Правото ни да опазваме природата е под заплаха

За втори път в историята на Закона за опазване на околната среда съществува опасност достъпът до правосъдие на гражданите по екологични въпроси да бъде орязан. Възможността екологичното съгласуване на определени проекти да бъде обжалвано в пълна степен в съда, т.е. на две инстанции, е поставено на карта. Депутатите от ГЕРБ и ДПС Делян Добрев, Станислав Анастасов и Николай Нанков предлагат отпадане на опцията за съдебно оспорване на втора инстанция на решения за съгласуване на проекти за „обекти, които са определени като обекти с национално значение със закон или с акт на Министерския съвет и са обекти със стратегическа важност“.

Възможността за обжалване на актове по природозащитното законодателство на две инстанции датира от 2007 г. През 2017 г. Народното събрание за първи път премахна обжалването на втората инстанция за решения, засягащи „обекти с национално значение и обекти със стратегическа важност“. През 2023 г. законът бе променен, като постанови, че от 1 юли 2024 г. тази възможност отново трябва да бъде възстановена. Именно това възстановяване на двуинстанционно производство е атакувано днес.

Повечето решения на администрацията могат да бъдат оспорвани с жалба в съответния административен съд, примерно в Административен съд - София град. Решението на този съд пък може да бъде обжалвано на по-горна инстанция. В случая това е Върховният административен съд, където съдебният състав е по-широк.
Такъв тип обжалване е възможност за заинтересованите страни да упражняват правото си на контрол върху дадени решения, което подволява коригиране на допуснати грешки. Обществената, юридическа, икономическа и хуманна логика е, че колкото по-мащабен е един проект, толкова по-сериозен трябва да бъде и съдебният контрол.

Принципът на двуинстанционно съдебно производство важи за всички сфери на публичния живот. То е особено важно при дела с висока степен на обществена значимост. Например обжалване на отказ за издаване на разрешителни при лицензионни режими или за отнемане на такива, за издаване на комплексни разрешителни на големи индустриални обекти и т.н. В този смисъл въведеното през 2017 г. изключение от този принцип за определена категория природозащитни дела видимо контрастира с останалите сфери.
 

Зад гръмкото определение „обекти с национално значение и обекти със стратегическа важност“ може да се крият съвършено безсмислени за обществото проекти. Гражданите нямат никакъв контрол върху решението кой обект да бъде посочен като такъв. АЕЦ „Белене“ например – спорен проект, погълнал стотици милиони средства на данъкоплатеца и впоследствие напълно отпаднал – също е бил обявен за обект с национално значение. В списъка с такива обекти има дори и частни проекти.

Накратко, понятията „национално значение“ и „стратегическа важност“ не са обективни критерии за общонационална значимост, която да лишава гражданите от достъп до правосъдие. Така, ако скандалното предложение бъде прието, за хотелски комплекс например ще може да се извърши цялостна процедура по съдебен контрол на две инстанции, а за хранилище за ядрени отпадъци, намиращо се във вашето землище – само една. Оказва се, че колкото по-тежки са последиците за околната среда, толкова по-занижен би бил съдебния контрол.
 

Договорът за функционирането на Европейския Съюз изисква „високо равнище на защита и подобряване качеството на околната среда“. В него не се споменава изрично за двуинстанционно производство за обжалване на решения по ОВОС – правото на ЕС рядко навлиза в такива детайли. Но защитата на едно право – както възможността за достъп до правосъдие, така и интензивността на съдебния контрол – следва не да намалява, а да расте в съответствие с неговата значимост. Когато даден инвестиционен проект има висока обществена значимост и засяга широк кръг от интереси гражданите трябва да имат повече, а не по-малко възможности за установяване на грешки при вземането на решение, а проверката, извършвана от съда, трябва да бъде по-задълбочена.
 

Един от аргументите за премахването на втората инстанция при проектите от „национална значимост“ е т.нар. „екологичен рекет“. Нека обясним какво означава това, защото такива случаи наистина има. Те обаче се разпознават изключително лесно: ако някой заведе дело срещу решение по природозащитното законодателство (ОВОС, екологична оценка или оценка за съвместимост) и по средата на делото изведнъж оттегли жалбата си, то има голяма вероятност целта да е изнудване на инвеститора и оттегляне на жалбата срещу определени условия.

Истинските природозащитни организации когато заведат дело го водят до край. Тези случаи са по-скоро редки. В регистъра по ОВОС например, който се поддържа от Министерство на околната среда и водите, се съдържат 32093 досиета (процедури). Ако отворите уебстраницата с всички процедури и изберете „Филтри по обсъждане“, след което селектирате „Обжалвано ли е решението“, ще видите, че към 1-ви септември 2024 г. са обжалвани 86 процедури, което прави едва 0,27%. Затова е толкова важно да се прави разлика между факти и твърдения.
 

Гражданските организации, включително WWF, протестираха остро срещу промените още през 2017 г., но, въпреки това, те бяха приети. След остри турбуленции преди две години беше приета промяна, която предвиждаше те да отпаднат от 1 юли 2024 г. и затова горепосочените депутати отново ги лансират. И сега реагирахме със становище от коалиция „За да остане природа в България”, което можете да прочетете тук. На уебстраницата на законопроекта са поместени и становища от други организации и граждански групи, притеснени от недостатъчната възможност за защита на своята вода, гора и чист въздух.
 

В момента спорните предложения са минали на първо четене в комисия и на обсъждане в пленарна зала. Остава гласуването на първо четене в пленарна зала, след което предстои второ четене в комисия, както и в пленарна зала. От WWF предлагаме три действия, които всеки българин може да предприеме в името на правото си да опазва природата: