България има неусвоен потенциал за развитие на био-базирана икономика | WWF

България има неусвоен потенциал за развитие на био-базирана икономика



Posted on 07 October 2020
Конференцията се състоя в курортния комплекс Св.Св. Константин и Елена
© WWF
България има отличен потенциал за насърчаване на биоикономиката, но е необходима смела и амбициозна визия за нейното развитие. Това сочат резултатите от проучването, озаглавено „Количествена оценка на биомасата в България и възможностите за нейното устойчиво ползване“, изготвено от природозащитната организация WWF.
 
Анализът беше представен официално на конференция, организирана съвместно от националните клъстерни асоциации на България и Румъния, WWF, Асоциацията за малките и средни предприятия и други партньори. Форумът се проведе в рамките на „Зелената седмица“ на Европейската комисия, посветена на темата за биоикономиката като двигател за зелен, устойчив и приобщаващ растеж. Сред ключовите говорители бяха Ула Енгелман от Европейската комисия и Нело Емеренсия, ръководител „Развитие“ към Био-базирания индустриален консорциум – съвместна инициатива между ЕК и бизнеса, целяща внедряване биоикономиката в ЕС.
 
Проучването е изготвено от WWF с участието на университета Вагенинген, Холандия, както и с експертната помощ на Енергийна агенция - Пловдив, разполагаща с единствената у нас аналитична лаборатория за тестване на твърди биогорива, компост и биологични отпадъци, акредитирана по ISO. То показа, че изкуствената и застроена площ в България съставлява едва 4% от земната повърхност, докато най-доминиращите класове земна покривка са горите (40%), обработваемите площи (29%) и тревните площи (18%). Следователно страната ни разполага с относително големи ресурси от земеделски и горски площи, които, изчислено на база глава на населението, са два пъти по-мащабни от средното за Европа равнище. Освен това те са равнопоставени в национален мащаб: горите са разположени в южната, а земеделските площи – в северната част на страната.
 
„По отношение на развитието на био-базираната икономика, България има да измине още много дълъг път. Темата започна да навлиза в публичното пространство едва отскоро. В Европа са наясно, че у нас имаме по-ниски количества на биологични отпадъци – средно около 400 кг. годишно на глава от населението. Но също така България е на пето място по количество битови отпадъци на глава от населението. Що се отнася до оползотворяването на тези отпадъци, които всъщност представляват суоровини за нови икономически дейности и създаване на трудова заетост, България се намира на дъното на Европейския съюз“, коментира Георги Стефанов, ръководител практика „Климат и Енергия“ към WWF.
 
Проучването показва още и че едва 4% от малките и средни предприятия у нас (МСП) използват предимно възобновяема енергия (предпоследно място в ЕС); само 15% от МСП в България предлагат екологични продукти или услуги (трето място отзад-напред в ЕС); малко над 1/3 от МСП предприемат енергоспестяващи действия (трето място отзад-напред в ЕС). В навечерието на новия закон за отпадъците в частта за бизнеса, който трябва да влезе в сила на 1 януари 2021 г.,  все още няма официални данни или планове за минимизиране на отпадъците за МСП.
 
„Основните бариери пред въвеждането на био-базирана икономика у нас са икономически: ограничено финансиране,  от което предприятията имат нужда, за да модернизират оборудването си, както и ниско ниво на частни вътрешни и външни капиталови инвестиции. Най-големият фактор, допринасящ за лошото ни представяне, обаче е липсата на държавна подкрепа. Администрацията тепърва започва разработването на стратегически документи за развитие на кръгова икономика, които да дадат отговори на въпросите къде и какво е възможно да се случи“, допълва Стефанов.

Какъв е изводът?

България има забележителен потенциал за развитие на био-базирана икономика, поради наличието на огромни количества остатъчни и неусвоени продукти от земеделието, включително от производството на храни – ресурс, който почти не се използва у нас. В същото време обаче се наблюдаваоще по-голямо фокусиране върху експлоатацията на горските ресурси, като горите у нас вече се подложени на сериозен натиск, както поради размерите на нелегалния дърводобив, така и в резултат от климатичните промени. Всичко това води до сериозни екологични последици като промяна на местообитанията, прекъсване на важни биокоридори, загуба на видове, ерозия на почвата и т.н.

Именно затова България трябва да се опита да минимизира добива на дървесина и да започне да оползотворява по-ефективно наличния ресурс, фокусирайки се основно върху биологичните остатъци и отпадъците от икономическите дейности в горския сектор.

За да подпомогне внедряването на био-базираната икономика у нас като същевременно сведе до минимум отрицателното въздействие от неефективното използване на природните ресурси в горския сектор, WWF ще работи за:
 
  • идентифициране на потенциала от устойчиво управлявана биомаса, който да се влее в икономиката под формата на възобновяема енергия;
  • създаване на контакт с био-базирани индустрии и изготвяне на общи препоръки за алтернативи на горската биомаса, чието производство води до изсичане на горите;
  • прилагане на постигнатото на териториите на три пилотни общности в съответствие с националните цели за климатична неутралност.
 
Природозащитната организация WWF участва като съорганизатор на събитието в рамките на проект „Central European Leaders of Bioeconomy Network“ – CELEBio, изпълняван по програмата на Европейския съюз за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“. Проектът цели изготвяне на количествени оценки на потенциална на биомасата в региона на Западните Балкани и България, тъй като това са последните части на Европа, за които няма такива обобщени данни. Следващата стъпка е създаване на план за действие, който да ангажира заинтересованите страни в посока развитие на био-базирана икономика.
Конференцията се състоя в курортния комплекс Св.Св. Константин и Елена
© WWF Enlarge
WWF е съорганизатор на конференцията
© WWF Enlarge
Георги Стефанов, ръководител практика „Климат и Енергия“ към WWF
© WWF Enlarge
Конференцията предложи възможност и за тематични дискусии
© WWF Enlarge
Събитието се проведе при строги мерки за сигурност
© WWF Enlarge
Участниците, които не успяха да присъстват лично, се включиха онлайнн
© WWF Enlarge
Официалният постер на събитието
© WWF Enlarge