Китовете – могъщите пазители на океана

Публикувано на 12 February 2025

Китовете са едни от най-величествените същества на Земята. Песните им ни омагьосват, миграционните им пътешествия ни изумяват, а размерите им ни карат да изпитваме страхопочитание. Синият кит например може да достигне дължина от 30 метра и тегло до 200 тона (колкото 33 слона).

На всяка трета неделя от месец февруари отбелязваме Световния ден на кита. Това е чудесен повод да научим повече за тези създания.

Любопитно за китовете

Въпреки че живеят във водата, китовете дишат въздух и са бозайници. Те се делят на две основни групи: беззъби (наричани още баленови) и зъбати. Беззъбите са по-големи и имат в устите си специални рогови образувания, наречени балени. Балената действа като сито и филтрира от морската вода дребна плячка като крил и планктон. Зъбатите китове имат зъби и активно ловуват риба, калмари и други морски обитатели. Още една разлика е, че беззъбите китове имат два отвора, чрез които поемат въздух, а зъбатите - един.

Описани са 15 вида беззъби кита (сред които сините, гърбатите, гренландските китове, сейвалите и др.) и над 70 зъбати (белуга, кашалот и др.).

Защо китовете са важни за природата и хората?

Гренландски китове. Снимка: WWF Canada

Не е преувеличено да кажем, че имаме нужда от китовете, за да оцелеем. Опазването на тези „нежни гиганти“, както понякога ги наричат, е от полза за всичко и всички в природата.

През целия си дълъг живот китовете улавят и съхраняват атмосферния въглерод в големите си тела. Дори изпражненията им са важни. Чрез тях китовете пренасят хранителни вещества в моретата и океаните. Тъй като са богати на желязо, изпражненията помагат на фитопланктона да расте, а той произвежда над половината от световния кислород и улавя около 60% от въглеродния диоксид.

Китовете са на върха на хранителната верига и имат ключова роля за цялостното здраве на морската екосистема и среда. Здравите морски местообитания са жизненоважни и за крайбрежните общности, които разчитат на тях за своята храна и поминък. За много от тях екотуризмът е ключов елемент от икономиката. Към 2009 г. индустрията за наблюдение на китове е допринесла с над 2 млрд. долара за световната икономика, като е създала над 13 000 работни места. Годишно близо 13 млн. души по света отиват да наблюдават китове!

Песните на китовете

Различните видове китове издават различни звуци и не всички могат да се характеризират като песен. Най-известните „певци“ обаче са гърбатите китове. По време на миграцията, както и в местообитанията за хранене и размножаване, те общуват помежду си чрез песни.

„Преди мислехме, че мъжките пеят само в местата за размножаване. Сега установяваме, че го правят на местата за хранене и по миграционните пътища по цялото земно кълбо... те пеят навсякъде“, казва д-р Кристина Перацио, експерт по китовите песни от университета в Бъфало, щата Ню Йорк.

Някои учени твърдят, че сложните мелодии са част от ритуала по ухажване, но според д-р Перацио няма достатъчно доказателства за това. Тъй като към певците понякога се присъединяват и други мъжки, има съмнения, че това може да е начин за свикване на конкурентни групи.

Учените също така предполагат, че песента е вид сонар, който помага на китовете да усещат и опознават по-добре заобикалящата ги среда. За тази хипотеза обаче също няма достатъчно доказателства.

Сонограма на песен на кит, записана край бреговете на Колумбия. Източник: PHySIC

Песните на гърбатите китове могат да изминат хиляди километри през океана, но съобщението е безполезно, ако получателят не го чуе добре. Човешкият шум - от сонари, корабоплаване, туристически кораби, строителство и т.н. - драматично променя акустичната среда на китовете. Каквато и да е целта на песента им, „китовете се нуждаят от звук, за да оцелеят“, казва д-р Перацио. Цели популации могат да пострадат, ако шумовото замърсяване, причинено от човека, пречи на комуникацията им.

Опасното пътешествие на китовете

Всички видове китове мигрират, но не по един и същ начин. Миграциите са много разнообразни по отношение на продължителност, сезонност, мащаб. Някои видове, като гърбатите китове, извършват класически миграции, при които всяка година изминават хиляди километри между местата за размножаване и хранене. Сините китове пък могат да мигрират без прекъсване, 24 часа в денонощието, в продължение на повече от 6 седмици, като изминават над 6000 км между Чилийска Патагония и Галапагоските острови.

Други се движат на много по-малки разстояния. Популацията на гърбатите китове в Арабско море например не мигрира толкова далеч, колкото техните братовчеди в други части на света. Някои извършват нередовни или номадски движения: гренландските китове остават в Арктика, но винаги са в движение, като за една година изминават повече от 10 000 км.

