Когато говорим за едрите хищници в Европа, обикновено се фокусираме върху три ключови вида - кафявата мечка, сивия вълк и евразийския рис. Според данни на Европейската комисия кафяви мечки има в 29 европейски държави, вълци - в 34, а евразийски рисове – в 25. 

За България трите вида също са емблематични. Но дали наистина ги познаваме толкова добре, колкото си мислим? 

В днешно време хората имат достъп до повече информация, отколкото когато и да било досега в човешката история. Този поток от данни обаче често е примесен с ненадеждни твърдения, фалшиви новини, конспиративни теории, измами.  

Темата за едрите хищници не е изключение. Тези харизматични видове винаги са провокирали въображението – за тях има множество легенди и митове в различни култури по света. В съвремието ни обаче факти от реалността се смесват с митовете и с остарели вярвания и така се зараждат погрешни представи. В ерата на социалните мрежи те се разпространяват особено бързо. А това има пряка връзка с конфликтите между едрите хищници и хората.  

Поради преследването и паралелната трансформация и загуба на местообитанията им, едрите хищници са изчезнали на много места по света. В Европа те са били изтласкани към инфраструктурно по-слабо развитите и периферните райони на континента. Европейските популации на едрите хищници достигат най-ниското си ниво през 50-те години на XX век, след което започва бавното им възстановяване. През последните десетилетия се наблюдава нарастване или стабилизиране на броя им в някои територии, а отделни индивиди се завръщат на места, където не са виждани в продължение на поколения. 

Завръщането на големите хищници безспорно е благоприятно за естественото функциониране и здравето на екосистемите. То обаче представлява и предизвикателство за местните общности. 

Вълк. Снимка: WWF

Материалните щети, причинени от едрите хищници, или отрицателните ефекти върху поминъка и чувството за сигурност на засегнатите често водят до конфликти между хора и диви животни. Когато не се вземат подходящи мерки за справяне със ситуацията, тя започва да се задълбочава и това от своя страна води до зараждане на неприязън, дори омраза към хищниците. Конфликтите често имат сложни социални, културни, а понякога и исторически измерения.  

Както споменахме по-горе, темата за едрите хищници е натоварена с много емоции, което понякога пречи тя да бъде разглеждана рационално. За да се вземат правилните решения за всички – и за хората, и за животните – на първо място трябва да се научим да се опираме винаги на фактите, на истината, не на погрешни и изкривени твърдения. 

Затова по-долу опровергаваме някои от най-разпространените в публичното пространство митове за едрите хищници:  

Естествените природни системи разполагат с регулаторни механизми, които не позволяват на хищниците да изчерпат напълно хранителните си ресурси.  

Хищниците и тяхната плячка са преминали през дълъг общ еволюционен път, постоянно конкурирайки се помежду си. Това се отразява и във външния вид, биологията и поведението на видовете. Животните, които са плячка на хищниците, не стоят безучастно и не чакат да станат жертви. Те често са по-бързи и по-устойчиви, живеят в групи, за да откриват опасността по-рано и да разпределят риска помежду си, а в много случаи са „оборудвани“ с остри рога, копита или други характеристики, които им помагат да се защитят. Това се илюстрира добре от факта, че успеваемостта при лова е относително ниска както при вълците, така и при рисовете - около 10-20%. Тоест, те успешно улавят плячката си само в 1-2 пъти от 10 опита. 

Неотдавнашно проучване изследва въздействието в европейския контекст на едрите хищници върху популациите на други видове. Учените установиха, че популациите на благородния елен са по-малки само когато и трите вида – вълци, мечки и рисове – са присъствали заедно в даден район. Само тогава те са имали количествено въздействие върху популацията на видовете плячка. Същото проучване показва, че хората (т.е. ловът) обикновено оказват по-силно влияние върху числеността на благородния елен. (Източник: Van Beeck Calkoen, S. T. S. et al. Numerical top-down effects on red deer (Cervus elaphus) are mainly shaped by humans rather than large carnivores across Europe. J Appl Ecol 60, 2625–2635 (2023). 

Благороден елен. Снимка: WWF

• Прочетете още: С какво се хранят кафявите мечки?

В Европа популациите на копитни диви животни се увеличават почти непрекъснато през последните десетилетия. Както при хищниците обаче, този растеж води до някои конфликти. В естествените местообитания основният проблем възниква от прекомерната паша, което забавя възстановяването на горите или, в крайни случаи, напълно го възпрепятства. Щетите, нанесени от дивеча в селскостопанските райони, също могат да предизвикат конфликти.  

Само човешкото управление на дивата природа не може ефективно да регулира популациите на дивите животни и тяхното въздействие в достатъчна степен, за да могат други сектори да постигнат своите цели (например успешно възстановяване на горите, опазване на пасищата и т.н.). Големите хищници обаче влияят върху популациите на дивеч и тяхното поведение по начин, който се различава значително от този на хората.  

Първо, те директно намаляват популациите на копитни, като са много по-ефективни от хората в подбирането на болни или слаби индивиди. Второ, те могат косвено да повлияят на поведението на плячката, като внушават страх (създават т.нар. „ландшафт на страха“). Другите животински видове стават по-бдителни, прекарват по-малко време в хранене, започват да избягват определени участъци от местообитанията си, за да намалят риска да станат жертва. Това води до по-различен пейзаж от този, който хората обикновено създават чрез конвенционалните ловни практики. 

Факт е, че мечката, вълкът и рисът са териториални животни и се нуждаят от големи пространства. В миналото тези видове са били изтласкани в по-труднодостъпни планински и горски райони – местообитания, където гъстотата на населението е била относително ниска, а развитието на инфраструктурата е изоставало (например Карпатите). 

