Какво застрашава дома на видрата в България и как го опазва WWF?

Публикувано на 18 March 2025

Видрите са едни от най-интересните обитатели на влажните зони в България. Вече ви разказахме любопитни факти за тях. В настоящия материал ще обърнем внимание на заплахите за техните местообитания и на работата на WWF България, свързана с опазване на влажните зони у нас.

Заплахи за видрите

Състоянието на популациите на животински видове е свързано със състоянието на местата, които те обитават. Факторите, които вредят на реките и на другите влажни зони, са фактори, които застрашават и видрите. Сред тях са: речните прегради и диги, корекциите на реки, пресушаването на реки и блата с цел напояване на земеделски площи, замърсяването на водите, изсичането на крайбрежна растителност, водното строителство, засушаването в резултат на климатичните промени и др.

Сериозна заплаха е и бракониерството – убиването на видри е незаконно, но за съжаление, се случва. Много често видрите стават жертва на хората, когато се заселят в близост до рибовъдни обекти, в които рибата се отглежда в незащитени водоеми. Но има много методи да се ограничи достъпът на видрите до водоемите, без да е нужно да се убиват тези интелигентни и застрашени животни.

Видрата не живее само във водата – тя се движи и по сушата, където също има заплахи за нея. Когато си търси ново местообитание, може да измине много километри. Любопитен е случаят на млада видра, която преди време изминава 200 км от Белгия до Нидерландия в търсене на нов дом (по данни на WWF Белгия - бел.ред.). При тези пътешествия видри често биват прегазвани от автомобили. В някои случаи стават и жертви на скитащи кучета, от които е трудно да избягат.

Речна видра. Снимка: Shutterstock

Необходими мерки за опазването на видрите и техния дом

Ако влажните зони изчезнат или бъдат безвъзвратно увредени, ще изчезнат и видрите. Както и хиляди други растителни и животински видове.

Според Червената книга на България необходимите мерки за опазването на вида включват: обявяване на речни мрежи за защитени територии и зони, възстановяване на крайбрежната растителност, осигуряване на проходи през пътищата, зарибяване, мониторинг и популяризиране на ролята на вида в екосистемите.

Адекватните компенсации за щети от видри върху рибарници също са ключов фактор, както и прилагането на строги мерки срещу бракониерството.

Изключително важно е да се грижим за влажните зони, защото те са убежища на невероятно биоразнообразие, част от което е и видрата, а и защото са места с огромно значение за здравето и благоденствието на нас, хората.

Как WWF помага за опазването на дома на видрата?

От години WWF България е посветена на опазването на влажните зони в България. Работата ни е много разнообразна. Ето някои от нейните аспекти:

Проучвания на речни прегради и възстановяване на естествени речни потоци

Фрагментацията на реките има силно негативни последици върху техните обитатели, тъй като повечето видове риби имат нужда да мигрират в търсене на храна и подходящи места за размножаване. А проблемите за рибните популации се трансформират и в проблеми за видове, които се хранят с тях - като видрата.

Експертите на WWF България извършват проучвания и картиране на речните бариери по дунавски притоци като реките Лом и Вит. Те правят и оценки на заплахата от тези бариери за речната екосистема и за хората. Много от преградите са изоставени, рушат се от години и не само възпрепятстват естествената миграция на рибите, но и влошават екологичното състояние на реките и увеличават риска от наводнения.

Наскоро нашата организация започна проучване на възможностите за възстановяването на речната свързаност именно на река Лом. Реката е фрагментирана от стари прегради, прагове и бентове. Планираме да извършим подробна инвентаризация и оценка на изкуствените прегради в нея.

Река Лом. Снимка: WWF

Преди време по съвместен проект WWF България и Дирекцията на Природен парк „Русенски Лом“ премахнаха бариера, блокираща преминаването на рибите при ниски води от река Черни Лом край село Червен, Русенско. В рамките на същия проект изградихме и рибен проход край с. Иваново. По този начин значително бе увеличен речният участък от Русенски и Черни Лом, в който рибите могат да се придвижват дори при маловодие.

Как това помага на животински видове като видрата?

Премахването на изкуствените бариери по реките позволява на рибите да се движат и размножават свободно, а това облагодетелства и видрите. То допринася за възстановяването на естествени геоморфологични процеси като ерозия, седиментация и меандриране. Тези процеси създават сложни форми на речните корита, които осигуряват на видрата разнообразни възможности за хранене и почивка. Премахването на бариерите намалява и човешкото безпокойство в местообитанията на видрата.

Обявяване на нови защитени зони и територии

През 2012 г. по предложение на WWF България край Велико Търново бе обявена защитена местност „Река Веселина“. Тя включва комплекс от влажни зони и други ценни природни местообитания, между които крайречни гори. Работата на WWF там подобри и хидравличния режим чрез възстановяване на течението на реката в стария меандър и изграждане на рибен проход за осигуряване на преминаването на риби и безгръбначни.

През 2022 г. отново по наше предложение бе създадена защитена местност „Есетрите – Ветрен“. Това е първата защитена територия в България, посветена на дунавските есетри – невероятен животински вид, съществувал още по времето на динозаврите.