Гърбат кит, Северна Норвегия. Снимка: WWF

Изключително важно е китовете да могат да достигат до важните за тях местообитания безопасно. Докладът „Защита на сините коридори“, изготвен от WWF и партньори, очертава опасностите, с които се сблъскват китовете по своите миграционни пътища, известни като сини коридори. Можете да разгледате доклада на английски език тук.

Заплахи за китовете

За съжаление, големият размер и митичната аура не предпазват китовете. Шест от 13-те вида големи китове са класифицирани като застрашени или уязвими, дори след десетилетия на защита. Ето кои са основните заплахи пред тях:

Смъртоносно заплитане и сблъсъци с кораби

Според различни оценки минимум 300 000 китове и делфини загиват всяка година в резултат на страничен улов или заплитане в риболовни съоръжения.

Неотдавнашно проучване на Вашингтонския университет оцени глобалния риск от сблъсъци между китове и кораби за четири вида – сини китове, гърбати китове, финвали и кашалоти. То показа, че ударите от кораби са сред основните причини за смъртта при тези животни. Освен това нарастващото шумово замърсяване от товарни кораби, туристически плавателни съдове, проучвания за нефт и газ и военна дейност нарушава чувствителните биосонарни системи на китовете. Въпросните системи са от съществено значение за навигацията, намирането на храна и партньори, комуникацията и избягването на опасности.

Гърбат кит, заплетен в мрежа. Снимка: Tony Wu/WWF

Климатични промени, замърсяване и загуба на местообитания

Изменението на климата нарушава самата основа на съществуването на китовете. По-топлият океан променя разпределението на храната им и затруднява намирането ѝ. Замърсяването с пластмаса им вреди пряко, тъй като те я поглъщат. Кашалотите са особено уязвими, понеже се хранят с калмари и често бъркат пластмасовите торбички с плячка.

Китовете разчитат на определени местообитания за хранене и размножаване. Поради климатичните промени и замърсяването тези местообитания се свиват все повече. Голямо влияние оказва топенето на морския лед в Арктика и Антарктика. Промяната в наличността на храна, дължаща се на климатичните колебания, вече е засегнала възпроизводството на бискайския кит.

Климатичните изменения и последиците от тях цялостно затрудняват намирането на ресурсите, необходими на китовете, за да оцелеят.

Търговски лов на китове

Въпреки мораториума върху търговския лов на китове и забраната за международна търговия с продукти от китове, три държави - Исландия, Япония и Норвегия - продължават търговския си лов на китове. Над 1000 кита годишно се убиват с търговска цел. Синият кит, най-голямото животно на Земята, е било почти изтребено през XX век поради търговския китолов.

Членове на Международната китоловна комисия (IWC) от години се опитват да убедят Исландия, Япония и Норвегия да прекратят лова на китове, тъй като това подкопава ефективността на забраната на комисията за търговски лов. През 2019 г. обаче Япония реши да се оттегли от IWC и сега извършва търговски китолов в собствените си териториални води, извън международен контрол.

Как WWF опазва китовете?

Повече от 50 години WWF е лидер в опазването на китовете и делфините по света. Нашата организация развива безопасни и иновативни техники за полеви изследвания, работи за съхраняване на естествените местообитания и се бори срещу търговския лов на китове. Усилията ни доведоха до по-задълбочено познаване на видовете и техните местообитания, създаване на нови морски защитени зони и резервати, както и до значителни промени в политики и практики на местно и глобално ниво.

Семейство кашалоти. Снимка: Chris Johnson/WWF

През 1984 г. WWF, заедно с партньори, помогна за въвеждането на забрана на лова на китове с търговска цел от IWC. Организацията изигра жизненоважна роля и в създаването на защитената морска зона „Море Рос“ в Южния океан - най-голямата на Земята.

Целта на WWF е да гарантира, че здравите популации на всички видове китоподобни заемат пълния си ареал и изпълняват ролята си за поддържане на целостта на океанските екосистеми. Работим на местно, национално и регионално равнище, както и на широк кръг международни форуми, за да намалим заплахите за китоподобните.

Как всеки може да помогне на китовете?

Опасностите, пред които са изправени китовете, са свързани с нашите ежедневни действия в дома и извън него. От храната, която консумираме, до начина, по който пазаруваме, пътуваме или се придвижваме – всички наши избори са от значение. Всеки човек може да окаже положително въздействие, като взема отговорни решения.

Купуването на устойчиво добити морски продукти, намаляването на въглеродните емисии и подкрепата за политики за съхранение на морските ресурси са някои от дейностите, с които всеки може да допринесе за опазването на величествените китове.

__________

Прочетете още: