СЪЗДАВАЙ ИСТИНСКИ НОВИ ГОРИ С WWF!
Изпрати дарителски sms
с текст DMS GORA на 17777.
6 стъпки да създадеш истинска нова гора
Как да засадиш дърво – по трудния или по лесния начин?
Помниш ли последния път, когато си подремвал и си търсил разтуха под дълбоката сянка на някое столетно дърво? До теб ромоли поточе, птички пеят, щурчета свирят, мравки те лазят („Оф, защо все по мене!“)… А оня път, кат стана рано за риба, видя и сърна при реката – водичка да си пие. Животът е хубав, казваш си, и усмивка грейва по лицето ти.
„Това място е чудесно и ще взема да доведа тайфата другия път.“ И айде, колата е натоварена с неща и хора от първа необходимост – хладилната чанта, детската люлка, бабата.
След дълъг офроуд преход стигате до реката, но вековната гора и романтиката са отишли на кино – дървото е отсечено, реката е зеленясала и мирише лошо, слънцето жарко пече. Тишина. Не се чуват птичи песни и жужене. Даже и мравките (да им се не види) са офейкали.
Гняв и възмущение изпълват душите. „Е, не! Тоя път ще вземем мерки!“ Дружно решавате да възстановите идилията и да посадите нови дръвчета. Обаждате се на WWF, защото сте чули, че ние най-добре се справяме с тая задача, и питате „Какво да направим?“. А пък ние, защото си знаем работата, ви даваме избор – да ви е тежко или да ви е лесно (е, нямаме от ония хапчета на Морфей от „Матрицата“, но и без тях става).
Първо, казваме ние, намерете кой е собственикът на това затънтено кътче, което сте решили да залесявате.
Не може току-така да бодваш фиданки на чужда територия и без съгласие. Незаконно е! Трябва да провериш с кого да сключиш договор за земята – с горското ли, с общината ли, с господин Димитров ли, дето от 20 години живее в Америка и никой не знае как да го намериш, ама туй е частна собственост все пак.
Второ, убедете собственика на земята да създадете истинска дива гора, която да пребъде и за внуците на внуците ви, а не той да сади и сече тополи през 10 години, за да печели от търговия с дървесина.
Даааа… В повечето случаи точно това се случва и е напълно законно. Освен ако вашето райско местенце не е част от защитена територия – тогава може и да извадите късмет. Има едни директиви, които са сложни за разбиране, но са вашият най-добър аргумент: „Това е местообитание, което е ценно за това и онова биоразнообразие, има водоохранни функции, осигурява зелени коридори…“ Научете ги тия термини, че инак няма да убедите институциите в правотата си.
Дотук вече е отлетяла поне една година от живота ви. Май ще трябва да купувате по-голяма кола, че тайфата се разраства. Но именно заради нея сте все така твърдо убедени да възкресите онзи рай.
Под номер 3 ви застига нещо неочаквано. Камъкът си тежи на мястото – само че във вашия случай това е дървото. За да може новите фиданки да се захванат, те трябва да са от подходящ вид и произход, сиреч да са „от една порода“ с онзи бивш столетник и да са расли в почва като оная, върху която сте се търкаляли безгрижно преди време.
Чакат ви химически проби и проучване на местната флора. Ай, че вълнуващо! Ще трябва да садите само дървета, които са типични за вашето място. Никакви чужди или инвазивни видове! Като ще се върши работа, да е като хората… така де, като дърветата наоколо.
И никакви борчета! Това е много демоде – нека си остане само в учебниците как да не се садят иглолистни дръвчета, понеже след време ще умрат от само себе си, защото не им е мястото там.
Четвърто, знаете разликата между летен и зимен дъб, бяла и черна топола, явор и ясен. Намерили сте експерт, който да ви изработи технологичен план. Може да го наречем и екшън план за по-разбираемо – какво ще се сади, колко броя, кога (напролет или наесен), през колко метра разстояние, ще викате приятели да изкопават дупките или ще наемете моторен свредел (като бормашина, ама по-голямо). Намерете и разсадник, който да отгледа фиданките. Още една годинка ще отмине.
Пето, най-накрая идва времето за залесяване. И то какво време – студ и мокра кал, която полепва навсякъде. Сади се само късно наесен (октомври-ноември) или рано през пролетта (февруари-март). Човек не знае носа ли да си обърше, мотика ли да върти или да прескочи до колата за сгряващо подкрепление в наливен вид.
Но пък е такъв кеф да видиш посадените фиданки как стърчат на фона на черната земя, устремили зелените си листенца към слабите слънчеви лъчи. Ето това стопля сърцето и душата. „И ний сме дали нещо на тая планета и не са само две праскови и две череши!“
Шесто. Оооо, да! Има и още. Фиданките са като деца – имат нужда от грижи, за да избуят силни и здрави и да се превърнат в истинска гора. Трябва да се поливат, ако се зададе суша, да се плевят и чистят от инвазивните гадове, но така че все пак да има сянка около тях, почвата да се окопава и разрохква. Ако някои от тях не са се хванали, трябва нови да се залесят на тяхното място. И така поне три години.
Значи станаха минимум 5 години от вашия живот и портфейл. Затова се заредете с търпение и благост и нека купонът да започне! И да се похвалите после за добре свършената работа!
И както стана ясно много по-нагоре, има и лесен за вас начин да засадите дърво и да дадете старт на нова гора.
Какъв е той ли? Ами да го възложите на нас от WWF. Знаем как става. Правим го от години. По правилния начин. Стотици хиляди дръвчета из цялата страна.
Посветили сме се на горите по бреговете на реките. Някога те са били истински райски кътчета за животни, птици, риби, хора. Днес по-голямата част от тях са изсечени и това е проблем, за чието разрешаване се стремим да помогнем.
А ти можеш да се включиш с дарение на spasetedivatapriroda.bg/gora или с sms абонамент на номер 17777 с текст DMS GORA.
Направи го, че да има и утре къде да заведеш тайфата на чист въздух!