WWF и горски стопанства от цялата страна обмениха опит за трансформацията на гори в условията на климатични промени

WWF-България и Югозападното държавно горско предприятие (ЮЗДП) организираха теренно пътуване на тема “Трансформация на горски култури” на териториите на горските стопанства Ивайловград, Крумовград и Благоевград от 14 до 16 април, което обедини горски експерти от България, Словакия и Унгария. Участниците обмениха опит за различни практики, прилагани в горите подлежащи на трансформация.

Основна тема с примери за обсъждане по време на теренното посещение бяха трансформациите в  насажденията от бял бор. Някога залесявани масово, в най-разнообразни условия и височини, днес те се срещат из цялата страна и много от тях бързо се променят под натиска на климатичните промени. В посетените стопанства с бял бор вече почти не се залесява, но на много места се виждат резултатите от непроведените навреме лесовъдски мероприятия, което, в комбинация с климатичните промени, води до съхнещи култури.

“Обратната връзка от последователи на WWF - хора извън експертните среди, които посещават горите по работа и за удоволствие, показва, че те се притесняват от вида на масово съхнещи гори, защото нямат задълбочено обяснение за случващото се. Затова е важно да разкажем възможно най-ясно и разбираемо как се трансформират горите и каква е ролята на лесовъдите”, припомня Владимир Иванов, WWF, комуникатор по проект „Климатично-интелигентно управление на горите в Централна и Източна Европа“.

Другият тип трансформация, който бе представен на територията на ДГС Крумовград, бе на издънкови дъбови гори в семенни. В посетените гори се извършват експериментални видове сечи и залесявания, които да подпомогнат развитието на семенното възобновяване, което е по-устойчиво. 

“При нас има три вида трансформации, като ние демонстрираме първите два: трансформация на изкуствено създадени култури от иглолистна в местна, широколистна растителност и на издънкови гори в семенни. Третият вид е трансформация - на структурата: от едновъзрастни в разновъзрастни гори”, сподели доц. д-р Нено Александров от Лесотехническия университет (ЛТУ), участник и лектор в срещата.
 

Основни изводи

Представителите на горските екипи на WWF от трите източноевропейски държави, заедно с преподаватели от ЛТУ и експерти от държавните горски стопанства, Министерство на земеделието (МЗХ) и Изпълнителната агенция по горите (ИАГ), посетиха многобройни терени, в които гората е променена от комбинация от природни нарушения и дългогодишни горскостопански практики. Обменът между участниците потвърди няколко основни извода за страната ни:

Въпреки промените и пропуските във времето, лесовъдството в България е успяло да създаде устойчива и разнообразна гора, която се развива успешно и, при правилно балансирано управление, тя има потенциал да поддържа едновременно стопанските и екосистемните си функции. Това, за съжаление, не е реалността в много други европейски държави.

Имаме много и разнообразен опит, както и актуална стратегия за насочване на възстановяването на многобройните терени, където боровите култури се променят с различен успех в резултат на повишаването на температурите, снеголоми, пожари и много други природни нарушения. Нужно е обаче горските стопанства да имат свободата и средствата да реагират и извън бизнес приоритетите, за да могат да осигурят устойчивото развитие на горите.

Ненавременното провеждане на ранните сечи в изкуствено създадените култури, често води до това, тези гори да бъдат по-податливи на природните нарушения. А липсата на такива сечи е породено от недостатъчното финансиране и свития пазар на дървесина. С оглед на това има нужда от диверсифициране на приходите на горските и ловни стопанства, които в момента разчитат най-вече на приходите от дърводобива. Един от вариантите е остойностяване на горските екосистемни услуги, които за момента не се заплащат. Плащанията за екосистемни услуги са инструмент с голям потенциал за опазване на видове и прилагане на практики, които няма да са само бизнес ориентирани, за да осигурят дългосрочно вода, чист въздух и богато биоразнообразие от устойчиво стопанисваните гори.
 

Калабрийски бор

Различен опит за участниците, в сравнение с посещенията на горските стопанства, стана визитата в Защитена местност “Дупката” до Ивайловград. На малката си територия от 6,5 ха, тя подслонява 14 вида орхидеи и е едно от малкото места, където в България доказано се е преселил калабрийският бор, типичен за по-топъл, средиземноморски климат. За да осигури ефективна защита на богатото биоразнообразие на “Дупката”, WWF прави постъпки за увеличаване на територията на защитената местност.

Самият калабрийски бор представлява интерес за участниците, защото е един от видовете, с които се правят експериментални залесявания в рамките на проекта, на територията на ЮЗДП.
 

Какво е важно да се знае за горите в трансформация?

Горските култури се променят и това е нормално. Комбинацията от климатични промени, видов състав, стопански нужди и други фактори оформят промяната. Ролята на лесовъдите е да я насочват и планират дългосрочно така, че гората да се развива устойчиво и да да може едновременно да осигурява, както стопански ресурс - дървесина, така и чиста вода, въздух и биоразнообразие.

В горите е важно да има повече дървесни видове. Затова трансформацията на горите е насочвана и ускорявана от хората така, че масовите борови култури да бъдат заменяни със смесени гори от иглолистни и широколистни видове, които да не бъдат еднакво увредени от екстремни климатични промени или патогени (гъби), или насекоми.

Притеснителни обаче са краткосрочните изменения, причинени от климатичните промени и вторични причини като напр. различни патогени. През последните 10-15 години честотата и силата им се увеличават. Това е голямо предизвикателство за лесовъдството и като цяло за хората, които разчитат на гората. Налага се да сме по-бързи, по-гъвкави в отглеждането на горите, а често няма ресурс за това, няма и такъв опит - промените са доста скорошни. Лесовъдството у нас зависи в огромна степен от пазара, някои горски предприятия разполагат основно с бял бор, а същевременно за него в момента няма лесна пазарна реализация. Това, съчетано с липса на работна ръка и техника, прави задачата трудна.

Все пак насажденията от бял бор не са “осъдени” и не навсякъде се налага да се   трансформират. Някои са в оптимална среда по отношение на височина (около 900-1000 м.н.в.) и климатични условия. Тези гори се развиват добре без сериозна човешка намеса като естествено се смесват с други видове. Трябва обаче да сме по-активни в районите с ниски надморски височини и в тези с много сериозни засушавания в съчетание в високи температури, защото те са по-уязвими към климатичните промени.

Имаме обаче спешни райони и те не са малко. Гората е устойчива до определена граница. Когато тя се премине, дърветата започват да изсъхват, падат, и се появяват вторични фактори - вредители - насекоми, гъби, които бързо може да приключат едно растение под стрес. Какъвто е случаят например през последните години с култури в района на Хисар.

Боровите култури са от първи клас на пожароопасност - може да се сравнят с буре с барут. Когато гората съхне, е още по уязвима. Имаме вече огромни площи от такива култури, засегнати от пожари. Това се е случило и в района на Хисар, споменат по-горе. На тези места трябва да обърнем специално внимание, ако искаме да запазим гората с ползите, които ни носи.

Затова в лесовъдството все повече се налага концепцията Climate Smart Forestry - дългосрочно опазване и развитие на гората в условията на променящ се климат и същевременно осигуряване на стопанския й потенциал - възможността да се произвежда качествена дървесина.

Адаптирането към климатичните промени и устойчивостта към природните нарушения на тези уязвими култури от бял бор е приоритет и на проекта „Климатично-интелигентно управление на горите в Централна и Източна Европа“ LIFE 19/CCA/SK/001276, съфинансиран по програма LIFE на ЕС, по който беше организирано теренното пътуване. Основната му цел е  постепенно преобразуване на тези гори в такива, с разнообразна видова и възрастова структура, чрез стимулиране развитието на естествената широколистна растителност, което ще повиши и тяхната обща устойчивост и здраве.