е първото изследване от подобен мащаб на създадения през 2005 г. екодукт
Две природозащитни организации, WWF България и гръцката CALLISTO, извършиха първо по рода си проучване на ефективността на надлеза за диви животни до ГКПП Илинден – Ексохи. Дейността бе част от по-широко изследване на екологичната свързаност в района между планината Славянка/Орвилос и най-западната част на Родопите.
Екодуктът, който неофициално е наричан „тунела за мечки“, бе създаден през 2005 г. Идеята бе да действа като „зелен“ коридор и да осигурява свободно и безопасно преминаване на диви животни. Доскоро обаче само една студентска дисертация бе изследвала дали той наистина изпълнява своите функции. Затова настоящото проучване е първо по своя мащаб и задълбоченост.
Снимки на тунела: Alexandros Litsardakis
Използват ли дивите животни тунела на границата?
Експерти на WWF България и CALLISTO прекараха близо година в изследвания на надлеза и района около него, като се фокусираха върху четири вида едри бозайници: кафява мечка, вълк, дива свиня и сърна.С помощта и на доброволци, специалистите търсеха знаци за жизнена дейност на целевите видове (следи, екскременти, различни маркировки). В района също така бяха поставени 11 фотокамери – 6 на гръцка територия и 5 на българска, включително отгоре на самия надлез.
Сърни и сръндак, заснети от фотокамерите. Кадри: WWF България
„По време на теренната работа и чрез фотокамерите регистрирахме общо 511 наблюдения на едри бозайници. И четирите животински вида бяха засечени да ползват екодукта. Това показва, че той върши своята работа и осигурява екологична свързаност. А екологичната свързаност е ключова за оцеляването на дивите животни – именно тя им позволява да намират храна, подходящи убежища и брачни партньори“, коментира Александър Дуцов, старши експерт „Опазване на видове“ във WWF България.
Предстои подготвянето на научна публикация, която ще включва анализ на пригодността на местообитанията на мечки, както и цялостен анализ на свързаността в региона.
Мечка, заснета от фотокамерите. Кадър: WWF България
Като част от проучването бяха събрани и данни за нанесените от мечки щети в района в последните 15 години. Подобни архиви има именно за мечките, тъй като те са защитен вид и при нанесени от тях щети се полагат обезщетения.
Срещи с местни жители
Разговорите с местни хора на теми като щети и компенсации също бяха важна част от работата на WWF България и CALLISTO. Проведени бяха редица срещи и интервюта с жители на общините Хаджидимово и Ексохи, за да се проучи какво е отношението им към едрите хищници, доколко са запознати с мерките за превенция на конфликти и с полагащите се обезщетения.
Презентация пред местни жители. Снимка: Callisto
„Изключително ценно за нас беше, че успяхме да поговорим с много деца и младежи. Направихме презентации пред шест класа в Неврокопската професионална гимназия „Димитър Талев“ в Гоце Делчев, бяхме и в основното училище в село Баничан. Разказахме как животинските видове променят средата, в която живеем, и защо всеки от тях е важен, включително хищниците. Обърнахме специално внимание и на безопасността при разходки в гората – например как да реагираш, ако срещнеш мечка или друго диво животно“, коментира Дара Иванова, технически сътрудник в програма „Опазване на видове“ във WWF България.
В края на юни резултатите от проекта бяха представени пред служители на Държавно горско стопанство „Гоце Делчев“, както и пред съответните институции в Като Неврокопи, Гърция.
В село Теплен пък се проведе събитие за деца и възрастни. Представители на двете организации разговаряха с местните жители за присъствието на едри хищници в региона и за ефективната превенция на конфликти. За децата имаше забавни игри, по време на които те научиха повече за дивата природа в техния роден край.
На събитие в село Теплен (община Хаджидимово). Снимки: WWF България
На децата, учителите и другите местни жители в региона бяха раздадени материали с полезна информация, сред които определител за следи на различни диви животни и инструкции за правилно инсталиране на електропастири.
Проект „Свързване на хората и дивата природа в Балканския Зелен пояс“ е част от инициативата Европейски Зелен пояс и се осъществява с финансовата подкрепа на проект BESTbelt на Европейския съюз.
Допълнителна информация
Европейски Зелен пояс
Европейският Зелен пояс е екологична мрежа с дължина от 12 500 км, която свързва 24 държави. Тя е формирана по времето на т.нар Желязна завеса, разделяла Източна и Западна Европа в продължение на 40 години. Строго охраняваната гранична зона дава шанс на природата в нея да се развива, необезпокоявана от човешко присъствие. Част от Европейския Зелен пояс е и Балканският Зелен пояс – екологичен коридор, който обединява уникално разнообразие от природни екосистеми и културни пейзажи. Той се простира от бреговете на Адриатическо море до Черно море и обхваща Албания, Северна Македония, България, Сърбия и Гърция.
