Потенциалът на плащанията за екосистемни услуги

PES проектите

Проектът INTERCEDE - Насърчаване на бъдещи услуги и доходи от горските екосистеми ползва опита на много сродни проекти. Един от тях е LIFEProForPES. В опит да подобри устойчивото управление на горските ресурси в Европа, по този проект е направен систематичен анализ на 108 схеми за плащания за екосистемни услуги (Payment for ecosystem services - PES) в различни държави. Целта е да използва вече натрупания опит от предишни и настоящи инициативи и да се очертаят  най-ефективните и най-лесно приложимите практики в по-широк мащаб.

Проучването разкрива, че PES проектите имат особено силен ефект в области като управление на водите, ангажиране на общности и създаване на заетост. Въпреки това, приносът им към реални материални доходи за домакинствата остава ограничен.

Докладът подчертава, че местното управление на фондове се възприема като по-гъвкаво и ефективно, докато европейските финансови механизми и правилата за държавна помощ често са критикувани заради своята сложност и административна тежест. Липсата на прозрачност и ограниченото участие на местните общности също се посочват като слабости, които възпрепятстват пълния потенциал на PES схемите.

Методологията на изследването се базира на така наречената „рамка на капиталовите активи“, включваща четири основни вида капитал: човешки, социален, природен и институционален. Освен анализ на вторични данни, екипът провежда и анкета с над 26 експерти, както и допълнителни интервюта, за да събере по-задълбочена информация за въздействието на проектите.

Най-големите възможности за развитие, посочени в доклада, включват засилване на партньорствата между публичния и частния сектор и използването на иновативни технологии. В същото време обаче, за да бъдат PES схемите устойчиви, е необходимо да се преодолеят финансовите ограничения, ниското ниво на осведоменост сред заинтересованите страни и тромавите административни процедури.

Докладът на LIFEProForPES показва, че схемите за плащания за екосистемни услуги притежават сериозен потенциал за подобряване на управлението на горските екосистеми, но бъдещият им успех зависи от по-добра координация, прозрачност и адаптиране към местните нужди.

Целият доклад, разработен в рамките на проекта от австрийския университет BOKU можете да прочетете тук. 

В България

Изпълнителна агенция по горите (ИАГ), Институтът за гората към БАН и други институции изпълниха множество проекти за картиране на екосистемните услуги. Част от тези проекти, като PoliciES, насочен към интегриране на екосистемните ползи от горите в горското законодателство, бяха изпълнени в сътрудничество с WWF. 

В рамките на PoliciES - "Разработване и моделно прилагане на секторни политики, насочени към екосистемните услуги”, беше създаден и софтуер за нуждите на горския сектор в България от норвежката компания Emisoft, партньор по проекта. Целта на софтуера е да подпомага ИАГ в процеса на остойностяване на екосистемни услуги и да подобри вземането на управленски решения в институцията.

Един от най-мащабните опити на WWF да подпомогне въвеждането на плащания за екосистемни услуги беше направен чрез проекта "За Балкана и хората“. По него в Западна Стара планина бяха възстановени 398,5 км. еко пътеки (покриващи 11 458,9 хектара защитени територии в 6 общини). Финансирането на тази дейност беше осигурено от 13 местни предприемачи (собственици на къщи за гости и местни хотели), които обединиха своите усилия за поддържането на екологичен и информиран устойчив туризъм в своя регион. По този начин беше постигната и целта на WWF – да създаде местни инициативи за обединяване на туристическия сектор с цел възстановяване и поддръжка на местни еко пътеки.

Въпреки многобройните инициативи на природозащитни организации и държавни институции, които подготвиха почвата за въвеждане на плащанията за екосистемни услуги, те остават на експериментална фаза и все още не са добре регламентирани в законовата база.

Проектът INTERCEDE е финансиран от Европейския съюз с безвъзмездна помощ по грант № 101135159 и продължава четири години, от март 2024 г. до февруари 2028 г. Изразените възгледи и мнения обаче са само на автора и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или Европейската изпълнителна агенция за научни изследвания. Нито Европейският съюз, нито предоставящият орган могат да носят отговорност за тях.