Кои големи хищници обитават природата на България, какво е правилното поведение при среща с мечка или вълк, що е то екологична свързаност – тези и други въпроси бяха зададени в специална анкета на WWF България, посветена на едрите хищници.  

Целта бе да проучим доколко хората у нас познават тези видове и да подобрим разбирането за това как можем да ги опазим и да съжителстваме в хармония с тях. 

Анкетата беше част от проекта ForestConnect, съфинансиран по програма Interreg Дунавски регион на Европейския съюз, по който WWF България работи заедно със Северозападното държавно горско предприятие (СЗДП), Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) и още дванадесет партньора от седем държави. Проектът се фокусира върху опазването и възстановяването на екологични коридори на едрите хищници в Западна Стара планина, Карпатите и Динарските планини. 

Общо 660 души се включиха в проучването, 66% от тях  - жени и 34% мъже. По-голямата част (74%) посочват, че са на възраст между 30 и 55 години.   

Повечето хора правилно определят мечката и вълка като едри хищници, срещащи се в България, но не се сещат за най-мистериозния представител на групата – риса.  

80% твърдят, че никога не виждали мечка или вълк в дивата природа. Тези, които все пак са имали такова преживяване, посочват, че то се е случило, докато са практикували спорт на открито, занимавали са се с природна фотография или са брали билки и гъби. На въпроса „Какво изпитахте, когато видяхте животното?“ водещият отговор е „вълнение“, следван от „изненада“ и „страх“.  

Кафява мечка. Снимка: WWF

94,1% от участниците никога не са виждали рис в дивата природа на България. Това не е изненадващо. Официално рисът се смята за изчезнал вид у нас, макар в последните години да има много свидетелства за отделни индивиди, преминаващи на българска територия от популациите в Сърбия, Северна Македония или Румъния. Рисът обаче е активен предимно нощем и е много потаен, така че е трудно да бъде видян. 

Според резултатите от анкетата повечето хора знаят, че ако срещнат едър хищник, трябва да запазят спокойствие и да не правят резки движения. За съжаление, някои са посочили и грешни отговори – например, че трябва да правят снимки, да бягат или да не мърдат изобщо. Това показва, че осведомеността по темата трябва да се повиши. 

WWF България призовава за пореден път:

Не рискувайте безопасността си и не притеснявайте дивите животни само за да направите няколко снимки! Дивите животни не са обекти за селфита, не съществуват за забавлението на хората! Приближаването до тях с цел снимки може да е опасно за вас, а потенциално и за самите животни!  

• Припомнете си тук нашите съвети за поведение при среща с мечка.

86% от участниците в анкетата смятат, че най-голямата заплаха за едрите хищници в България е загубата на техните местообитания. (Това е най-голямата заплаха за тези животни и в световен мащаб, тъй като те се нуждаят от големи територии). 75% определят бракониерството като водещ проблем, за 58% такъв е и нелегалният дърводобив. Според 40% развитието на пътната инфраструктура оказва негативно въздействие. 

Прави впечатление, че много малко хора са посочили климатичните промени и последиците от тях като заплаха за дивите животни. Всъщност те оказват значително влияние върху възможностите на едрите хищници да оцелеят – по-конкретно при намиране на храна и избягване на срещи с хората. Това се дължи на търсенето на нови, по-подходящи територии извън настоящите им хабитати.

Евразийски рис. Снимка: Shutterstock

66% от попълнилите анкетата твърдят, че знаят какво е „зелен“ коридор. Това е сравнително висока стойност, но темата за екологичната свързаност е толкова важна, че трябва да се стремим към още по-голяма осведоменост по нея. 

Дефиницията, приета от Конвенцията за опазване на мигриращите видове диви животни, гласи, че екологична свързаност е безпрепятственото движение на видовете и протичането на природните процеси, които поддържат живота на Земята. 

Екологичните („зелени“ на сушата или „сини“ във водата) коридори са съществен елемент на екологичната свързаност, макар и да не я изчерпват.  

Фрагментацията, причинена от човешките дейности, нарушава местообитанията на дивите животни и възпрепятства адаптирането им към изменението на климата. Основен инструмент за опазване на природата са защитените територии. Ако обаче са разпокъсани, те не могат да изпълняват пълноценно своята роля.  

Науката категорично доказва, че свързаните помежду си защитени територии и други зони за опазване на биологичното разнообразие са много по-ефективни от изолираните терени. Без свързаност екосистемите не могат да функционират правилно, а без добре функциониращи екосистеми биоразнообразието и хората са изложени на риск.  

Пример за зелен коридор. Снимка: Shutterstock

Екологичните коридори не заместват, а допълват защитените територии. Те допринасят както за устойчивостта на климата, така и за адаптирането към промените в него. Големите, свързани сухоземни и водни екосистеми са по-устойчиви на климатичните промени, защото важните екологични процеси функционират по-добре там, посочва Международният съюз за защита на природата в свой доклад по темата (Guidelines for conserving connectivity through ecological networks and corridors, IUCN).  

Проектът ForestConnect, по който WWF България работи заедно с партньори, има за цел да осигури устойчиви на измененията в климата горски коридори за едрите хищници. Благодарение на тях животните ще могат да се придвижват през държавните граници в районите на Стара планина, Карпатите и Динарските планини. Ще могат да намират храна, убежища, брачни партньори, изобщо – да следват естествените биологични процеси.  

Дейности по проекта се извършват на териториите на няколко държави. Фокусът в България е върху Западна Стара планина, където оперира Северозападното държавно горско предприятие (СЗДП). Представители на WWF България, СЗДП и Изпълнителна агенция по горите работят заедно за устойчиво управление на горите в приоритетни екологични коридори и за увеличаване на хранителната база на едрите хищници. Част от работата включва отглеждане на фиданки от местни горскоплодни видове, които някой ден ще осигуряват допълнителна естествена храна за едрите хищници в дивата природа при все по-чести екстремни проявления на климата. 

Прочетете повече за проекта ForestConnect тук.

_________________________________________

Проектът „ForestConnect: към климатично-интелигентна горска свързаност за едрите хищници в Балканско-Карпатско-Динарския региoн" се изпълнява по програма Interreg Дунавски регион, като е съфинансиран от Европейския съюз.