ПАВЕЛ ФОМЕНКО
ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ С ЧОВЕКА,
КОЙТО ПАЗИ СИБИРСКИТЕ ТИГРИ
В НЕОБЯТНАТА ПУСТОШ
НА ДАЛЕЧНА РУСИЯ.
„Аз не съм по-различен от другите хора. Събуждам се сутрин. Къпя се. Мия си зъбите.“
Но това, което Павел Фоменко прави след сутрешния си тоалет, е необикновено и изключително.
Облечен в дебелия си зимен камуфлаж, Павел прекарва седмици наред в една от най-негостоприемните природни местности по света: снежната пустош на Източна Русия. Свикнал е да се слива с околността, особено при температури от -30°.
Той често е сам, далеч от съпругата си, Юлия, и двете им деца. В малката му дървена колиба няма телевизор, който да му прави компания, нито мобилен телефон, който да го свързва с външния свят.
Наглед дребни задачи могат да се окажат огромно предизвикателство в тези екстремни условия. Да запалиш огън, да подкараш кола, да останеш сух. Всяка ситуация изисква нестандартно мислене и мъдростта от натрупания опит. „Ако нямаш лекарства в себе си, веднага се сещаш за алтернативни природни лекове. Ако влезеш в конфликт с човек, спомняш си познанията от психологията и се опитваш да намалиш напрежението.“
Действителността е жестока и поставя на изпитание дори и толкова опитен човек като Павел.
„МИСЛЕХ САМО ЗА ЕДНО. ТРЯБВА ДА ОЦЕЛЕЯ.“
„Една вечер беше ужасно студено, -40°. От ските си направих легло, а кучето ми беше одеяло. Тази нощ беше истински кошмар. Случайно се допрях до котлона и дрехите ми се подпалиха. Грабнах ножа и разпорих палатката. Хвърлях сняг върху котлона. След 5 минути почувствах, че замръзвам.
Не можах да запаля огъня отново. Кибритът ми беше мокър и осъзнах, че смъртта е близо.
Извадих фенерчето, игла и конец и започнах да шия палатката. Изкарах нощта без топлина, а на сутринта се качих на ските и потеглих. Виелицата беше затрупала всичко и не виждах пътя, но кучето ме водеше. Усещаше пътеката с лапите си.“
„ВИНАГИ МИ Е МНОГО МЪЧНО.
БЕШЕ КРАСИВА МЛАДА АМУРСКА ТИГРИЦА.“
„Само специалист може да разбере дали човекът е отговорен за смъртта на животното или не.“
Проучванията на Павел се използват като доказателство в криминалните дела срещу търговците на черния пазар.
Наскоро се появява случай, който разкрива трудностите, с които се сблъскват тигрите в Русия. Под един камион е намерена усурийска тигрица. Павел и неговият екип откриват следи от капан върху нейните кости. Заради болната си лапа усурийската тигрица не е можела да ловува и бавно умира от глад. Тя се е скитала край близкия град и е почивала скрита под превозното средство... Търсейки спасение при хората, виновни за нейната преждевременна смърт.
През 2010 г. броят на дивите тигри достига критично ниско ниво.
Всички държави, на чиято територия живеят тигри, се съгласяват, че е време да се предприемат сериозни мерки. Всички те заедно обещават да удвоят броя на дивите тигри с подкрепата на WWF.
За първи път в историята на природозащитата, броят на тигрите се увеличава. През 2010 г. те са едва 3200. Днес наброяват 3900.
Има още много работа за вършене, за да достигнем целта си, и Павел го знае по-добре от всеки друг.
Сибирският тигър е известен още като усурийски, амурски или манджурски. Удвояването на неговата популация е задача номер 1 за Павел.
Той заявява, че ще остане в Източна Русия докато има амурски тигри. Рядко вижда потайните създания, но знае, че са някъде там. Скрити в необятните снежни гори.
Няма значение къде живеете, и вие можете да закриляте амурските тигри.