Въпреки че някои видове като риса са по-чувствителни към човешкото присъствие, през последните десетилетия виждаме, че все повече от предишните ареали на разпространение на едрите хищници са отново населени от тях.  

Евразийски рис. Снимка: WWF

По всичко личи, че големите хищници имат отлична адаптивност и тяхното присъствие се влияе предимно от наличието на храна и убежища, от толерантността на местното население към тях, както и от ефективната законова защита.  

Да вземем за пример вълка. В експертен доклад, изготвен за Бернската конвенция през 2022 г., се посочва, че в постоянните ареали на разпространение на вълците средната гъстота на населението в Европа е била 90 души на км². (Източник: Boitani, L. et al. Assessment of the Conservation Status of the Wolf (Canis Lupus) in Europe. (2022). Всъщност, след 150 години отсъствие, вълците са се завърнали в страни като Нидерландия, където гъстотата на населението е особено висока – около 500 души на км².  

Това обаче не означава, че вълците или другите големи хищници активно търсят близостта на хората. Те продължават да предпочитат диви местообитания, но присъствието на хора и тяхното въздействие, както и доколко дадено местообитание е запазило максимално естествения си вид, сами по себе си не ограничават появата им. 

Нападенията на едри хищници над домашни животни са честа причина за конфликти с хората. В днешно време обаче животновъдите имат много повече възможности за превенция, отколкото в миналото. Прилагането на мерки като електрически огради, алармени системи, здрави и добре защитени нощни подслони, наличието на обучени кучета пазачи са доказани методи за намаляване на конфликтите.  

Електрическите огради (наричани още електропастири) са едни от най-простите и ефективни средства. За да изпълнява електрическата ограда правилно своята роля, тя трябва да отговаря на няколко условия: 

• Системата трябва да се състои от най-малко 4 - 5 намотки тел, като общата височина на оградата трябва да е най-малко 120 см (но колкото по-висока, толкова по-добре). 
• Долният проводник трябва да бъде на не повече от 20 - 30 см над земята. 
• Разстоянието между долните 3–4 проводника трябва да бъде 15–20 см, а над тях са допустими малко по-големи разстояния от 20–30 см. 
• Системата трябва да работи при минимално напрежение от 3000–5000 V. 

Изграждане на електропастир. Снимка: Йордан Тотев

За да се гарантира, че електропастирът е ефективен, стопаните трябва да спазват дисциплина както при изграждането, така и при поддръжката му: да подрязват растителността под него, да поддържат постоянен ток и да поправят навреме всякакви повреди. Едрите хищници са много интелигентни и се учат бързо. Ако се натъкнат на лошо изградени или неработещи електропастири, те ще привикнат, че преминаването през тях си струва риска.  

• Прочетете още: Защо и как да използваме електрически огради 

Едрите хищници оказват редица благоприятни въздействия върху своите местообитания, върху популациите на други видове и върху цели региони. Те допринасят за формирането и поддържането на по-разнообразни и устойчиви екосистеми. Подобряват здравето на дивите популации, като премахват по-слабите индивиди и ограничават разпространението на болести. Също така могат да предотвратят или ограничат разпространението на инвазивни видове.  

Но положителното им влияние има и други измерения. Начинът им на живот и поведението им ги определя като „чадърни“ видове – защитата им подкрепя по-широки цели за опазване на природата, като дори облагодетелства по-малко „популярни“ видове и местообитания. 

Присъствието на едри хищници предлага отлични възможности за насърчаване на екотуризма. Пример за това е Националният парк „Йелоустоун“ в САЩ, където завръщането на вълците е довело до 4% увеличение на броя на посетителите, равняващо се на икономически ползи от 35 млн. долара. 

Подчертаваме обаче, че екотуризмът трябва да бъде устойчив и да зачита животните и техните местообитания.  

Кафява мечка. Снимка: WWF

Проявената агресивност от страна на едри хищници спрямо хора е изключително рядко явление. Нападения на мечки са документирани в няколко изолирани случая и при специфични обстоятелства в Северна Европа и на Балканите (обикновено като защитен механизъм – защита на малките или териториална конкуренция). През XXI век в Европа не е регистрирано нито едно нападение на вълк над човек.  

Големите хищници като цяло избягват контактите с хората. Рисът например е много потайно животно, активно предимно нощем – голяма рядкост е човек изобщо да го зърне, камо ли да има близка среща с него.  

Смъртните случаи, свързани с големи хищници, са единици. Между 2000 и 2015 г. в ЕС са регистрирани средно 3 фатални срещи с мечки годишно (повечето от тях - в Румъния). За сравнение, само през 2016 г. в ЕС 3302 души са загинали от ръката на друг човек, а 29 156 души са загубили живота си в пътни инциденти. Крави, елени и други по-малки животни са причина за значително по-голям брой смъртни случаи (тъй като са причинили автомобилни злополуки). С този пример искаме да илюстрираме факта, че всъщност едрите хищници много по-добре от други видове умеят да избягват срещите с хората.  

От векове кафявата мечка, сивият вълк и евразийският рис очароват малки и големи и събуждат интереса им към околния свят. Те са символи и посланици на европейската и на българската природа. Наш дълг е да опазим тях и техния дом, като намерим начин да съжителстваме в хармония. 

 

___________________

СТАНИ ЗАКРИЛНИК НА МЕЧКА И ПОДКРЕПИ ДЕЙНОСТТА НА WWF БЪЛГАРИЯ

СТАНИ ЗАКРИЛНИК НА РИС И ПОДКРЕПИ ДЕЙНОСТТА НА WWF БЪЛГАРИЯ