Всеки има своя принос, но нашите правителства позволяват реките, езерата и влажните зони да бъдат експлоатирани по начини, които причиняват трайна вреда. Например язовирите и други речни прегради (като водноелектрически централи, диги и т.н.) пречат на естествения поток на реката и спират възпроизвеждането на видовете. Неустойчивото земеделие замърсява и използва много вода.

Чрез Водната директива на Европейския съюз правителствата се съгласиха да сложат край на това унищожение - но те не успяха да изпълнят обещанията си. И за да направят нещата още по-лоши, сега искат да отслабят закона.

Време е за действие - използвайте формата по-горе, за да поискате от Европейската комисия да запази и прилага добре закона за водите.

Няма как да спрем загубата на водното ни богаство без строго законодателство. В Европа имаме закон, който защитава нашите реки, езера, влажни зони, потоци, крайбрежни и подземни води - Рамковата директива на ЕС за водите. Тя осигурява и бъдещето на водата - замърсените и увредени водни запаси трябва да бъдат възстановени в добро състояние и то не по-късно от 2027 г.

Но, докато четете това, много правителства се опитват да отслабят закона. Това ще бъде тежък удар за реките и езерата ни, и за всичко и всички, които зависят от тях.

Време е за действие - използвайте формата по-горе, за да поискате от Европейската комисия да запази и прилага добре закона за водите.

Като страна членка на ЕС България следва РДВ, но към момента изпълнява малка част от заложените в нея мерки. Това води до ниска ефективност и забавяне в постигането на целите към 2027 г.
След ограничаването на индустриалното производство и намаляването употребата на пестициди и торове в земеделието се наблюдава подобрение в качеството на речните води. Въпреки това все още сме далеч от постигане на заложените цели. Затова изграждането на пречиствателни съоръжения за отпадъчни води в по-малките населени места продължава. За съжаление обаче, не се обръща внимание на пречистването на индустриалните води, които всъщност са най-големият замърсител.
Още по-голям проблем е липсата на ясна методика за определяне на минималните водни количества, които трябва да поддържат живота в долните течения на реките, преградени от съоръжения. Това създава трудности при експлоатацията на язовирите и управлението на водните ресурси.
 

Изграждането на преградни хидротехнически съоръжения, като язовирни стени, бентове и баражи оказва силно негативно влияние върху речните екосистеми. Те задържат наносите и създават условия за локални наводнения или засушавания в зависимост от сезона.
Това води и до застрашаване на ценни видове и хабитати. Типичен пример са малките водноелектрически централи (ВЕЦ), които прекъсват речното течение, а с него и възможността за миграция и размножаване на рибите.
Много от изградените у нас малки ВЕЦ-ове не разполагат със съоръжение тип „рибен проход“, което е в директно нарушение на РДВ и нанася непоправими щети на речните екосистеми. Към момента няма действаща наредба за изграждане на такива съоръжения, а наличните работят само за определени видове риби.
В България има стотици изоставени или неработещи преградни съоръжения, които могат да бъдат премахнати, но това не се случва поради неуредена нормативна уредба.

Рамковата директива за водите (РДВ) цели подобряването както в количествено, така и в качествено отношение на всички водни обекти на територията на ЕС до 2027 г.
РДВ поставя основите на дългосрочното и устойчиво използване на водите като същевременно създава условия за съхраняване на речните екосистеми и опазване на стопански значими видове.
РДВ задава еднаква посока за всички страни членки на ЕС, но и дава възможност на всяка от тях сама да управлява своите ресурси по начин, гарантиращ постигането на заложените цели.
РДВ обръща сериозно внимание на питейните води и създава механизми за по-рационалното използване на сладките води.
РДВ е отговорна за значителен, макар и все още недостатъчен, напредък за подобряване състоянието на повърхностните водни тела.