Защитена местност „Есетрите – Ветрен“. Снимка: Министерство на околната среда и водите

WWF България има принос и към създаването на мрежата „Натура 2000“ в България. Участвахме в проучвания на рибите и природните местообитания и в подготовката на предложения за защитени зони по притоците на река Дунав и дунавските острови – общо 35 зони.

Как това помага на животински видове като видрата?

Защитените територии и зони помагат за поддържането на баланса на екосистемите. Видове като видрите намират в тях спокойни убежища, където да живеят и създават потомство. Ако се управляват ефективно, защитените територии и зони опазват важни местообитания, изграждат устойчивост към климатичните промени, поддържат качеството на водата и осигуряват много други ползи за дивата природа и хората.

Възстановяване и опазване на крайречни гори

Една от първите дейности на WWF в България е именно възстановяването на заливни гори на българските дунавски острови. Като част от тази дейност залесихме с местни дървесни видове островите Ковачев, Козлодуй, Есперанто и Алеко.

От години нашият екип работи за възстановяването на крайречни гори. Част от успехите ни включват възстановяването на 160 дка гори край река Марица и 321 дка крайречни гори в защитена зона „Мартен-Ряхово“ край Русе, където бяха засадени дръвчета от местни видове. През 2019 г. пък поставихме началото на нова крайречна гора на брега на Марица, близо до град Стамболийски.

Как това помага на животински видове като видрата?

Крайречните гори са невероятно богатство. Те естествено пречистват водата в реката и предпазват от наводнения и свлачища. В същото време са дом на стотици видове растения и животни.

Обезлесяването, както и интензивното земеделие, влияят на речната екосистема. В реката постъпват фини глинести седименти и на много места първоначалното чакълесто речно дъно е заменено от дъно с фин глинест субстрат. Така се унищожават местообитания на рибите, а оттам настъпват вреди и за видрите.

Крайречните екосистеми са важни и защото създават подходящи убежища по бреговете на реките, където видрата може да живее, да си почива и да се размножава.

Възстановяване и опазване на Драгоманското блато

От 2021 г. Сдружение за дива природа „Балкани“ и WWF България си сътрудничат за възстановяване и опазване на най-голямата карстова влажна зона у нас – Драгоманското блато. Дейностите, които са извършени до момента или предстои да бъдат извършени, включват:

Създаване на водни огледала (освободени от растителност площи), които да служат за местообитание на птици и други животни и да дават възможност за развитие на растителни видове като водната лилия;
Изграждане на буферни зони с цел намаляване замърсяването с торове от съседните обработваеми земи - предвижда се създаването на сенокосни ливади, което освен икономически ползи ще подпомогне възстановяването на видове като птиците ливаден дърдавец и сив жерав, рядкото растение шамхатовидната ведрица и други;
Изграждане на нова туристическата и обучителна инфраструктура;
Провеждане на мониторинг, при който ще бъдат изследвани местообитанията на рибите, водолюбивите птици и растителността;
Работа с фермери за намирането на устойчиви селскостопански дейности в периферията на блатото, които освен пряка икономическа полза да имат принос и към опазването и възстановяването на биологичното разнообразие.

Драгоманското блато. Снимка: WWF

Възстановяване на влажните зони на Персин

В продължение на години екипът ни си сътрудничи с Природен парк „Персина“ за възстановяване на влажните зони на остров Персин. Блатата там са били напълно пресушени, за да се освободи земя за ползване. Това е имало унищожителен ефект върху биоразнообразието и в същото време така и не е превърнало местата в качествена земеделска територия, тъй като те имат други характеристики. WWF помогна за възстановяване на водния им режим.

Работата ни включва изграждане на шлюзове, които улесниха допълнително пускането на вода в нововъзстановените влажни зони на острова и така допринесоха за завръщането на живота там. Това е критично важно за дунавски видове като пеликани и други колониално гнездящи птици, ибиси, малки корморани, чапли и др.

Опазване на естествения характер на Дунав и на дунавските екосистеми

Чрез работата си по Дунав WWF България се стреми да опазва реката от съществуващи и нови заплахи като например опасния проект за водноелектрическа централа „Турну Мъръреле – Никопол“. Извършваме огледи и картиране със сонар на потенциални хабитати на есетри и места с драгажни дейности. Целта ни е да проверим доколко местата, където се извършва драгиране, се припокриват с местообитанията на есетри.

Работа със сонар по Дунав. Снимка: WWF

Засилването на корабоплаването и плановете за допълнително разширяване и одълбаване на Дунав представляват сериозни предизвикателства за екосистемата в условията на климатичните промени. Различни изкуствени съоръжения променят речното течение и създават рискове за живота в реката. WWF България работи за това намесата да е ограничена и рискът да може да бъде управляван.

Как опазването на Драгоманското блато, остров Персин и на Дунав като цяло помага на животински видове като видрата?

Видри се срещат както по поречието на Дунав, така и на Драгоманското блато. Това са важни местообитания за вида. Ако те изчезнат или бъдат увредени, ще има тежки последици и за видрите, и за много други растителни и животински видове. Опазването на тези и другите влажни зони в България е от огромно значение и за нас, хората. WWF България остава посветена на мисията за тяхната закрила.

Научете още за работата ни: Програма „Води“ на WWF България

______________________
Ако желаете да подкрепите усилията на WWF България за опазване на реките и влажните зони – дом на видрата, можете да го направите на WWF.BG/VIDRI