6 стъпки да създадеш истинска нова гора

Как да засадиш дърво – по трудния или по лесния начин?

Помниш ли последния път, когато си подремвал и си търсил разтуха под дълбоката сянка на някое столетно дърво? До теб ромоли поточе, птички пеят, щурчета свирят, мравки те лазят („Оф, защо все по мене!“)… А оня път, кат стана рано за риба, видя и сърна при реката – водичка да си пие. Животът е хубав, казваш си, и усмивка грейва по лицето ти.

„Това място е чудесно и ще взема да доведа тайфата другия път.“ И айде, колата е натоварена с неща и хора от първа необходимост – хладилната чанта, детската люлка, бабата.

След дълъг офроуд преход стигате до реката, но вековната гора и романтиката са отишли на кино – дървото е отсечено, реката е зеленясала и мирише лошо, слънцето жарко пече. Тишина. Не се чуват птичи песни и жужене. Даже и мравките (да им се не види) са офейкали.

Гняв и възмущение изпълват душите. „Е, не! Тоя път ще вземем мерки!“ Дружно решавате да възстановите идилията и да посадите нови дръвчета. Обаждате се на WWF, защото сте чули, че ние най-добре се справяме с тая задача, и питате „Какво да направим?“. А пък ние, защото си знаем работата, ви даваме избор – да ви е тежко или да ви е лесно (е, нямаме от ония хапчета на Морфей от „Матрицата“, но и без тях става).

Първо, казваме ние, намерете кой е собственикът на това затънтено кътче, което сте решили да залесявате.

Не може току-така да бодваш фиданки на чужда територия и без съгласие. Незаконно е! Трябва да провериш с кого да сключиш договор за земята – с горското ли, с общината ли, с господин Димитров ли, дето от 20 години живее в Америка и никой не знае как да го намериш, ама туй е частна собственост все пак.

Второ, убедете собственика на земята да създадете истинска дива гора, която да пребъде и за внуците на внуците ви, а не той да сади и сече тополи през 10 години, за да печели от търговия с дървесина.

Даааа… В повечето случаи точно това се случва и е напълно законно. Освен ако вашето райско местенце не е част от защитена територия – тогава може и да извадите късмет. Има едни директиви, които са сложни за разбиране, но са вашият най-добър аргумент: „Това е местообитание, което е ценно за това и онова биоразнообразие, има водоохранни функции, осигурява зелени коридори…“ Научете ги тия термини, че инак няма да убедите институциите в правотата си.

Дотук вече е отлетяла поне една година от живота ви. Май ще трябва да купувате по-голяма кола, че тайфата се разраства. Но именно заради нея сте все така твърдо убедени да възкресите онзи рай.

Под номер 3 ви застига нещо неочаквано. Камъкът си тежи на мястото – само че във вашия случай това е дървото. За да може новите фиданки да се захванат, те трябва да са от подходящ вид и произход, сиреч да са „от една порода“ с онзи бивш столетник и да са расли в почва като оная, върху която сте се търкаляли безгрижно преди време.

Чакат ви химически проби и проучване на местната флора. Ай, че вълнуващо! Ще трябва да садите само дървета, които са типични за вашето място. Никакви чужди или инвазивни видове! Като ще се върши работа, да е като хората… така де, като дърветата наоколо.

И никакви борчета! Това е много демоде – нека си остане само в учебниците как да не се садят иглолистни дръвчета, понеже след време ще умрат от само себе си, защото не им е мястото там.

Четвърто, знаете разликата между летен и зимен дъб, бяла и черна топола, явор и ясен. Намерили сте експерт, който да ви изработи технологичен план. Може да го наречем и екшън план за по-разбираемо – какво ще се сади, колко броя, кога (напролет или наесен), през колко метра разстояние, ще викате приятели да изкопават дупките или ще наемете моторен свредел (като бормашина, ама по-голямо). Намерете и разсадник, който да отгледа фиданките. Още една годинка ще отмине.

Пето, най-накрая идва времето за залесяване. И то какво време – студ и мокра кал, която полепва навсякъде. Сади се само късно наесен (октомври-ноември) или рано през пролетта (февруари-март). Човек не знае носа ли да си обърше, мотика ли да върти или да прескочи до колата за сгряващо подкрепление в наливен вид.

Но пък е такъв кеф да видиш посадените фиданки как стърчат на фона на черната земя, устремили зелените си листенца към слабите слънчеви лъчи. Ето това стопля сърцето и душата. „И ний сме дали нещо на тая планета и не са само две праскови и две череши!“

Шесто. Оооо, да! Има и още. Фиданките са като деца – имат нужда от грижи, за да избуят силни и здрави и да се превърнат в истинска гора. Трябва да се поливат, ако се зададе суша, да се плевят и чистят от инвазивните гадове, но така че все пак да има сянка около тях, почвата да се окопава и разрохква. Ако някои от тях не са се хванали, трябва нови да се залесят на тяхното място. И така поне три години.

Значи станаха минимум 5 години от вашия живот и портфейл. Затова се заредете с търпение и благост и нека купонът да започне! И да се похвалите после за добре свършената работа!

дарявай за опазването на българските гори