Загубата на дива природа ще струва на световната икономика 479 млрд. долара годишно до 2050 г. | WWF

Загубата на дива природа ще струва на световната икономика 479 млрд. долара годишно до 2050 г.



Posted on 12 February 2020
Северният ледовит океан е спаднал до най-ниското си ниво в историята
© WWF
Доклад на WWF посочва за първи път страните, чиито икономики ще бъдат най-тежко засегнати през следващите 30 години, ако светът не предприеме спешни действия за справяне с глобалната екологична криза.

Изследването „Global Futures“ изчислява икономическата цена от загубата на биоразнообразие в 140 държави до 2050 г. Според учените, ако не бъде сложен край на неустойчивите бизнес практики, най-потърпевша ще бъде икономиката на САЩ. Прогнозите сочат, че тя ще губи всяка година по 83 млрд. долара – сума, еквивалентна на целия годишен БВП на Гватемала. Сериозни щети ще отчетат също Япония и Великобритания – съответно 80 и 21 млрд. долара годишно. Експертите уверяват, че и в трите случая икономическият спад се дължи до голяма степен на очакваните щети върху крайбрежната инфраструктура и земеделските площи. Те ще бъдат нанесени от наводнения и ерозия на почвата – резултат от загубата на глобално ниво на естествени крайбрежни защити като коралови рифове и мангрови гори.

Развиващите се страни също ще пострадат, предупреждават учените и икономистите, изготвили доклада. Те отчитат, че особено тежко са засегнати Източна и Западна Африка, Централна Азия и части от Южна Америка, тъй като загубата на дива природа влияе пряко върху нивата на производство, търговията и цените на храните. Според учените, трите държави, които ще загубят най-много като процент от своя БВП, са Мадагаскар, Того и Виетнам.

„Това революционно проучване показва как опазването на природата вече е не само морален, но и социално-икономически проблем. Освен че има огромно влияние върху човешкия живот и поминък, загубата на дива природа е катастрофална и за нашия просперитет“, коментира Марко Ламбертини, генерален изпълнителен директор на WWF International. Хората по света вече усещат ефекта от увеличаващите се цени на храните, засушаването, недостига на стоки, екстремните наводнения и ерозията по бреговете. И все пак за следващото поколение нещата ще бъдат многократно по-лоши, а до 2050 г. световната икономика ще загуби трилиони долари.

Проучването използва нова методика, за да оцени какъв би бил макроикономическият ефект от замърсяващото земеделие, увеличаването на емисиите парникови газове и загубата на естествени местообитания. Изводът е, че това ще струва на света най-малко 479 млрд. долара годишно или близо 9,9 трил. долара до 2050 г. Експертите изчисляват, че сумата се равнява на комбинираните икономики на Великобритания, Франция, Индия и Бразилия. По-конкретно очакваните годишни загуби възлизат на:
  • 327 млрд. долара от наводнения, бури и ерозия на почвата поради промени в растителността по бреговата ивица, както и поради повишаване на морското равнище;
  • 128 млрд. долара от минимизиране капацитета на екосистемите да поглъщат  въглерод;
  • 19 млрд. долара от недостиг на вода за селското стопанство;
  • 15 млрд. долара от загубени местообитания за пчели и други опрашващи насекоми;
  • 7,5 млрд. долара от унищожени гори и екосистемни услуги.
Докладът предвижда и постоянно покачване на цените на ключови стоки в световен мащаб през следващите 30 години. Това се дължи на факта, че селскостопанският сектор ще бъде сред най-силно засегнатите от загубата на дива природа. Комбинацията от недостига на вода, ерозията на почвата и намаляването на пчелите се очаква да вдигне цените на храните, което ще има отражение и върху продоволствената сигурност в много региони. Очаква се най-много да поскъпне дървеният материал (8%), следван от памука (6%), семенните култури (4%), плодовете и зеленчуците (3%).

Ситуацията в България

WWF България работи активно през последните 15 години за оценка на природния капитал на страната и промяна на политиките и законодателството, както у нас, така и на европейско ниво. Основни полета на изследвания са река Дунав и българските гори. Чрез своите прочувания и доклади WWF доказва, че загубата на дива природа представлява риск и за нашата страна, най-вече в посока постигане на целите за устойчиво икономическо развитие и изравняване на дисбалансите с останаите държавите от ЕС.

Каква е алтернативата?

За щастие, пред нас има и друг път, напомнят учените. При сценарий, при който бизнесът използва внимателно природните ресурси, за да се избегне по-нататъшна загуба на важни за биоразнообразието райони и екосистемни услуги, икономическите резултати биха били драстично по-добри. По оценки на доклада, в този случай глобалният БВП би нараствал с 490 милиарда долара на годишна база.

„Ние зависим от природата много повече, отколкото природата зависи от нас. Трудно е да си представим стабилно, справедливо и проспериращо общество, ако горите бъдат унищожени, опрашителите изчезнат, биоразнообразието се срине, а реките се изчерпат. Добрата новина е, че тези катастрофални резултати могат да се предотвратят, ако правителствата вземат спешни мерки. Ние се нуждаем от Нова сделка за природата и хората, толкова всеобхватна, амбициозна и основана на науката, колкото климатичното споразумение, договорено в Париж през 2015 г.“, споделя Марко Ламбертини от WWF.
Северният ледовит океан е спаднал до най-ниското си ниво в историята
© WWF Enlarge